/Поглед.инфо/ Светът преминава през коренни многопластови трансформации, изходът от които остава загадка дори и за най-големите учени и аналитични умове. Навлязохме в това, което немският икономист Норбърт Херинг нарича „финалната игра на капитализма“. Съдбоносните и изключително динамични времена, чийто край не се вижда на хоризонта, предполагат изникването на съвършено нови въпроси, за които няма еднозначен отговор. А геополитическите конфликти, войните в Украйна и Близкия изток и предстоящите финансово-икономически кризи са само част от сътресенията, които носи със себе си бавният и продължителен демонтаж на глобалния финансилизиран, неолиберален капитализъм.
В такъв момент на помощ трябва да се притече науката, която да потърси и да предостави на теоретично ниво отговори, способстващи за практическото решаване на възникващите глобални кризи. Уви, това вече е невъзможно, тъй като съвреоделяйте с нас в този път към истината и свободата!>Благодарим ви за вниманието!лете този текст, за да насърчите другите да се върнат към философията и да търсят истината извън стандартните рамки. Нека се върнем към нашите корени и да се освободим от страховете и предразсъдъците, за да можем да гледаме смело към бъдещето. Време е да преодолеем ограниченията и да се върнем към истинските ценности.
информацията с приятели и близки, за да се разпростре идеята за нов начин на мислене и разбиране на света. Само като обединим силите си и се насочим към истината, ще можем да преодолеем ограниченията, които ни вързват и да създадем по-добро бъдеще за всички нас.одавателят по международни отношения, проф. Марвин Бейн, изнесе кратка лекция за причините на войната, след което проведе отворена дискусия със студентите. Той беше толкова притеснен да не каже нещо „грешно“, че на всяко 3-то изречение повтаряше „not to condone anything“ – в превод от анг. език „без да оправдавам каквото и да е“. Преподавателят казваше това във връзка с действията на Руската федерация, които той определи съвсем в безкритичния дух на постзападната пропаганда като „крайно неприемливи“, „агресия“ а също и „империалистични аспирации на Путин“ . Но по-страшното дойде в последвалата дискусия, в която мои колеги по политология и международни отношения говориха и се държаха като някакви обсебени същества, които са готови да линчуват всекиго, дръзнал да заяви нещо, което не им допадне. След първите 2-3 въпроса се появиха коментари за Русия като „как е възможно да съществува все още такова зло“, или пък призиви от рода на „Путин трябва да бъде вкаран в затвора до живот, където да бъде наказан за престъпленията си срещу човечеството“. А един колега шотландец направо отсече: „За какъв затвор говорите? Направо да пръснем мозъка на Путин с куршум и да се свършва, той само това заслужава.“
Друг случай от студентския ми опит в подкрепа на думите ми са лекциите на дипломния ми ръководител док. Андерс Видфелдт, който бе тясно специализирал по това, което той наричаше „крайно-десни партии в Западна Европа“. В няколкото ни срещи относно дисертацията ми, когато заговорих за геополитика, той ме гледаше като неразбиращо теле, което тепърва опознава околния свят. За него национал-консервативни партии като немската „Алтернатива за Германия“ и френската „Национален събор“, са въплъщение за същинското „неофашистко“ зло, което трябва да се изкорени от лицето на земята. Той преподаваше и 1-2 алтернативни гледни точки за тези партии, които обаче отхвърляше като „пристрастни“. Човекът не криеше, че е ултралиберал, за него „краят на историята“ на Франсис Фукуяма бе настъпил, и всяка заплаха срещу този „край“ бе неофашисткият крайно-десен враг, който трябва да бъде изучен, бит и заличен. Както би го нарекъл проф. Александър Дугин, който казва същото за Франсис Фукуяма, Андерс е един „киборг“. За него няма бъдеще, просто защото краят на времената вече е настъпил, а този край се нарича „либерална демокрация“. Док. Видфелдт олицетворява същинското падение на Западната наука в лицето на нейната идеологизация и превръщането й в предразсъдък. Както би го нарекъл руският социален философ и изследовател на системите, проф. Андрей Фурсов, Андерс е „специалист по третото косъмче на лявата ноздра“. Неговото пристрастие към либерална демокрация, издигната от него в идеология-религия, не му позволява да надхвърли собствените си ограничения и да излезе извън границите на тясноспециализирания си псевдонаучен комфорт.
От предходните два примера виждаме как науката се превръща в предубеденост, ограниченост, а също и сляпа вяра в идеология. А както пише Матиас Десмет в книгата си „Психология на тоталитаризма“ : „В същата степен, в която научният дискурс е станал идеология, той е загубил качеството си да говори истината“. Пост-модерната наука престава да държи монопола върху истината, тя се превръща във всичко онова, което твърди, че не е – неистина, пропаганда, предразсъдък и идеология.
Последният случай, който не само потвърждава думите ми, но и определя безсмислието, в което е изпаднало днешното Западно социално-хуманитарно познание, идва от книгата на британския журналист Дългас Мъри „Странната смърт на Европа“, в която той описва прекрасен пример за типична постзападна научна конференция с хуманитарно-социална тематика. Цитатът е дълъг, но заслужава внимание:
„Преди няколко години, по време на конференцията в Хайделбергския университет, внезапно осъзнах катастрофата на съвременната германска (според Андрей Фурсов това се отнася за цялата постзападна) мисъл. Групата учени и обикновени участници се бяха събрали да обсъди историята на отношенията на Европа със Средния изток и Северна Африка. Много бързо стана ясно, че от това не може да се извлече нищо, тъй като не можеше да се каже нищо. Нижещите се един след друг философи и историци губеха времето с изказванията си, като упорито се опитваха колкото се може по успешно да не кажат нищо. И колкото по-успешно почти не се казваше нищо, толкова по-силно беше чувството на облекчение и признателност от страна на присъстващите. Не можеше да бъде направен нито един опит да се използва някаква идея, събитие или факт, ако не е бил проверен за лоялност на „пропускателния пункт“ на съвременната академична наука. Не бяха възможни никакви обобщения, никакви различни мнения. Под подозренашия канал и с приятели, които споделят с нас вярата във възможностите на човешкия ум и дух!
Заедно можем да променим света!
информацията с приятели и близки, за да създадем общност, която се стреми към истината и свободата. Само като работим заедно и обменяме идеи, можем да преодолеем ограниченията, които ни се налагат от модерния свят. Нека се върнем към мъдростта на философите и да създадем нов начин на мислене и разбиране на света. Вече е време да се пробудим и да поемем по новия път към истината и свободата.
ъм”, като пояснява:
“Био” е лекарство и генетична модификация; „еко” е „зеленото” и цялата климатична врява, а „техно” е всичко свързано с „цифровизацията”. Необходимо е да се направи резерва само за думата “фашизъм”. Това не е политически, а метафоричен термин, значи че по-зле за човека не може да стане. Но проблемът е, че политическите фашисти и националсоциалисти през 30-те години на миналия век не са разполагали с техническите и биологичните средства, с които БЕТ-фашистите разполагат днес. А светът, който Шваб (става дума за лидерът на СИФ, Клаус Шваб) рисува, е много по-лош за човечеството от политическия, исторически фашизъм. Просто в нашата традиция няма термин за това “по-лошо”, затова използвам термина “био-еко-техно-фашизъм”.
БЕТ-фашизмът върви ръка за ръка с пост-модерните идеологии на транс-хуманизма и транс-джендързима, целящи да обезчовечат човека, тоест да го заличат като биологична и социална същност, потапяйки го в едно глобално общество симулакър на безполови, свръххедонизирани, свърхконсуматорски и свръхрационализирани киборги чрез „тегнологичния прогрес“ на ИИ. Това са буквално зомбита, които знаят само да зяпат екрана на технологичното устройство, задаващо тяхната реалност чрез хипнотизиране, без да си задават въпроси и да търсят отговори. Същества, които биват твърде лесно контролируемо от онези, които Бенджамин Дизраели нарича „господарите на историята.“ Това бяха 99% от колегите ми в университета, индоктринирани в религиозните постулати на либералната демокрация, като „права на човека“, „прогрес“, „мултикултурализъм“, „полово многообразие“ „ЛГБТ+ равноправие“ и прочие. А думата „капитализъм“ сякаш се появяваше в техните речници внезапно само когато трябваше да докажат какъв провал и какво зло са марксизмът и и комунизмът, без въобще да са запознати с тях. В тази връзка може бrong>Благодарим ви за вниманието!
лете и се абонирайте за нашите канали, за да бъдете в течение на последните размисли и анализи. Само като обединим усилията си и се върнем към основите на човешкото познание, ще можем да преодолеем ограниченията и да създадем по-добро бъдеще за всички нас. Благодарим ви за подкрепата!
еляйте и се абонирайте за нашите канали, за да бъдете в течение на всички новини и видеа, които споделяме с вас. Благодарим ви за подкрепата!
а света. Проблемът обаче е, че днес мнозинството от пост-модерни структури, които създават научно познание – университети, изследователски институти и разни аналитични отдели, са все по-неадекватни спрямо глобалните проблеми, пред които сме изправени.
След като очертахме на повърхността убогото състояние, в което е изпаднало Западното обществено-хуманитарно познание в епохата на пост-съвремеността и на терминалния стадий на капитализма, е редно да се запитаме как да изкараме науката от това блато, ако въобще това е възможно. Тук можем само да загатнем, че решението може би се крие в осъзнаването и вникването в корена на проблема, проследяването на неговата историческа нишка на развитие и признаването, че старото вече не работи. Нужно е да се роди нещо качествено ново, което да признае ефикасността на пътя на логиката, но и да издигне човек над ограниченията на рационалността. Това принципно ново явление трябва да преосмисли цялостно къснокапиталистическите, постмодерни времена на глобални и екзистенциални кризи, с помощта на което да намерим нови смисли в заобикалящия ни свят и да създадем нова образователно-познавателна матрица, която да произведе съвършено нови научни култура и кадри с всеобхватен и системен поглед, напълно отговарящ на спецификата на дневния ред. Светът се нуждае от научни революционери със съвършено ново съзнание и тук на помощ могат да се притекат нашите позабравени, но вечно актуални приятели, философите, от които тръгва изначалния стремеж към достигане до истината. Необходимо е и нов некапиталистически и немодерен, сиреч „незападно-центричен“, модел за разбиране на човека и връщането му към неговите дълбинни корени отвъд пределите на човешкия разума. Само така, свободни, непредубедени и без страх, ще можем да отправим смело поглед към бъдещето. А то вече настъпи.
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм: Related posts:
