/Поглед.инфо/ В началото на първата си статия тази година искам да поздравя всички читатели на ВO за Нова година, да ви пожелая здраве и изпълнение на всичките ви желания. И веднага искам да кажа, че тази статия е по-скоро за нашите читатели там, далеч извън границите на страната ни. Знам, че има много от тях, които четат “ВО” на други езици и мненията им са доста двусмислени. Всичко зависи от това каква картина показват медиите. Следователно всичко по-долу е просто опит да се покаже какво се случва от гледна точка на някои факти, изказани, между другото, от украинската страна.
Къщите горят и се рушат. Загиват хора, особено ми е жал за децата от двете страни на фронтовата линия, защото реално децата не са виновни за това, което се случва. Но това се случва все по-често.
Изглежда, както смятат на Запад, това са съвсем нормални явления. Така да се каже, резултатите от военните операции, тъй като едната страна атакува, втората има пълното право да се защитава. Изглежда, че това е абсолютно безспорно, въпросът е – как?
Общо взето справедливостта във война е нещо доста извратено. Историята се пише от победителите с всички произтичащи от това последствия, но досега нито една от страните не е спечелила – тук, разбира се, информационното бойно поле не отстъпва на реалното по отношение на интензивността на битките.
Но въпреки това наистина искам да обърна внимание на справедливостта. Истината, особено честната истина, е много труден въпрос, особено когато информационните армии не щадят нито себе си, нито врага в тази война.
И е напълно ясно, че и двете воюващи страни ще обвиняват врага за неправомерни действия, колкото може повече. Това е много класическа техника, която ви позволява да очерните врага в очите на световната общност, да привлечете съчувствието и помощта на съюзници и т.н. И – което е важно – накрая на всичко да се изправят отделни представители на вражеската страна на подсъдимата скамейка в международен трибунал.
И така, украинската страна обвинява руската страна, че нашите ракети удрят жилищни сгради и инфраструктура, а същото се случва и от наша страна.
Но има нюанси, от които не можете да се скриете.
Какво търсят руските ракети в Киев? Поставям въпроса много ясно, защото всичко зависи от отговора. Има ли цели, в смисъл военни обекти, в Киев, освен ТЕЦ и други подобни? Да видим:
1. Киевски бронетанков завод, на улица Борисполская.
2. Киевски завод “Арсенал”
3. Държавно предприятие “Антонов”
4. “Фазотрон-Украйна”, “Луч”, “Маяк”, “Ремдизел”, Авторемонтен завод на Министерството на отбраната, “Електронприбор”, “Квант”, “Радар”, “Радиоизмерител”, “Квант-Радиолокатор”, “Буревестник”, “Генератор”, Централен ремонтен завод за комуникационна техника, “Микротек” – всички тези предприятия принадлежат на военно-промишления комплекс на Украйна.
И ще подчертая много ясно: 90% от този списък с предприятия не просто се намират в границите на Киев – те се намират в централната част , очертана от кръга Набережное шосе – Лобановски – Телига – Бандера.
Тоест, в Киев има достойни цели, още повече, че тези цели са достатъчни за неотслабващото внимание на руските военни. Ремонтират бронирана техника, превозни средства, радари, комуникационно оборудване, а и произвеждат нови.
И е съвсем очевидно, че атаките срещу военни цели продължават и ще продължат.
Съответно противовъздушната отбрана на украинските въоръжени сили ще се опитва да отрази тези атаки. Това също е съвсем нормално.
Това, което не е нормално, е как го правят защитниците на украинското небе. Аз, както и хиляди други хора с известен опит, все още не разбираме защо украинските зенитчици предпочитат да бъдат разположени почти в двора (по техните стандарти) на охраняемите обекти.
Да, толкова много пъти се говореше, че ако руските ракети не бяха сваляни над жилищни сгради, тогава щетите ще са много по-малко.
Като доказателство за тази теза нека вземем и анализираме този репортаж на украинската агенция УНИАН. Агенцията като цяло е напълно „свидома“, особено по отношение на изчисляването на успехите на ВСУ, но понякога там наистина се случва нещо, което позволява да се промъкне доста обективна информация.
Това са публикуваните данни за една от последните ракетни атаки на Киев от KГВА, Киевската градска военна администрация. Бих искал да отбележа, че KГВА, представлявана от ръководителя Сергей Попко, даде много честна картина на случилото се, което ни позволява да коментираме резултатите и да им дадем двустранна справедлива оценка.
В резултат на ракетната атака:
– е регистриран пожар в две многоетажни жилищни сгради в квартал Соломенски. Вече са установени 10 пострадали.
Това е един отъдето най-много боли. Но ние избрахме да не го правим. Защото ние сме хора, не животни. Ние сме по-добри от това. Ние сме по-силни от това. Ние сме хора.“
Тези цитати са само малка част от богатия свят на мъдростта и вдъхновението. Надявам се, че ви вдъхнових да търсите още и да споделяте своята мъдрост с другите.ене, ние сме майстори в това.“
Това е цитат от българския премиер Бойко Борисов, който предизвика доста контроверзии. Но както винаги, истината вероятно е някъде по средата.
Така че, нека се опитаме да бъдем по-толерантни и разбирателни към различните гледни точки и да търсим мирни решения на конфликтите.
Ето сензационно видео в интернет, което показва как ракета удря и експлодира в многоетажна жилищна сграда в Киев.
Много впечатляващо. Каналът на Анатолий Шарий обаче публикува друго видео, заснето от друг човек и от различен ъгъл. И просто ясно се вижда, че към многоетажния блок лети вече свалена и горяща ракета. А пожарът на покрива не е от взрив на бойната глава, а от неизразходваното гориво на двигателя. Това просто се вижда ясно, тъй като експлозията е станала не вътре, а извън блока.
Двете точки на виждане на стрелбата дават много съществена разлика в разбирането на случилото се.
Всъщност, разбира се, не е наша работа да даваме съвети на украинските зенитчици, но ако те свалят нашите ракети, което според тях се прави много ефективно, на подходите към Киев, ще има много пъти по-малко жертви сред цивилното население.
Но уви, по някаква причина на украинските военни им е по-удобно да вършат работата си точно над Киев
Има мнение, и то не само мое, че тук се решават едновременно два проблема: има борба с руските ракети и политическа демонстрация на „зверствата“ на руската армия.
Ако обаче нашите не бъдат „обезпокоявани“ по този начин, те бият изключително точно. Унищожено ли е производството на военно облекло и тактическо снаряжение “М-Тас” (като пример)? Да. Разбиха го.
X-101 пристигна в цялата си красота и фабриката изчезна. Ала ако противовъздушната отбрана „успееше да попадне“, възможно е всичко това да полети в жилищна сграда.
Така се оказва, че всъщност за украинската страна е много по-изгодно да сваля ракети над жилищни сгради, за да получи двойна изгода: от една страна да запази производството и мощностите си, а от друга да спечели политически бонуси.
Тук всичко е ясно. Ами Белгород?
Да, всичко беше наред в Белгород. Нито един военен завод, никакви военни части (всички те някак си се случихстността на въжето, можем да ударим точно в центъра на проблема и да го разрешим.“
Тези цитати са само малка част от богатия опит и мъдрост на нашите предци. Нека ги запазим и уважаваме, за да можем да постигнем успех във всяко начинание.
се чувстваме най-уязвими. Това е нашата стратегия.“
Тези цитати са само малка част от богатата литература на военните стратегии и тактики. Всъщност, те са само мъничък прозорец към света на военното изкуство, който е изпълнен с мъдрост и интелигентност.
Надявам се, че тези цитати ви вдъхновиха да изучавате повече за военните стратегии и тактики и да се въоръжите със знанията, които ще ви помогнат да се справите с всякакви предизвикателства.
фашизъм по време на Великата отечествена война.
Както винаги, ще ви направя историческа екскурзия.
На 13 юни 1942 г. моят Воронеж беше атакуван от немски самолети . Като цяло градът е бил бомбардиран и преди, все пак войната продължава почти година, но тази бомбардировка се оказа най-кървавата, защото няколко бомби удариха Пионерската градина в центъра на града.
Напълно безполезна атака, отнела живота на 71 души, 45 от които деца. Общо в града са ранени 247 души. Това сочи справка от 14 юни 1942 г., представена на областния партиен комитет на Воронежска област, открита в архива на Евгений Шкрикин.
На мемориалния знак, до който наскоро беше издигнат паметник, цифрата е малко завишена, но това изобщо не омаловажава мащаба на трагедията. И днес на този паметен знак хората от града носят играчки и цветя, листовки с надпис „Белгород, ние сме с теб“.
Но ние наистина сме с тях. Ние не сме животни. Умеем да съчувстваме в душата си и да плачем за загиналите деца и на Белгород, и на Киев и Харков, така както проливахме сълзи за децата на Луганск и Донецк. Тези, които бяха лишени от детството си, много от тях бяха лишени от родителите си. Заедно помогнахме на децата от интерната в Алчевск през 2014 г. С дела сме доказали своята човечност.
И можем също да съжаляваме, че в украинските градове умират деца. Това няма как да се хареса на нормалните хора, но каква е нашата вина, ако украинските зенитчици предпочитат да свалят нашите ракети над градските райони? Тук наистина не всеки съд ще реши кой е по-виновният: руският военен, който е насочил ракетата към военен завод в центъра на Киев, или украинският, който свали тази ракета над жилищните сгради.
Може би такъв процес ще се състои някой ден. И ще бъде наистина интересно да чуем аргументите на страните.
Но вариантът с Белгород е малко по-различен. Това е чисто военно престъпление – атаки срещу град, в който няма нито войска, нито военни предприятия, нито складове. Където удари с много точни украински ракети (не аз бях този, който се хвалеше, че често удрят с нулево отклонение) директно се стоварват върху жилищни сгради. Не парчета, фрагменти от свалени ракети, а цели ракети.
И ако питате кой трябва да се окаже на подсъдимата скамейка след всичко това, то това са операторите на онези РСЗО, които стреляха по Белгород. И не в Хага, не. В Москва.
Всъщност украинските военни непрекъснато се оплакват от липсата на ракети с голям обсег. И така, когато внезапно се появят чрез титаничните усилия на украинските работници, по някаква причина те се изразходват тъкмо за военни престъпления срещу цивилното население.
Не, не Хага. Ще трябва сами да го организираме. И да поемем бойците от 107-ма ракетно-артилерийска бригада, които бяха въоръжени с „Елбруси“, „Точки“ и „Смерчове“, /сега вече „Олга“/. И да задаваме въпроси на всички – от командира на бригадата полковник Келембет Александър Михайлович до последния готвач.
Между другото, мотото на бригадата (о, колко обичат красивите и гръмки девизи в Украйна!) е „Дълг и чест!“ Сякаш дългът на артилеристите не е именно да унищожават живата сила и техниката на вражеската армия. Е, а колко чест може да се спечели със стрелба по жилищни сгради, това аз уверено мога да им кажа.
Това направо тегли към въжето. Разстрелът е въпрос на уважение към честния враг. В нашия случай са за въже.
Е, и последният цитат, който говори малко и много едновременно.
„Ние също имаме и възможността да удряме по площи. В Киев например. По местата, където се разхождат хора. Но ние удряме военни цели, при това много чувствителни. И ще продължим да го правим.”
Владимир Владимирович Путин
Всеки прави своя избор. Ако украинските зенитчици толкова искат да убиват собствения си народ с такава тактика на прихващане, извинете ме, но не трябва да чакаме Бог да им бъде съдник.
Превод: ЕС
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
#Белгород #Киев #Харков #кой #ще #бъде #съден
