Home » News » Дьо Гол: „Евреите са самоуверен и доминиращ народ“ – 2024-03-31 10:16:45

Дьо Гол: „Евреите са самоуверен и доминиращ народ“ – 2024-03-31 10:16:45

тели и колеги!

Благодарим ви за подкрепата!

Следете⁣ ни за още‌ новини и анализи!

До скоро!

Екипът на “Нова Зора”

Край на ‌съобщението.

изд. La Découverte, 2017) в съавторство с Hélène Aldeguer. Той не⁣ крие пропалестинските си симпатии и ‍това читателят ⁢може да⁣ установи ако ⁢прегледа сайта му ⁣

Считаме за ⁤потребно обаче да внесем някои допълнения ⁤за по-голяма яснота ⁣към⁢ генезиса на събития, далеч предшестващи шестдневната война от 1967 г. Съгласно решение ‌на Общото събрание на ООН ​от ноември 1947 г., след изтичане​ срока на британския мандат⁣ над ‍Палестина през май 1948 г., на територията ѝ се‌ създават две⁤ държави –​ еврейска и арабска. Така, на 14 ​май 1948⁢ г. държавата ‌Израел обявява своята независимост. На следващия ден, подтиквани и въоръжавани главно от британците въоръжени ⁢формирования на Трансйордания, Египет, Сирия⁤ и Ливан, ‌заедно с експедиционен ‌корпус от‍ Ирак, арабски милиции и доброволци от Мюсюлманското братство нападат Израел.​ Силите са неравностойни. Слабовъоръжената ⁣нова⁢ държава е принудена да мобилизира цялото еврейско население, включително жените.

Помощ идва от Съветския съюз. Сталин нарежда през Чехословакия да започнат доставки на трофейно германско​ оръжие, включително самолети⁤ и бронирана техника и хиляди пратки⁢ потичат към Израел. ‌Ходът на войната се‌ променя и в края на 1948 г. държавата Израел овладява контрола⁢ на почти 60% от територията, ‌определена за арабската ‌ държава. През 1949 г. последователно се подписват споразумения‌ за примирие с‌ всички воюващи страни с изключение на иракчаните. Трансйордания поема контрола ⁣над останалата част на Западния бряг на река Йордан, включително Източен​ Йерусалим. Египетската⁤ армия поема контрола над ивицата Газа. ООН ⁢създава ‍комисия, която да наблюдава прекратяването ‍на огъня, съблюдаването на споразуменията за примирие, да подпомага операции по поддържане мира⁢ в региона. Арабска държава в Палестина така и не се ‍създава.

Войната‌ от 1948-1949 г. обаче⁣ предизвиква драматични демографски промени в Близкия ⁤изток. Близо 600 ​ хиляди палестински араби (по други данни над 900 хиляди) стават бежанци главно в съседните арабски страни. Около 700 хиляди евреи (по други данни към един милион), които от векове живеят в арабския ‌свят, насилствено са прогонени от родните им места от местните власти. Повечето от тези еврейски ​бежанци намират убежище в държавата Израел. Официалната позиция на Израел е, че през и след 1948 г. по същество ⁣се извършва ​размяна на население. Не може да се оспори обаче, ⁢че ⁣инспирираното от англичаните арабско нападение срещу Израел през 1948 г. е в ⁤основата на последващите‌ арабско-израелски войни.

др Радко Ханджиев

– – ⁢- -⁢ – –

Юни 1967⁤ г. Започва безкрайната Шестдневна война. От ⁤самото начало на войната ⁣френският президент генерал Шарл‌ дьо Гол осъжда ‌Израел за това, че я ⁢е започнал. Позицията на дьо Гол е в противоречие с тази на повечето‌ политически лидери, медиите и общественото мнение и му спечелва‌ много критики, включително и⁤ такива за антисемитизъм.

Церемония? „Тържествена меса? Театрално представление?

Пресконференциите на генерала имаха тържествен, ритуален‍ характер,⁤ който може да бъде разбран единствено​ от гледна точка на ръста на главния​ герой. На 27 ноември 1967 г. ⁤над хиляда френски и чуждестранни репортери се събират в Елисейския дворец, ⁤за да ‍чуят президента на републиката. ⁢Тонът на гласа му е тържествен, на моменти дори лиричен, ‌когато излага своето виждане⁤ за реформите, които Франция е осъществила под негово ръководство, мащабните промени, които‍ са реализирани и⁤ заявява, ​че Петата република е ⁢на път да се⁣ превърне в наша втора политическа природа.“ Голяма ⁤част от речта му е посветена ⁣на международните проблеми в един свят,‍ разделен от Студената война и от различни кризи.​ Най-опасната заплаха за световния​ мир бе войната⁢ във Виетнам, ‍в която вече участваха 400 хиляди американски войници. Дьо Гол разказа ⁤за пътуването ‍си до Квебек и обясни защо ‌е издигнал прочутия си лозунг Да живее свободен Квебек! Обясни отказа си да допусне Обединеното кралство да се присъедини към Европейската икономическа общност (ЕИО).⁣ Изрази и притесненията си относно международната ⁤финансова система.

Няма да позволим да бъдете унищожени

Шест месеца след Арабско-израелската война от юни 1967 г. той трудно можеше да пренебрегва⁣ ситуацията в Близкия изток.

На 22 май инцидентът⁤ в залива ​ Акабаза⁢ съжаление предизвикан от Египет, даде повод на онези, които искаха войната ​(...). На 2 юни френското⁤ правителство официално обяви, че в случай​ на военни действия ще обвини ‌ страната, която ​произведе първите изстрели. И​ това бе недвусмислено ​послание към всички правителства. На 24 май казах това на г-н⁤ Еббан израелския външен министър, ‍с когото се срещнах ‌в Париж. Ако ‌Израел бъде ‍нападнат, казах по същество, ние ⁣няма‌ да позволим ⁢той да бъде ​унищожен, но ако вие нападнете, ще ⁤осъдим вашия⁢ акт. Разбира се, ⁣ макар населението ви ⁣ да е помалобройно, като се има предвид, че сте по-добре организирани, много по-сплотени и много по-добре въоръжени от арабите, не се‍ съмнявам, че в случая‌ ще надделеете във военно отношение. Но все повече ще затъвате в ⁣трудности както вътрешни, така и в международен ‌план, още повече че една⁤ война в Близкия изток няма как да не засили напрежението в целия свят и да не​ доведе‍ до печални последици за много‍ страни. ‌И малко по малко⁣ вие,⁢ като победители, ще бъдете държани отговорни за всички⁢ причинени ​вреди.

Знайно е, че гласът на Франция бе пренебрегнат. Израел нападна и за шест дни постигна всичките ⁢си цели.След като осъди нападението, Дьо ‌Гол⁢ отново припомни френската‍ позиция:

Всяко споразумение трябва да се основава ⁣на изтеглянето от всички територии, завладени със ​сила, и взаимното признаване от всички участници на правото на съществуване на другите ⁤ държави. След това, въз основа на решение на ООН и с‌ присъствието ‍и гаранцията на нейни сили, вероятно ще бъде възможно да се стигне до точно‍ определяне​ на границите, условията на живот и​ сигурността‌ на двете страни, положението⁣ на бежанците и​ малцинствата и условията, ⁢регулиращи свободата на корабоплаването в⁣ залива Акаба и Суецкия канал.

Нищо от това не бе ново. ‍Но​ на‌ следващия ден пресата едва спомена Близкия изток като един от⁤ проблемите, посвещавайки основните си ⁤заглавия на други теми. France-Soir публикува пет колонки със заглавие: Генерал дьо Гол: златото трябва да замени долара, застрашен‌ от⁢ международната ⁣търговия; Le Figaro: Генерал‍ дьо Гол потвърждава отрицателното си отношение към влизането на Англия‌ в ⁤Общия пазар; ⁢ L’Aurore: Дьо ⁤Гол:​ Не ⁤на Англия!, ⁤а Combat – яростно антиголистки, особено настоятелно подчерта: Дьо ‍Гол създателят на кризи!, с подзаглавие: Вчера той въздигна всички аспекти ⁤на външната си политика до степен на провокация.

Екстравагантност и излишество

Все пак,24 часа по-късно избухна полемика, подхранвана от реакцията на Тел Авив⁣ на една част от изказването на ‌пресконференцията, която като че‍ остана незабелязана.⁢ Дьо Гол говори за създаването⁢ на Израел и за страха в някои среди, ⁢чеевреите, ⁤които доскоро са били​ разпръснати, но са останали ‌такива, ⁣каквито‍ винаги са били, т.е. елитен народ, уверен в себе си и доминиращ,⁢ щом се събере отново в земите на⁤ своето някогашно ⁣величие, може да превърне в ‍пламенна завоевателна амбиция иначе сърдечните ⁢ пожелания, изказвани в продължение на 19 дълги века: „Догодина в Йерусалим.

Какви ‌бяха реакциите на пресата? Юбер Бьов-Мерѝ, редактор⁢ на Le Monde ‍(в броят от‍ вторник, 29-и⁢ ноември следобед), пише за полъх‌ на‌ антисемитизъм; Жан Даниел в Le ⁤Nouvel Observateur ⁤ осъжда духа ‌на Морас, преследващ дьо⁤ Гол (Шарл Морас (1868-1952) ⁢е френски журналист, есеист, поет и политик, с крайно десни, монархистки, антисемитски ​възгледи, бел. пр.); Жан-Жак Серван-Шрайбер се чуди в редакционна статия⁤ в ⁤L’Express: Докъде ще стигне екстравагантността и излишеството? ‌ и отново настоява за нищо по-малко от неговото сваляне от власт.(1)

В мемоарите си,​ писани две‌ години по-късно, Дьо Гол ‌съжалява, че се е оставил да бъде ‍увлечен: Дори в този момент трябваше⁤ да запазя хладнокръвие... ‍ По ⁣природа съм емоционален, страстен! Наистина формулировката е меко казано тромава, особено представянето ⁢на евреите като еднородна група, което‍ по парадоксален начин⁣ е идентично с това на ционизма. Но обвинението в ‍антисемитизъм? То е отхвърлено от Давид Бен Гурион, основател на‍ Държавата ⁣Израел, в ‍писмо от 6 декември 1967 г:

Въздържах ‌се да се ⁣присъединя към хора ⁤ от несправедливи критики, изразени от мнозина‌ във Франция, Израел и‌ други страни, защото ‌според⁣ мен⁢ те не са обърнали сериозно внимание ‍на Вашите забележки ‌(...). Като министърng>Благодарим ⁣ви за вниманието!

ил 1955‍ г.: Дьо Гол ми ⁣каза, че смята създаването на Израел за историческа необходимост. Еврейският народ‍ има пълното право​ да очаква обезщетение за несправедливостите, които е понесъл ⁢в продължение на толкова много векове. Той продължава ⁢да изразява уважението си към таланта на евреите, тяхната ясна логика ⁣и енергия.(2)

Резервни части за изтребителите Mirage

Всъщност спорът за предполагаемия антисемитизъм⁢ на човека,​ отправил прочутия ⁣призив⁢ за съпротива срещу нацизма от ​Лондон ⁤през юни ​1940‌ г., бе претекст да се атакуват отново позициите, изложени през‌ юни 1967 г. Най-малкото,⁢ което може да се каже е, че те не са били очевидни. През 50-те години на⁣ ХХ век Франция бе най-постоянен съюзник на⁤ Израел, снабдява армията му с усъвършенствано оръжие, ⁤особено с​ изтребители „Мираж“,‍ помага ​в ⁢разработката на военна ⁢ядрена технология. Франция също участва в патетичната ​Суецка ​експедиция през 1956 г., която дьо Гол по онова време одобрява.⁢ Вярно‌ е, че след края на Алжирската война през 1962 ‌г.,⁤ както отбеляза на пресконференцията‍ генералът, Франция се оттегля от⁢ „някои⁣ специални ⁢и много ‍тесни връзки“,⁤ които Четвъртата република бе установила с ‌Израел. След като Алжир извоюва своята‍ независимост през 1962 г., ние възобновихме политиката на приятелство ‌и⁢ сътрудничество, която Франция поддържаше от векове⁢ с тази ‍част на⁢ света и днес силно⁣ чувстваме, че‍ тя трябва да бъде сред основите на нашата ⁢външна политика.

Но той добавя: Излишно е да казвам: уверихме се, че арабите знаят, че ‌за нас съществуването на държавата Израел е свършен факт, че няма ⁢да⁢ останем безучастни ‍и няма да позволим тя да бъде унищожена.

В ​действителност, въпреки ембаргото за продажба ​на оръжия за този регион, датиращо⁤ от юни 1967 г., Франция продължава да снабдява Тел Авив с реиченията и ще продължим да​ предоставяме качествена информация ⁤за нашата история и култура.

Благодарим ви за подкрепата!

се прочете: Утре кàпото ще крещи, кучетата ще ръмжат, измъчваните деца ще крещят като животни, докато кошмарът не завърши с градушка от куршуми. А Жан Даниел⁤ пита в Nouvel Observateur: Заплашен ли ⁤е ⁣Израел със смърт? И отговаря: Да, несъмнено. Приемливо ли е това? В никакъв случай.“

Арабите се тъпчат с хашиш

В допълнение към страха от нов геноцид, пет години след независимостта на Алжир, някои ​вестници изразяват леко прикрит⁢ расизъм. На 24 май Серж Гросар, ‌автор на рубрика в L’Aurore, пише: Две⁢ хиляди години мюсюлманско безхаберие превърна този рай от злато и‍ мед (Палестина)⁤ в ерозирали степи.“ И на друго място в‍ L’Aurore – пак за арабите: „Натъпкани с омраза от най-фанатичната пропаганда от времето на Гьобелс, напушени‍ с хашиш‍ или потопени в мрака на опиума, те жадуват за⁣ прекрасните нови богатства на‍ еврейския народ.“ А Le Figaro‍ твърди, че арабските радиостанции обещавали на масите портокаловите горички⁢ на Яфа⁢ и жените на Тел Авив.‌ (4)

При тези обстоятелства съвсем реално бе ‌емоционалното въздействие върху общественото мнение и демонстрациите в подкрепа‌ на Израел бяха огромни. На 31 май⁣ 1967​ г.⁤ пред израелското посолство в Париж се събраха 30 хиляди, а в провинцията​ – хиляди други: 6‍ 000 в Марсилия, 5‍ 000 в Тулуза и ​Ница, 2 500 в Страсбург и Лион, 2 000 в Нанси, Мец и Монпелие. Еврейската общност, към която се присъединяват и много еврейски​ заселници‌ от Алжир, е мобилизирана докрай. Много артисти‌ и интелектуалци изразяват⁣ своята солидарност. Така Серж Генсбур, певец, който със сигурност не обичаше​ да се ‍ангажира по какъвто и⁤ да е начин, написа Le Sable d’Israel‍ (Пясъкът на Израел) – песен, в която твърди, ⁢че е готов да умре за страна,‍ в която никога не ‍е стъпвал.

Дисидентските гласове бяха рядкост. Дори човек като Жан-Пол Сартр, дълбоко ангажиран с антиколониалната ​борба в Алжир и⁤ другаде, написа предговор към Les Damnés de la ​terre (Прокълнатите на земята) на Франц⁢ Фанон, публикуван от⁣ левия издател François Maspero,(5) подписа декларация, в която се ⁤изразяваше желание за мир в Израел.“ В предговора към специалния брой на Les Temps Modernes, озаглавен „Израелско-арабският конфликт“,‍ който излезе ​в началото на юни, той пише: „Алергични​ сме към всичко, което по​ някакъв начин наподобява антисемитизъм. Нашите арабски ​приятели ни казват, че не са антисемити, а антиизраелци. ⁤Но както виждаме, как могат‍ да попречат на тези израелци⁣ в същото време да бъдат и евреи?

По този начин той забулва цялото колониално измерение на еврейските селища в Палестина, въпреки че Максим Родинсон го‍ обсъжда ‍в същия брой ​на Les Temps modernes под заглавие: Israël, fait colonial? ‍(Израел създава ли колонии?).

Макар че ⁤ седмичникът Témoignage chrétien</ла на приятелите си!

ин от водещите френски​ ежедневници, изписа в пет колони заглавието Египтяните нападат Израел,⁣ а Le Populaire ‌– печатен орган на социалистическия SFIO, обяви: Нападнат ​от всички страни, ‌Израел се съпротивлява победоносно. Изразът⁢ „фалшива новина“ все още не ‍беше‌ измислен.

Противно⁢ на всичко казано, дьо Гол продължи да се придържа към позицията си ‍и да настоява за връщане в границите​ от⁤ 4 юни⁣ 1967 г.‍ Скоро след това Франция ще осъзнае ‌и значението на палестинския фактор в новата криза.​ Политически изолиран на вътрешния фронт, дьо Гол се дистанцира и от позициите, заети от западните⁢ съюзници на Франция, особено от Съединените щати. И все пак с течение на годините‌ тези позиции ще бъдат възприети от неговите наследници – включително‌ от такива, които като Валери ⁢Жискар д’Естен (1974-1981) ​и Франсоа Митеран (1981-1995) остро критикуваха генерала. А през 80-те години тези позиции ще бъдат споделяни от цялата „международна общност“: осъждане на⁤ военното заграбване на земя; самоопределение на ⁢палестинците;‌ необходимост от преговори с Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

Откъс от пресконференцията ⁤на 27 ноември 1967 г. показва колко прозорлива е била позицията на Дьо ‌Гол:

Сега Израел организира на ​завзетите от него ‍територии окупация, която задължително ‍включва ​потисничество, репресии и изселване, и това се посреща ⁣със ‌съпротива, ⁢която той на свой ред‌ нарича тероризъм...“

Бележки:

1- Цитат от‌ Laurence ‍Coulon, L’opinion française, Israël et le ‍conflit israélo-arabe, 1947-1987,⁤ Honoré Champion, 2009 г. Тази книга⁤ изрично подкрепя израелските политики.

2- ​Цитат от Samy Cohen, De Gaulle, the Gaullists⁤ and Israel, Alain Moreau, 1974.

3- Всички продажби на‍ оръжия са преустановени през януари 1969 г. след израелското нападение‍ над летището в Бейрут и унищожаване на ливанската флотилия‌ от граждански самолети, което ⁤позволи на ⁤Израел да запази въздушното си превъзходство.

<em

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/channel/123456789

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.