страниците, които следите!
Благодарим ви за подкрепата!
ятели и близки!
Благодарим ви за подкрепата!
иятелите си и в групите, в които участвате!
риятелите си и в групите, в които участвате!
те, които следвате!
рупи и форуми!
Благодарим ви за подкрепата!
н „спусък”.
Твърденията на японските учени по история на Втората световна война, че „ако не беше нотата на Хъл, не е известно кой път би поела Япония“, трябва да се определят само като опит да се избели милитаристичното ръководство на Япония и да се хвърли вината върху избухването на войната срещу правителството на Рузвелт.
В действителност Япония би следвала предварително избрания път на война, независимо дали е имало „нота на Хъл“ или изобщо не е имало. Както образно се изрази един японски историк, по времето, когато „бележката на Хъл“ беше получена, „стрелата вече беше пусната“.
Фактът, че Сталин и Берия едва ли са очаквали сериозно да „тласнат Япония срещу САЩ“ сами, се доказва по-специално от криптираната кореспонденция на Центъра с резидента на военното разузнаване в Токио Ричард Зорге:
„Ото (Хозуми Озаки – A.K.) има известно влияние върху Коное и други хора и може да повдигне въпроса за Сингапур като неотложен проблем. Затова ви питам дали се интересувате да накарате Япония да действа срещу Сингапур или не.
Имам известно влияние върху германския посланик Ото и може или не може да го насърча да окаже натиск върху Япония да действа срещу Сингапур.
Ако се интересувате, дайте ми инструкции възможно най-бързо относно вашите желания.
Рамзи.”
Центърът обаче отхвърли това предложение на Зорге. Шифрованото съобщение до Зорге от Москва гласеше:
„Вашата основна задача е своевременно и достоверно да докладвате за всички конкретни дейности на японското правителство и командване във връзка със сключването на пакта със СССР, какво точно правят по отношение на предислокацията на войските, къде и какви части се намират и къде са концентрирани.
Не е ваша задача да влияете и да натискате Коное и други влиятелни личности и не трябва да правите това.”
Но да се върнем към събитията от късната есен на 1941 г. Истприятели и колеги!
че ако на преговорите във Вашингтон е бил постигнат резултат, който устройва Япония, то самолетоносачите трябваше да се върнат в базите си в метрополията.
Всъщност след Имперската конференция на 5 ноември командването на армията и флота, които имаха решаващо влияние върху политиката по въпросите на войната и мира, гледаха на преговорите във Вашингтон, може би в контраст с някои по-предпазливи политици, единствено като на ефективна дипломатическа „димна завеса“, за да прикрие напредването на японските самолетоносачи към изходни позиции за удар.
Именно по искане на военните на 28 ноември беше изпратено криптирано съобщение до японските посланици в Съединените щати Китисабуро Номура и Сабуро Курусу, в което те бяха строго предупредени да не „уведомяват правителството на САЩ, че преговорите приключват.”
Що се отнася до твърденията, че самолетоносачите на адмирал Нагумо, в зависимост от напредъка на преговорите, биха могли да бъдат извикани в Япония по пътя към Пърл Харбър, тук имаме работа с чиста измама. Тази възможност наистина беше допусната, но по съвсем други причини.
Формацията трябваше да се „върне в предишната си позиция“ не „ако бъде постигнато компромисно споразумение“, а само ако бъде открита от американците два дни преди назначените „Д“ (ден) и „Н“ (час) на атаката.
Именно това беше първото решение, към което командирът на формированието трябваше да се придържа, когато се премести в района на Хавайските острови.
Опциите предвиждат следното: ако връзката бъде открита два дни преди планираната атака, командирът е длъжен да се върне в базата; ако един ден преди това, той взема решение самостоятелно; ако в деня преди или в деня на атаката , той продължава да извършва операцията.
Фактът, че атаката срещу Пърл Харбър в никакъв случай не е спонтанно решение, причинено от непримиримостта на политиците във Вашингтон, за да разпространите информацията.
ите на социалните мрежи!
и семейство!
атакува Съветския съюз, да поддържа войските си в северен Индокитай…
Президентът и аз стигнахме до заключението, че споразумението с тези (японски) предложения ще изискват от Съединените щати прошка за минали японски агресии и ще означават приемане на бъдещи японски завоевания, изоставяне на най-важните принципи на нашата външна политика, предателство на Китай и Русия, признаване на ролята ни на мълчалив партньор, помагащ и насърчаване на Япония в нейния стремеж да установи своята хегемония в Западния Тихи океан и в Източна Азия”.
Политиката на САЩ обаче не беше толкова благородна и се основаваше предимно, ако не и изключително, на собствените си интереси. Докато преговаряха с Япония до последно, лидерите на САЩ по всякакъв възможен начин избягваха всякакви задължения към Съветския съюз в случай на съветско-японска война и в екстремна ситуация със сигурност биха предпочели японско нападение срещу СССР пред перспективата да участват във война със самите японци.
Има документални доказателства за това. Така в доклада на командващия американския флот Харолд Старк и началника на щаба на армията Джордж Маршал до президента Рузвелт на 5 ноември 1941 г. по-специално се подчертава:
„Нападението на Япония срещу Русия не оправдава намесата. на Съединените щати.” Рузвелт не възрази срещу това…
И по-нататък. Видеото на информационна агенция „Параграф“ е със заглавие „Точката над I: Операция Сняг“. Как СССР предотврати японско нападение през Втората световна война.” Тоест, твърди се, че като „настрои Япония срещу Съединените щати“, Москва защити своя Далечен изток от японска атака.
Но авторите на видеото явно не знаят, че решението за отлагане на планираното нападение срещу СССР за пролетта на 1942 г. е взето от Имперската конференция на 6 септември 1941 г. Което обаче не изключва завземането на съветския Далечен изток и Сибир от Япония в случай на поражение на Червената армия и падането на Москва.
Както свидетелстват японски документи, в случай на широкомащабно прехвърляне на съветски войски на съветско-германския фронт, японското командване разрешава едновременни операции както на юг, така и на север.
Превод: СМ
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
