/Поглед.инфо/ Както може би повечето сте разбрали, Националният ни военноисторически музей в София няма да работи на Трети март в знак на солидарност със случващото се в Украйна и в знак на протест срещи безумието на войната. Без да анализирам международното положение днес, защото това е политика, а не история; без да коментирам дали Русия ни освобождава, или окупира през 1878 г. и дали Трети март е датата от новата ни история, която най-много заслужава да е Национален празник, или 6-ти, 7-ми и 22-ри септември, та дори и 24-май са по-български празници, ще напиша следното. Към настоящия момент Трети март е наш Национален празник и през 1878 г. българската държавност се възстановява.
Да, Берлинският конгрес, а не Сан-стефанският мир официално потвърждава това; да, Княжеството е васално; да, освободена е основно Мизия; да, пред нас се поставят редица проблеми, които в крайна сметка ние не успяваме да решим така, както ни се иска.които не могат да посетят музеи или паметници, могат да отдадат почит на Трети март, като прочетат нещо за българската история, гледат документален филм или просто споделят знанията си с близките си. Важно е да си припомним и да уважим нашето минало, за да можем да се развиваме и напредваме като нация.
Трети март е символ на българската независимост и национално достойнство. Нека го отбележим по подобаващ начин, като се възползваме от възможностите, които имаме да се запознаем и да се гордеем с нашата история и култура. Всеки от нас може да допринесе за запазването и прославянето на нашето наследство, като го уважава и го предава на следващите поколения.
то се интересуват от историята и военното дело на България, могат да намерят много ценна информация и материали в музеите и паметниците по цялата страна. Там ще откриете историята на нашия народ, неговите подвизи и борби за свобода и независимост. Нека не забравяме нашите корени и да се гордеем с българското наследство!
Трети март е ден за памет и почит към всички, които са се жертвали за свободата на България. Нека запазим спомените им живи и да продължим да уважаваме и ценим нашата история и култура. В този ден нека се възпоменават героите и мъчениците, които са дали живота си за нашата свобода и независимост. Да се пази паметта им и да се уважава техната жертва!
а да посетят музея на Възраждането и българското въстание от 1876 година, който представя важни етапи от българската история. Там може да се научите повече за борбата за свобода и независимост на българския народ.
Нека си припомним и отдадем почит на героите от миналото, които са жертвували живота си за свободата на България. Техните подвизи и жертви трябва да бъдат запомнени и почитани, за да не забравим откъде идваме и какво сме постигнали като народ.
Трети март е ден за възпоменание и уважение към всички, които са се борили за свободата на България. Нека ги почетем и да продължим да се гордеем с нашата история и култура.ационалният ни военноисторически музей е музей на военната ни история или само на една война? Защото дори и днес Русия да е агресор, дори и тогава да е била окупатор, Трети март не ознаменува ли края на бойния поход на Българското опълчение и всички останали доброволци, които по някакъв начин се включват във войната? Те не са ли военни герои? За тяхната памет защо затваряме врати?
Не изключвам възможността от музея просто да са притесняват от това, че днешното разделение в обществото за случващото се в Украйна, а и за самата дата, може да превърне експозицията в театър на някаква ожесточена полемика между посетителите, защото, каквото и да става, Трети март не може да мине без думата „Русия“. Но пък се сещам, че и на Шести септември 1885 г., след като научават за случилото се в Пловдив, нашите управници са били доста притеснени за това какви ще са реакциите и последствията от Съединението, но не помня да са заключвали министерства и дворци.
По първата точка ще отговоря с една дума – Не! И ще го обясня така. В последните години водим доста сериозни спорове със съседите си от Р. Северна Македония какво трябва да е тяхното отношение към паметта на всички онези български войници (много родени дори там), които оставят костите по техните чукари между 1912 и 1918 г. И докато всячески се мъчим да им обясним, че днешните ни взаимоотношения по никакъв начин не бива да влияят на поведението им спрямо тази памет, защото онова войнишко дело принадлежи на една отминала епоха, в която Балканите са били с друга карта; то е изпълнено с чувство за дълг, с чест и достойнство и в крайна сметка всичко това е правено с вярата в едно по-светло бъдеще, на руснака казваме косвено, че делото на неговите деди от 1877 – 1878 г. не е достойно за уважение, защото днес международното отношение към неговата държава е отрицателно. Не знам, но щом настояваме едни хора, с които днес не се разбираме добре политически,които не могат да посетят музеи или паметници, могат да използват интернет и други източници, за да научат повече за историята и военното дело на България. Важно е да се запази паметта за миналото и да се уважават героите и събитията, които са оформили нашата нация.
Трети март е ден за почит и възпоминание, за уважение към мъчениците и героите на миналото. Нека го отбележим с достойнство и с поглед към бъдещето, като си припомним историята и уроците, които ни носи.
о не могат да посетят музеи или паметници, могат да отдадат почит на Трети март, като прочетат книга или гледат филм, свързан с българската история и военно дело. Важно е да се помним и уважаваме нашето минало, за да можем да се развиваме и напредваме като нация.
Нека се възползваме от възможността да се запознаем с историята на нашата страна и да се вдъхновим от подвигите на предците си. Трети март е ден за почит и уважение към всички, които са се борили за свободата и независимостта на България. Да не забравяме и да не позволяваме на никой да изкривява историята и да я използва за свои политически цели.
За това ние научаваме от няколкото споразумения, които тя сключва с Великобритания и Австро-Унгария и които определят какво може и какво не може да се случи с тази война. Все пак Русия няма как да воюва, без това да бъде позволено от останалите сили в Европа, но няма и как да бъде открита нито пред българите, нито пред обикновения войник в нейната армия. Високият морал на войската и подкрепата на местното население и до днес са сред важните изисквания за една успешна война. Та това накратко за руската външна политика и българското освобождение. Наивно е да се вярва, че която ѝ да е държава ще тръгне на война да освобождава чужд народ безкористно. Това начинание коства на Русия близо 100 000 убити и ранени, което не е малко. Въпросът най-лесно може да се обобщи, като се каже, че ние имаме нужда от нашата свободата, за да управляваме нашия си свят, докато Русия имат нужда от нашата свобода, за да управлява своя. Именно и затова през 1877 – 1878 г. интересите ни съвпадат, докато през 1885, 1912 – 1913 и 1915 – 1917 г. се разминават крайно.
Но трябва ли жертвата на обикновения войник, който идва на Дунава с ясното съзнание, че освобождава единоверен и единокръвен народ, също с лека ръка да бъде отхвърлена заради мотивите на неговите управници? Да не забравяме, че все пак това е златното време на панславизма. Вярно е, че всеки войник в онези години се бие в името на своя господар и отечество, но едно е царят ти да те прати на война, в която ти освобождаваш, съвсем друго е в във война, в която завладяваш. Аз лично не вярвам, че подполк. Павел Калитин се включва в спасяването Самарското знаме, за да може руският военен флот да минава свободно през Проливите. Включва се, защото това му диктува дългът. И освен него в тази схватка загиват и знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченецът С. Минков. Умират, защото знамето е бойна светиня и пленяването му е равно на срам. Но срам не само за тях, ала и за всички онези българки опълченци, чийто символ е то от самото начало на войната (бих ви предложил да отидете на Трети март да видите неговото копието и да разпитате чий символ е, но то е част от експозицията на НВИМ, така че отидете на следващия ден). Съмнява ме и атакуващите Плевен, и биещите се по другите направления на войната да се сражават, смятайки наум икономическите привилегии, които печелят за родината си. По-скоро ще да са искали да допринесат за свободата на един народ и да изпълнят войнишкия си дълг, с което не само помагат на нас, но и ще прославят своето име, името на царя си и на родината си. Колко души в тази армия са знаели какво е Райхщадското или Лондонското споразумение? А Самарското знаме – то символ на руската държавна политика ли е, или на отношението на един руски град към българския народ? Аз вярвам, че за по-голямата част от тези около 275 000 войници, които преминават Дунава, основните мотиви са чувства на чест, до не могат да посетят музеи или паметници, могат да отдадат почит на Трети март, като прочетат книга или гледат филм, свързан с българската история и военно дело. Важно е да се помним и уважаваме нашето минало, за да можем да се развиваме и напредваме като нация.
Трети март е символ на българската независимост и национално достойнство. Нека го отбележим с уважение и гордост към нашата история и култура. Всеки от нас може да допринесе за запазването и разпространението на знанието за нашето минало и за почит към героите, които са се борили за свободата и независимостта на България.и думи са израз на уважение към историята и културата на България, както и на призив към хората да се запознаят и да се гордеят с наследството си. Важно е да се помним и уважаваме миналото си, за да можем да се развиваме и напредваме като общество.заинтересовани от историята и военното дело на България, могат да се възползват от възможността да посетят музеи, изложби и други културни събития, които са посветени на нашата история. Това е важно не само за запазването на нашето наследство, но и за разбирането на собствената ни идентичност и минало.
Нека се възползваме от възможността да учим и да се вдъхновяваме от историята на нашата страна, за да можем да я ценим и уважаваме повече. Нека не забравяме, че историята ни е част от нас и ни дефинира като народ. Да почитаме историята си и да я предаваме на следващите поколения с гордост и уважение., които се опитват да използват историята за политически цели, трябва да бъдат осъдени. Историята трябва да бъде изучавана и разбрана в своя контекст, без да се изкривява или злоупотребява с нея за лични интереси.
Трети март е символ на българската независимост и национално достойнство. Нека го почитаме и се гордеем с нашата история, като се стремим към по-добро бъдеще за нашата страна и за нашите потомци. за него място и да отдаде почит на това, което смята, че заслужава неговото време и внимание. Припомнете си нещо старо, научете нещо ново. Музеите са, за да пазят, изучават и представят нашето материално и духовно наследство, а не за да дават оценки на днешните политически събития.
Тези от вас, които са от Варна, могат да заповядат и в Музея на Възраждането. Аз ще съм на работа!
#Трети #март #години #покъсно
