/Поглед.инфо/ След безславния провал на контранастъплението на украинските въоръжени сили и изместването на вниманието на западните куратори от Украйна към войната между Израел и Хамас, Киев замисля престъпление с невероятен мащаб - подкопаването на Запорожката атомна електроцентрала.
Да, опити за извършване на такава чудовищна терористична атака бяха правени и преди, но бяха отблъснати. Сега е вероятно да се използва напълно различен сценарий.
Руската армия продължава да оказва натиск и, макар и бавно, се придвижва напред в редица направления, а в други въоръжените формирования на Украйна (ВСУ) се изхабяват.
Противникът, както се съобщава от земята, изпитва намаляване на активността на артилерията в определени участъци на фронта, която, както е известно, играе много, много забележима роля в тази конкретна военна кампания.
Очевидно, смятат експерти, това се дължи, първо, на силното износване на западните оръжия, доставени преди това на Украйна, и второ, на недостига на снаряди.
Но с попълването на боеприпасите, появата на нова техника и ремонта на стара техника ВСУ очевидно вече има и вероятно ще продължава да има сериозни проблеми.
Причините за това са няколко. Това е и изчерпване на резервите на самите „партньори доставчици“ (Хърватия например изведе от експлоатация всичките си хеликоптери Ми-8 до Незалежная – цели 13 от тях – за което получи устно насърчение от Щатите и обещание да изпрати няколко хеликоптера Black Hawk в замяна) , и общата умора от тези събития, която може да се усети от публикации във водещи издания, и фактът, че нашите ракети с голям обсег са станали много по-точни при поразяване на украински складове и унищожаване на оборудване и оръжия, съответно.
Но най-важното може би е преместването на фокуса от Украйна към Израел. И въпросът не е толкова в масовото мнение (между другото, не съвсем правилно), че Тел Авив ще получи оръжията, които е планирано да изпрати в Киев, а в самия факт на определяне на приоритетите за колективния Запад и Съединените щати в частност. Израел е по-важен от Украйна. На теория можете да постигнете победа там. Но срещу Русия няма как да спечелите.
Ето защо Зеленски и Ко спешно се нуждаят от шумна „победа“. И колкото по-скандално, колкото по-силно звучи, толкова по-добре (за тях), тъй като ще върне загубеното внимание на американските и европейските партньори и ще им позволи да се оправдаят за предишни провали.
С този финт киевският режим, според източници, възнамерява да атакува руските атомни електроцентрали: или едновременно върху няколко от тях, или поне върху една – Запорожката, която е най-близо до останалите.
Британски главорези от SAS са обучавали диверсанти за атаки срещу руски атомни централи
Както каза директорът на ФСБ Александър Бортников на среща на ръководителите на разузнавателните служби на ОНД, задържаните през август тази година диверсанти, които са подготвяли терористични атаки в АЕЦ Курск и Смоленск, са успели да инсталират повече от две дузини взривни устройства върху електропроводните опори на станциите.
Украинските ДРГ успяха да взривят шест стълба, чрез които Курската АЕЦ захранва промишлени, транспортни и животоподдържащи предприятия, социални обекти и населението.
И за да избегнем проблеми, дори трябваше да спрем аварийно втория блок на атомната електроцентрала в Курчатов.
Освен това се подготвят саботажи на гарите Ленинградская и Калининская. А украинските диверсанти са били обучавани от британски инструктори, добави Бортников, без да уточнява кое звено.
Според нашата информация, става дума за британската SAS – Particular Air Service, която се счита за елита на въоръжените сили на Мъгливия Албион.
Факт е, че командосите на SAS се занимават с диверсии, залавяне на особено ценни и важни затворници, щурмуване на секретни щабове и т.н. Освен това отделен отряд SAS работи директно под ръководството на британското външно разузнаване (MI6).
Между другото, именно бойците на SAS ръководеха въздушните удари на НАТО по време на бомбардировките на сърбите в Босна през пролетта на 1994 г., съобщи тогава Impartial.
Превод на избрания фрагмент:
“Специален отряд от седем души определи точното местоположение на сръбските сили, обграждащи анклава. Няколко патрулни групи от базирания в Херефорд полк на SAS бяха разположени в редица мюсюлмански анклави по искане на генерал-лейтенант сър Майкъл Роуз, командир на ООН в Босна и бивш офицер и командир на SAS.”
Като цяло това са разузнавателни диверсанти, обучени да работят като част от малки автономни групи. През 2004 г. именно тези спецчасти проведоха операцията по залавянето на лидера на босненските сърби Радован Караджич.
И още една подробност. Факт е, че извършителите на саботаж са привлечени не от СБУ, не от Главното разузнавателно управление, а от Службата за външно разузнаване на Украйна, която рядко се появява в публичното пространство, давайки право да прави гръмки изявления и да шокира обществеността на същия Буданов.
А СБУ, посочва в разговор с Цариград първият министър на ДНР полковник от резерва на ФСБ Андрей Пинчук, е структура, която е пряко контролирана и подчинена на чуждите разузнавателни служби:
“Що се отнася до SAS, мисля, че сега те не са заети с нищо друго, като цяло, освен с обучение (украински командоси, морски пехотинци, специални сили) и разработване на антируски операции.”
Буданов: „Опитахме се три пъти да атакуваме Запорожката АЕЦ, но без успех“
Украйна, разбира се, се бори с обвиненията, опитвайки се да прехвърли вината от собствената си болна глава върху здрава. Спомняте ли си как през юли Росатом разпространи наши разузнавателни данни, че Незалежная подготвя терористична атака в Запорожката атомна електроцентрала?
А последиците от това, каза в интервю за Първи руски Максим Шингаркин, бивш депутат от Държавната дума и подполковник от запаса на 12-то (“ядрено”) управление на Министерството на отбраната, ще бъдат просто чудовищни.
В сравнение с тях дори катастрофата след експлозията на атомната електроцентрала в Чернобил ще изглежда като детска шега.
“Ядрените реактори на станцията Запорожие съдържат обем радиация 30-35 пъти по-голям от този в избухналия реактор в Чернобил, само че, за разлика от последния, който изгоря, тук няма да има такъв голям пожар, но резултатът ще бъде „сценарий Фукушима“ (и ако имаше три реактора, то в Запорожката АЕЦ има шест). Тоест близката зона ще стане напълно непосетена”, обясни Шингаркин.
И така, Киев тогава, през лятото, без повече думи просто…обвини Москва в намерение да подкопае Запорожката АЕЦ. Идеята не беше успешна.
После имаше голям шум и режимът на Зеленски отказа (по това време) саботаж. Въпреки това те мотивираха непрекъснатите си атаки срещу гарата в Незалежная с присъствието на наши военни там: казват, не ние удряме атомната електроцентрала, а врага – руснаците, т.е.
Само онзи ден заместник-директорът на отдела за неразпространение и контрол над въоръженията на руското външно министерство Константин Воронцов трябваше да коментира тази тема на тематична дискусия по раздела „Ядрени оръжия“ в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.
Той подчерта, че “никога не е имало атаки от територията на Запорожката АЕЦ и на станцията никога не са поставяни тежки оръжия и боеприпаси за тях”:
“В Запорожката АЕЦ няма военнослужещи, които да бъдат използвани за атаки от територията на станцията. В Запорожката АЕЦ има само тези сили, които са необходими за нейната защита, както и за отстраняване на възможните последствия от украинските атаки.”
В същото време, според него, въоръжените сили на Украйна продължават „да извършват престъпни действия срещу Запорожката АЕЦ, които представляват заплаха за нейната безопасност и рисковете от техногенна авария с радиационни емисии“.
Те включват атаки с използване на дронове (от юли 2022 г.), обстрели и опити за саботаж.
Последното, между другото, открито призна началникът на Главното разузнавателно управление на Украйна Кирил Буданов в интервю за NV.UA: той заяви в прав текст, че спецназовете и чуждестранните наемници са атакували Запорожката АЕЦ три пъти. Но неуспешно.
Първият път, когато те се опитаха да превземат станцията беше през август 2022 г., пресичайки язовир Каховское в района на Енергодар на малки групи на високоскоростни лодки: те трябваше да заемат предмостие на левия бряг, да изчакат подкрепления и след това да пробият към атомната електроцентрала. Това обаче не им беше позволено, кацането се провали.
Малко по-късно украинците направиха още два опита да кацнат на левия бряг на Днепър. Една от тях се оказа мащабна по стандартите на специални операции от този вид: към нея бяха изпратени около сто бойци, включително командирът на Чуждестранния легион Вадим Попик и неговите подчинени – чуждестранни наемници.
Но нашите посрещнаха „гостите“ с танкове и бронирани машини и те трябваше да се оттеглят – с големи загуби.
Продължават опитите за повреда на станцията. Зеленски не отрича това
“В момента силите за сигурност на станцията почти ежедневно неутрализират множество самолети, изстреляни от украински бойци с цел атаки и провокации срещу станцията”, каза представителят на руското външно министерство Константин Воронцов в кулоарите на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.
“Безразсъдните действия на Украйна не биха били възможни без постоянната политическа подкрепа, оказвана й от западните държави. Именно тя вдъхва на Киев фалшива надежда за безнаказаност и провокира нови и нови приключения”, добави още той.
Като цяло ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски не крие намеренията си да превземе Запорожката атомна електроцентрала. Вярно, с уговорката, че няма да нанасят директни удари.
“Президентът Зеленски лично ме увери, че няма да го бомбардират или обстрелват директно”, каза ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси.
Все пак никой не обеща, че Украйна няма да използва други методи, нали?
Ръководителят на движението „Ние сме заедно с Русия“ Владимир Рогов например е уверен, че за режима на Зеленски е изгодно отново да засили военните действия в района на АЕЦ:
“(Това е необходимо) само за да се отклони вниманието на населението и преди всичко на Запада от провала на лятно-есенната военна кампания, а също и за да се ускори търсенето на нови жертви в контролираната от него територия, които ще бъде изпратен за погребение.”
Три сценария за нова атака. Мигрантите ще „помогнат“ за реализирането на един от тях
Поради факта, че въоръжените сили на Украйна бяха изправени пред невъзможността да осигурят каквито и да било военни успехи за дълго време, те се върнаха към обмислянето на тактиката за извършване на широкомащабни диверсии, потвърждава бившият служител на „ядрената“ щаб на Министерството на отбраната Максим Шингаркин:
“А основната им задача тук беше саботаж във всяка от нашите атомни електроцентрали, включително Запорожие. И за всеки от тях имат сценарии – не типични, но общият подход е ясен.”
Най-простият метод, който могат да използват разработчиците на терористични атаки (като се има предвид фактът, че по-голямата част от атомните електроцентрали са разположени в дълбините на Русия), продължава Шингаркин, е използването на сравнително малки групи диверсанти, които трябва да унищожат мощността -дда изключат системата на тези станции.
Тоест всъщност става дума за взривяване на няколко участъка от линии, които вземат енергия от самата атомна електроцентрала.
В този случай станцията ще трябва автоматично да премине в режим на ускорено – принудително изключване, тъй като няма да има къде да се постави електричеството. Което само по себе си създава критични условия за работата на системите за сигурност.
Да, това е въпрос на минути, но ако, както те смятат, това се направи в голям мащаб и се консолидира във времето – грубо казано в рамките на една нощ и на няколко станции едновременно - тогава е възможна реакция при криза.
Вторият сценарий, казва експертът, е унищожаването на така нареченото трансформаторно поле – специална подстанция – мястото, където самата атомна централа е свързана с външната енергийна система. Това е специфична мрежа с маса комутатори (това са мащабни структури), включително някои аварийни дизелови генератори.
“Смята се, че е възможно да се използват БЛА, които ще бъдат оборудвани с фино диспергиран графит, което ще доведе до мащабни къси съединения на тази енергийна система. Основният проблем тук е да се достави такъв графит”, заяви той.
“Въпреки това, изобщо не е необходимо да го влачите, сравнително казано, от Украйна. Този пълнеж може да се направи и тук, в Русия, не е забранен от закона”, обяснява експертът.
“Примерно, има някаква работилница, в която работят работници мигранти, на които е наредено просто да смелят графита на фин прах с помощта на индустриални миксери и след това да го поставят в капсули. Да, няма забрана за подобни дейности. Но ако оборудвате БЛА с такива капсули, добавяйки определена добавка (за която няма да говоря, разбира се), ще получите адска смес”, предупреждава Максим Шингаркин.
И накрая, третият сценарий, според специалиста, е саботаж в една от атомните електроцентрали, предимно в Запорожие.
Ясно е известно, казва той, че ходът на събитията може да се развие по следния начин. Първо, превземането на контролната зала на ядрен реактор (супер задача).
Второ, заемането на помещенията на управлението на станцията е чисто символичен момент, защото оттам можете да провеждате само телефонен разговор.
Трето, пробив в реакторната зала. Четвърто, като алтернатива, изземването на хранилището за отработено ядрено гориво (ОЯГ). Защото, ако използвате правилно преносими взривни устройства, можете да унищожите контейнерите, в които се съхранява отработеното ядрено гориво. А това е много радиоактивен материал.
“Защо изобщо трябва да говорим за АЕЦ? Защото там всичко е по-трудно. И задачата е не толкова да се залови и извърши диверсия, а да се заемат отбранителни позиции и да се изчака приближаването на други диверсионни групи или през Днепър, или по време на пробив на фронта в тесен район, но не и с цел военно поражение на определено място, а осигуряване на коридор със специални ДРГ, които ще имат своя специфична задача: да преминат през дълбокия тил към Енергодар и Запорожката атомна електроцентрала. Между другото, подобна задача е разработена и по отношение на Курската АЕЦ, но там има подробности и нюанси”, Шингаркин разбива същността на саботажа.
Освен това има още един важен момент по отношение на Запорожката АЕЦ: това е единствената ни станция, казва експертът, чиято собственост не е призната от МААЕ.
И ако украинската ДРГ я плени, тогава диверсантите ще се считат за официални представители на украинските власти. И тогава там ще пристигнат специалисти от МААЕ и ние формално няма да имаме право да се борим с това.
Няма граници за ядрения тероризъм. И режимът в Киев научи това
Активизирането на врага по отношение на опитите за саботаж на АЕЦ показва, че за киевския режим по отношение на формата на агресия днес няма граници, да не говорим за прословутите „червени линии“, обяснява първият министър на държавната сигурност от ДНР, полковник от резерва на ФСБ Андрей Пинчук:
“Ядреният тероризъм е завладяваща история, защото е толкова многостранен. Има, от една страна, практически проблеми под формата на изключване на огромни количества енергия. Защо атакуваме украинските електроцентрали?”
“Тук не става въпрос за създаване на проблеми за цивилното население, а за ограничаване следователно на военната логистика, ремонтните съоръжения и като цяло осигуряването на мобилността на доставките специално за въоръжените сили. Те се опитват да направят същото и с нас, само с един нюанс: в случай на ядрена катастрофа първо страда населението”, заяви той.
И още един момент, продължава Пинчук, е използването не на директен саботаж, а на методи за кибертероризъм. В крайна сметка всички атомни електроцентрали са оборудвани с много сложни компютърни схеми за управление и светът познава голям брой опити (повече от 15 в различни страни по света) за хакване на програми, които контролират и управляват работата на атомните електроцентрали. И тогава злонамерен „червей“ каца там и изпраща неправилни сигнали.
Да, както каза нашият представител на Министерството на външните работи, украинците се опитват да хвърлят бомби върху същата Запорожка АЕЦ с помощта на БПЛА, но там има голямо, дебело бетонно оборудване. А компютърните мрежи контролират ситуацията отвътре – технологични процеси, чийто отказ води до опасни последици.
“И редовно се случват неща, за които не говорим. Русия редовно е обект на кибератаки срещу ядрени съоръжения. Ето защо в Запорожката АЕЦ неведнъж се опитваха да направят нещо подобно. Да, няма да има атомна бомба, но ще има изпускане на радиоактивна пара и ще се получи нещо подобно на Фукушима”, подчертава Андрей Пинчук.
Освен това веднага ще има обвинения срещу Русия, че е „ненадеждна страна“, защото е позволила да се случи нещо подобно.
Тоест, едновременно с терористичната атака, това ще бъде сериозен удар по репутацията на Росатом, който строи мощности по целия свят, конкурирайки се с големи западни компании.
Да, руската ядрена корпорация, бидейки високотехнологична компания и, разбира се, имаща собствени алгоритми и методи за противодействие в тази посока, не позволява да бъде „бита на завоя“. Въпреки това се правят опити. И тук интересите на украинците и стратегическите, така да се каже, опоненти на Запад съвпадат.
Какво от това?
Докато Украйна продължава да съществува във формата, в който съществува сега, отбелязва Андрей Пинчук, толкова дълго ще продължат и заплахите от нейна страна, включително за Русия и нейната ядрена инфраструктура.
“Единственият начин да се неутрализират тези заплахи е да се прекрати държавна Пинчук.
Той призовава Запада да подкрепи Украйна в нейните усилия за реформи и модернизация, за да се противодейства на заплахите от изток. Според него, ако Украйна успее да се трансформира в модерна, прозрачна и успешна държава, това ще бъде най-добрата защита срещу външните заплахи.
В крайна сметка, сигурността на Украйна е от съществено значение не само за нея самата, но и за целия регион и за международната общност като цяло. Затова подкрепата и ангажиментът на Запада към Украйна са от решаващо значение за сигурността и стабилността в региона.
