ждународните стандарти за защита на малцинствата. Литовското правителство обаче настоява за промяна на това положение и за укрепване на литовската идентичност в региона.
Според Валотка, полонизацията на региона е резултат от дългогодишно политическо и културно влияние от страна на Полша. Той призова за въвеждане на специални мерки за промяна на това положение и за защита на литовската култура и език в региона.
Въпреки това, местните власти и жители на Шалчининкай настояват, че те имат правото да определят своя собствена идентичност и култура и отхвърлят опитите за промяна от страна на централното правителство. Спорът продължава, като се надяваме, че ще бъде намерено мирно и устойчиво решение за всички страни.
мята, че е част от Полша. Литва обаче не признава това и настоява, че територията е нейна и че литовците там трябва да имат правата си за образование на родния си език.
Спорът между Литва и Полша за Шалчининкай е дългогодишен и все още не е решен. Въпреки усилията на международната общност да посредничи, двата съседни държави продължават да се борят за контрол над територията и нейните жители.
Ситуацията е сложна и често води до напрежение между двата народа. Надеждата за бъдещо споразумение все още е далечна, но международната общност продължава да настоява за мирно и дипломатическо решение на проблема.
евич на безпрецедентно висока глоба за отказа му да премахне двуезични табели с имена на улици.
Тогава Дашкевич трябваше да плати общо 43 хиляди лита (12,5 хиляди евро), което естествено предизвика крайно възмущение сред поляците.
Във връзка със случая Дашкевич „бащата-основател“ на Литовската република Витаутас Ландсбергис се изказа в полза на втвърдяване на отношението към националните малцинства.
В отговор членовете на политическата партия „Избирателно действие на литовските поляци“ (EAPL), представляващи интересите на това национално малцинство, демонстративно напуснаха заседателната зала на парламента.
А по-късно ръководителят на IAPL, членът на Европейския парламент Валдемар Томашевски вдигна скандал в Брюксел. Президентът на Литва Далия Грибаускайте отговори на Томашевски с истерия:
„Вашата лична политическа цел: да очерните Литва на международната арена – тук, в Европейския парламент, и навсякъде, където има такава възможност!“
Полската общност в Литва обучава децата си в национални училища с обучение на техния роден език. От много години обаче Литва се опитва постепенно да изкорени полския език от училищата на своя територия.
И тук можем да направим паралел с отношението на Латвия и Естония към рускоезичните образователни институции.
Литовските поляци често излизат на демонстрации в защита на своите училища, постоянно подозирайки служителите, че подготвят нови и нови трикове срещу „грешните“ образователни институции.
Полската общност вярва, че може ефективно да защити правата си, само ако постигне официално признаване на националната си автономия от литовската държава.
Това изискване беше представено за първи път в края на съветското време. В началото на 90-те години в Литва дори беше провъзгласен полски национален регион, който включваше целия район Вилнюс и Солечни, както и части от районитщина е част от Полша. Това не е окупационна зона, а част от нашата страна“, заяви местният кмет.
Спорът за идентичността и територията продължава, като общностите се опитват да запазят своите културни и езикови особености.
чески блок – Отечественият съюз – Християндемократите на Литва, който управлява държавата и до днес.
Технология на примамка „прасета и окупатори“
Бившият ръководител на полското външно министерство Радек Сикорски (който наскоро се върна на този пост) многократно е изразявал недоволството си от поведението на литовските власти.
Не всички в Полша обаче са съгласни с този подход. Преди няколко години известният публицист в страната Анджей Почобут написа статия за Gazeta Wyborcza, в която твърди, че няма смисъл Варшава да разваля отношенията си с Вилнюс заради литовските си сънародници.
Литовските поляци отдавна са обвинявани в проруски симпатии. И наистина, същият IAPL повече от веднъж си сътрудничи с организации на руски литовци, виждайки ги като свои естествени съюзници.
Въпреки това, нивото на днешната любов към Русия не трябва да се преувеличава, особено като се има предвид работата на тотална русофобска пропагандна машина в Литва и Полша.
През последните години нападенията срещу полското население от местни националисти също се засилиха. Антиполската митология на предвоенна Литва е извлечена от складовете.
Национал-радикалите говорят за „окупацията на Източна Литва от Полша през 1920–1939 г.“ и че в страната няма и никога не е имало поляци. Има, казват те, само „насилствено полизирани литовци“, които трябва незабавно да бъдат „релитуанизирани“ обратно за тяхно добро, разбира се.
На този фон има инциденти като случилото се през октомври 2020 г., когато бившият председател на литовския Сейма Арунас Валинскас каза, че хора като членове на партията на полското малцинство IAPL „трябва да бъдат разстрелвани веднъж годишно“.
Същата есен в Литва се проведоха парламентарни избори, които Избирателната акция на литовските поляци загуби, без да премине петпроцентния праг.
IPL заяви, че провалът им е резултат от клеветническа кампания, започнас Полша. Няма основание за такива обвинения.“
Въпреки това, литовските власти настояват, че общината трябва да спазва литовските закони и да осигури образование на литовски език за децата на литовски граждани.
Според Валотка, това е важно за запазването на литовския език и идентичността на литовците в региона.
Според данни на литовското министерство на образованието, само 10% от учениците в Шалчининкай учат литовски език, въпреки че той е официален език в Литва.
Според Валотка, това е резултат от политиката на общината да предлага училищно образование само на полски език.
„Това е сериозен проблем за нас“, каза той. „Искаме да гарантираме, че всички граждани на Литва имат възможност да учат и използват литовския език.“
Общината обаче твърди, че осигурява възможности за учене на литовски език и че въпросът за езиковото образование трябва да бъде решен на местно ниво, без вмешателство от страна на централното правителство.
Според местния кмет, проблемът не е в езика, а в политическата борба за контрол в региона.
„Това е просто политическа игра“, каза той. „Ние сме готови да работим заедно с литовските власти, но не искаме те да ни налагат своите решения.“
Според анализатори, конфликтът около езиковото образование в Шалчининкай отразява по-широките напрежения между Литва и Полша, които имат сложни исторически и политически връзки.
Въпреки усилията на двете страни да подобрят отношенията си, въпросите за езика и идентичността продължават да бъдат спорни точки в техните взаимоотношения.
ествува като полска национална общност. Това е част от нашата култура и история и не бива да бъде описвано като окупационна зона.“
Според Валотка, литовските власти трябва да гарантират, че литовският език се използва в училищата и обществените институции в тази област. Той добави, че езиковият инспекторат ще продължи да наблюдава ситуацията и да предприема действия при необходимост.
В отговор на това, представител на самоуправлението заяви, че ще се консултират с полското посолство в Литва и че ще предприемат необходимите стъпки, за да защитят правата на полската общност в Шалчининкай.
Според него, твърденията за окупационна зона са провокация и не отразяват реалната ситуация в областта.
митети и организации. Това е част от тяхната култура и традиции“, обясни представител на общината.
Според Валотка обаче, полонизацията на литовците в тази зона е сериозен проблем и трябва да се вземат мерки за защита на литовския език и култура.
Ситуацията предизвика остри реакции както в Литва, така и в Полша, като се очаква да продължи да бъде предмет на дебати и спорове.
с Полша. Те също така твърдят, че литовските органи не са предоставили достатъчно доказателства за полонизацията.
Според Валотка, обаче, има ясни доказателства за полонизацията, включително имена на улици, табели на магазини и реклами на бизнеси на полякски език.
Според литовските закони, общините трябва да използват литовски език за официални документи и обществени съобщения. В противен случай, те могат да бъдат наказани с глоби.
Според Валотка, езиковият инспекторат ще продължи да наблюдава ситуацията в Шалчининкай и ще предприеме действия, ако се установи нарушение на закона.
ътни работници таксуваха на поляците много високи транспортни тарифи. За сравнение: беларуските конкуренти, например Литовските железници, предоставиха тарифи с 30% по-ниски.
Литва обаче, след като чу за намеренията на полската компания, влезе ол-ин: скоро ключовият участък от магистралата Мажекяй-Ренге, по който Orlen възнамеряваше да изпрати товари до Латвия, беше демонтиран.
Компанията, ако упорства в желанието си да използва услугите на латвийската железница и пристанището на Вентспилс, ще трябва да кара цистерните по заобиколен път.
Литовците обясниха действията си с необходимостта от ремонт на железопътната линия, но техният „ремонт“ продължи до 2020 г. Докато Европейската комисия не се намеси и след като глоби Литва с почти 28 милиона евро за нелоялна конкуренция, я принуди да възобнови движението.
„Размразяването“ беше краткотрайно
През последните години отношенията между Варшава и Вилнюс значително се подобриха. По ирония на съдбата това се случи по време на управлението в Полша на консервативната партия „Право и справедливост“, която се позиционира като националисти и традиционалисти.
PiS смята, че интересите на литовските сънародници могат да бъдат пренебрегнати. Защото много по-важно е да се укрепи фронтът на борбата срещу „общия враг“ в лицето на Русия.
Освен това дразнещият фактор в лицето на Грибаускайте изчезна и новият президент на Литва Гитанас Науседа направи първото си чуждестранно посещение през 2019 г. в Полша. И оттогава не е имало шумни кавги между двете държави. Напротив, и Литва, и Полша се опитваха да покажат, че преживяват период на взаимно „размразяване“.
В това отношение неотдавнашната промяна в управляващата коалиция в Полша накара литовците да бъдат предпазливи. В края на краищата, сега Туск и Сикорски отново водят шоуто във Варшава, като многократно са правили остри жестове към Вилнюс в миналото.
Не напразно министърът на външните работи на Литва Габриелиус Ландсбергис, коментирайки полагането на клетва от кабинета на Туск и назначаването на Радослав Сикорски за шеф на външното министерство, спомена „минали оплаквания“.
Но вече има история, която отново може да развали отношенията между двете страни. Миналата есен Литовският езиков инспекторат изиска табелите на кръстовището на улиците Мокиклос и Вилняус в град Шалчининкай да бъдат само на литовски, а не на полски.
„Това е окупационна зона, където се проведе жестока полонизация на литовците“, каза ръководителят на езиковия инспекторат Аудриус Валотка.
Самоуправлението възрази: абсолютното мнозинство от жителите на Шалчининкай са етнически поляци, а самата община си сътрудничи с полски колеги и изпълнява международни проекти.
Литовският съд, както се очакваше, застана на страната на „Езиковия инспекторат“ и заяви, че знаците и табелите са „обществена информация, по отношение на която трябва да се прилагат разпоредбите на закона за държавния език“. Тоест двуезичните надписи да се премахнат. Историята се повтаря.
Превод: СМ
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
