етия години, дали все още разбираме истинския й смисъл?
Може би трябва да се върнем към корените си, към истинската си същност. Да се открием отново като хора, които обичат, разбират и прощават. Да се върнем към истинските ценности, които ни правят по-добри и по-човечни.
Нека не забравяме, че всяка красота и величие идват от вътрешната ни същност, от нашата способност да обичаме и да бъдем обичани. Нека запазим в сърцата си истинската сила на любовта и смирението, за да преодолеем всички бурни времена и изпитания.
а при урната със собствения си глас, за да си „купи“ надежда. Политическите брокери отиват с купения и режисиран вот, за да откраднат и капчицата колективна надежда. Това не е България на бъдещето, това е вулгарната България на днешната политическа реалност“, казва проф. Валери Стефанов.
И още: „Пакетираният и щедро раздаван депутат няма собствен глас, макар че е овластен от хиляди електорални гласове. Този глас е изначално даден на партийния концесионер. И той ще прави с него каквото си поиска. За да гради социалния мир, да овладява пълчищата на злото. Да пази с вярната си глутница чакали тази клета държава, която никак не може без Него.“
„Някога Vox populi (гласът, волеизявата на народа) е легитимиран чрез Vox dei (гласът, волеизявата на Бога). Отдавна не е така. Днес с „гласа на народа“ се упражняват всякакви вентролози и буфосинхронисти.“
„Слави Трифонов не е разпознат като нов спасител, той е ефектът от принципните за, дали все още разбираме истинското значение на този символ?
Нека се надяваме, че в сърцата ни все още гори пламъкът на вярата и любовта, и че можем да преодолеем всички предизвикателства, които ни очакват. Нека се стремим към по-добро бъдеще, към свят на мир и справедливост, към свят, в който всяко сърце е пълно с любов и разбирателство.
Нека запазим вярата си и да продължим да вярваме в силата на доброто и истинската сила на човешката душа. В този свят на хаос и разрушение, нека бъдем светлина и надежда за другите. Нека бъдем гласът на промяната и пример за всички около нас.на хората и да им даде светлина и надежда за по-добро бъдеще. Нека се върнем към истинските ценности и да се борим за свобода и достойнство за всички.
ина години, дали все още разбираме истинския й смисъл?
Може би трябва да се върнем към корените си, към истинските ценности на човечеството. Може би трябва да се върнем към любовта, смирението и справедливостта. Само по този начин можем да намерим пътя към истинското спасение, към истинската свобода.
Нека не забравяме, че всяка красавица има своята уникална история, своята болка и страдание. Нека не забравяме да ценим и уважаваме всеки човешки живот, защото всяко действие, всяка дума, всяка целувка има значение и последици. Нека бъдем по-добри и по-състрадателни един към друг, защото само така можем да преодолеем тъмнината и да намерим светлината.
а хората и да им даде светлина и надежда. Дано се събудим от съня на потребителската безмозъчност и да се върнем към истинските ценности на човечеството.
Нека се върнем към любовта, солидарността и разбирателството. Нека се борим за свободата и достойнството на всеки човек. Нека не забравяме, че истинската сила е в нашата човечност и във вярата в по-добро утре.
Това е нашата битка, нашата мисия. Да бъдем светлина в мрака, надежда в отчаянието и любов в света на безразличието. Да бъдем хора, които се грижат един за друг и за нашия общ свят. Това е нашата отговорност и нашата съдба.ниращата обида).
Въпросът е какво има зад мълчанието на Трифонов – нарцистично високомерие, ново политическо прозрение, укрита управленска немощ, страх от отговорност? Има все повече индикации, че мълчанието, което съдейства за успешната кампания, е на път да се разобличи като паника от настъпилата ситуация. Между енигматичното мълчание на „народния бард“ и паническото мълчание на незнаещия какво да прави крачката е само една. Дано не става дума точно за нея.
– Вие общувате с млади хора като преподавател. Виждате ли в резултатите от Парламентарни избори 2021 сблъсък на поколенията? Отчетлива разлика във визиите за света на различните поколения? Какво искат младите българи, което сега не получават?
– Не мога да видя подобен сблъсък. Независимо от поколенческите разлики има антропологически константи и те са важните. Казано простичко – всеки иска да живее добър живот, да има самочувствието на гражданин в една демократична държава, да разчита на справедливост…
Младите хора на България наистина искат по-добър свят за себе си, но същото желаят и възрастните. Затова всички бяха при изборните урни, затова се вълнуваха от резултатите. Няма сблъсък на поколенията, има сблъсък на ценностно ниво, на морална плоскост. Гражданинът отива при урната със собствения си глас, за да си „купи“ надежда. Политическите брокери отиват с купения и режисиран вот, за да откраднат и капчицата колективна надежда. Това не е България на бъдещето, това е вулгарната България на днешната политическа реалност.
– Морал в политиката, промяна, справедливост или възмездие желае един значителен дял от българското общество?
– Всичко това, което споменавате. Надеждата има дълбоките си корени във видението за преображение. Досега светът е бил такъв, но от утре ще стане друг – ще настане промяната, ще просветне новото небе…
Въпросът какво желаем е важен, но той е следван от дтолкова много грехове и разрушения, дали все още можем да вярваме в нея?
Надеждата може да е трудна за намиране в този свят на хаос и разруха, но трябва да продължим да вярваме в нея. Трябва да търсим светлината в средата на мрака и да се борим за по-добро бъдеще. Може би истинската изкупителна жертва не е на кръста, а в нашите сърца и действия.
Нека се надяваме, че в края на този път има светлина и че можем да преодолеем всички трудности. Нека се борим за по-добър свят, където любовта и справедливостта ще надделеят. Нека не забравяме истинските ценности и да се стремим към по-добро утре.
ега, трябва да се борим за светлината и да не позволяваме на тъмнината да ни погълне. Нека се надяваме, че в края на този път ще намерим избавление и спасение. Нека вярваме, че в сърцата ни все още има място за любов и смирение, за справедливост и милосърдие. Нека бъдем светлина в света на тъмнината и да продължим да вярваме в по-добро бъдеще.д като се потопим в този нов свят, в който всичко е повърхностно и изкуствено, може би ще се нуждаем от още един спасителен жест, от още една жертва, за да ни напомни за истинските ценности и за нашата човечност.
Нека се надяваме, че в този нов свят все пак ще има място за истинска любов, за истински човешки връзки и за истинска свобода. Нека не забравяме, че в сърцето на всичко това сме ние сами, с нашите мечти, страхове и желания. Нека не се отказваме от тях, дори и в най-тъмните времена.
яди години, дали все още разбираме истинския й смисъл?
Може би трябва да се върнем към корените си, към истинската си същност. Да се открием отново в любовта и състраданието, в солидарността и вярата. Да се обърнем към истинските ценности, които правят човешкия живот стойностен и прекрасен.
Нека не забравяме, че всяко време има своя смисъл и всяка буря носи поука. Нека се надяваме, че и в този нов свят, който се роди, ще намерим пътя към светлина и истинска свобода.
Нека се върнем към истинските ценности, към любовта, солидарността и разбирателството. Нека се борим за свободата и достойнството на всеки човек. Нека не забравяме, че всяка жертва е важна и че всяко действие има последици.
Нека се стремим към по-добро бъдеще, към свят, в който всички можем да живеем в мир и хармония. Нека не се отказваме от надеждата и вярата в по-добро утре. Нека бъдем силни и решителни в борбата срещу злото и несправедливостта.
Нека запазим в сърцата си вярата в доброто и във възможността за промяна. Нека бъдем светлина в този мрачен свят и да вървим напред с надежда и любов в сърцата си.есетилетия на потъмняване и изостряне на противоречията, дали все още можем да я разпознаем?
Може би трябва да се върнем към основите на вярата и да потърсим истинската смисъл в живота си. Може би трябва да се обърнем към любовта и смирението, за да намерим пътя към спасение. Може би трябва да се примирим със себе си и с другите, за да създадем по-добър свят за всички.
Нека не забравяме, че всяка красавица има своята уникална история и че всяко целуване може да бъде израз на истинска страст и любов. Нека не се отказваме от надеждата и вярата в по-добро бъдеще, дори когато всичко изглежда отчаяно и безизходно. Нека продължим да вярваме в силата на доброто и във възможността за промяна. Всичко е в нашите ръце, ако само сме готови да го приемем и да го променим.
ега, това е само моят оптимизъм, моята вяра. В реалността, всичко изглежда все по-мрачно и безнадеждно.
Но все пак, нека не губим вяра. Нека продължим да се борим за по-добро утре, за по-добър свят за нашите деца. Нека не забравяме, че всяка малка доброта, всяко добро дело, може да промени света. Нека бъдем светлина в мрака, надежда в отчаянието. Нека бъдем хора, които се грижат един за друг и за нашата планета.
а, дали все още разбираме истинското значение на този символ? Дали все още сме способни да се примирим със своята собствена уязвимост и слабост?
Може би в този нов свят на безкрайни възможности и технологичен прогрес, трябва да се върнем към основите на човечността си. Да се вгледаме в себе си и да открием истинската си същност, отвътре навън. Само по този начин можем да се избавим от оковите на суетата и да намерим истинското си предназначение.
Нека не забравяме, че във всяко време на историята, имахме герои, които се изправиха срещу злото и тъмнината. Нека бъдем и ние такива герои в този нов свят, където се нуждаем от светлина и надежда. Нека бъдем гласът на промяната и вдъхновение за всички около нас.
ека да се върнем към нея, към истинската си същност, към любовта и смирението. Да се върнем към истинските ценности, които ни правят хора. Да се борим за свободата и достойнството на всеки човек, защото в крайна сметка, ние сме тези, които правят света по-добро място.ега, това е само моят оптимизъм, моята вяра. В реалността, всичко изглежда все по-мрачно и безнадеждно.
Но все пак, нека не губим вяра. Нека продължим да се борим за по-добро утре, за по-добър свят за нашите деца. Нека не забравяме, че всяка малка доброта, всяко добро дело, може да промени света. Нека бъдем светлина в мрака, надежда в отчаянието. Нека бъдем хора, които не се предават, които вярват в доброто и във възможността за промяна.
яди години, дали все още разбираме истинския смисъл на този символ?
Може би трябва да се върнем към корените си, към древните мъдрости и духовни учения, за да намерим отговорите, които търсим. Може би трябва да се обърнем към вътрешния си свят и да открием истинската си същност, която е изгубена в този свят на повърхностни стойности и материализъм.
Нека се върнем към истината и любовта, към себе си и към другите. Нека открием пътя към истинското си небе, към вътрешния си мир и спокойствие. Нека бъдем светлина в този свят на мрака и суетата. Нека бъдем истински герои в борбата срещу злото и невежеството. Нека бъдем свободни и истински живи в този свят на илюзии и лъжи.
Нека се надяваме, че в този нов свят, в който живеем, все още има място за любов, за състрадание, за истински човешки връзки. Нека не забравяме ценностите, които ни правят хора, дори когато сме обгърнати от сенките на тъмнината.
И може би, в този свят на болка и страдание, ние сами трябва да бъдем светлината, която ще просвети пътя ни напред. Да не забравяме, че всяка крачка, която правим, може да бъде стъпка към по-добро бъдеще, към по-добър свят.
и са да се борят за своите права и свободи, но не винаги с разум и търпение.
Коронавирусът промени света, но и нас като индивиди. Принуди ни да се изолираме, да преосмислим ценностите си, да се справим със страха и неизвестното. Научи ни да ценим здравето си, да бъдем по-толерантни и състрадателни към другите.
Комуникацията се промени, премина в онлайн пространството, което ни даде възможност да бъдем по-близо до хората, които обичаме, но и да се чувстваме по-самотни и изолирани. Емоциите ни се промениха, станахме по-уязвими, по-чувствителни към страданието на другите.
Светът след коронавируса е различен, но можем да го направим по-добър, ако се съберем заедно и работим заедно за общото благо. Да се погрижим един за друг и да се борим за по-добро бъдеще за всички нас.
