/Поглед.инфо/ На 2 декември 2023 г. се навършват двеста години от речта на американския президент Джеймс Монро пред Конгреса, станала известна като доктрината Монро. Тя се превърна в нарицателно за външната политика на САЩ през последните векове и вероятно ще продължи да се използва за неопределено бъдеще. Тя редовно се допълваше от други доктрини и концепции, но именно при Джеймс Монро беше категорично заявено, че „Америка е за американците“ и европейските сили нямат какво да правят там, въпреки факта, че са имали отвъдморски владения.
Изявлението на Монро беше прието двусмислено в други страни от западното полукълбо, тъй като те видяха намерението на Вашингтон да управлява самия регион и да пречи на сътрудничеството с други държави.
И така, по време на посланието на Джеймс Монро до Конгреса на САЩ беше казано:
“В хода на преговорите… и в споразуменията, които могат да бъдат постигнати, се сметна за целесъобразно да се използва тази възможност, за да се установи като принцип относно правата и интересите на Съединените щати, че американските континенти, след като са постигнали и запазили свобода и независимост, трябва да се разглежда като цел за бъдеща колонизация от всички европейски сили.
…Винаги сме следили с тревога и интерес събитията в тази част на земното кълбо, с която не само имаме близки отношения, но и с която е свързан нашият произход.
Гражданите на Съединените щати изпитват най-приятелски чувства към своите събратя от другата страна на Атлантическия океан, към тяхната свобода и щастие.
Никога не сме участвали във войните на европейските сили по отношение на самите тях и това е в съответствие с нашата политика. Възмущаваме се от нанесените ни обиди или се готвим да се защитаваме само при нарушаване на правата ни или заплаха за тях.
По необходимост се оказваме много по-ангажирани в събитията, случващи се в нашето полукълбо, и говорим по причини, които трябва да са очевидни за всички добре информирани и непредубедени наблюдатели.
Политическата система на съюзните държави се различава съществено в този смисъл от тази на Америка… Следователно, в интерес на запазването на искрените и приятелски отношения, съществуващи между Съединените щати и тези сили, ние сме длъжни да декларираме, че ще считаме всеки опит от тяхна страна да разширят системата си до която и да е част от това полукълбо като представляващ опасност за нашия мир и сигурност.
Ние не сме и няма да се намесваме в работите на вече съществуващи колонии или зависими територии от която и да е европейска сила.
Но що се отнасяме до правителствата на страните, които са обявили и поддържат своята независимост, и тези, чиято независимост, след внимателно проучване и на принципите на справедливостта, сме признали, че не можем да обмисляме никаква наибрани приятели и колеги!
ектно от името на Съединените щати, което и е направено.
Тук е важно да се има предвид, че по-малко от десет години по-рано, през 1814 г., по време на войната между САЩ и Великобритания, британците превземат Вашингтон и изгарят Белия дом и Капитолия.
Травмата от тези събития все още е жива в съзнанието на политическия елит на САЩ и очевидно историческото негодувание към британците е изиграло важна роля при формирането на доктрината Монро.
И предвид последвалите събития от мексиканско-американската война от 1846–48 г., можем да заключим, че Съединените щати вече кроят планове за намеса, въпреки че се крият зад идеята за обща солидарност на континентите Северна и Южна Америка.
Естествено доктрината Монро продължава да се прилага и през следващите десетилетия. В края на 19 век възниква конфликт между Венецуела и Великобритания, която се опитва да разшири присъствието си в региона. Тогава възниква териториален спор с Британска Гвиана, който между другото не е разрешен и до днес.
През 1895 г., цитирайки доктрината Монро, държавният секретар на САЩ Ричард Олни, който преди това е бил главен прокурор, пише в съобщение до британския министър-председател и министър на външните работи лорд Солсбъри, че „всеки европейски контрол над американска територия е неизбежно абсурден и нелеп …
“Днес Съединените щати са практически суверенен владетел на този континент и тяхното командване е закон във всички онези въпроси, в които се намесват… Защо?
Не защото към тях се изпитват чувства на чисто приятелство или добра воля… и не защото благоразумието, правотата и справедливостта неизменно характеризират поведението на Съединените щати.
Факт е, че многобройните ресурси на Съединените щати, съчетани с изолирана позиция, правят Съединените щати господар на положението” [ii].
Олни иска спорът между Венецуела и Гвиана да бъде решен чрез арбитраж, който трябваше дв групи и форуми, за да разпространите информацията!
пи и семейството си!
и и форумите, за да разпространите информацията!
в групи и форуми, за да разпространите информацията!
иятелите си и с приятелите си!
. Тук вече има наистина глобален размах. Неговото мирно споразумение от 14 точки, представено на Конгреса на 8 януари 1918 г., формира програмата на Версайския договор и полага основите на Обществото на нациите.
Между другото, една от точките е посветена директно на Русия: „Освобождаването на всички руски територии и такова разрешаване на всички въпроси, засягащи Русия, което й гарантира най-пълната и безвъзмездна помощ от другите нации за получаване на пълна и безпрепятствена възможност да направи независимо решение относно нейното собствено политическо развитие и нейната национална политика и да й осигури топло посрещане в общността на свободните нации, под формата на управление, която тя ще избере сама.
И повече от добре дошла, всякакъв вид подкрепа във всичко, от което има нужда и каквото желае за себе си. Отношението към Русия от страна на народите, нейни сестри, през следващите месеци ще бъде пробен камък на техните добрии колеги!
а да бъде фар във външната политика на САЩ. Така през 1954 г. държавният секретар Джон Фостър Дълес се позовава на доктрината Монро и колониалното управление на Рузвелт на Десетата панамериканска конференция в Каракас, подкрепяйки своята марионетка в Гватемала.
И тогава Латинска Америка беше изправена пред операция Кондор и ескадрони на смъртта, които подготвиха ЦРУ и Пентагона за физическото унищожаване на всички сили, партии и движения, които събуждаха подозрение във Вашингтон (подобни мерки се очакваха в Югоизточна Азия, където Съединените щати имаха възможност за намеса във вътрешните работи на тези страни).
През януари 1980 г. американският президент Джими Картър формулира политика, която стана известна като доктрината Картър. Това стана поредното разширение на доктрината Монро и експанзионистичния ход на САЩ в Южна Евразия.
На фона на Ислямската революция в Иран и навлизането на съветските войски в Афганистан, Картър заявява, че „опитът на всяка външна сила да получи контрол над района на Персийския залив ще се счита за атака срещу жизненоважните интереси на Съединените щати на Америка и такава атака ще бъде отблъсната с всички необходими средства, включително военна сила.
Преди това дълго време Великобритания беше „гарант на сигурността“ на интересите на САЩ в региона. Сега Вашингтон поемаше всичко в свои ръце и като се има предвид огромните запаси от нефт и газ, този район беше от огромно стратегическо значение [iii].
Съединените щати започнаха да увеличават военното си присъствие в много арабски страни, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Катар. И доскоро такова сътрудничество се смяташе за взаимноизгодно.
Едва наскоро арабските държави станаха скептични към стратегиите и политиките на САЩ в региона и техният имидж се влоши значително, след като подкрепиха агресивните действияи колеги!
рупи и форуми, за да разпространите информацията!
нтационни линии с Китай, Иран, Русия и КНДР (всички страни са официално включени в списъка на основните заплахи за Съединените щати ) показват продължение на курса, започнал при Джеймс Монро.
Връзки:
i – www.owleyes.org
ii - библиотека.ua
iii - www.hoover.org
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
#години #доктрината #Монро #Как #САЩ #излязоха #от #псевдоизолационизма #до #агресивната #експанзия
