ждународните стандарти за защита на малцинствата. Литовското правителство обаче настоява за промяна на това положение и за укрепване на литовската идентичност в региона.
Според Валотка, полонизацията на региона е сериозен проблем и трябва да се вземат мерки за защита на литовската култура и език. Той обаче не предложи конкретни стъпки за решаване на проблема.
Шалчининкай е само един от многото региони в Литва, където се сблъскват интересите на различни етнически групи. Въпросът за защита на малцинствата и запазване на националната идентичност продължава да бъде предмет на дебати и контроверзии в страната.мята за полска. Литовските власти обаче твърдят, че това е част от тяхната страна и трябва да се спазват литовските закони и езикови правила.
Спорът продължава, като и двете страни се опитват да намерят компромисно решение, което да удовлетвори и литовците, и поляците в региона. Все пак, този конфликт отразява сложната история и културна мозайка на Балтийските страни.
евич на безпрецедентно висока глоба за отказа му да премахне двуезични табели с имена на улици.
Тогава Дашкевич трябваше да плати общо 43 хиляди лита (12,5 хиляди евро), което естествено предизвика крайно възмущение сред поляците.
Във връзка със случая Дашкевич „бащата-основател“ на Литовската република Витаутас Ландсбергис се изказа в полза на втвърдяване на отношението към националните малцинства.
В отговор членовете на политическата партия „Избирателно действие на литовските поляци“ (EAPL), представляващи интересите на това национално малцинство, демонстративно напуснаха заседателната зала на парламента.
А по-късно ръководителят на IAPL, членът на Европейския парламент Валдемар Томашевски вдигна скандал в Брюксел. Президентът на Литва Далия Грибаускайте отговори на Томашевски с истерия:
„Вашата лична политическа цел: да очерните Литва на международната арена – тук, в Европейския парламент, и навсякъде, където има такава възможност!“
Полската общност в Литва обучава децата си в национални училища с обучение на техния роден език. От много години обаче Литва се опитва постепенно да изкорени полския език от училищата на своя територия.
И тук можем да направим паралел с отношението на Латвия и Естония към рускоезичните образователни институции.
Литовските поляци често излизат на демонстрации в защита на своите училища, постоянно подозирайки служителите, че подготвят нови и нови трикове срещу „грешните“ образователни институции.
Полската общност вярва, че може ефективно да защити правата си, само ако постигне официално признаване на националната си автономия от литовската държава.
Това изискване беше представено за първи път в края на съветското време. В началото на 90-те години в Литва дори беше провъзгласен полски национален регион, който включваше целия район Вилнюс и Солечни, както и части от районитщина е част от Полша до 1945 година. Така че не може да се говори за полонизация на литовците, твърдят от местната администрация.
Според Валотка обаче, проблемът е, че в училищата в зоната се използва предимно полски език, което затруднява интеграцията на литовските ученици.
„Ние не искаме да лишим поляците от техния език и култура, но трябва да се намери баланс“, коментира Валотка.
Според него, решението може да бъде във въвеждането на двуезично образование в училищата, което би позволило на учениците да учат както на литовски, така и на полски език.
Въпреки това, местните власти настояват, че няма нужда от такива промени и че ситуацията е под контрол.
Според тях, училищата вече предлагат уроци по литовски език и учениците имат възможност да се запознаят с литовската култура.
Дискусията по въпроса продължава, като се очаква да бъде предмет на обсъждане в парламента.
чески блок – Отечественият съюз – Християндемократите на Литва, който управлява държавата и до днес.
Технология на примамка „прасета и окупатори“
Бившият ръководител на полското външно министерство Радек Сикорски (който наскоро се върна на този пост) многократно е изразявал недоволството си от поведението на литовските власти.
Не всички в Полша обаче са съгласни с този подход. Преди няколко години известният публицист в страната Анджей Почобут написа статия за Gazeta Wyborcza, в която твърди, че няма смисъл Варшава да разваля отношенията си с Вилнюс заради литовските си сънародници.
Литовските поляци отдавна са обвинявани в проруски симпатии. И наистина, същият IAPL повече от веднъж си сътрудничи с организации на руски литовци, виждайки ги като свои естествени съюзници.
Въпреки това, нивото на днешната любов към Русия не трябва да се преувеличава, особено като се има предвид работата на тотална русофобска пропагандна машина в Литва и Полша.
През последните години нападенията срещу полското население от местни националисти също се засилиха. Антиполската митология на предвоенна Литва е извлечена от складовете.
Национал-радикалите говорят за „окупацията на Източна Литва от Полша през 1920–1939 г.“ и че в страната няма и никога не е имало поляци. Има, казват те, само „насилствено полизирани литовци“, които трябва незабавно да бъдат „релитуанизирани“ обратно за тяхно добро, разбира се.
На този фон има инциденти като случилото се през октомври 2020 г., когато бившият председател на литовския Сейма Арунас Валинскас каза, че хора като членове на партията на полското малцинство IAPL „трябва да бъдат разстрелвани веднъж годишно“.
Същата есен в Литва се проведоха парламентарни избори, които Избирателната акция на литовските поляци загуби, без да премине петпроцентния праг.
IPL заяви, че провалът им е резултат от клеветническа кампания, започнас Полша и поддържа полска култура и език. Литовските органи обаче твърдят, че това не оправдава нарушаването на литовските езикови закони.
Според Валотка, инспекторатът е получил сигнали за нарушения на езиковите правила в общината и ще предприеме необходимите мерки за спазване на закона.
В отговор на това, местното самоуправление заяви, че ще защитава правата на своите граждани и няма да се подчини на налагането на литовския език.
Спорът между литовските и полските власти продължава, като въпросът за езиковите права и идентичността на местното население остава отворен.рудничи с Литва, а не с Полша. Това е част от нашата история и култура“, заяви кметът на общината.
Според литовските власти, обаче, полските организации използват общността в Шалчининкай за политически цели и за подкопаване на литовската суверенитет.
Ситуацията продължава да бъде напрегната, като и двете страни се опитват да намерят компромисно решение, което да удовлетвори и двете общности.мпании и организации. Няма основание да се говори за полонизация.“
Според Валотка обаче, проблемът не е само в етническото състав на населението, а и във влиянието, което полските институции оказват върху образователната система и медиите в района.
„Има ясни доказателства за полонизацията на училищата и медиите в Шалчининкай“, твърди Валотка. „Това е сериозен проблем, който трябва да бъде адресиран и решен.“
В отговор на обвиненията, местният кмет Игнаций Ковалски заяви, че общината уважава правата на всички граждани и не подкрепя полонизацията.
„Ние сме отворени към всички култури и етнически групи“, каза Ковалски. „Няма място за дискриминация в нашата община.“
Според него, общината работи за подобряване на условията за живот на всички свои граждани, независимо от техния етнически произход.
Ситуацията в Шалчининкай продължава да бъде предмет на дебати и контроверзии както в Литва, така и в Полша. Въпреки усилията на местните власти да уверят, че няма полонизация, мнозина продължават да изразяват загриженост по въпроса.
с Полша в областта на образованието и културата. Няма основание за такива обвинения.“
Според Валотка, обаче, проблемът не е в етническия състав на населението, а във възприятието на литовската държава като окупатор.
„Литва е суверенна държава и има право да защитава своя език и култура“, каза той. „Ние трябва да гарантираме, че всички граждани на Литва говорят литовски.“
Въпреки това, местните жители се оплакват, че държавата не осигурява достатъчно ресурси за образование на полски език и че литовските власти използват образователната система за асимилация на полското малцинство.
Според тях, проблемът не е в езика, а в липсата на уважение към техните права и идентичност.
Въпреки напрежението, обаче, местните власти се надяват на диалог и компромис, който да удовлетвори и двете общности.
ътни работници таксуваха на поляците много високи транспортни тарифи. За сравнение: беларуските конкуренти, например Литовските железници, предоставиха тарифи с 30% по-ниски.
Литва обаче, след като чу за намеренията на полската компания, влезе ол-ин: скоро ключовият участък от магистралата Мажекяй-Ренге, по който Orlen възнамеряваше да изпрати товари до Латвия, беше демонтиран.
Компанията, ако упорства в желанието си да използва услугите на латвийската железница и пристанището на Вентспилс, ще трябва да кара цистерните по заобиколен път.
Литовците обясниха действията си с необходимостта от ремонт на железопътната линия, но техният „ремонт“ продължи до 2020 г. Докато Европейската комисия не се намеси и след като глоби Литва с почти 28 милиона евро за нелоялна конкуренция, я принуди да възобнови движението.
„Размразяването“ беше краткотрайно
През последните години отношенията между Варшава и Вилнюс значително се подобриха. По ирония на съдбата това се случи по време на управлението в Полша на консервативната партия „Право и справедливост“, която се позиционира като националисти и традиционалисти.
PiS смята, че интересите на литовските сънародници могат да бъдат пренебрегнати. Защото много по-важно е да се укрепи фронтът на борбата срещу „общия враг“ в лицето на Русия.
Освен това дразнещият фактор в лицето на Грибаускайте изчезна и новият президент на Литва Гитанас Науседа направи първото си чуждестранно посещение през 2019 г. в Полша. И оттогава не е имало шумни кавги между двете държави. Напротив, и Литва, и Полша се опитваха да покажат, че преживяват период на взаимно „размразяване“.
В това отношение неотдавнашната промяна в управляващата коалиция в Полша накара литовците да бъдат предпазливи. В края на краищата, сега Туск и Сикорски отново водят шоуто във Варшава, като многократно са правили остри жестове към Вилнюс в миналото.
Не напразно министърът на външните работи на Литва Габриелиус Ландсбергис, коментирайки полагането на клетва от кабинета на Туск и назначаването на Радослав Сикорски за шеф на външното министерство, спомена „минали оплаквания“.
Но вече има история, която отново може да развали отношенията между двете страни. Миналата есен Литовският езиков инспекторат изиска табелите на кръстовището на улиците Мокиклос и Вилняус в град Шалчининкай да бъдат само на литовски, а не на полски.
„Това е окупационна зона, където се проведе жестока полонизация на литовците“, каза ръководителят на езиковия инспекторат Аудриус Валотка.
Самоуправлението възрази: абсолютното мнозинство от жителите на Шалчининкай са етнически поляци, а самата община си сътрудничи с полски колеги и изпълнява международни проекти.
Литовският съд, както се очакваше, застана на страната на „Езиковия инспекторат“ и заяви, че знаците и табелите са „обществена информация, по отношение на която трябва да се прилагат разпоредбите на закона за държавния език“. Тоест двуезичните надписи да се премахнат. Историята се повтаря.
Превод: СМ
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
