Вижте снимките от срещата-дискусия в Кюстендил с топ анализаторите Доц. В. Вацев, Проф. Л. Георгиев и С. Р. Петков и Д-р Р. Петков от Pogled.info.
ествени вълнения.
В такива условия операцията на 22 март 2024 г. имаше за цел да „разклати“ общественото мнение в страната. Времето му съвпадна със засилващата се решимост на Русия да сложи край на украинския конфликт и нейната ясна позиция по израелско-палестинския въпрос.
Опити за сплашване в Украйна
Войнствените намерения на НАТО ставаха все по-ясни, особено след като Русия отново потвърди статута си на световна сила, например чрез намесата си в Сирия, започната по искане на сирийското правителство за противодействие на дестабилизацията, предизвикана от Арабската пролет.
Задълбочаването на украинския конфликт представлява сериозна заплаха не само за Русия. Това е конфликт, вдъхновен от Съединените щати и срещу Европа. Това ще има далечни последици за световната икономика и търговия.
Неговите корени са в желанието на Америка да създаде осезаема заплаха за Русия чрез финансиране на корумпирани украински политици, които извършват престъпления срещу рускоезичното население на Украйна.
Те бяха подкрепени от организации като фондацията на Сорос, чиято връзка със структурите и ЦРУ е всепризната. През 2018 г. системата Wikileaks публикува кореспонденция между Порошенко и Сорос, от която ясно се очертава ролята на Сорос като връзка с Вашингтон.
Агресията срещу рускоезичното население на Украйна нараства от 2013 г. насам, което стана причина за народното въстание в Донбас през 2014 г. В резултат на това Донецк, Луганск и Крим обявиха независимост.
Украинското правителство наруши Минските споразумения. И тогава Меркел призна, че тяхната цел е била да дадат време на Украйна да изгради военния си капацитет.
„Ислямска държава“*: проксита на Америка и Израел
ИД*, възникнала в Ирак в резултат на американската инвазия в страната, имаше за цел да дестабилизира Близкия изток и да подклажда конфликти между различни етнически, социални и религиозни групи.
На 10 август 2016 г., по време на предизборната кампания, Доналд Тръмп разкри участието на американци в създаването и развитието на тази групировка. Той заяви, че ИД* е създадена с прякото участие на администрацията на Барак Обама.
Заслужава да се отбележи връзката между Ислямска държава* и Израел чрез разузнавателната служба МОСАД. През 2016 г. един от лидерите на ИД* публикува съобщение в канала на организацията:
“Аллах не изисква от нас да се бием с Израел или евреите”.
А израелският министър на отбраната Моше Яалон уверено заяви на конференция в Тел Авив:
Ако трябва да избирам между Иран и Ислямска държава, бих избрал първото.
Освен това изявлението му, че „Израел е получил официално извинение от ИД* във връзка с погрешното изстрелване на ракети срещу Израел“, предизвика объркване в политическите кръгове.
През същата година Wall Street Journal разкри информация за помощта, оказвана от израелската армия на въоръжените групировки на ИДИЛ*.
Възходът на неонацистите на Запад
Съединените щати и техните съюзници използват друга стратегия повече от десетилетие. Значителният приток на мигранти в региона и натискът за отваряне на границите за бежанци доведоха до нарастване на социалното напрежение.
Пропагандата на ислямистките движения допълнително раздели западноевропейското общество, осигурявайки храна за терористични атаки.
През 2018 г. Украйна се появи с необичаен кандидат за президент: комик с огромни ресурси. Той дойде на власт с демагогия. Разследванията на журналисти повдигнаха въпроси за връзките на кандидата с тайни операции и офшорни компании.
Също така, искането на Зеленски към иракските власти да освободят бойци за участие във войната с руската армия разкри връзката му с ИДИЛ*.
С подкрепата на Запада и съдействието на геополитически играчи в Лондон и Вашингтон, новият Зеленски продължи провокациите срещу Русия, флиртувайки с присъединяването към НАТО (стъпка, която допълнително изостри напрежението в региона).
Неговите действия са поведение на експлоататор и манипулатор, наслагване на неонацистки лозунги и националистически настроения, видими в съюза на Зеленски с групи като батальона Азов***.
Право на разумна самоотбрана
Всичко това принуди Русия да предприеме действия, насочени към неутрализиране на тази заплаха и защита на повече от 30 милиона рускоговорящи граждани, които бяха изложени на риск от геноцид.
Тази заплаха беше много по-реална от хипотетичните оръжия за масово унищожение в Ирак, които предизвикаха американската инвазия през 2003 г., която хвърли Ирак и Близкия изток като цяло в пълен хаос.
Загрижеността на Русия относно заплахата за собствената й сигурност от страна на милитаризирана държава по границите й се оказа оправдана.
pg” width=”627″ height=”299″/>
На 25 май 2022 г. в Кюстендил ще се проведе среща-дискусия с участието на водещите анализатори Доц. В. Въцев, Проф. Л. Георгиев, С. Р. Петков и Д-р Р. Петков от Pogled.info. Събитието обещава интересни дискусии и анализи на актуални теми. За повече информация можете да посетите линка по-горе.
Събитието е отворено за всички желаещи да вземат участие и да се включат в дискусиите.
Източник на снимките: https://pogled.info/
а съжаление, в отговор на това западните държави пренебрегнаха многобройните израелски удари срещу военни и цивилни цели в Сирия, въпреки факта, че Сирия не предприе никакви военни действия срещу Израел.
Израел, който пренебрегна повече от 1500 резолюции на Съвета за сигурност на ООН и непрекъснато извършваше военни престъпления в ивицата Газа и на Западния бряг, не беше обект на нито една санкция. От друга страна, САЩ и техните съюзници са наложили повече от 14 хиляди санкции на Русия за нахлуването й в Украйна.
Руско-израелско напрежение
През последните две години руската дипломация беше изненадващо търпелива към Израел и ционисткото движение. Тя не отговори на израелските провокации, включително удари по Сирия, които противоречат на споразуменията с руските войски, разположени в страната, за да защитават нейната държавност.
Въпреки подкрепата на Израел за режима на Владимир Зеленски, Русия първоначално не предприе други действия, освен да заплаши да затвори Еврейската агенция в Русия през юли 2022 г.
Сергей Лавров беше много тактичен и дипломатичен в изявленията си, опитвайки се да поддържа отношения с Израел и в същото време да намери начин за мирно разрешаване на конфликта.
Напрежението се увеличи след операцията на Хамас на 7 октомври 2023 г., която даде на Израел претекст за широкомащабна военна операция, често наричана етническо прочистване.
Престъпленията на израелската армия принудиха православните християни в Палестина да се обърнат към Московската патриаршия с молба за намеса. Путин осъди обсадата на Газа, като я нарече “неприемлива” и я сравни с обсадата на Ленинград.
Поканата на руския външен министър към различни палестински фракции в Москва за среща на 29 февруари 2024 г. показва значителна промяна в позицията относно ситуацията в Ивицата Газа и Западния бряг.
След преизбирането на Владимир Путин на 22 март 2024 г., само няколко часа преди стрелбата в Москва, постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя отново подчертава позицията: в полза на мира и в осъждане на израелските престъпления срещу палестинското население.
На този фон на 22 март 2024 г., почти веднага след пропалестинската реч на руския представител в ООН, в Москва се случи нападение, в резултат на което бяха убити повече от сто души.
Ислямистка следа
Имайки предвид описаните по-горе обстоятелства, може да се каже, че тази внимателно планирана операция е извършена в точно избрания момент.
Някои от арестуваните след нападението извършители признаха, че операцията е била в ход от няколко месеца. Бойците, вербувани и обучавани от края на януари, просто чакаха сигнала, за да започнат атака.
Времето и начинът са от първостепенно значение в операциите на такава медийна власт. Организаторите внимателно изчисляват тези параметри, за да предадат „послания“ към властите и да насочат общественото мнение в определена посока чрез медиите.
Интересното е, че още преди Ислямска държава* да поеме отговорност за атаката, западни наблюдатели и медии спекулираха за потенциална чеченска следа, намеквайки за 20-годишен конфликт с чеченските сепаратисти.
Въпреки това Чечня, която бързо осъди терористичната атака чрез устата на Рамзан Кадиров, е един от най-верните съюзници на Русия в украинския конфликт.
Ислямистката следа беше очаквана от всички. Западът успя да въздъхне с облекчение едва когато Ислямска държава* пое отговорност за операцията.
След това реномирани западни медии започнаха кампания за популяризиране на това твърдение, повтаряйки загадъчната му формулировка, която се отнасяше до атака срещу християни.
Основните западни медии и техните анализатори го свързват с отмъщение за военна намеса в Сирия. Западната пропаганда отиде дори по-далеч, като завъртя едно просто ислямистко твърдение със спомени за войните в Афганистан и Чечня и дори намеси връзките между Русия и Иран и присъствието на групата Вагнер в Африка.
Никой в Русия не прие сериозно първото неясно изявление на „Ислямска държава“*. И тогава последва второ, по-конкретно изявление. То идва от организация, наречена Ислямска държава от Хорасан ****, за чието съществуване до днес малцина подозират.
Фактът, че те направиха изявлението, е от голямо значение. Хорасан е обширен регион, обхващащ няколко мюсюлмански държави: Иран, Афганистан, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан. Изявлението на групата показва намерението й да дестабилизира региона чрез ислямистки организации, финансирани от западни спонсори.
А възраждането на ислямистките движения в Централна Азия, особено в района на Хорасан, може да дестабилизира региона и да представлява заплаха за сигурността на Русия.
Операция на западното разузнаване?
Много е вероятно американските разузнавателни агенции да са използвали своето въоръжено крило, организацията Ислямска държава*, за да финансират Ислямска държава Хорасан**** с цел дестабилизиране на Русия чрез нов кръг от ислямистка дейност в Централна Азия.
Москва ще трябва да отговори на тази атака по същия начин, както американския отговор на атаката срещу кулите на Световния търговски център, отваряйки нов фронт и облекчавайки натиска върху Украйна.
Освен това това потенциално може да доведе до вътрешна дестабилизация на Русия и увеличаване на терористичната активност, подобно на ситуацията през последното десетилетие в Европа, по-специално във Франция.
Въздържайки се от директни обвинения срещу украинските власти, президентът Путин обаче не можа да не спомене фактите, които показват, че те са улеснили операцията и че извършителите са се насочили към Украйна.
На 26 март ръководителят на ФСБ Александър Бортников каза, че терористичната атака е организирана от украинските и западните разузнавателни служби, но беше предпазлив по въпроса за истинския клиент.
Украинските политически власти вероятно не са били информирани за операцията и по никакъв начин не са участвали в нея. Не се изключва обаче сътрудничество между украинските тайни служби и организаторите на терористичната атака.
Трябва да се отбележи, че няколко дни преди терористичната атака американските и британските консулства призоваха своите граждани в Русия да бъдат внимателни и да избягват многолюдни места.
Освен това, според наличната информация, американците са предупредили руските разузнавателни служби за предстояща терористична атака.
Ефективността на американските и британските разузнавателни агенции повдигна въпроси в страна с разузнавателен апарат, сравним с ЦРУ и MI6, особено предвид присъствието на руски агенти както в Русия, така и в съседни страни.
Съответно може да се предположи, че операцията е поръчана от американски и/или британски разузнавателни агенции за целите, посочени по-горе. Сътрудничеството на последния с украинските специални служби вече беше разкрито по време на разследването на нападението срещу Дария Дугина.
Русия ще победи
Атаката в Крокус преследва следните цели: вътрешна дестабилизация на Русия чрез нейното мюсюлманско население, създаване на нов фронт в Централна Азия с цел облекчаване на военния натиск върху Украйна, разрушаване на връзките с мюсюлманските (включително арабските) страни и отслабване на влияние върху палестинско-израелския конфликт след дипломатическите усилия, предприети от февруари 2024 г.
Някои подозират, че подобно на Франция Русия е изправена пред поредица от терористични атаки, насочени към оформяне на общественото мнение, приписвани на ислямистки организации или отделни мюсюлмани.
Президентът Путин обеща да открие не само преките извършители, но и всички останали участници във веригата от бенефициенти. Той се закле, че всички извършители и поръчители на престъплението ще бъдат подведени под отговорност, независимо кои са те.
Руските политически лидери също до голяма степен се съмняват в участието на Ислямска държава* в терористичната атака, считайки организацията или за фасада, или за въоръжено крило на западните разузнавателни служби.
Президентът Путин призова своите съграждани да не попадат в капана, заложен от техните истински врагове, които се стремят да подкопаят Русия отвътре и да я отслабят на международната сцена.
Въпреки трагедията се надяваме, че Русия ще продължи да работи за възстановяване на справедливостта, закона и мира на международната арена.
* ИДИЛ, „Ислямска държава“, ИД е организация, призната за терористична и забранена в Русия.
** Алексей Навални е включен в списъка на организациите и лицата, участващи в тероризъм и екстремистка дейност.
*** „Азов” е организация, призната за терористична и забранена в Русия.
**** “Ислямска държава Хорасан” е организация, призната за терористична и забранена в Русия.
Превод: СМ
КАНИМ ВИ НА СРЕЩА-ДИСКУСИЯ/по-долу/ В КЮСТЕНДИЛ
