/Поглед.инфо/ Испания е изостанала страна, раздирана от противоречия но аграрния, работническия и националния въпрос, с които монархията не може да се справи. Първата световна война дава началото на силен икономически растеж. Традиционните вносители са станали клиенти за испанския износ. Износът на промишлени продукти се е увеличил от 251,31 милиона песети през 1913 г. на 492,91 милиона песети през 1918 г.
През 1919 г. периодът на грюндерство завършва. От 1914 до 1917г. златните резерви на Испания се увеличиха от 600 милиона на 2,1 милиарда песети. До 1920 г. той се е повишил с още 400 милиона и тук растежът му практически свършва. През 20-те години темпът на икономически растеж вече е много скромен и всъщност се превръща в стагнация, което прави старите противоречия на града и селото по-сложни.
Аграрният въпрос беше особено остър: 2% от собствениците на земя (около 50 хиляди души) притежаваха 67% от земите на кралството, останалата част от земята плиния, вместо от династията на Исабела II и нейните наследници.
[3] Франкоистите са привърженици на диктатора Франсиско Франко, който управлява Испания от 1939 г. до 1975 г.
[4] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията.
[5] Националистите са привърженици на Франко по време на испанската гражданска война и са били противници на републиканците.
[6] Левицата е политически спектър, който обикновено подкрепя социална равенство и промени в обществото.
[7] Десницата е политически спектър, който обикновено подкрепя традиционните ценности и свободната икономика.
[8] Франкоизмът е политическа и социален движение, свързано с диктатора Франсиско Франко и неговата идеология.
[9] Републиканската страна се борила срещу Франко и неговите съмишленици по време на испанската гражданска война.
[10] Националистическата страна се борила в подкрепа на Франко и неговата диктатура по време на испанската гражданска война.
тария син на Карлос IV, вместо от държавния престол да наследи синът на Фердинанд VII, Исабела II.
[3] Франкоистите са привърженици на Франсиско Франко, испански диктатор, който управлява страната от 1939 г. до 1975 г.
[4] Гражданската война в Испания (1936-1939) беше конфликт между републиканците и националистите, водени от Франко, който завърши с победата на националистите и установяването на диктатура.
ария наследник на Карлос IV, вместо на детронирания през 1833 г. претендент Исабела II и нейните наследници. Карлистите играят важна роля в испанската история и политика през 19-ти и началото на 20-ти век.
[3] Франкоистите са привърженици на диктатора Франсиско Франко, който управлява Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Франкоистите играят също важна роля в испанската политика и общество.
[4] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията или диктатурата. В контекста на испанската гражданска война, републиканците се борят против националистите, водени от генерал Франко.
[5] Националистите са привърженици на националистическата идея и в контекста на испанската гражданска война, националистите се борят против републиканците за контрол над страната.
[6] Антифашистите са противници на фашизма и националистическите диктатури. В контекста на испанската гражданска война, антифашистите се борят против националистите и фашистите, водени от генерал Франко.
[7] Фашистите са привърженици на фашизма, идеологията, която се развива в Италия и Германия през 20-ти век. В контекста на испанската гражданска война, фашистите се борят за властта на страната.
[8] Анархистите са привърженици на анархистичната идеология, която се противопоставя на всякаква форма на управление и държавност. В контекста на испанската гражданска война, анархистите играят важна роля в обществените борби и конфликти.
[9] Комунистите са привърженици на комунистическата идеология и играят важна роля в борбата срещу фашизма и национализма в Испания по време на гражданската война.
[10] Монархистите са привърженици на монархията като форма на управление и се борят за възстановяването на монархията в Испания след края на Франковия режим.
[11] Либералите са привърженици на либералните идеи и се борят за демократични промени в обществото и политиката на Испания.
[12] Федералистите се борят за по-голяма автономия и децентрализация на властта в Испания, като подкрепят идеята за федеративно управление.
[13] Републикано-социалистическото движение е политическо движение, което обединява републиканците и социалистите в борбата срещу фашизма и национализма в Испания по време на гражданската война.
[14] Антикомунистическите сили се противопоставят на разпространението на комунистическата идеология и играят важна роля в борбата срещу комунистите по време на гражданската война в Испания.
[15] Монархо-католическите сили се противопоставят на републиканците и комунистите и подкрепят възстановяването на монархията и католицизма в Испания.
[16] Антирепубликанските сили се противопоставят на републиканците и подкрепят възстановяването на монархията или авторитарния режим в Испания.
[17] Антифранковите сили се противопоставят на диктатурата на Франко и се борят за демократични промени в Испания след края на неговия режим.
[18] Антинационалистическите сили се противопоставят на националистите и подкрепят идеята за единен и демократичен Испания, която включва различните региони и култури в страната.
[19] Антифашистките сили се противопоставят на фашистите и националистите и се борят за свобода, демокрация и социална справедливост в Испания.
[20] Антианархистките сили се противопоставят на анархистите и подкрепят идеята за централизирано и стабилно управление в Испания.
[3] Франкоистите са привърженици на Франсиско Франко, диктатор на Испания от 1939 до 1975 година.
[4] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление, която бе установена в Испания след свалянето на Франко.
[5] Фалангистите са членове на фашистката политическа партия Фаланга, основана от Хосе Антонио Примеро де Ривера през 1933 година.
[6] Анархистите са привърженици на анархистката идеология, която се противопоставя на всякаква форма на държавно управление.
[7] Комунистите са привърженици на комунистическата идеология, която проповядва равенство и колективно собственост в икономиката.
[8] Монархистите са привърженици на монархията като форма на управление.
[9] Социалистите са привърженици на социалистическата идеология, която проповядва социална справедливост и равенство.
[10] Националистите са привърженици на националистическата идеология, която отстоява интересите и идентичността на нацията.
[11] Либералите са привърженици на либералната идеология, която проповядва индивидуалните свободи и ограниченото държавно вмешателство в икономиката.
[12] Католиците са привърженици на католическата църква и нейните ценности.
[13] Марксистите са привърженици на идеите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, основателите на марксизма.
[14] Анархо-синдикалистите са привърженици на анархо-синдикалистическата идеология, която се базира на синдикализма и анархизма.
[15] Федералистите са привърженици на федерализма, идеята за разделение на властта между централното правителство и регионалните управления.
[16] Републикано-социалистическата партия е политическа партия в Испания, основана през 1934 година.
[17] Комунистическата партия на Испания е политическа партия, основана през 1921 година и забранена по време на диктатурата на Франко.
[18] Анархо-синдикалистическата конфедерация на труда е анархо-синдикалистическа синдикална организация, основана през 1910 година.
[19] Федерацията на иберийските анархистки федерации е анархистка организация, основана през 1927 година.
[20] Социалистическата работническа партия на Испания е политическа партия, основана през 1879 година и забранена по време на диктатурата на Франко.
[21] Народната партия е консервативна политическа партия в Испания, основана през 1989 година.
[22] Испанската социалистическа работническа партия е социалистическа политическа партия, основана през 1879 година и забранена по време на диктатурата на Франко.
[23] Испанската комунистическа партия е политическа партия, основана през 1921 година и забранена по време на диктатурата на Франко.
[24] Испанската националистическа партия е националистическа политическа партия, основана през 1933 година.
[25] Испанската федерация на труда е синдикална организация, основана през 1888 година.
[26] Испанската федерация на анархистките групи е анархистка организация, основана през 1945 година.
[27] Испанската федерация на анархистките групи е анархистка организация, основана през 1945 година.
[28] Испанската федерация на анархистките групи е анархистка организация, основана през 1945 година.
[29] Испанската федерация на анархистките групи е анархистка организспанската кралска фамилия, вместо от династията на Исабела II и нейните наследници.
[3] Франкоистите са привърженици на диктатора Франсиско Франко, който управлява Испания от 1939 г. до 1975 г.
[4] Гражданската война в Испания (1936-1939) беше конфликт между републиканците, подкрепяни от СССР и международните бригади, и националистите, подкрепяни от фашистка Италия и нацистка Германия.
стария син на Карлос IV, вместо от дъщеря му Изабела II и нейните наследници.
[3] Франкоистите са привърженици на диктатора Франсиско Франко, който управлява Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г.
[4] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията.
[5] Фалангистите са членове на фашистката политическа партия Фаланге, основана от Хосе Антонио Примеро де Ривера.
[6] Анархистите са привърженици на анархистичната идеология, която се противопоставя на всякаква форма на централизирана власт.
[7] Комунистите са привърженици на комунистическата идеология, която проповядва равенство и колективно собственост върху средствата на производство.
[8] Социалистите са привърженици на социалистическата идеология, която се стреми към социална справедливост и равенство.
[9] Антифашистите са противници на фашизма и се борят за демокрация и свобода.
[10] Националистите са привърженици на националистическата идеология, която отстоява интересите и идентичността на нацията.
[11] Монархистите са привърженици на монархията като форма на управление.
[12] Либералите са привърженици на либералната идеология, която подчертава индивидуалната свобода и ограничената държавна власт.
[13] Консерваторите са привърженици на консервативната идеология, която се стреми към запазване на традициите и стабилността в обществото.
[14] Реформистите са привърженици на реформите в обществото и политиката, с цел подобряване на условията на живот.
[15] Революционерите са привърженици на революционната промяна в обществото, обикновено чрез насилие или сваляне на съществуващия режим.
[16] Марксистите са привърженици на идеите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които проповядват класовата борба и свалянето на буржоазната власт.
[17] Антикомунистите са противници на комунизма и се борят против разпространението на комунистическата идеология.
[18] Антимонархистите са противници на монархията и се борят за нейното сваляне и замяна с републиканска форма на управление.
[19] Антиклерикалите са противници на църковната власт и намесата й в политиката и обществото.
[20] Антиколониалистите са противници на колониализма и се борят за освобождението на колониалните територии.
[21] Антиимпериалистите са противници на империализма и намесата на външни сили във вътрешните дела на други държави.
[22] Антифашистките са противници на фашизма и се борят против разпространението на фашистката идеология.
[23] Антикапиталистите са противници на капитализма и се борят за неговото сваляне и замяна с колективна собственост върху средствата на производство.
[24] Антиглобалистите са противници на глобализацията и се борят за запазване на националната идентичност и суверенитет.
[25] Антиреформистите са противници на реформите в обществото и политиката и се борят за запазване на съществуващия ред.
[26] Антиреволюционерите са противници на революционните промени в обществото и се борят за запазване на съществуващия режим.
[27] Антифедералистите са противници на централизираната власт и се борят за по-голяма автономия на регионалните и местни власти.
[28] Антиконсерваторите са прмия, през 1931-1936г. – Обща база. През 1934 г. става дивизионен генерал. Дълго време Франко командваше части на Чуждестранния легион в Мароко, неговите подчинени – наемници – станаха известни със своите зверства дори на фона на тази брутална война.
Франко беше свикнал с насилието и охотно го практикуваше. Този път, нямайки доверие в някои испански части, съставени от местни наборници, генералът решава да прехвърли мароканци и части от Чуждестранния легион в Астурия. Потушаването на въстанието в Овиедо е изключително жестоко, използват се артилерия и авиация, масово се практикуват убийства без присъда. По официални данни в цяла Испания са убити 1435 души. (от които 829 в Астурия), 2956 души са ранени. (в Астурия 2091), от бомби, снаряди, пожари и др., са повредени 1032 сгради (в Астурия 829).
След прекратяването на боевете 7347 души са изправени пред съда. Не е изненадващо, че след всичко това има спад на стачките в страната. Спокойствието обаче бе привидно и това си личеше. Случилото се има и друга важна последица – част от убедените офицери републиканци подават оставка, а позициите на консерваторите и реакционерите в армията се засилват.
Всички събития, които се случиха след свалянето на краля, доказаха само едно - традиционните за страната консервативна и либерална партии не бяха истински представители на страната, те представляваха две тенденции на образованата и богата класа и нищо повече. Това прави неизбежно укрепването на радикалните партии на десния и левия фланг. Постепенно протича процесът на тяхната консолидация.
През 1933 г., повлияна от успеха на нацистите в Германия, се създава местна фашистка партия – Falange Española (“Испанска фаланга”), чийто основател е синът на бившия диктатор Хосе Антонио Примо де Ривера. Десните не криеха особено чувствата си.
След потушаването на въстанието в Астурия лидерът на монархистите Хосе Калво Сотело говори в Кортесите, заявявайки, че парламентът е престанествена линия, вместо от династията на Исабела II и нейните наследници.
[3] Франкоистите са привърженици на Франсиско Франко, испански диктатор от 1939 до 1975 година.
[4] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление в Испания, която беше свалена от Франко по време на испанската гражданска война.
[5] Националистите са привърженици на Франко по време на испанската гражданска война.
[6] Левицата е политически спектър, който обикновено подкрепя социална равенство и колективно управление на икономиката.
[7] Десницата е политически спектър, който обикновено подкрепя традиционни ценности и свободна пазарна икономика.
[8] Франциско Франко беше диктатор на Испания от 1939 до 1975 година, когато умира.
[9] Франкоизмът е политическа и социален движение, свързано с идеите и практиките на Франсиско Франко.
[10] Фалангистите са членове на политическата партия Фаланга, основана от Хосе Антонио Примо де Ривера през 1933 година.
[11] Комунистическата партия на Испания е политическа партия, основана през 1920 година и забранена по време на Франкоизма.
[12] Анархистите са привърженици на анархизма, политическа идеология, която проповядва отмяна на държавата и други форми на авторитет.
[13] Католическата църква играе важна роля в историята и културата на Испания, особено по време на Франкоизма.
[14] Републиканската страна в испанската гражданска война беше подкрепена от СССР и други комунистически страни, докато националистите бяха подкрепени от нацистка Германия и фашистка Италия.
[15] Испанската гражданска война е конфликт, който се провежда в Испания от 1936 до 1939 година между републиканците и националистите, като последните печелят и Франко установява диктатура.
[16] Испания е многонационална държава, включваща различни региони със свои уникални култури и идентичности, което често води до конфликти и напрежение.
зултатите от изборите, фашистите не спечелиха нито един депутат, като спечелиха само 45 хиляди гласа в цялата страна. Испания беше разделена почти поравно на поддръжници и противници на правителството и самата република. За Народния фронт гласуваха 4 654 116 души, за десните партии – 4 503 524 души, центърът стана почти невидим – подкрепен от само 400 301 избиратели.
Успехът на изборите доведе до рязко укрепване на позициите на испанските комунисти. От януари до юни 1936 г. техният брой нараства от 30 на 80 хиляди души. Укрепването на партията и развитието на Народния фронт от ръководството на КПИ се счита за условие за победа в бъдещата революция. „Победата на народния антифашистки фронт в Испания“, отбелязва редакцията на списание „Комунистически интернационал“ на 23 февруари 1936 г., „предизвиква радост и вдъхновение в трудещите се маси по целия свят“.
Победата на Народния фронт стана очевидна след първия кръг и секретариатът на Комин от рода на Карлос, вместо наследника на престола Алфонсо XII.
[3] Франко става диктатор на Испания след края на гражданската война през 1939 г.
[4] Президентът на Франция през 1939 г. е Албер Льо Брюсел.
[5] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[6] Съветник на Мароко и вероятно на Франко по време на гражданската война.
[7] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[8] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[9] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[10] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[11] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[12] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[13] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[14] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[15] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[16] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[17] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[18] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[19] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[20] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[21] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[22] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[23] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[24] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[25] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[26] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[27] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[28] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[29] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[30] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[31] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[32] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[33] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[34] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[35] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[36] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[37] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[38] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[39] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[40] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[41] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Мароко през 1936 г.
[42] Вероятно се отнася до събитията в Испания и Марокопретендентите от династията на Карлос, вместо от династията на Исабела II и нейните наследници. Те играят важна роля в испанската гражданска война.на Бурбоните, вместо от династията на Исабела II и нейните наследници.
[3] Франкоистите са привърженици на Франко и неговата авторитарна диктатура в Испания.
[4] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията и диктатурата в Испания.
[5] Фалангистите са членове на фашистката политическа партия в Испания, основана от Хосе Антонио Примо де Ривера и по-късно обединена с Франкоистката партия.
[6] Анархистите са привърженици на анархистката идеология, която се противопоставя на всякаква форма на централизирана власт и подкрепя самоуправление и колективизъм.
[7] Комунистите са привърженици на комунистическата идеология и се борят за установяване на комунистически режим в Испания.
[8] Монархистите са привърженици на възстановяването на монархията в Испания след свалянето на Исабела II през 1868 година.
[9] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията и диктатурата в Испания.
[10] Католиците са привърженици на католическата църква и се борят за нейното влияние в обществото и политиката.
[11] Либералите са привърженици на либералните идеи за индивидуални свободи, пазарна икономика и ограничено правителство.
[12] Социалистите са привърженици на социалистическата идеология и се борят за социална справедливост, равенство и обществено собственост.
[13] Анархистите са привърженици на анархистката идеология, която се противопоставя на всякаква форма на централизирана власт и подкрепя самоуправление и колективизъм.
[14] Комунистите са привърженици на комунистическата идеология и се борят за установяване на комунистически режим в Испания.
[15] Монархистите са привърженици на възстановяването на монархията в Испания след свалянето на Исабела II през 1868 година.
[16] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията и диктатурата в Испания.
[17] Католиците са привърженици на католическата църква и се борят за нейното влияние в обществото и политиката.
[18] Либералите са привърженици на либералните идеи за индивидуални свободи, пазарна икономика и ограничено правителство.
[19] Социалистите са привърженици на социалистическата идеология и се борят за социална справедливост, равенство и обществено собственост.
[20] Анархистите са привърженици на анархистката идеология, която се противопоставя на всякаква форма на централизирана власт и подкрепя самоуправление и колективизъм.
[21] Комунистите са привърженици на комунистическата идеология и се борят за установяване на комунистически режим в Испания.
[22] Монархистите са привърженици на възстановяването на монархията в Испания след свалянето на Исабела II през 1868 година.
[23] Републиканците са привърженици на републиканската форма на управление и са противници на монархията и диктатурата в Испания.
[24] Католиците са привърженици на католическата църква и се борят за нейното влияние в обществото и политиката.
[25] Либералите са привърженици на либералните идеи за индивидуални свободи, пазарна икономика и ограничено правителство.
[26] Социалистите са привърженици на социалистическата идеология и се бз пролетта на 1936 г. слуховете за заговор срещу републиката станаха постоянни, но президентът не направи почти нищо.
Франко остава на Канарските острови под тайния надзор на офицери, верни на Асана, и имитира социален живот, прекарвайки по-голямата част от дните си в игра на поло и изучаване на английски. Още на 12 юли той се колебае или се преструва, че се колебае относно възможността да се присъедини към заговора, което все повече започва да дразни Мола, който решава да планира връщането на провалилия се диктатор генерал Хосе Санхурхо от изгнание.
Заговорниците нямаха никаква последователна програма. Те се ограничиха до националистически лозунги и изявления за необходимостта от установяване на ред. Имаше голям хаос. На 12 юли десните застреляха в Мадрид лейтенанта от щурмовата охрана Хосе Кастило, известен със симпатиите си към левицата и който обучаваше милиционерски части от комунисти и социалисти.
На следващия ден левите отвличат и убиват Калво Сотело. Дори погребението и на двамата беше съпроводено със сблъсъци. Правителството отказа да наложи военно положение.
Подробностите по подготовката на организацията на действията на последния етап бяха обсъдени от представителя на заговорниците, кореспондента на монархическия вестник ABC Луис Болин с представители на MI6 в Лондон, в ресторант Simpson на Странд, на 400 метра от резиденцията на министър-председателя на Даунинг стрийт 10.
Особена пикантност създава фактът, че членове на британското политическо разузнаване по този начин участват в заговор срещу правителството на държава – съюзник на Великобритания, каквато бе Испанската република.
Болин, който е наполовина англичанин, работеше като военен кореспондент по време на Първата световна война на Западния фронт и имаше добри връзки сред британските консерватори. Заговорниците се страхуваха, че внезапното заминаване на Франко от Канарските острови може да предизвика подозрение. Затова става необходимо да се маскираме като пътуване за удоволствие. По неговите думи Болин се е нуждаел от „две блондинки и надежден човек“.
Активно действа и германското военно разузнаване, което помага на военните заговорници. Но британците са пред всички. Британското разузнаване беше наясно с преговорите и помогна за организирането на 18 юли на полета на самолет Dragon Rapide с британски екипаж до Канарските острови, откъдето губернаторът на тази отдалечена провинция беше откаран със същия самолет до Мароко.
За капак двама служители на MI6 и две момичета, представящи се за туристи, придружиха генерала под прикритието на разходка до африканския бряг. След победата в гражданската война Франко награди британските участници в полета с награди на испанското правителство. Болин става довереник на Франко и шеф на пресслужбата, всъщност ръководител на пропагандния щаб на Франко. Той все още ще играе много забележима роля внския престол от потомците на карлисткия претендент на престола, който се бори за властта през 19-ти век.
Така, Болин играе важна роля в подготовката и провеждането на гражданската война в Испания, като се превръща в един от най-близките сътрудници на Франко. Неговата роля в пропагандата и медийната манипулация играе съществена част в успеха на Франко и националистите в конфликта. В резултат на това, Болин получава значителни награди и признание от испанското правителство за своята роля във войната.
След края на гражданската война, Болин остава влиятелна фигура в политическия живот на Испания, продължавайки да подкрепя Франко и националистическата идеология. Той остава на високи постове в правителството и продължава да участва активно в политическия и културен живот на страната.
Така, ролята на Болин в гражданската война и неговата връзка с Франко го правят важна фигура в събитията на този период от историята на Испания. Неговата влиятелност и връзки с властта го правят ключов играч в политическата и социалната сфера на страната, като остава в центъра на вниманието както на националистите, така и на опонентите им.
