/Поглед.инфо/ Къде инвестираме държавните средства, щом не ги даваме нито за наука, нито за образование, нито за социална защита, нито за здраве?
Докато текат страстите за ново правителство, парламентът приема изключително важни закони, на които обществото ни обръща малко внимание, но които ще имат дългосрочни последици за него. Така бяха приети например поправки и допълнения към Закона за висшето образование (ЗВО), предложени от правителството на ПП – БСП – ДБ – ИТН. В последните месеци намеренията на властта в този сектор се променяха непрекъснато, което показва, че всъщност стабилна политика и стратегия за висшето образование отсъства.
Още миналата година министърът на образованието и науката акад. Николай Денков изрази намерение висшите училища у нас да се върнат към традиционните си профили, за които са били създадени, като се освободят от несвойствени направления и специалности, разкрити при тях, за да привличат повече студенти и съответно по принципа „парите следват студента“ – повече пари. Намерението можеше да се осъществи чрез регулиране на приема от страна на държавата, макар че основният проблем – за порочната практика за финансиране на бройка студенти си остава. Самото министерство се опита да преодолее до известна степен този съществен недостатък, заимстван от либералните практики във Великобритания, като определи процент от финансирането, който се отпуска по критерии за качество на обучението и научната дейност в университетите. Въпросът обаче така и не е решен, но никой вече не се занимава с него.
През декември м.г. министърът ненадейно изостави оповестените си намерения и в началото на 2022 г. се ориентира, или го ориентираха, към друга идея – окрупняване на държавните висши училища (не и на частните) чрез обединяване на два или повече в една структура, която да е шапка на съставните вузове. Това намерение изтече в медиите и
предизвика скандал сред ректорите,
който се пренесе и в парламента. В отговор при парламентарния контрол министър Денков обясни, че мрежата от висши училища у нас е силно фрагментирана, с много малки държавни висши училища; 13 от тях имали под 2000 студенти (справка в рейтинговата система показва, че в 12 вуза има под 1000 студенти). Това обаче не отчита, че има и малки висши училища, които имат сериозни традиции и сериозни успехи. Денков отбеляза още, че някои университети правят по няколко класирания и пак не могат да запълнят обявените места за прием. Имало и сериозни диспропорции в Картата на висшето образование – в Северозапада например няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация, поради което младите напускали региона. Много спорно е обаче дали е необходимо във всеки регион да има специализирани за него вузове или трябва да се вземат мерки завършилите съответните специалности в някое от 52-те висши училища у нас да бъдат стимулирани да работят в икономиката, културата и администрацията на дадения регион.
Когато в НС се появи проект за промени в закона за бюджета, се развихри нов скандал. В преходна разпоредба този проект предвиждаше да се отпуснат 20 млн. лв. допълнително на държавните вузове за повишаване на заплатите и заради инфлацията, но само след въвеждането на критерии за атестиране, определени от МС. Това обаче противоречи на ЗВО, според който критериите се определят от самото висше училище. Накрая условието бе премахнато и 20-те милиона бяха гласувани. За БАН също бяха гласувани допълнителни 20 млн. лв. за повишаване на срамно ниските заплати там, а заие, здравеопазване, социални грижи и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите предпочитат да намаляват тези разходи и да насочват парите към други цели, които често са политически мотивирани. Това води до недостатъчно финансиране на ключови сектори и услуги, което има негативен ефект върху обществото като цяло.
Затова е важно да се настоява за отговорно разпределение на публичните средства и за инвестиции в обществено полезни проекти. Само по този начин можем да осигурим устойчиво развитие и подобрение на живота на гражданите.
нас този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот на гражданите. Необходимо е да се намери баланс между разходите и приходите на държавата, за да се осигури устойчиво развитие и подобрение на социалната сфера. В противен случай, ще продължим да се борим със сериозни икономически и социални проблеми.грижи и инфраструктура. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите предпочитат да задълбочават дълга на страната, като така оставят бъдещите поколения да се справят с проблемите. Това е неустойчив модел, който трябва да се промени. Вместо да се заемат с нови кредити, властите трябва да намалят разходите и да увеличат инвестициите в ключови области за развитието на страната.дравеопазване и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите предпочитат да намаляват този процент, за да си осигурят повече пари за собствени интереси и корупция. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде адресиран и решен, за да имаме устойчиво и равностойно общество.
В заключение, финансовата устойчивост на държавата е от съществено значение за благосъстоянието на гражданите и за развитието на обществото като цяло. Необходимо е да се предприемат конкретни мерки за подобряване на финансовата устойчивост, като се намалят дълговете, се увеличат приходите и се разпределят по-ефективно за обществени нужди. Само по този начин можем да създадем устойчиво и благополучно общество за бъдещите поколения. малко от учители по пеене и по физическо. Аз не знам страна и в Африка, където да има разделение, при което,
колкото е по-висше образованието, толкова са по-ниски заплатите?!“
Е, не го чуха дори, камо ли да направят нещо.
Тези дебати в НС станаха, когато изневиделица се появи друг проект на МС за промени в Закона за висшето образование – именно той бе приет през юли в парламента. Сега законът постановява, че две или повече висши училища могат да обучават съвместно студенти чрез създаването на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студентите ще изучават отделните дисциплини в различни вузове, които пък ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области. Това е възможно за специалности от нерегулираните професии (без “Право”, “Медицина”, “Фармация”, “Дентална медицина”). Водещ е университет принципал с акредитация в съответното професионално направление, а другите участващи висши училища могат да обучават в специалности от други направления, за които имат акредитация. Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение.
Споразумение за съвместно обучение се сключва само след одобрение от министъра на образованието и науката. Всичко това бе прието едва ли не на ура в НС. Ректорите, разбира се, са доволни, понеже при новата практика всякакви несвойствени специалности тук и там ще си останат, прикрити зад „съвместно обучение“, дори калпавите вузове ще се скрият зад смокиновото листо на тази теза. А „куфарните“ преподаватели, които шетат из вузовете и са около 8000 по данни на НСИ, ще се множат на воля. Така намеренията да се сложи ред във висшето образование си остават само на хартия, понеже и досега контролът върху обучението и качеството дава слаби резуални грижи и инфраструктура. Този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това означава, че ние не инвестираме достатъчно в бъдещето на нашата страна. Трябва да се промени този подход и да се увеличат инвестициите в образование и наука, за да можем да се развиваме и да конкурираме на световната сцена.здравеопазване и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите у нас предпочитат да намаляват тези разходи и да насочват парите към други цели, които често са политически мотивирани. Това води до недостатъчно финансиране на ключови области и намаляване на качеството на живот на гражданите.
Затова е важно да се настоява за прозрачност и отчетност в управлението на публичните финанси и за по-голямо участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Само по този начин можем да гарантираме, че парите, които плащаме като данъци, се използват по ефективен и отговорен начин за благото на обществото. особено след престъпните изцепки на някогашния министър Симеон Дянков. Това е най-острият проблем, който трябва да бъде решен, преди да се къдрят промени и имитации на развитие. Сто пъти ни го казват и от структурите на Европейския съюз в различни доклади. Струва си да направим една кратка справка в данните на Евростат за 2020 г.
Публичните разходи за наука у нас са намалели още спрямо 2010 г. и са спаднали на 0,24% от БВП. Средно в ЕС този процент е 0,77. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за наука се инвестират средно 2,3% от БВП, България инвестира 0,9%. Ако се съди обаче по средносрочната бюджетна прогноза на досегашното правителство, приета и в НС, страната ни влага за наука още по-малко – 0,4% от БВП! При това – този показател включва не само субсидиите, но и европейските инвестиции, и собствените приходи на научните организации. И чак до 2024 г. процентът е замразен на тези унизителни 0,4 %, а същото остава и за 2025 г., както пише в прогнозата за 2023 – 2025 г, приета засега само от МС през април т.г. А на фона на заплатите в науката, за които вече стана дума, тригодишната бюджетна прогноза до 2024 г., приета вече от НС, предвижда субсидиите за БАН да останат около 120 млн. лв., колкото са сега без допълнителните само за тази година 20 млн. лв.
Сегашната субсидия за Селскостопанската академия е замразена до 2025 г. на 32,6 млн. лв., за държавните висши училища – на около 620 млн. лв. За МОН, откъдето се финансират училищата, държавните вузове и БАН през 2024 г. субсидиите ще се увеличат с… 67,7 млн. лв. Нямат значение криза, инфлация, растящите цени на тока, водата и топлото. В оповестената програма на евентуалното ново старо бъдещо правителство секторът на научните изследвания дори не се споменава. На фона на всичко това, ако някой още има илюзии, че ще развиваме наука, да отиде да се лекува.
За висшето образование отделяме 0,6% от БВП публични средства, в ЕС среднинфраструктура. Този процент в България е един от най-ниските в Европейския съюз и това означава, че държавата не инвестира достатъчно в развитието на страната и подобряването на живота на гражданите. Необходимо е да се промени това и да се увеличат публичните разходи, за да може страната да се развива и да се подобрява качеството на живот на хората.
Тези две проблема – ниски заплати и ниски публични разходи, са основните причини за социалните и икономическите проблеми в България. За да се решат тези проблеми, е необходимо да се проведат реформи в икономиката и в управлението на страната. Необходимо е да се увеличат заплатите, да се подобри социалната сигурност и да се увеличат публичните разходи за образование, здраве и социални дейности. Само по този начин България ще може да се развива и да подобрява живота на своите граждани.
В заключение, социалните и икономическите проблеми в България са сериозни и не могат да бъдат решени бързо и лесно. Необходими са реформи и усилия от страна на властите, бизнеса и гражданите, за да се подобри положението в страната. Само с общи усилия и сътрудничество може да се постигне напредък и да се подобри живота на хората в България.инфраструктура. В момента този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това означава, че ние не инвестираме достатъчно в развитието на страната си. Трябва да се обърне сериозно внимание на този проблем и да се намерят начини за увеличаване на публичните разходи, без да се затоварват гражданите с още по-големи данъци.
В крайна сметка, финансовата устойчивост на държавата е от съществено значение за благосъстоянието на нейните граждани. Необходимо е да се намерят балансирани решения, които да осигурят икономически растеж и социална справедливост, без да се застрашава бъдещата финансова стабилност.Да, сега разбирам, че увеличаването на разходите за отбрана и сигурност е свързано със задълженията, които имаме към военните си съюзници и с необходимостта да поддържаме силна отбранителна позиция. Въпреки че разходите изглеждат големи, те са необходими за сигурността на страната и за защита на нашите интереси.
