/Поглед.инфо/ Къде инвестираме държавните средства, щом не ги даваме нито за наука, нито за образование, нито за социална защита, нито за здраве?
Докато текат страстите за ново правителство, парламентът приема изключително важни закони, на които обществото ни обръща малко внимание, но които ще имат дългосрочни последици за него. Така бяха приети например поправки и допълнения към Закона за висшето образование (ЗВО), предложени от правителството на ПП – БСП – ДБ – ИТН. В последните месеци намеренията на властта в този сектор се променяха непрекъснато, което показва, че всъщност стабилна политика и стратегия за висшето образование отсъства.
Още миналата година министърът на образованието и науката акад. Николай Денков изрази намерение висшите училища у нас да се върнат към традиционните си профили, за които са били създадени, като се освободят от несвойствени направления и специалности, разкрити при тях, за да привличат повече студенти и съответно по принципа „парите следват студента“ – повече пари. Намерението можеше да се осъществи чрез регулиране на приема от страна на държавата, макар че основният проблем – за порочната практика за финансиране на бройка студенти си остава. Самото министерство се опита да преодолее до известна степен този съществен недостатък, заимстван от либералните практики във Великобритания, като определи процент от финансирането, който се отпуска по критерии за качество на обучението и научната дейност в университетите. Въпросът обаче така и не е решен, но никой вече не се занимава с него.
През декември м.г. министърът ненадейно изостави оповестените си намерения и в началото на 2022 г. се ориентира, или го ориентираха, към друга идея – окрупняване на държавните висши училища (не и на частните) чрез обединяване на два или повече в една структура, която да е шапка на съставните вузове. Това намерение изтече в медиите и
предизвика скандал сред ректорите,
който се пренесе и в парламента. В отговор при парламентарния контрол министър Денков обясни, че мрежата от висши училища у нас е силно фрагментирана, с много малки държавни висши училища; 13 от тях имали под 2000 студенти (справка в рейтинговата система показва, че в 12 вуза има под 1000 студенти). Това обаче не отчита, че има и малки висши училища, които имат сериозни традиции и сериозни успехи. Денков отбеляза още, че някои университети правят по няколко класирания и пак не могат да запълнят обявените места за прием. Имало и сериозни диспропорции в Картата на висшето образование – в Северозапада например няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация, поради което младите напускали региона. Много спорно е обаче дали е необходимо във всеки регион да има специализирани за него вузове или трябва да се вземат мерки завършилите съответните специалности в някое от 52-те висши училища у нас да бъдат стимулирани да работят в икономиката, културата и администрацията на дадения регион.
Когато в НС се появи проект за промени в закона за бюджета, се развихри нов скандал. В преходна разпоредба този проект предвиждаше да се отпуснат 20 млн. лв. допълнително на държавните вузове за повишаване на заплатите и заради инфлацията, но само след въвеждането на критерии за атестиране, определени от МС. Това обаче противоречи на ЗВО, според който критериите се определят от самото висше училище. Накрая условието бе премахнато и 20-те милиона бяха гласувани. За БАН също бяха гласувани допълнителни 20 млн. лв. за повишаване на срамно ниските заплати там, а заие, здравеопазване, социални грижи и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и подобряване на условията за живот на гражданите, властите у нас предпочитат да намаляват този процент, като резултатът е недостатъчно финансиране на обществените услуги и инфраструктура. Това води до недоволство и недоверие към държавата, както и до социални проблеми и неравенства.
Затова е важно да се обръща внимание на тези въпроси и да се търсят решения, които ще осигурят устойчиво развитие и подобрение на качеството на живот в страната. Вместо да се избягват проблемите, трябва да се работи активно за тяхното решаване и за изграждане на по-добра бъдеще за всички граждани.нас този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот в страната. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на този проблем и да се намерят начини за увеличаване на средствата, предназначени за публични разходи, без да се затоварват гражданите с още по-големи данъци.грижи и инфраструктура. Вместо да инвестират в развитие, властите предпочитат да задълбочават дълга на страната, като така оставят бъдещите поколения да се справят с проблемите. Това е неустойчив модел, който трябва да се промени. Вместо да се заемат повече пари, трябва да се увеличат приходите на държавата чрез по-ефективно управление и борба с корупцията. Само по този начин ще можем да осигурим устойчиво развитие и благосъстояние за бъдещите поколения.дравеопазване и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите у нас предпочитат да намаляват този процент и да насочват парите към други цели, които често са политически мотивирани.
Трябва да се промени този подход и да се насърчава инвестирането в обществените нужди, за да се подобри качеството на живот на гражданите и да се осигури устойчиво развитие на страната. В противен случай, ще продължим да се борим със социални проблеми и икономически затруднения, които могат да се избегнат при правилно управление на публичните финанси.
малко от учители по пеене и по физическо. Аз не знам страна и в Африка, където да има разделение, при което,
колкото е по-висше образованието, толкова са по-ниски заплатите?!“
Е, не го чуха дори, камо ли да направят нещо.
Тези дебати в НС станаха, когато изневиделица се появи друг проект на МС за промени в Закона за висшето образование – именно той бе приет през юли в парламента. Сега законът постановява, че две или повече висши училища могат да обучават съвместно студенти чрез създаването на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студентите ще изучават отделните дисциплини в различни вузове, които пък ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области. Това е възможно за специалности от нерегулираните професии (без “Право”, “Медицина”, “Фармация”, “Дентална медицина”). Водещ е университет принципал с акредитация в съответното професионално направление, а другите участващи висши училища могат да обучават в специалности от други направления, за които имат акредитация. Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение.
Споразумение за съвместно обучение се сключва само след одобрение от министъра на образованието и науката. Всичко това бе прието едва ли не на ура в НС. Ректорите, разбира се, са доволни, понеже при новата практика всякакви несвойствени специалности тук и там ще си останат, прикрити зад „съвместно обучение“, дори калпавите вузове ще се скрият зад смокиновото листо на тази теза. А „куфарните“ преподаватели, които шетат из вузовете и са около 8000 по данни на НСИ, ще се множат на воля. Така намеренията да се сложи ред във висшето образование си остават само на хартия, понеже и досега контролът върху обучението и качеството дава слаби резуални грижи и инфраструктура. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите предпочитат да задълбочават дълга на страната, като така обременяват бъдещите поколения. Необходимо е да се промени този подход и да се насърчи отговорното и устойчиво управление на финансите на държавата.здравеопазване и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите у нас предпочитат да намаляват този процент и да насочват парите към други цели, които често са политически мотивирани. Това води до недостатъчно финансиране на ключови области и намалява качеството на живот на гражданите.
Затова е важно да се настоява за прозрачност и отчетност в управлението на публичните финанси, както и за увеличаване на средствата, отделени за обществени нужди. Само по този начин може да се осигури устойчиво развитие и подобрение на живота на гражданите.
особено след престъпните изцепки на някогашния министър Симеон Дянков. Това е най-острият проблем, който трябва да бъде решен, преди да се къдрят промени и имитации на развитие. Сто пъти ни го казват и от структурите на Европейския съюз в различни доклади. Струва си да направим една кратка справка в данните на Евростат за 2020 г.
Публичните разходи за наука у нас са намалели още спрямо 2010 г. и са спаднали на 0,24% от БВП. Средно в ЕС този процент е 0,77. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за наука се инвестират средно 2,3% от БВП, България инвестира 0,9%. Ако се съди обаче по средносрочната бюджетна прогноза на досегашното правителство, приета и в НС, страната ни влага за наука още по-малко – 0,4% от БВП! При това – този показател включва не само субсидиите, но и европейските инвестиции, и собствените приходи на научните организации. И чак до 2024 г. процентът е замразен на тези унизителни 0,4 %, а същото остава и за 2025 г., както пише в прогнозата за 2023 – 2025 г, приета засега само от МС през април т.г. А на фона на заплатите в науката, за които вече стана дума, тригодишната бюджетна прогноза до 2024 г., приета вече от НС, предвижда субсидиите за БАН да останат около 120 млн. лв., колкото са сега без допълнителните само за тази година 20 млн. лв.
Сегашната субсидия за Селскостопанската академия е замразена до 2025 г. на 32,6 млн. лв., за държавните висши училища – на около 620 млн. лв. За МОН, откъдето се финансират училищата, държавните вузове и БАН през 2024 г. субсидиите ще се увеличат с… 67,7 млн. лв. Нямат значение криза, инфлация, растящите цени на тока, водата и топлото. В оповестената програма на евентуалното ново старо бъдещо правителство секторът на научните изследвания дори не се споменава. На фона на всичко това, ако някой още има илюзии, че ще развиваме наука, да отиде да се лекува.
За висшето образование отделяме 0,6% от БВП публични средства, в ЕС среднинфраструктура. Този процент в България е един от най-ниските в Европейския съюз и това има сериозни последици за развитието на страната. Необходимо е да се увеличи този процент, за да може държавата да осигури по-добри услуги за гражданите си и да подпомага икономическия растеж.
Тези две проблема – ниският минимален доход и ниският процент от БВП, разпределен за публични разходи, са от съществено значение за икономическото и социалното развитие на България. Властите трябва да се заемат сериозно с тях и да намерят решения, които ще подобрят положението на гражданите и ще насърчат икономическия растеж.инфраструктура. В момента този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот в страната. Необходимо е да се направи сериозен преглед на бюджета и да се увеличат средствата за публични разходи, за да може страната да се развива и да предлага по-добри услуги на гражданите си.
Тези проблеми не могат да бъдат решени отделно, те са взаимно свързани и изискват комплексен подход. Необходимо е да се работи върху подобряване на икономическата ситуация, увеличаване на инвестициите в образование и здраве, както и насърчаване на предприемачеството и иновациите. Само по този начин страната ще може да се развие и да осигури по-добър живот за своите граждани.
В заключение, проблемите, които изправят България, са сериозни, но не непреодолими. С правилна стратегия и усилия от всички страни, страната може да се развие и да постигне по-добър живот за своите граждани. Необходимо е обаче да се действа бързо и решително, за да се избегнат по-големи проблеми в бъдеще.
Източник: actualno.com
Да, сега разбирам, че увеличаването на разходите за отбрана и сигурност е свързано със задълженията, които имаме към военните си съюзници и с необходимостта да поддържаме силна отбранителна позиция. Въпреки че разходите изглеждат големи, те са необходими за сигурността на страната и за защита на нашите интереси.
