/Поглед.инфо/ Влиятелният американски държавник и геополитик си спомня драмата, която се крие зад най-великият час на Израел – войната по време на празника „Йом Кипур“
Американският дипломат и носител на Нобелова награда Хенри Кисинджър почина в четвъртък сутринта. В навечерието на празника „Йом Кипур“ той даде ексклузивно интервю за в. The Jerusalem Post.
„В 6 и 30 сутринта Джоузеф Сиско – тогава помощник-държавен секретар за Близкия изток, поиска спешно да ме види. Има криза в Близкия изток – каза той. И ако действате незабавно, все още може да я спрете.“ Така д-р Хенри Кисинджър – легендарният държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ, си спомня сутринта на празника „Йом Кипур“ през 1973 г.
Той е в Ню Йорк заедно с целия екип на Държавния департамент по повод годишната конференция на ООН. Денят е едновременно празника „Йом Кипур“ и шабат (събота). Започва да се разсъмва. Най-еврейският град извън Израел все още не се е събудил.
Кисинджър продължава: „Докладите бяха неясни. Говореше се, че израелците изглежда са нападнали, защото никой не вярваше, че египтяните са способни да извършат нападение през Суецкия канал. Казах: ‘Единственото, което не е възможно да се случи е израелците да нападнат на „Йом Кипур“. Това е практически почти невъзможно.’ Но към средата на деня стана ясно, че е пълномащабно нападение, че се води редовна война. Екипът ни вярваше, че израелците ще ги разбият за няколко часа. Първото нещо, което направих, бе да се обърна към израелския посланик Симха Диниц. Оказа се, че не е във Вашингтон, беше в Йерусалим.“
В Израел минаваха часове и дни след като началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе обещал да „счупи костите на Египет“, дадено в първия ден на сраженията. Но все още нямаше резултат. Израел бе изненадааимодействие между Израел и Египет. Това събитие има дългосрочни последици за цялата регион и остава ключов момент в историята на Близкия изток.тук можем да видим, че победата на Израел има различно значение за различните страни. За Израел това е победа, която е дошла след сериозна заплаха за тяхното съществуване, докато за Египет това е поражение, което е оставило травматичен отпечатък в историята им. Това показва, че историческите събития се възприемат различно от различните култури и народи и че те могат да оставят дълготрайни ефекти в колективната памет.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока. Стотици израелски войници загубиха живота си, а мнозина бяха ранени. Също така, войната доведе до огромни разрушения и страдания както за израелското, така и за палестинското население.
Въпреки това, победата на Израел в Шестдневната война имаше огромно значение за страната и за еврейския народ като цяло. Тя укрепи позициите на Израел в региона и доведе до придобиването на нови територии, включително Източен Йерусалим, Западния бряг на реката Йордан и платото Голан. Тези територии станаха обект на спорове и конфликти, които продължават и до днес.
Шестдневната война остава важно събитие в историята на Близкия изток и има дългосрочни последици за региона. Тя продължава да оформя политическите и социалните отношения между Израел и неговите съседи и да предизвиква напрежение и конфликти.но заплашваше през предишни години, но не предприемаше нищо. Казах, ако те се засилват, искам ежедневни доклади за Близкия изток. Но всеки ден повтаряха едно и също. Чувствах се притеснен от развитието на ситуацията, но нямаше новини, които да подкрепят тревогата ми. Израел се опита да ни успокои. Опасяваха се, че ще окажем натиск, затова ни казаха, че не виждат причина за особена загриженост.
В дните преди избухването на войната, новини за съсредоточаване на големи сили на запад от Суецкия канал дойдоха и от Йерусалим. Началниците на ЦАХАЛ (Израелските сили за отбрана) и разузнавателните служби – с изключение на няколко офицери от среден ранг – ги тълкуваха като част от учения и бяха убедени, че египтяните не възнамеряват да нападат. Докладите на военните кореспонденти за струпването на необичайни египетски сили в Синай бяха отхвърлени от военната цензура. Яков Ерез – военният репортер на „Ма’арив“ (по-късно негов редактор), рамкира един от тези репортажи и той висеше в кабинета му, със зачеркнати от военния цензор с черен маркер пасажи. Израелското висше ръководство се опасяваше, че информацията може да предизвика ненужно напрежение сред военните, а и вътре в страната.
Опасенията за истинска война се появиха едва в петък, 5 октомври, в навечерието на празника „Йом Кипур“. В Москва началото на зимата бе зад ъгъла. Червеният площад все още беше забулен в сивотата на брежневските дни, далеч зад Желязната завеса. Кремъл бе наредил на руските дипломати и техните семейства да напуснат Близкия изток и да се върнат по домовете си в Съветския съюз.
В Лондон бе ранна вечер, когато тогавашният шеф на „Мосад“ Цви Замир неочаквано кацна в британската столица. Той не отиде в Голямата синагога, за да присъства на службата „Кол Нидре“. Бе извикан на среща с „Ангела“ – псевдоним на Ашраф Маруан, зет на Насър, който беше сред най-близките съветници на Садат и агент на „Мосад“. Само 14 часа преди началото на атаките в Синай и Голанските възвишения, Маруан предава най-важната информация за часа и координирането на нападенията на египетския президент Ануар Садат и сирийския Хафез ал Асад. Едва по-късно, в средата на поста „Йом Кипур“, започва мобилизацията на резервните сили. Командирите спешно привикват войниците от къщите им. В синагогите новината се разпространява от уста на уста. Много от богомолците бързат към домовете си, за да сменят молитвените си шалове с воените униформи, които бяха в гардеробите им. В Йерусалимския квартал „Меа Шеарим“ и в ултраортодоксалния квартал „Бней Брак“ се образуваха опашки край мобилните екипи на „Маген Давид Адом“ („Червената звезда на Давид“ – израелската национална служба за спешна медицинска помощ, бел.пр.) да даряват кръв за ранените.
Във Вашингтон бе типична октомврийска съботна утрин. Американската столица на политиките и интригите сладко спеше. Потискащата жега на лятото се бе оттеглила. Влагата се разсейваше. Златисто-ръждивите цветове на есента се разстилаха по булевардите и парковете. Едва около обяд кафенетата и ресторантите по брега на Потомак и в стария център на Джорджтаун започваха да се пълнят. През есента на 1973 г. градът почти бе достигнал точката на кипене, но не заради военните ветрове, които духаха откъм Суец. Бурята „Уотъргейт“ приближаваше тогавашния президент Ричард Никсън. А неговият заместник Спиро Агню бе замесен в измама и очакваше обвинение от федералното разследване. Вниманието не беше насочено към Близкия изток.
Кисинджър продължава:
В петък, преди началото на войната, получихме информация, че руснаците изтеглят своя персонал от Близкия изток и едва тогава наистина започнахме да полагаме сериозни усилия, за да успокоим ситуацията. Обърнах се към египтяните, не зная дали изпратихме пона гледна точка, победата на Израел може да се разглежда като чудо, тъй като те се справиха с по-големите и по-мощни арабски армии. Това събитие има голямо значение за историята на Израел и за отношенията между Израел и съседните арабски държави.ко арабски лидери и утвърди Израел като военна сила в региона. От друга страна, обаче, това събитие остава символ на страдание и загуби за много израелци, които губят близки по време на войната.
За египтяните, Шестдневната война е символ на национално единство и смелост в борбата против врага. Това събитие им донесе гордост и самочувствие, като ги утвърди като важен играч в регионалната политика.
В крайна сметка, Шестдневната война остава спорен момент в историята на Близкия изток, който продължава да влияе на отношенията между Израел и арабските страни и на съзнанието на хората в региона.ова е победа за Израел, която ги освобождава от заплахата на вражеските армии и ги утвърждава като сила в региона. От друга страна, това е исторически момент, който продължава да влияе на психологията на нацията и на отношенията между Израел и неговите съседи.
За египтяните, тази военна кампания е символ на техните военни постижения и национално единство. Те гледат на тази победа като на доказателство за тяхната сила и умение да се противопоставят на враговете си.
В крайна сметка, победата на ЦАХАЛ е исторически факт, който оформя отношенията в Близкия изток и продължава да бъде източник на напрежение и спорове.тази победа Израел придоби по-голяма сигурност и увереност в своите въоръжени сили, но също така и по-голяма отговорност към мира и стабилността в региона. Тя остава важен елемент от историята и идентичността на Израел и продължава да оформя политическите и военни стратегии на страната.да, която трябва да бъде отмъстена. Войната промени динамиката в региона и оформи политическата сцена за десетилетия напред. Израел придоби по-голямо уважение и сила, докато Египет поема ролята на мирен играч в регионалната политика. Въпреки че победата беше голям успех за Израел, тя също така доведе до по-голяма напреженост и конфликти в региона.Израел постигна изключителен успех във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше тежка и остави дълбоки следи в народа. Това е пример за сложността на военните конфликти и техните последици, които се отразяват върху психиката на хората и върху историческата памет на народите.народна освободителна война. Войната от 1973 г. остава едно от най-травматичните събития в историята на Израел и има дълготрайни последици за региона. След тази война, Израел се стреми към мирни договори с своите съседи, като например мирния договор с Египет през 1979 г. и мирния договор с Йордания през 1994 г. Тези договори са от съществено значение за стабилността в региона и за осигуряването на мир и сигурност за всички страни.трана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави травми и болезнени спомени. В същото време, за Египет победата срещу Израел беше гордост и успех, който остава в историята им като голяма победа. Така се вижда, че едно и също събитие може да бъде възприето по различен начин от различните страни, които участват в него.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и трауматична. Самото съществуване на Израел беше застрашено, което прави победата още по-значима за страната. Въпреки това, това събитие остава травматично за израелците, тъй като те са преживели много загуби и страдания по време на войната. В египетското съзнание обаче, тази победа е записана като голяма победа, която им донесе почит и уважение. Така че, въпреки че събитието има различно значение за двете страни, то остава исторически важно за тях и оформя техните национални идентичности. бяха необходими, за да се мобилизира целият американски въздушен трафик за Израел. Всеки съюзник би трябвало да е щастлив, че правим това! Не приемам схващането, че е имало някакво забавяне в тези усилия, защото до вторник сутринта бяхме с впечатление, че Израел лесно ще победи арабското нападение. И затова сутринта в събота се съгласихме с предложението за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде внесено в ООН не от Съединените щати, а от някоя друга държава. Опитахме се да накараме Австралия, след това и Англия да внесат предложението. Садат го отхвърли, защото вярваше, че печели и нареди на две бронирани дивизии да преминат канала, считайки, че Израел няма въздушно превъзходство там. След като се оказаха извън обсега на съветската зенитна артилерия, те станаха много уязвими за израелската авиация и Садат загуби няколкостотин танка тази неделя. Тогава битката се измести и израелските сили, мисля, че беше във вторник, пресякоха Суецкия канал. В началото нямаше никакво забавяне, всичко започна още от първата нощ. Преди войната бе немислимо, че Израел ще има нужда от въздушен транспорт, когато започне войната.
Какво предизвика промяната в бойната карта?
Промяната в бойната карта започна да се наблюдава след контраатаката на Голан и изтласкването на сирийците до 40 км от Дамаск. Сирия поиска от Египет да увеличи бойните действия в южната част на страната, за да облекчи натиска в Голан. Египтяните опитаха и не успяха. След това се стигна до пресичане на канала и обкръжаване на египетската Трета армия. Садат ме покани в Москва. По това време израелските сили вече бяха преминали Суецкия канал и когато пристигнах там, настоях за незабавно прекратяване на огъня. От момента, в който помолих Брежнев за прекратяване на огъня, до неговото изпълнение минаха още 48 часа, което подобри положението на Израел на бойното поле.
През февруартта на Израел и го принуди да преговаря за мир, но от друга страна, това събитие остава символ на смелостта и решителността на израелските войници. В крайна сметка, победата за Израел в Шестдневната война има дългосрочни последици за региона и продължава да оказва влияние върху политиката и отношенията между страните до днес.т Израел от опасността от нападение, но от друга страна, това събитие остава символ на цената, която трябва да се плати за сигурността и сигурността на страната.
За израелците, победата е символ на тяхната устойчивост и решителност да защитават своята държава. Тяхната способност да се преборят с по-големите и по-мощни врагове ги прави по-силни и по-решителни. В същото време, това събитие им напомня за цената на войната и загубите, които са понесли.
За египтяните, победата е символ на техните военни умения и сила. Тяхната способност да отблъснат израелската армия ги прави по-горди и уверени в своите възможности. В същото време, това събитие им напомня за цената на войната и загубите, които са понесли.
В крайна сметка, победата за Израел е сложна и контроверзна тема, която продължава да влияе на съзнанието и идентичността на хората в региона. Тя е символ на устойчивост и решителност, но също така и на цената на войната и загубите, които са понесли.Израелската победа в Шестдневната война през 1967 година е безспорен успех за страната, който промени геополитическата карта на региона. Въпреки че израелците се изправяха срещу сериозни заплахи за своето съществуване, те успяха да постигнат изключителни резултати във военния конфликт.
ЦАХАЛ, израелските въоръжени сили, демонстрираха изключителна ефективност и стратегическа майсторство, като успяха да спрат на 101 км от Кайро и на 40 км от Дамаск. Тази изключителна постижение обаче не изглежда като победа в израелското съзнание, а по-скоро като травматично и болезнено събитие.
От друга страна, в египетското съзнание тази война е записана като победа, тъй като страната успя да възвърне контрола си над Синай и да възвърне престижа си в региона. Така че, докато за Израел победата в Шестдневната война е смесено чувство от травма и успех, за Египет тя е ясна победа.
Тези различни интерпретации на събитията отразяват сложната история и политическата динамика в Близкия изток, като подчертават значението на контекста и перспективата при разбирането на историческите събития.страна, за Израел победата е символ на устойчивост и сила, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и възстановяване на престижа. Това събитие има дългосрочни последици за отношенията между двете страни и продължава да оформя геополитическата обстановка в региона.да, която трябва да бъде отмъстена. В същото време, за сирийците това е поражение, което трябва да бъде измазано. Така победата на Израел във войната е останала спорна и обсъждана в региона през годините.да, която трябва да бъде отмъстена. В същото време, за сирийците това е поражение, което трябва да бъде измазано. Тези различни интерпретации на историческите събития продължават да формират отношенията между тези страни и да влияят на политическите им решения и действия.а възстановили живота си в Съединените щати, изрази съжаление, че родителите му не са могли да присъстват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в традиционно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е учител. Майка му, Паула, посвещава живота си на отглеждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като тийнейджър е активен член на младежкото движение „Агудат Исраел“. След идването на власт на нацистите през 1933 г. идилията приключва. Хайнц е изключен от юношеския футболен отбор на Фюрт, нападан е и унижаван заради това, че е евреин.
През 1938 г., в последния момент, семейство Кисинджър успява да избяга в САЩ през Великобритания. По време на Втората световна война се записва в американската армия и благодарение на немския език и интелектуалните си способности се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на академичния и политическия му възход.
Рабин вярва, че еврейството, корените и домът ти оказват влияние върху политиката ти по време на войната „Йом Кипур“
Трябва да разберете, че това е било ангажимент към Израел, но също така е било част от стратегията за изтласкване на Съветския съюз от Близкия изток. Така че за мен и Никсън от самото начало искахме да използваме войната, за да запазим Израел – но в американския контекст, за да премахнем руското присъствие от региона.
А еврейството ви?
Аз съм евреин, така че не ми трябва повече, за да уважавам еврейския народ. Загубих 11 членове на семейство си в Холокоста и неизброимо количество приятели – може би половината, с които съм ходил на училище. Така че за мен е нещо естествено, че приемам оцеляването на еврейския народ и на израелската държава като лична цел.
Но по това време бях държавен секретар. Бях първият държавен секретар евреин. Бях първиятстрана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави трауми и болка в народа. В същото време, за Египет победата срещу Израел беше гордост и успех, който остава в историята им като голямо постижение. Така се вижда, че едно и също събитие може да бъде възприето по различен начин от различните страни, което подчертава сложността на международните отношения и историческата памет.я проклятието на арабската агресия и потвърждава силата на израелската отбрана. От друга страна, обаче, това събитие остава символ на страданието и разделението, което войната нанесе на хората от двете страни.
За израелците, победата е символ на упорство и смелост, но също така и на загуби и страдания. Тя им напомня за цената, която са платили за своето място в света и за цената на мира. За египтяните, победата е символ на национално единство и сила, но също така и на загуби и разрушения. Тя им напомня за цената на войната и за необходимостта от мирно съвместно съществуване.
Така победата на ЦАХАЛ е двуедин символ, който продължава да влияе на съзнанието и паметта на хората от двете страни. Тя е напомняне за цената на войната и за необходимостта от мир и разбирателство между народите.рзва гордостта на израелците за техните военни постижения и защитата на тяхната държава, но от друга страна, това напомня за цената на войната и загубите, които са понесени. В същото време, за египтяните тази победа е символ на национално единство и сила, но също така и за тях тя е свързана със загуби и страдания.
Тези различни интерпретации на събитията от Шестдневната война подчертават сложността на историческата памет и как тя може да бъде формирана от различни перспективи и интереси. Важно е да се разбере, че историята не е просто списък от факти, а също така и продукт на социални и културни влияния, които формират различни нагласи и идеи за миналото.ществуване. Но това не означава, че трябва да забравим ужасите на войната и загубите, които бяха претърпени. Трябва да се учим от миналото и да се стремим към мирно решение на конфликта в региона. Надявам се, че лидерите на Израел и Палестина ще намерят начин за диалог и компромис, за да сложат край на дългогодишния конфликт.
Израел е удивителна държава с богата история и култура. Нейните хора заслужават мирно и благополучно бъдеще, и аз се надявам, че това ще стане възможно в близко бъдеще.