/Поглед.инфо/ Боевете в ивицата Газа не могат да завършат с нищо добро. Когато целият Близък изток изгори, няма да остане нищо преди световна война.
Голямото преразпределение
Кой е виновен за това, което сега се случва в Палестина? Прост отговор: империализмът на Англия, САЩ и Франция. И сега всичко е наред.
Факт е, че още през 1895 г. Англия започва подготовка за война срещу Германия. И през същата година започва най-голямата реформа на британския флот в цялата му история: от всички колонии и от Средиземно море най-добрите военни кораби на Обединеното кралство са привлечени към метрополията.
Освен това за първи път от 300 години задачата на британския флот не беше отбраната на колониите, а нападение в Северно море срещу германския флот: британските вестници дори тогава без колебание заплашват Германия с Трафалгар в Хелголанд .
Но как да се справят без съюзници? Англия подхранва французите, обещавайки им Елзас-Лотарингия, и руския цар, обещавайки му Константинопол. Нещо повече, Лондон тайно се договаря предварително с Париж в никакъв случай да не дава Константинопол на Русия.
В резултат на това Англия постигна най-блестящата победа в цялата си история – рухват четири големи империи: Германска, Австро-Унгарска, Руска и Османска.
И тогава правителствата на Англия, САЩ и Франция започват буквално по целия свят да разделят земите на рухналите империи. Червената армия обаче разбива интервенционистите, а в същото време и подкрепените от тях бели армии, успявайки да задържи по-голямата част от земите на Руската империя.
Но Антантата откъсва почти една четвърт от нейната територия от Германия, която в продължение на няколко века е принадлежала на германците.
В същото време Антантата решава да изиска огромно обезщетение от Германия, безпрецедентно в историята. Още тогава, през април 1919 г., френският маршал Фош казва за Версайския договор: „Това не е мир, а примирие за 20 години“.
Не е било трудно да се досетят, че след това на власт в Германия ще дойде силна, добре организирана партия, способна да сложи край на Версайския договор. По онова време в Германия има само две такива партии: националсоциалистическа и комунистическа.
Нещо повече, Ернст Телман многократно критикува Хитлер, сякаш той само на думи се противопоставя на Версайския договор, а всъщност флиртува с Антантата.
Телман твърди: Съветска Германия, ако комунистите дойдат на власт, няма да плати нито пфенинг репарации и няма да признае границите, наложени й против волята на народа.
Ако Телман беше спечелил изборите, Австрия също щеше да се обедини с Германия, като цяло ашлусът е бил в програмата на почти всички партии в Австрия, включително социалистическата. Няма съмнение, че Телман би принудил полските господари да върнат плячката.
Вярно е, че при Телман евреите нямаше да са в концентрационните лагери, а в Райхстага и правителството. Разликата между комунисти и нацисти тогава се състоеше единствено в Холокоста. Но Англия, САЩ и Франция съвсем съзнателно доведоха Хитлер на власт и той започна с погроми срещу евреи, провокирайки масова миграция на евреи от Германия.
Англо-французите също разделиха Османската империя по глобуса. Името „колония“ вече се компрометира и англо-френците въведоха нов термин – „задължителни територии“. Франция получи мандат за Сирия и Ливан, Англия – за Палестина, която включваше територията на съвременен Израел, Йордания и част от Саудитска Арабия.
Съветска Палестина
Ционистите издигнаха идеята за създаване на еврейска държава в края на 19 век. Но къде? В света никога не е имало компактно заселване на евреи. Все още не.
През 1903 г. британският министър на колониите Джоузеф Чембърлейн предлага да се отделят 13 хиляди квадратни километра на територията на съвременна Кения за еврейска държава. Разгледан е вариантът за създаване на еврейска държава на френския остров Мадагаскар. Имаше още няколко проекта.
Например, на 17 януари 1928 г. организацията за преселване на евреи КОМЗЕТ се обръща към Централния изпълнителен комитет на СССР с молба да им прехвърли района по поречието на река Амур за пълно заселване от евреи.
Централната избирателна комисия се събра наполовина и разпредели територия, простираща се до границата с Китай, за създаването на Автономен еврейски национален регион. Първоначалната площ на района беше 35 хиляди квадратни метра. км.
От 1931 г. – 72 хиляди квадратни метра км. Сега площта на района е 36,3 хиляди квадратни км. Идишът на тази територия, заедно с руския, получава държавен статут, а първата книга на идиш е издадена в Биробиджан през 1932 г. По това време вече бяха публикувани няколко вестника на идиш, който се преподаваше в училищата.
Автономната област получава впечатляваща икономическа подкрепа от центъра, и то в контекста на тежката икономическа ситуация на СССР през 30-те години на миналия век.
Но евреите не искаха да отиват масово в такива отдалечени и почти необитаеми места. В резултат на това според преброяването от 1939 г. евреите в района са 17 695 души, което е 18,4% от общия брой на жителите.
Обетованата земя
През 1920-1930-те години Англия, САЩ и Франция имаха реални възможности да създадат еврейска държава или в Северна Америка, или в Африка или Азия, или върху празни земи в Австралия.
Между другото, според Версайския договор тихоокеанските колонии с обща площ от 240 хиляди квадратни метра бяха отнети от Германия през 1918 г. км. Защо не създадоха еврейска държава върху стотиците Мариански, Каролински, Соломонови и Маршалови острови?
Между другото, там са едни от най-добрите курортни места в света. По това време много от тези острови изобщо не са били населени, а населението на други с радост би заминало някъде за малко пари.
Което всъщност правят американците през 1946-1948 г., като плащат на местните и те се преселват на други отдалечени острови в Тихия океан. Американците се нуждаеха от тези острови, за да организират полигон за ядрени опити.
Проблем с парите? Парите за развитието на еврейската държава например можеха да се вземат от бюджетите на страните от Антантата, от всички или поне половината репарации от Германия и накрая от еврейските общности в САЩ, Англия, Франция, които имаше огромен капитал.
Въпреки това ционистите и британците избраха Палестина като място за компактно заселване на евреи. Те казаха, че преди две хиляди години тук са живели евреи, а след това не са се разбрали с римляните и са си тръгнали, а сега трябва да ги върнем.
Опит за връщане
Междувременно Европа вече имаше тъжния опит от експанзия в Палестина. През 11-13 век кръстоносците се опитват да отнемат Палестина от арабите и дори успяват да създадат там няколко малки държавици.
Но въпреки подкрепата на цяла Европа, кръстоносците бяха победени и принудени да напуснат Палестина. Но те задържаха континентална Гърция, Кипър, Крит и редица острови в Егейско море, които превзеха по време на кръстоносните походи.
Само османците успяват да прогонят кръстоносците от източното Средиземноморие. Турците само за 50 години, от 1453 до 1503 г., никога не биха успели да създадат огромна империя, ако не беше общата подкрепа на населението на Близкия изток, което мразеше кръстоносците, които вече бяха наречени „франки“, тоест европейци.
Дори гърците посрещнаха турците с радост. Парадоксално, но православието в Гърция е спасено от тиранията на Рим само благодарение на турските султани.
Османската империя през 15-17 век е единствената голяма държава в света, в която е установена пълна религиозна толерантност в мирно време и човек от всяка религия може не само свободно да изповядва своята вяра, но също така има възможност да притежава земя, флотилия от търговски кораби, банка и др. П.
В Турция евреите получиха автономия и бяха управлявани от великия равин на Константинопол Хахан Баши. Първоначално във Византия, а след това в Османската империя е живяло коренното еврейско население – романиотите.
Но поради ужасните репресии в Европа, десетки хиляди евреи, наречени ашкенази, започват да се преместват в Турция от края на 15 век.
На 31 март 1492 г. кралят и кралицата на Кастилия, Леон, Арагон, Сицилия, Гранада и др. Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват в двореца Алхамбра указ за експулсирането на евреите:
„След дълго обсъждане и трезвеност размисъл, ние нареждаме всички евреи, живеещи в рамките на нашето кралство, да напуснат страната със своите жени, деца, слуги, независимо от възрастта, и никога да не се връщат в тези земи.
Крайният срок за напускане на страната бил полунощ на 2 август 1492 г. В отговор султан Баязид II подписва указ, адресиран до владетелите на всички османски вилаети, който гласи:
„Да не говорим за отказ на влизане на евреи от Испания, те трябва да бъдат посрещнати с пълна откритост и всеки, който се противопостави на това в третирането на имигрантите, които ги презират или им нараняват по какъвто и да е начин, ще бъдат наказвани със смърт”.
Така в Османската империя се появяват евреи – преселници от Иберийския полуостров, които се наричат сефаради. До началото на 21 век сефарадите и ашкеназите на практика са погълнали романиотите.
Освен това в Османската империя евреите живеят средно много по-богато от мюсюлманите и християните. Но никога не им е хрумвало да създадат собствена държава и съответно в продължение на 500 години не е имало сериозни етнически конфликти с местното население.
По времето, когато британците пристигат, около 80 хиляди евреи живеят в Палестина. В началото на 20-те години в Палестина пристигат още над 40 хиляди. И какво от това?
От 1880 до 1914 г. повече от два милиона евреи ашкенази пристигат в САЩ, без сериозни конфликти с местното население. В Палестина всичко беше съвсем различно.
Еврейските емигранти веднага започват да създават компактни селища, където живеят само евреи. И това въпреки факта, че в плодородните територии на Палестина имаше огромна гъстота на арабското население. Емигрантите обаче естествено не искаха да ходят в пустини и полупустини.
Пристигащите евреи незабавно започват да създават „държава на път“, тоест собствена администрация, съдебна и изпълнителна власт, полиция и армия.
Ролята на последния играе военната организация на хаганите, създадена през 1920 г. Британците си затваряха очите за „държавата в движение“. Арабите са прогонени от земите си насила или законно – чрез актове за земя, придобити от избягали арабски феодали в Париж и Кайро.
Създаването на „държава на път“ доведе до войната с арабите, която на първия етап беше мудна. Така през април 1920 г. в Йерусалим по време на конфликта между араби и евреи са убити и ранени около 300 души. Също толкова са убитите и ранените през май 1921 г. в Яфа. И тръгваме…
Аналогия
И не можеше да бъде по друг начин. Така в Западна Украйна и Западна Беларус полските власти започнаха масово да изгонват селяни от земите им и да заселват там „обсадници“ – ветерани от полската армия.
Терминът “обсада” идва от полската дума за “имот”. Един обикновен “обсадник” получаваше средно 20 хектара земя, а един обсаден офицер получаваше 45 хектара. Опитайте се да обработвате 45 хектара без украински работници!
Както в западната част на Украйна, така и в Палестина местното население се бунтува срещу чужденците, които отнемат земята им. (През 1929 г. във Виена е създадена Организацията на украинските националисти – ОУН – терористична организация, забранена в Руската федерация.)
И в Украйна, и в Палестина войната се води с невероятна жестокост и от двете страни. Обсадните заселници и имигрантите бяха унищожени в целите си семейства. Съответно полската армия уби или изпрати няколко хиляди украинци в концентрационни лагери.
Пришълци
Хаганата, подкрепена от британски войски, направи същото. Британците позволиха на евреите да имат оръжия, но арабите, които имаха оръжия, бяха безмилостно обесени.
Разрушаването на къщи като мярка за колективно наказание се превръща в обичайна тактика на британската армия от началото на бунта. Тази мярка се прилага както в селските райони, така и в градовете.
Най-голямата бомбардировъчна кампания е унищожаването на 200 до 240 къщи в стария град Яфа през лятото на 1936 г., което оставя около шест хиляди души без дом. Хората бяха уведомени за предстоящото унищожаване на домовете им 14 часа предварително от листовки, пуснати от самолет.
Палестинският писател и политик Гасан Канафани споменава две селища (Абу Кабир и Шейх Мурад), където са разрушени съответно 300 и 350 къщи. Много села са напълно унищожени, като унищожаването им е извършено дори от морска артилерия.
Общо по време на въстанието около 2000 арабски къщи са унищожени по време на военни действия и като наказателни акции.
И така, повече от сто години в Палестина се води жестока и кървава война. Имаше и примирия за няколко години. Но не минава месец без някой да бъде убит в Палестина.
Кой е виновен за Стогодишната война? Поне не еврейския и палестинския народ. Вината е единствено на САЩ, Англия и другите страни от НАТО.
За сто години те снабдиха Израел и арабите с повече оръжия, отколкото бяха използвани от Великобритания през Втората световна война.
Именно заради военната помощ на САЩ и НАТО за Израел избухнаха кризите от 1965, 1967 и 1973 г., които доведоха света до ръба на термоядрена война. Сега отново стигнахме до този ръб.
В същото време САЩ са категорично против пълното прекратяване на огъня в Палестина. И Израел, естествено, ще се бие, докато Хамас не бъде напълно унищожен.
Какво е Хамас? Това е огромното мнозинство от палестинците, включително тийнейджъри, които хванаха картечниците. Колко стотици или дори хиляди тийнейджъри, на възраст от десет години, са били убити от израелски войници само през 21 век?
И пак Хамас е виновен за всичко? Така че тази организация е създадена едва на 10 декември 1987 г. А кой е воювал с израелците преди, когато нямаше Хамас? А колко милиона души са загинали в Палестина и околните райони от 1920 г. насам?
И какво ще се случи през следващите седмици? До 31 октомври 2023 г. израелската авиация и артилерия са унищожили над 25% от къщите в северната част на Ивицата Газа и 14% от всички сгради в Газа като цяло. Към днешна дата вече са убити над 10 хиляди цивилни, включително повече от 4 хиляди деца.
Днес в Газа почти няма храна и вода. Има трупове по улиците и под руините на къщи, според съобщения в медиите вече започват епидемии. Възможно ли е да се подобри животът при такива условия при незабавно примирие? Абсолютно не.
Всъщност това е, което САЩ и Израел искаха. Вече не е тайна, че израелското правителство има план да депортира палестинци от ивицата Газа. Където?
Според информация на израелските разузнавателни служби, населението от ивицата Газа се планира да бъде преселено на египетска територия в Синайската пустиня. Нека да изкарат зимата на палатки, а след това, казват, да строят къщи с пари от арабските държави.
Досега египетският президент Абдул Фатах ас-Сиси остро осъди плановете на Израел. Въпреки това може да се предположи, че САЩ и НАТО ще окажат подходящ натиск върху Египет и Ал Сиси ще промени решението си. Не е трудно да се досетим, че тогава войната ще се пренесе и на територията на Египет…
Правителството на СССР, а по-късно и на Руската федерация, считат за единственото възможно решение на палестинския проблем създаването на две равноправни суверенни държави – Израел и Палестина. Алтернативата е да продължи стогодишната палестинско-израелска война или да я превърне в глобална термоядрена война.
Превод: СМ
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
#Столетна #война #Палестина #какво #следва
