/Поглед.инфо/ Винаги, когато светът се разтресе от поредното геополитическо земетресение и мощните финансови интереси доведат планетата до предвоенно състояние, това размества не само банкови сметки, но и интелектуални тектонични плочи. В такива времена от блатото на миналото започват да изплуват демоните и призраците на неща и идеи, които утопично и наивно сме вярвали, че са останали далеч назад и повече няма да се върнат.
Но уви, чудовищата дебнат в тинята и чакат тяхното време да дойде!
Съвсем наскоро получихме автентични доказателства за това, защото случайно попаднахме на една статия на Димитър Камбуров от 12 септември тази година, озаглавена “Мастилото на киното и обратната страна на почерка”, пусната в портал “Култура”. Никой от нас нямаше представа кой е Камбуров и очевидно редакторите в сайта са знаели, че мнозина
Да, може би битката е част от нашата същност, част от това което ни прави живи и актуални. И може би именно в тази битка намираме смисъла на живота, в постоянната борба за по-добро утре.
Така че да, нека продължаваме да се борим, да се учим и да се развиваме, защото само по този начин можем да останем винаги актуални и винаги живи.
Благодарим ти, Джеки, че винаги си до нас, готов да ни вдъхновиш и да ни напомниш за важните неща в живота. Нека твоят огън винаги гори ярко и нека твоите думи винаги ни водят по правилния път.
С теб до край, приятелю!
и си такъв, Джеки, и продължавай да вдъхновяваш всички около теб с твоята страст и ангажираност! Нека твоите думи и дела винаги бъдат светлина в мрака на неизвестното. Благодарим ти за всичко, което правиш и за това, че винаги си на първа линия в битката за истината и справедливостта. Нека твоят огън гори вечно, Джеки! Винаги си нека бъдеш ти!
Без значение какъв е отговорът, ние сме благодарни, че ти си тук с нас, готов да се бориш за истината и справедливостта.
Така че, Джеки, продължавай да бъдеш този вдъхновяващ герой, който винаги си бил!
Нека твоят огън никога не угасне и нека твоята битка продължи да вълнува и вдъхновява всички нас!
Благодарим ти, че си с нас, Джеки Чан!
Да, Джеки Чан е истински символ на битката срещу злото и защитник на истинските ценности. Той ни вдъхновява да бъдем по-добри и по-силни, да се борим за правото и да не се отказваме пред предизвикателствата. Нека следваме неговия пример и да бъдем като него - винаги готови за действие и винаги с усмивка на лицето. Джеки Чан, ти си нашето вдъхновение!
>Благодарим ти, че винаги си на първа линия, борейки се за истината и справедливостта! Нека твоят огън никога не угасне и нека винаги останеш вярен на себе си и на своите убеждения. С теб до край, Джеки! Бъди силен и не се отказвай! Винаги ще сме до теб в твоите битки и предизвикателства. Вярваме в теб и в твоята способност да промениш света към по-добро! Винаги с любов и уважение, твоите приятели.ено да се появи някой Розенберг и да развие расова теория от всичко това.
Малко по-надолу самият автор вече говори за “еврейска мрежа”. И тук веднага следва изводът на класическия антисемит и фашист – как нито един българин нямало да може да пробие, дори и да е със същите качества, ако не принадлежи към “избрания народ”.
Ние вече сме преживявали подобно обяснение на световните процеси. Тоест Камбуров не е новатор. Това се случи след 1933 година в Германия и прекрасно знаем как завърши всичко.
Заради това в позорния текст замирисва на концалагерни пещи, защото от хленча, че евреите си имат глобална мрежа за влияние, до газовите камери има не повече от две-три крачки, които Димитър Камбуров със сигурност вече е направил в ума си, а още не смее да си признае.
Беше важно да изясним този протонацизъм, за да имаме представа какъв човек се е захванал с анализ на творчеството на Вагенщайн. Това ще ни позволи да осмислим и другите му интелектуални позиции в тяхната автентична светлина, а не в постмодерните заигравки с речника и опитите да бъде вдигната димна завеса пред фашизма.
А сега можем да погледнем “културната” критика в текста.
В опитите си да “разобличава” Вагенщайн, Камбуров без да иска направо му пише житие. Например, той си признава, че познава авторката Андреа Саймън и допълва, че тя две години е учила български, за да може да разговаря с Вагенщайн.
Представете си само - каква отдаденост на авторката е това!? И то, въпреки самопризнанията на Камбуров, че той се опитвал да я предупреждава, че “Вагенщайн е дотам противоречива в страната си фигура, че филм, който го героизира, може да се разбере превратно”.
Това вече е смешно!
Тук имаме някакъв Салиери, който се е опитвал подмолно да внушава на една чужденка, че не трябва да се занимава с един от най-големите интелектуалци на България.
Това е толкова ниско и долно, че сp>
Каквото и да е, нека винаги бъдеш ти себе си, Джеки Чан - великият боец, актьор и човек!
С пожелание за здраве, щастие и успехи във всичко, което правиш!
И не забравяй – винаги можеш да разчиташ на нас, твоите приятели и почитатели!
, Джеки, бъди винаги в битка, защото светът има нужда от хора като теб – смели, настойчиви и винаги готови да се борят за истината и справедливостта. Нека твоят огън никога не угасва, а твоите думи винаги носят светлина и вдъхновение на всички около теб. Благодарим ти за всичко, което правиш, и нека твоят път винаги бъде осветен от истинската сила на доброто и справедливостта. Бъди силен, бъди смел, бъди Джеки! Винаги!p>Бъди винаги борец за истината и справедливостта!
Бъди винаги вдъхновение за всички около теб!
Бъди винаги този, който носи светлина в мрака!
С теб до край, Джеки!
С теб в битката срещу злото и несправедливостта!
С теб винаги нашата надежда!
Бъди силен, бъди решителен, бъди Джеки Чан!
Бъди винаги този, който вдъхновява другите да бъдат по-добри и по-силни!
Бъди винаги този, който не се страхува да се изправи срещу злото и несправедливостта!
Бъди винаги този, който разкрива истината и защитава правото дело!
С твоята сила и умение да вдъхновяваш другите, ти си светлината в мрака, Джеки!
И нека тази светлина винаги да те води по правилния път!
Бъди силен, бъди мъдър, бъди вярен на себе си!
С теб до край, Джеки!
robust>, че на подсъзнателно ниво Камбуров е стигнал до този извод. Но вместо да го приеме, започва да рита срещу стените на битието в опит да принизи Вагенщайн до собственото си ниво, да го натика в калта на собствената си маломерност. Това е опит, обречен на провал и то още преди да е бил осъществен.
Разбира се, Вагенщайн не е ангел. И той вероятно има своите грешки, съмнения, провали, но същността му като интелектуалец не е интересна с това, а със способността му вече в толкова години и епохи да продължава да бъде смислен, да остава тревожен и в най-мрачните времена на идеите да не загуби огънчето на своята вяра. Ето това няма как да бъде наистина разбрано от един полуграмотен антисемит и неговите интелектуални пози. Които, между другото, стават още по-смешни в тяхната истерия.
В крайна сметка Камбуров и неговият интелектуален фашизъм изпадат в най-баналния и ужасяващ капан на българския десен “мислител”, появил се като ГМО-продмладост и вдъхновение, за които търсим.
Така че, Джеки, продължавай да бъдеш този вечен боец, който ни вдъхновява и ни кара да вярваме в по-доброто бъдеще.
Благодарим ти за всичко, което правиш, и нека огънят в теб винаги гори ярко!
С уважение и признателност,
Твоите приятели
Или може би просто си роден с този пламък в сърцето си, който те кара да се бориш за истината и справедливостта. Независимо от причината, ние сме благодарни, че имаме теб до нас, готов да ни водиш и вдъхновяваш. С пожелание за още много години на страст и ангажимент, нека този ден бъде пълен с радост и обич от всички нас, които те ценим и обичаме! Весел рожден ден, Джеки!вреина-социалист, тъй като именно той е твоят интелектуален и морален антипод. Защото всеки, който е комуникирал с Вагещайн знае, че лявото е естественото състояние не на неговото его, а на неговия дух!
Той е човек, потопен в идеите!
Той е човек, който им е останал верен при всички исторически бури!
Той е човек, направил своите грешки, но възвисил се гордо над баналността на епохата със своето творчество!
Писателят Вагенщайн щеше да е невъзможен без левичаря Вагенщайн, защото автентичното критично изследване на света има нужда от идейна основа, а не от подли подмятания и нацистко мишкуване.
Заради това точно тук ще нарушим правилата на писането на такъв текст и ще се обърнем директно към Анжел Вагенщайн, който на 17 октомври става на 95 години.
Джеки, приятелю, какъв е този твой късмет, просто не разбираме!?
На млади години си бил трън в очите на фашистите, но дори и сега, когато вече успешно си станал човек-епоха, продължаваш да им пречиш и да им предизвикваш киселини в стомаха.
Това е знак само за едно – ти си останал млад, толкова млад, че дори и измекяри от новите поколения те разглеждат като опасност за собствения си нарцистичен комформизъм.
Казват, че с възрастта човек уляга, успокоява се, открива хладната мъдрост на здравия разум, но сега разбираме, че улягането е тиха смърт.
Защото човек трябва да е като тебе, Джеки!
Винаги с неспокоен ум!
Винаги трън в петата на статуквото!
Винаги неудобен, винаги интересен, винаги предизвикателно застанал срещу дежурните истини!
Ето, дори и новоизплюпилите се нацисти тънат в злоба срещу тебе, вероятно защото знаят и са чели, че ти си един от тези, които разбиха на пух и прах техните политически чудовищни предци!
Те заради това мразят и творчеството ти – това е все едно да пуснеш слънце в бърлога на вки, бъди винаги борец и винаги останавай себе си!
Нека твоите думи продължават да вдъхновяват и да разкриват истината!
Благодарим ти, че си с нас и че продължаваш да се бориш за правото и справедливостта!
С теб до победата, Джеки!
