Home » today » News » Санкционирал ли е Сталин операция “Сняг” и можеше ли да подтикне Токио към атака срещу САЩ – 2024-04-06 02:25:28

Санкционирал ли е Сталин операция “Сняг” и можеше ли да подтикне Токио към атака срещу САЩ – 2024-04-06 02:25:28

страниците, които следите!

Благодарим‌ ви за подкрепата!

ятели и близки!

Благодарим ви за⁤ подкрепата!

иятелите⁣ си и в групите, в ​които участвате!

риятелите ⁤си и в групите, в които участвате!

те, които следвате!

рупи и форуми!

Благодарим ви за подкрепата!

н „спусък”.

Твърденията на японските учени​ по история на⁢ Втората световна война, че „ако не беше нотата на Хъл, не е известно кой път би⁣ поела Япония“, ⁣трябва⁣ да се определят⁢ само като опит да се избели милитаристичното ръководство на Япония и да се хвърли вината върху избухването‍ на войната срещу ⁢правителството на Рузвелт.

В действителност Япония би следвала предварително избрания път на война, независимо дали е имало „нота на ‍Хъл“‌ или изобщо не е имало. Както⁤ образно се изрази ‌един японски историк, по времето, когато „бележката на ⁣Хъл“ ​беше⁢ получена, „стрелата вече​ беше пусната“.

Фактът, че Сталин и Берия едва ли са очаквали сериозно⁢ да „тласнат Япония срещу САЩ“ сами, се доказва по-специално​ от криптираната кореспонденция на Центъра с резидента на военното‌ разузнаване в Токио Ричард ‌Зорге:

„Ото (Хозуми ⁣Озаки –⁤ A.K.) има известно влияние върху Коное‌ и ​други хора и може да повдигне ⁣въпроса за ⁢Сингапур⁢ като неотложен ⁣проблем. Затова ‍ви ‌питам ⁤дали се ‌интересувате да накарате Япония да действа​ срещу Сингапур или​ не.

Имам известно влияние върху германския посланик Ото⁣ и ‍може или не може да го насърча да окаже натиск върху Япония да действа срещу Сингапур.

Ако ⁣се интересувате, дайте ми⁣ инструкции възможно най-бързо относно вашите желания.

Рамзи.”

Центърът обаче ⁤отхвърли това предложение⁤ на Зорге.‍ Шифрованото съобщение до Зорге от Москва‍ гласеше:

„Вашата⁤ основна задача е своевременно и достоверно⁣ да ⁤докладвате за всички конкретни дейности ‍на японското правителство и командване във връзка със сключването на пакта⁣ със СССР, ‌какво точно правят по отношение на предислокацията ⁣на войските,‍ къде и какви части се намират и къде са концентрирани.

Не е ваша задача⁢ да‍ влияете ​и ⁣да натискате Коное и​ други влиятелни личности ⁤и не ⁣трябва да правите това.”

Но да ⁤се върнем към събитията от късната ⁤есен на⁤ 1941 г. Истприятели ‌и колеги!

че ако на преговорите във Вашингтон⁣ е ⁣бил постигнат резултат, който устройва Япония, то самолетоносачите⁢ трябваше да се⁢ върнат в базите си в метрополията.

Всъщност след Имперската конференция на 5 ноември командването⁤ на⁤ армията и флота, които имаха ⁣решаващо⁤ влияние върху политиката по въпросите на войната и ⁤мира, гледаха⁤ на преговорите‌ във Вашингтон, ‌може би в контраст​ с някои по-предпазливи политици, единствено като на ефективна дипломатическа‌ „димна завеса“, за да прикрие напредването на японските‍ самолетоносачи към ​изходни позиции за удар.

Именно по искане на военните на 28 ноември беше изпратено криптирано съобщение до японските посланици в Съединените щати Китисабуро ‌Номура и Сабуро ⁢Курусу, в което⁣ те бяха⁤ строго⁣ предупредени да не „уведомяват правителството на САЩ, че преговорите приключват.”

Що се отнася до твърденията, ⁢че ‍самолетоносачите на адмирал Нагумо, в зависимост ⁤от напредъка на ‌преговорите, биха могли ⁤да бъдат ⁤извикани ‍в Япония по⁣ пътя към Пърл Харбър, тук ⁢имаме работа с чиста измама. Тази ⁢възможност наистина беше допусната, но ⁢по‌ съвсем други причини.

Формацията трябваше да се „върне в предишната си позиция“⁢ не „ако бъде постигнато компромисно споразумение“, а⁤ само ако бъде​ открита от американците два дни преди назначените „Д“ (ден) ⁤и „Н“ (час) на ‌атаката.

Именно това беше първото решение, към което командирът на формированието трябваше да се придържа, когато се премести в района на Хавайските острови.

Опциите​ предвиждат следното: ако връзката бъде⁤ открита два дни преди планираната атака, командирът е длъжен да се върне в базата; ако един ден преди това, той взема решение самостоятелно; ако в деня преди или в деня на атаката , той продължава да извършва​ операцията.

Фактът,‍ че атаката срещу Пърл Харбър в никакъв случай⁤ не⁢ е спонтанно решение, причинено от непримиримостта на политиците във Вашингтон, за да ⁣разпространите информацията.

ите на социалните мрежи!

и⁢ семейство!

атакува Съветския съюз, да поддържа войските си в северен⁤ Индокитай…

Президентът​ и​ аз стигнахме до заключението, че споразумението с тези (японски) предложения ще изискват от Съединените щати прошка​ за минали японски агресии и‌ ще означават⁤ приемане⁤ на бъдещи японски ⁣завоевания, изоставяне на най-важните принципи на нашата външна ​политика, предателство на⁢ Китай​ и Русия, признаване на ролята ни на мълчалив партньор, ⁣помагащ и насърчаване на Япония⁤ в нейния стремеж⁢ да установи своята хегемония в ‍Западния Тихи океан и в Източна Азия”.

Политиката на САЩ обаче не беше толкова благородна ‍и ‌се основаваше предимно, ако не и изключително, ⁤на собствените​ си интереси. Докато преговаряха с ⁣Япония‍ до последно, лидерите​ на САЩ по всякакъв‍ възможен начин избягваха всякакви ‌задължения към​ Съветския съюз в случай на съветско-японска война и в екстремна ситуация със сигурност биха предпочели японско нападение срещу СССР пред перспективата ⁣да участват във война със самите японци.

Има документални ⁣доказателства за‍ това. Така в доклада на командващия ⁢американския флот ​Харолд ​Старк и‌ началника⁤ на щаба на армията Джордж Маршал до ⁣президента Рузвелт на 5 ноември 1941 г. по-специално​ се подчертава:

„Нападението на Япония ⁤срещу Русия⁣ не оправдава намесата. ⁢на ​Съединените‌ щати.”⁣ Рузвелт не възрази ‍срещу това…

И по-нататък. Видеото на информационна агенция „Параграф“ е със заглавие „Точката над I: Операция Сняг“. Как ⁣СССР предотврати японско нападение през ⁣Втората световна война.” Тоест, твърди се, че като „настрои ⁤Япония срещу Съединените щати“, ⁣Москва защити своя Далечен изток от японска атака.

Но авторите на ⁣видеото явно не⁢ знаят, ⁣че решението за отлагане на планираното ​нападение срещу СССР​ за пролетта на ⁤1942 г. е взето от Имперската конференция на 6 септември 1941 г. Което‍ обаче не изключва завземането на съветския Далечен изток и Сибир от Япония⁣ в случай на поражение на‌ Червената армия и падането на Москва.

Както свидетелстват⁢ японски документи, в случай на широкомащабно прехвърляне ⁢на съветски войски ⁣на съветско-германския фронт, японското ​командване‌ разрешава едновременни операции както на юг, така и на север.

Превод: СМ

Нашият Ютуб канал:

Каналът ни в Телеграм:

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в ‌профилите си,⁤ с приятели,‌ в групите ⁣и в страниците.

#Санкционирал #ли #Сталин #операция #Сняг #можеше #ли⁣ #да⁢ #подтикне #Токио #към #атака #срещу #САЩ

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.