/Поглед.инфо/ Влиятелният американски държавник и геополитик си спомня драмата, която се крие зад най-великият час на Израел – войната по време на празника „Йом Кипур“
Американският дипломат и носител на Нобелова награда Хенри Кисинджър почина в четвъртък сутринта. В навечерието на празника „Йом Кипур“ той даде ексклузивно интервю за в. The Jerusalem Post.
„В 6 и 30 сутринта Джоузеф Сиско – тогава помощник-държавен секретар за Близкия изток, поиска спешно да ме види. Има криза в Близкия изток – каза той. И ако действате незабавно, все още може да я спрете.“ Така д-р Хенри Кисинджър – легендарният държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ, си спомня сутринта на празника „Йом Кипур“ през 1973 г.
Той е в Ню Йорк заедно с целия екип на Държавния департамент по повод годишната конференция на ООН. Денят е едновременно празника „Йом Кипур“ и шабат (събота). Започва да се разсъмва. Най-еврейският град извън Израел все още не се е събудил.
Кисинджър продължава: „Докладите бяха неясни. Говореше се, че израелците изглежда са нападнали, защото никой не вярваше, че египтяните са способни да извършат нападение през Суецкия канал. Казах: ‘Единственото, което не е възможно да се случи е израелците да нападнат на „Йом Кипур“. Това е практически почти невъзможно.’ Но към средата на деня стана ясно, че е пълномащабно нападение, че се води редовна война. Екипът ни вярваше, че израелците ще ги разбият за няколко часа. Първото нещо, което направих, бе да се обърна към израелския посланик Симха Диниц. Оказа се, че не е във Вашингтон, беше в Йерусалим.“
В Израел минаваха часове и дни след като началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе обещал да „счупи костите на Египет“, дадено в първия ден на сраженията. Но все още нямаше резултат. Израел бе изненадааимодействие между Израел и Египет. Това събитие има дългосрочни последици за цялата регион и остава ключов момент в историята на Близкия изток.: фен съм на Хенри Кисинджър. Възхищавам му се не само като държавник, не само заради способността му да вижда голямата стратегическа картина, не само заради трудовете му или специалния начин да се ориентира и да влияе. Изпитвам дълбока привързаност към него като човек. Харесвам скритото му чувство за хумор. Въпреки критиките, предизвикани от противоречивите му изказвания за юдаизма, вярвам, че паметта за роднините му, загинали в Холокоста, е свещена за него. Вярвам, че юдаизмът му е скъп и че приносът му за съществуването на държавата Израел е бил решаващ в съдбоносен за нашия народ момент. Знаех това от Ицхак Рабин, който говореше за него с голямо възхищение, топлота и голяма признателност.
През годините многократно съм се срещал с Кисинджър, учил съм се от него. Първоначално, като журналист, се интересувах от политическите му анализи, а по-късно – след създаването на Института за еврейска народна политика (JPPI) – се кострана, за Израел победата е символ на непоколебимост и сила, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и възстановяване на уважението. Тези две различни интерпретации на събитието отразяват сложната история и взаимоотношенията между двете страни. Въпреки това, важно е да се помни, че историята има множество гледни точки и че важно е да се уважават и разбират различните интерпретации и перспективи.но заплашваше през предишни години, но не предприемаше нищо. Казах, ако те се засилват, искам ежедневни доклади за Близкия изток. Но всеки ден повтаряха едно и също. Чувствах се притеснен от развитието на ситуацията, но нямаше новини, които да подкрепят тревогата ми. Израел се опита да ни успокои. Опасяваха се, че ще окажем натиск, затова ни казаха, че не виждат причина за особена загриженост.
В дните преди избухването на войната, новини за съсредоточаване на големи сили на запад от Суецкия канал дойдоха и от Йерусалим. Началниците на ЦАХАЛ (Израелските сили за отбрана) и разузнавателните служби – с изключение на няколко офицери от среден ранг – ги тълкуваха като част от учения и бяха убедени, че египтяните не възнамеряват да нападат. Докладите на военните кореспонденти за струпването на необичайни египетски сили в Синай бяха отхвърлени от военната цензура. Яков Ерез – военният репортер на „Ма’арив“ (по-късно негов редактор), рамкира един от тези репортажи и той висеше в кабинета му, със зачеркнати от военния цензор с черен маркер пасажи. Израелското висше ръководство се опасяваше, че информацията може да предизвика ненужно напрежение сред военните, а и вътре в страната.
Опасенията за истинска война се появиха едва в петък, 5 октомври, в навечерието на празника „Йом Кипур“. В Москва началото на зимата бе зад ъгъла. Червеният площад все още беше забулен в сивотата на брежневските дни, далеч зад Желязната завеса. Кремъл бе наредил на руските дипломати и техните семейства да напуснат Близкия изток и да се върнат по домовете си в Съветския съюз.
В Лондон бе ранна вечер, когато тогавашният шеф на „Мосад“ Цви Замир неочаквано кацна в британската столица. Той не отиде в Голямата синагога, за да присъства на службата „Кол Нидре“. Бе извикан на среща с „Ангела“ – псевдоним на Ашраф Маруан, зет на Насър, който беше сред най-близките съветници на Садат и агент на „Мосад“. Само 14 часа преди началото на атаките в Синай и Голанските възвишения, Маруан предава най-важната информация за часа и координирането на нападенията на египетския президент Ануар Садат и сирийския Хафез ал Асад. Едва по-късно, в средата на поста „Йом Кипур“, започва мобилизацията на резервните сили. Командирите спешно привикват войниците от къщите им. В синагогите новината се разпространява от уста на уста. Много от богомолците бързат към домовете си, за да сменят молитвените си шалове с воените униформи, които бяха в гардеробите им. В Йерусалимския квартал „Меа Шеарим“ и в ултраортодоксалния квартал „Бней Брак“ се образуваха опашки край мобилните екипи на „Маген Давид Адом“ („Червената звезда на Давид“ – израелската национална служба за спешна медицинска помощ, бел.пр.) да даряват кръв за ранените.
Във Вашингтон бе типична октомврийска съботна утрин. Американската столица на политиките и интригите сладко спеше. Потискащата жега на лятото се бе оттеглила. Влагата се разсейваше. Златисто-ръждивите цветове на есента се разстилаха по булевардите и парковете. Едва около обяд кафенетата и ресторантите по брега на Потомак и в стария център на Джорджтаун започваха да се пълнят. През есента на 1973 г. градът почти бе достигнал точката на кипене, но не заради военните ветрове, които духаха откъм Суец. Бурята „Уотъргейт“ приближаваше тогавашния президент Ричард Никсън. А неговият заместник Спиро Агню бе замесен в измама и очакваше обвинение от федералното разследване. Вниманието не беше насочено към Близкия изток.
Кисинджър продължава:
В петък, преди началото на войната, получихме информация, че руснаците изтеглят своя персонал от Близкия изток и едва тогава наистина започнахме да полагаме сериозни усилия, за да успокоим ситуацията. Обърнах се към египтяните, не зная дали изпратихме пона, победата за Израел беше резултат от упоритост, добре обучение и стратегическо мислене на израелската армия. От друга страна, тя беше и резултат от голямото жертвоприношение на израелските войници и цивилно население.
За израелците тази победа имаше огромно значение, тъй като те успяха да се защитят от заплахата за своето съществуване и да утвърдят своята държавност. След тази война, Израел стана по-силен и по-уверен в себе си като нация.
В същото време, за египтяните тази война беше голяма травма, тъй като те претърпяха сериозни загуби и бяха принудени да приемат поражението. Въпреки че те го възприемат като победа, в реалността войната остава болезнено спомен за тях.
Така че, победата за Израел в Шестдневната война има сложни и двусмислени последици за двете страни, които продължават да се усещат и до днес.ко арабски лидери, които бяха заплашителни за Израел, но от друга страна, остави травми и болка в израелската психея.
Независимо от това, победата за Израел означаваше установяването на по-сигурни граници и по-добри перспективи за бъдещето. Тя също така доведе до по-голяма роля на Израел в региона и в света като цяло.
В крайна сметка, победата за Израел беше отговор на заплахата за неговото съществуване и остава важно събитие в историята на региона.ова е победа за Израел, която потвърждава неговата сила и устойчивост в битката за оцеляване. От друга страна, това е исторически момент, който продължава да разделя двата народа и да поддържа напрежение в региона. Въпреки това, важно е да се отбележи, че мирното решение на конфликта е от съществено значение за бъдещето на региона и за благополучието на всички негови жители.тази точка на гледна точка, победата на Израел може да се разглежда като изключителен успех, който преодолява всички пречки и заплахи. Това е символ на устойчивост и решителност, които са необходими за оцеляването на нацията. Същевременно, това събитие подчертава и важността на мирното решаване на конфликти и постигането на съгласие между различните страни.да, която е причина за национална позор и унижение. В същото време, за сирийците това е символ на поражение и загуба на територии. Така победата на Израел има различно значение за различните страни и продължава да оформя отношенията между тях и до днес.Израел постигна изключителен успех във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше тежка и остави дълбоки следи в националната психика. Споменът за загубите и страданията, които са претърпели, продължава да влияе на израелската общественост и политика.
Същевременно, за Египет победата във войната е символ на национално възраждане и възвишение. Тя е използвана като средство за укрепване на националния дух и утвърждаване на властта на управляващия режим.
Така се вижда, че едно и също събитие може да бъде тълкувано по различен начин от различните страни, което подчертава сложността на международните отношения и историческата памет.на народа във войната за освобождение. Това демонстрира различните перспективи върху историческите събития и тяхното тълкуване от различните страни. Въпреки това, победата на Израел остава значима и важна част от неговата история.трана, за Израел победата е символ на оцеляване и сила, но от друга страна, тя е источник на травма и болка поради цената, която е платена за нея. Също така, това събитие има различно значение и за различните страни, като за Египет то е символ на смелост и устойчивост.
Въпреки това, победата на Израел е от значение не само за самата държава, но и за целия свят, тъй като тя е пример за това как сила, решителност и упоритост могат да преодолеят дори най-големите предизвикателства. Това събитие ни напомня, че волята за оцеляване и защита на своя народ са силни мотиви, които могат да доведат до големи постижения.
Така че, победата на Израел е сложно събитие, което има различно значение за различните страни и за света като цяло. Тя е символ на сила и упоритост, но също така и на травма и болка.страна, за Израел победата е символ на невероятната им доблест и упоритост, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и сила. Това събитие продължава да оформя отношенията между двете страни и да влияе на тяхната политика и външни отношения. Въпреки това, историята на Шестдневната война и победата на Израел продължава да бъде предмет на спорове и различни интерпретации, което отразява сложността на региона и неговата история. бяха необходими, за да се мобилизира целият американски въздушен трафик за Израел. Всеки съюзник би трябвало да е щастлив, че правим това! Не приемам схващането, че е имало някакво забавяне в тези усилия, защото до вторник сутринта бяхме с впечатление, че Израел лесно ще победи арабското нападение. И затова сутринта в събота се съгласихме с предложението за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде внесено в ООН не от Съединените щати, а от някоя друга държава. Опитахме се да накараме Австралия, след това и Англия да внесат предложението. Садат го отхвърли, защото вярваше, че печели и нареди на две бронирани дивизии да преминат канала, считайки, че Израел няма въздушно превъзходство там. След като се оказаха извън обсега на съветската зенитна артилерия, те станаха много уязвими за израелската авиация и Садат загуби няколкостотин танка тази неделя. Тогава битката се измести и израелските сили, мисля, че беше във вторник, пресякоха Суецкия канал. В началото нямаше никакво забавяне, всичко започна още от първата нощ. Преди войната бе немислимо, че Израел ще има нужда от въздушен транспорт, когато започне войната.
Какво предизвика промяната в бойната карта?
Промяната в бойната карта започна да се наблюдава след контраатаката на Голан и изтласкването на сирийците до 40 км от Дамаск. Сирия поиска от Египет да увеличи бойните действия в южната част на страната, за да облекчи натиска в Голан. Египтяните опитаха и не успяха. След това се стигна до пресичане на канала и обкръжаване на египетската Трета армия. Садат ме покани в Москва. По това време израелските сили вече бяха преминали Суецкия канал и когато пристигнах там, настоях за незабавно прекратяване на огъня. От момента, в който помолих Брежнев за прекратяване на огъня, до неговото изпълнение минаха още 48 часа, което подобри положението на Израел на бойното поле.
През февруартта на Израел страха от арабските съседи и укрепи неговата позиция в региона. От друга страна, обаче, тази война остава символ на страдание и загуби за израелската нация, като причини дългогодишни конфликти и напрежение в региона.
За египтяните, Шестодната война е символ на национално възраждане и победа срещу израелската агресия. Тя им донесе обрат в полза на Египет и укрепи позициите на арабските страни в региона.
В крайна сметка, Шестодната война остава спорен и контроверсиален момент в историята на Близкия изток, който продължава да оказва влияние върху политиката и отношенията между двете страни и техните съседи.ккупацията на Синайската пустиня от израелската армия и възстанови египетската суверенитет върху територията. От друга страна, обаче, това поражение за Египет означаваше загуба на престиж и военна мощ пред Израел.
За Израел победата в Шестдневната война беше отговор на заплахата от агресия от страна на съседните арабски държави и гаранция за неговото сигурностно съществуване. Това събитие също така укрепи позициите на израелската армия и увеличи територията на страната, като се включиха Източният Ерусалим, Западният бряг на река Йордан и Газа.
В крайна сметка, победата на Израел в Шестдневната война имаше дългосрочни последици за региона и оформи новата политическа и териториална реалност в Близкия изток.е обмисляли това. Трябва силно да се подчертае, че това никога не е било част от нашата политика.
Най-голямото изкуство в дипломатически план бе да накараме другата страна да приеме частично изтегляне в замяна на точни политически условия, които да гарантират по-голяма сигурност на Израел. Говорихме за подход „стъпка по стъпка“ не само в териториален, но и в дипломатически план. Това означаваше да преговаряме с всеки от противниците, който беше готов да направи частично изтегляне или бе готов да направи някои дипломатически или политически отстъпки, които да увеличат израелския суверенитет и контрол върху ситуацията.
След години, пред обществеността се разсекретиха документи и записи от администрацията на Никсън. Някои от изказванията на Кисинджър за евреите, юдаизма и еврейската държава се изтълкуваха като самоненавист, като бягство от еврейските му корени и подкрепа на антисемитските възгледи, характерни за политстрана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената, която заплати, беше висока. Това е историческият противоречив момент, който продължава да влияе на отношенията между Израел и неговите съседи до днес.да и гордост. Войната през 1973 година, известна като Йом Кипур, показа, че Израел не е неуязвим и че неговото съществуване все още е под заплаха. Тази война промени перспективата на много израелци и ги накара да осъзнаят, че мирът и сигурността не са гарантирани завинаги.
След тази война, Израел започна да търси мирни решения на конфликтите си с околните страни и да работи за стабилност в региона. Въпреки че победата е важна и символична, тя не е довела до постигането на истински мир в региона. Израел все още се бори със сигурността си и се опитва да намери начини за постигане на устойчив мир със своите съседи.да, която е причина за национална позор и унижение. В същото време, за сирийците това е символ на поражение и загуба на територии. Така победата на Израел има различно значение за различните страни и продължава да оформя отношенията между тях и до днес.а възстановили живота си в Съединените щати, изрази съжаление, че родителите му не са могли да присъстват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в традиционно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е учител. Майка му, Паула, посвещава живота си на отглеждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като тийнейджър е активен член на младежкото движение „Агудат Исраел“. След идването на власт на нацистите през 1933 г. идилията приключва. Хайнц е изключен от юношеския футболен отбор на Фюрт, нападан е и унижаван заради това, че е евреин.
През 1938 г., в последния момент, семейство Кисинджър успява да избяга в САЩ през Великобритания. По време на Втората световна война се записва в американската армия и благодарение на немския език и интелектуалните си способности се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на академичния и политическия му възход.
Рабин вярва, че еврейството, корените и домът ти оказват влияние върху политиката ти по време на войната „Йом Кипур“
Трябва да разберете, че това е било ангажимент към Израел, но също така е било част от стратегията за изтласкване на Съветския съюз от Близкия изток. Така че за мен и Никсън от самото начало искахме да използваме войната, за да запазим Израел – но в американския контекст, за да премахнем руското присъствие от региона.
А еврейството ви?
Аз съм евреин, така че не ми трябва повече, за да уважавам еврейския народ. Загубих 11 членове на семейство си в Холокоста и неизброимо количество приятели – може би половината, с които съм ходил на училище. Така че за мен е нещо естествено, че приемам оцеляването на еврейския народ и на израелската държава като лична цел.
Но по това време бях държавен секретар. Бях първият държавен секретар евреин. Бях първиятстрана, за Израел победата е символ на невероятната им решителност и смелост, които ги доведоха до успех в лице на огромния военен противник. От друга страна, тя е и напомняне за цената, която трябваше да платят за тази победа – загубата на много военни и цивилни животи.
За египтяните, победата е символ на национално единство и сила, която ги издигна от поражението в Шестдневната война. Тя е и доказателство за тяхната способност да се противопоставят на по-мощния си съсед и да защитават своята територия.
Така победата на ЦАХАЛ е събитие, което има различно значение за различните страни и остава в историята като едно от най-спорните и контроверзни събития в близкоизточната политика.я началото на египетската окупация на Синай и от друга – доведе до подписването на мирния договор между Израел и Египет през 1979 година.
Тази победа има огромно значение за Израел, тъй като тя потвърждава неговата способност да се защитава и да се пребори с по-големите и по-мощни врагове. Също така, тя има и символично значение, като потвърждава правотата на идеята за създаване на еврейска държава в историческата земя на Израел.
Въпреки че тази победа е отбелязана като травматична за израелците, тя също така има и положителни последици, като например установяването на мирни отношения с Египет и отварянето на възможности за икономическо и културно развитие на региона.рзва Израел като силен и непобедим противник, но от друга страна, оставя травми и болезнени спомени за загубите и страданията, които са претърпели. Това събитие продължава да оформя отношенията между Израел и неговите съседи и да влияе на политическата и военната динамика в региона.ществуване. Но това не означава, че трябва да забравим ужасните загуби, които Израел понесе по време на войната. Трябва да се помним за всички загинали и да се стремим към мир и сътрудничество, вместо към война и разделение.
Надявам се, че Израел ще намери начини за преодоляване на вътрешните си разделения и за изграждане на по-единна и силна нация. Само по този начин ще може да се гарантира сигурността и благополучието на всички граждани на Израел.
