ртията ГЕРБ, когато не успяха да формират правителство след изборите през април.
Следователно, новоизбраните депутати трябва да се съсредоточат върху интересите на народа и да се откажат от подкрепата на БСП, дори и да означава загуба на тлъстите заплати. Само по този начин ще могат да допринесат за радикална промяна на социално-икономическото статукво и за постигане на народно благоденствие. Личните интереси трябва да бъдат подчинени на общите интереси на обществото.
БСП трябва да осъзнае, че предлагането на свое правителство с толкова малко депутати е несериозно и неотговорно. Партията трябва да се съсредоточи върху реформите, които са необходими за развитието на страната, вместо да се опитва да задържа властта на всяка цена. Само по този начин България ще може да се развие и да постигне напредък.о неравенство, огромен лукс за богатите и огромна нищета за наетите работещи лица. Българското обществото е дълбоко разделено не толкова по харесвани партии, а най-вече социално-икономически.
В най-общ план на последните избори, както и на предишните, в крайно бедна България, с огромна нищетата и недоимъкът за милиони хора, с работещи бедни, изключителна победа имат крайно десните политически партии, защитаващи безогледно интересите на капитала (бизнеса, работодателите). Най-голямото неравенство в Европа между малкия брой богати и огромния брой бедни, живеещи под жизнения минимум достигна 8.0 (при 5.2 за ЕС) е в България.
По същество интересите на хората на наемния труд не са представени в новото Народно събрание. Няма кой да представлява, изразява, отстоява и защитава техните интереси. Незначителен е броят на депутатите от т.нар. „лявото обединение“. Освен това в техният малък брой са включени представители на либерализма и на социаллиберализма (дейците на АБВ, Ат. Костадинов, Др. Стойнев, К. Нинова и др.), дори капиталисти (П. Кънев, Г. Кадиев, Гуцанов, синчето на най-големия богаташ на Търновска област – Божанков и др.). Сред депутатите на Коалиция за България доминират хората без идейна и политическа ориентираност към демократичния социализъм, хора които стоят на позициите на интересите на капитала, на бизнеса. В лявото политическо пространство ръководствата на партиите са ясно дясно ориентирани, с неолиберална и социаллиберална идейна, икономическа и политическа нагласа.
Включените в Народното събрание шест партии и коалиции са крайни евроатлантици, някои от тях дори предлагащи заличаването на България и претопяването ѝ в общия европейски казан.
Общо политическото пространство в България, особено дясното и патриотичното са безкрайно раздробени. Между отделните десни партии няма единство в приоритетите за управление на страната, има прекалено високи личностни амбиции и дори партиен авторитаризъм. В тях няма дори елементарно желание за сътрудничество, дори за диалог и обикновен разговор. Конфронтацията в Народното събрание е пълна. Тя е не само насочена срещу ГЕРБ и ДПС, но и срещу БСП, дори между самите т.нар. протестни партии. Партии на протеста (ИТН, ДБ, ИСМВ), както и партиите на статуквото (ГЕРБ и ДПС) са единни в само едно – в защита на интересите на богатите, на бизнеса, против интересите на хората на наемния труд, в колониалното национално унизително преклонение пред Брюксел и подценяване на българските национални интереси. Да си спомним неистовите усилия на Буквоедката от ИТН (вероятно инициирана от Н. Василев) и Ментата от ДПС, подкрепени от ДБ да не допуснат в 45 –тото Народно събрание преизчисляване на пенсиите.
В навечерието на повторните избори всички говореха за народа и от името на народа – и десни, националисти и леви. След изборите вече мантрата е оправдателна – „така ни е подредил народа“. „Народът не иска нови избори“. Народът! А кой народ? А коя част на народа? В новото Народно събрание отново са включени демолатрите (хора, възхваляващи народа, говорещи за народа и от името на народа, но всъщност без да му обръщат внимание). От екраните, страниците на вестниците и в интернет се лееше безкрайна демагогия, див популизъм. Почти всички говорят за промяна, за преодоляване на статуквото. Основните сили на политическото българско статукво са за запазване на сегашната неолиберална система, само че фризирана и с нови лица – без Борисов, Гешев, Доган и Пеевски, без техните хора в съдебната система. По същество, това, което се предлага е извечното, определено още от проф. Др. Драганов – „Стани Да Седна“ (СДС).
Между двата тура (4 април и 11 юли) голяма част от активните на минали избори гласоподаватели се отказаха да гласуват за фалшивата промяна, за скритата подкрепа на статуквото. правдано, ако БСП искаше да запази властта за всяка цена, но не и ако истински се грижи за благоденствието на народа. В този случай, новоизбраните депутати трябва да се съсредоточат върху постигането на истински промени в социално-икономическото положение на страната, дори и да останат без тлъсти заплати. Те трябва да демонстрират своя ангажимент към обществото и да се борят за неговите интереси, вместо да се стремят към лични печалби. В крайна сметка, истинската ценност за един депутат трябва да бъде служенето на народа, а не личните му интереси.то от избирателите) неолиберална социално-икономическа политика довела до огромната бедност и принудителна трудова емиграция от страната, до огромно неравенство в страната. Напредъкът на ДБ се дължи предимно на политико-избирателната технология, използвана от тях чрез използване на интернет, с което в по-значима степен успяха да приобщят нови избиратели от средата на експертите, специалистите и младите хора.
След повторните избори най-после лъсна, макар и късно, крайно неолибералната същност на партията ИТН, възприела подход, който е продължение на действащия в момента неолиберален модел. Те се оказаха последователи на политическия курс на ДПС, ГЕРБ и НДСВ.
Недъзите на досегашното неолиберално статукво, на капитализма, в България и в Европа са много. Има четири аспекта, които заслужават повече внимание.
Първият аспект е цената на труда, размера на трудовото възнаграждение на производителите на новото богатство на фирмите. У нас сега алчният български бизнес е готов не да повиши цената на труда и да намали своя разкош, а ако може наетите на трудов договор (или в сивата икономика) да не получават нищо или нещо съвсем мизерно, колкото да се каже, че работодателят им плаща нещо, че има работни места и заетост. Няма богата страна в Европа с мизерни трудови възнаграждения, каквито са тези в България. Ето това несправедливо разпределение на новопроизведеното богатство не се решава само с леко повишаване на минималната заплата. Ако собствениците на фирми плащат по-високи заплати и за да не им намалеят печалбите, те ще имат стимул да правят нововъведения и да модернизират производството.
Вторият аспект на българското неолиберално статукво е размерът на държавната собственост. Сега официалната българска статистика и БНБ нарочно не дава данни за това положение в България. По оценка на редица експерти делът на държавната собственост в България в произведения БВП е около 8% и него Николай Василев и жълтурковците, присламчили се към партия И Тъй Нататък (ИТН) искат той да се намали, по същество да се сведе до нула. А това означава по-нататъшно намаляване на приходите в държавния бюджет. Ако българският бизнес плаща 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент, то държавните фирми правят отчисления в държавния бюджет в размер в различните години от 70 до 80%. Няма в ЕС богата държава, в която държавната собственост да е под 25-30%, в повечето страни е около 40%, а в Швеция и дори над 50%. Е, Швеция бедна държава ли е? И никой от участващите в парламентарните избори и влезли в Народното събрание депутати не предлага увеличаване на държавната собственост чрез инвестиции и/или чрез обратно изкупуване. Най-би прилягало подобна позиция по този въпрос да има БСП, но явно Нинова не ги разбира тези неща, а сивият кардинал (Дългият инкасатор) на БСП е неолиберал.
и би довело до още по-голямо разочарование и недоволство сред гражданите.
Новоизбраните депутати трябва да се съсредоточат върху интересите на народа и да се борят за постигане на икономическо и социално благосъстояние за всички граждани, вместо да се стремят към лични печалби и заплати. Политическите партии трябва да служат на обществото, а не на себе си.
Следователно, новоизбраните депутати трябва да се откажат от подкрепата на БСП и да се борят за радикална промяна на социално-икономическото статукво в страната, вместо да се подчиняват на интересите на партийното ръководство. Само по този начин ще могат да служат на истинските интереси на народа и да допринесат за по-добро бъдеще за всички граждани.те вериги и множество други български и чуждестранни фирми, ако не са укрили част от приходите, ако не са в сивата икономика, плащат значително по-малко – 10%. Николай Василев и икономистите на ИТН предлагат да се разтвори още ножицата и да се намали корпоративния данък на 9%, да отпадне данъка върху лихвите и т.н. А това означава още по-голяма бедност на българското население.
И едно сравнение. По данни на Блумбърг за 2020 г. основният размер на корпоративните данъци е както следва: Франция с 32%; Португалия с 30%; Австрия, Белгия, Нидерландия и Испания с 25%; Гърция и Италия с 24%; Дания и Норвегия с 22%; Финландия, Естония и Латвия по 20%; Чехия и Полша по 19%; Румъния 16% и Литва 15%. При данъка върху дивидента в повечето европейски страни ставката е между 15 и 20%. Е, и България трябва да върви против общата световна тенденция ли?
В предизборните срещи, разговори, дискусии (доколкото ги имаше) нито една от парламентарно представените партии не постави въпроса за повишаване на корпоративния данък, поне на 15%, колкото вече от година време предлагат професионалните съюзи. И това става по време, когато Г-7 предложи за най-крупните ТНК корпоративният данък да е минимално 15%, а Г-20 препоръча за всички стани в света корпоративният данък да е не по-малко от 15%. В същото това време чрез телевизионните камери Председателят на БСП пред бизнеса се произнесе категорично против увеличаването на корпоративния данък в България: „Заблуда, е че искаме увеличаване на корпоративния данък“. С това тя се нареди в редиците на защитниците на интересите на бизнеса, на богатството на богатите (характерно за десните партии), а не на интересите на хората на труда (характерно за левите партии). Ръководството на БСП не е запознато с твърдението на немарксиста Томас Джеферсън: „Общата тенденция на богатите е да преследват бедните“. И никоя от парламентарно представените партии в своите многобройни речи, постове във Фейсбук и др. не постави въпроса за унизителното за работещите хора герберастко изменение на Кодекса на труда за повишаване на часовете за извънреден труд, т.е. работната седмица стана не петдневна, а шестдневна.
Общо сега в България чрез държавния бюджет се преразпределя около 37-38% от произведения БВП. Крайно десните неолиберали в България искат той да е доста по-нисък. Такива идеи проповядват определени кръгове в ДПС (Ментата), ГЕРБ (Дянков, Ананиев и др.), ДБ (Г. Ганев) и ИТН (Пл. Данаилов, Л. Дацов, Н. Василев). Това бе любимата теза на един бивш приближен до Борисов, Пеевски и Доган министър. На такива позиции са и част от предложените от Трифонов министри в неговия първоначален кабинет. Привържениците на тази теза предлагат намаляване на отделни ставки на ДДС, но по опита на ресторантьорите това няма да доведе до намаляване на цените, а ще повиши печалбата на фирмите и ще намали приходите в държавния бюджет.
За да се решат успешно кардиналните проблеми на борбата с бедността и повишаване на доходите на работещите и на пенсиите следва: да се преструктурира данъчната система с въвеждане прогресивно данъчно облагане и въвеждане на необлагаем минимум за физическите лица, а и с повишаване на ставката на корпоративния данък, поне колкото е в Румъния, Чехия, Естония и въвеждане на нови данъци за разкоша, лукса и т.н. на богатите.
Ниският корпоративен данък в България, в която доминират чуждестранните капитали във финансовата сфера, застраховането, търговията и т.н. води до износ на национален доход. Да вземем банковия сектор, в който делът на чуждестранният капитал е много голям – над 70%. През годината за ок. 1 200 млн. лв. печалба на чуждестранните банки е платен данък 120 млн. лв. Ако корпоративният данък в България е 20% те биха платили още 120 млн. лв. или 240 млн. лв. в държавната хазна. Една чуждестранна фирма в България ежегодно печели от 1100-1200 млн. лв. Тя по същия начин изнася в чужбина ок. 120 млн. повече. Такива примери в страната има много. Но експертите икономисти и политиците не говорят никога за този аспект.
В предизборната обстановка нито един от лидерите на парламентарно представените партии не повдигна въпроса за ширещата се огромна спекула, която изсмуква мизерните доходи на огромната част от българския народ. Дори по време на пандемията преобладаващата част от аптекарите и доставчиците на лекарства рязко и необосновано повишиха цените, като цената на един PSR тест достигна до 200 лева. Масово се създават изкуствени дефицити и рязко се покачват цените не само на селскостопанските изделия. Поради това в условията на пандемията бедните станаха още по-бедни. Неолибералната политика е поставила табу дори за споменаване на думата „спекула“ и за някакво регулиране на цените най-вече на основните животоподдържащи и животоспасяващи стоки. Алчността на бизнеса за пари няма хуманни задръжки.
Следователно, социално-икономическата структура на обществото и провежданата политика е неадекватна на потребностите и интересите на хората на наемния труд. Техният дневен ред в живота е друг. Тя е адекватна на печалбарските интереси на бизнеса. Но структурата на икономиката и преразпределението на произведения БВП са въпроси с предимство на политиката, на държавни решения, но и на адекватни действия на властите в страната. Тъй наречените „партии на протеста“ са за запазване на крайната неолиберална социално-икономическа система, но са само против някои от действията на изпълнителната и най-вече на съдебната власт, против определена олигархическо-мафиотска (мутренска) групировка.
Четвъртият аспект е борбата с корупцията и мафията. Това е много модерна тема за парламентарно представените партии. Много модерна в техните уста, както и в посланията на БСП, е тази борба с корупцията. Тя има изключителна морална, а и материална стойност, тя е проява на борбата за справедливост и равенство пред закона. Но тя е в полза предимно на бизнеса и то най-вече на едрия бизнес. Баба Гицка от Долно Нанагорнище не може да подкупи прокурор, съдия, министър, държавен служител. Безработният Иван или работещият беден Стоян също няма финансов ресурс да подкупи когото и да било. Много често държавните служители са подложени на огромен натиск, заплахи, дори насилие от различни бизнес кръгове или отделни фирми, да дават разрешения или да извършват действия, които са против законите и наредбите. Богатите могат да дават пари за да корумпират служители в свой интерес. Сега и то предимно Демократична България, наследниците на старата градска буржоазия и чорбаджийте, избягват да говорят за отговорността на корумпиращите, а само и то предимно за вината на корумпираните. Да си спомним номера с Иванчева. Бедняк ли се опитва да я корумпира и бедняк ли ѝ погоди номера и я дискредитира?
Промяна, а не подмяна. Голяма част от младите неопитни политически граждани на България не направиха разлика между промяна на системата и подмяна на управляващите системата. Гласуваха за ИТН, което за жалост се оказа някакво продължение (И Тъй Нататък) на ГЕРБ+ДПС, на политиката за поддържане на неолибералното статукво. Ясно и просто, гласуваш за ИТН, получаваш ГЕРБ в микс с ДПС.
Пред нас са бляснали лицата на десните партии, окъпани от мантрата за все по-голяма печалба на бизнеса, на озъбения жесток бизнес. И ний вървим нататък и няма край ултралиберализма. Той ясно ни бе представен на 16 юли 2021 г. от бившето юпи – Николай Василев, сега икономическо гуру на мултимилионера от Учин дол. Неолиберализъм без край И Тъй Нататък (ИТН). БСП, ако е истинска лява партия, не трябва под никаква форма да подкрепи уродливите неолиберални и монетаристки идеи на новото правителство, което ще предложи партията ИТН, представяща се за протестна партия. Протестните партии могат да бъдат определени през народната мъдрост: преоблякъл се Илия (неолиберализма) и като се погледнал – пак в тия (същата ултралиберална политика).
Не бива да се заблуждаваме – т.нар. протестни партии са партии продължители на социално-икономическото неолиберално статукво, но утвърждавано по друг начин и с други лица. Ако БСП иска да продължи да я наричат партия на статуквото – може да подкрепи подобно правителство, независимо дали е на ГЕРБ, на ДПС, на ИТН, на ДБ поотделно или съвкупно. Всички те са ултрадесни партии, представители на бесния неолиберален бизнес. Да, депутатите на БСП ако не подкрепят това правителство, ще е полезно за хората на труда и на бедните, в интерес на БСП. Но има дилема – при отказ от подкрепа новоизбраните депутати ще си загубят тлъстите заплати. Сега дилемата кое за тях е по-ценно – личното (заплатите) или радикална промяна на социално-икономическото статукво за постигане на народно благоденствие. Оправданието, че народът е уморен от избори, е само оправдание за личностните печалбарски интереси на голяма част от българските депутати. Самата БСП с 36 депутати е престъпление да предлага свое правителство. Това решение на ръкпринцип, то поне по практика, са част от този бизнес. Но това не означава, че протестните партии са по-добри или по-чисти. Те са част от същата система, която поддържа неолибералната икономика и социална политика.
Затова, вместо да се делим на “нас” и “тях”, на “добри” и “лоши”, трябва да се обединим в борбата срещу неолиберализма и за по-справедливо общество. Трябва да се борим за икономика, която работи за всички, за социална политика, която гарантира равенство и справедливост за всички граждани. Това е единственият начин да постигнем промени и да създадем по-добро бъдеще за всички нас.
