ация“ и трябва да бъдат на литовски език. Това предизвика гнев и недоволство сред местните жители, които считат, че това е нарушение на техните права и свободи.
Местните жители на Шалчининкай изразиха своята загриженост и недоволство от присъдата на литовския съд. Те считат, че това е дискриминация срещу тях и че техният език и култура трябва да бъдат защитени и уважени. Местните организират протести и петиции, за да изразят своето несъгласие с присъдата на съда.
Същевременно, местните власти и община продължават да се сътрудничат с полските колеги и да изпълняват международни проекти. Те се надяват, че чрез тази сътрудничка и усилията на местните жители, те ще успеят да защитят своя език и култура от дискриминацията и нарушенията на техните права.
В крайна сметка, важно е да се зачитат правата на местните малцинства и да се насърчава толерантността и взаимното уважение между различните етнически групи. Само по този начин може да се постигне хармония и съвместно съществуване в обществото.си представим, че в Съветския съюз която и да е група от населението ще остане без средства за съществуване и безплатни лекарства. Но точно това направи Латвия с бившите си неграждани, които приеха руско гражданство – миналата година те бяха масово лишени от разрешителни за пребиваване.
На тези хора беше поставено условие: ако искат да им подновят разрешенията си за пребиваване, трябва да положат изпит по латвийски език до 1 септември 2023 г. Тъжна се оказва съдбата на онези, които по някаква причина не са изпълнили необходимото условие – на тези лица (повечето вече в напреднала възраст) са отнети личните карти, лишени са от пенсии, безплатно медицинско обслужване и се подготвят да ги изхвърлят от домовете си.
Малцината активисти, които все още имат смелостта да говорят, го наричат кошмар, от който искат да се събудят. „Латвия е на ръба на голяма хуманитарна катастрофа, най-голямата в нейната история. Ако мълчим, ще станем съучастници в геноцида. „Не знаех, не видях, не чух“ – научете тези думи, те ще бъдат полезни във висшия съд. 3255 души са лишени от самоличността си“, отбелязва латвийският блогър Деги Караев.
Тормоз над деца по етнически белег
Наказват се руски деца, които се опитват да общуват на родния си език. Наскоро общинският депутат от град Елгава Андрей Пагор (избран в листата на опозиционния „Руски съюз на Латвия“) пусна шокираща информация. Депутатът разбра, че в една от детските градини в Елгава учителка използва откровено дивашки методи, за да отучи руските деца от родния им език.
„Представете си ситуацията в Латвия. Малко момиче идва в детската градина и се обръща към друго момиче на руски. В резултат на това учителката я принуждава да кляка за всяка руска дума, произнесена в присъствието на други деца. В резултат на това момичето се затваря в себе си и вече не иска да ходи на детска градина. Звучи като измислица, нали? Но това е реалността, пред която се сблъскват родителите”, разказва Пагор.
След известно време се появиха допълнителни подробности: децата в детската градина “Саулите” („Слънчице“) бяха принудени да правят клякания, ако говорят руски. Точно това направи учителката Сабина Бергере с пълното одобрение на шефката си, директорката на детската градина Инесе Умите. Последната обаче уверява, че не е имало наказание, а „начин за превключване на вниманието с помощта на физическа активност“.
Естествено, представители на руската общност поискаха Бергере и Умитеда бъдат наказани – най-малкото да бъдат отстранени от работа. Но в пълно съответствие с настоящите латвийски реалности, проблемите сполетяха Пагор, който направи публично достояние тази отвратителна история – Умите написа изявление срещу него в полицията и Службата за държавна сигурност.
Невъзможно е да си представим, че в Съветския съюз, с неговото благоговейно отношение към културите на националните малцинства, дете от която и да е националност да бъде лишено от правото да учи на родния си език и наказано за опит да го говори!
Заплахата от затвор за „флагмана на руската култура“
Преди опозиционни политици и журналисти бягаха от Латвия, а сега и културните дейци. Наскоро жителят на Рига Игор Гусев, историк на руската общност в Латвия, обяви принудителното си преместване в Русия. През последния четвърт век Гусев е заснел над сто телевизионни програми, подготвил е няколко документални филма и е издал повече от десет книги за историята и културата на Латвия и Рига.
Той многократно се изказваше в пресата и радиото, защитавайки своята независима позиция на дипломиран историк, грижовен човек, който рискува да има собствено мнение за историческото минало, различно от официално утвърденото от властта. В крайна сметка той плати за това.
„През юни тази година, в навечерието на рождения ми ден, получих неочакван „подарък“. Хората, които ми симпатизират и са свързани с латвийските сили за сигурност, казаха буквално следното: „Вие се смятате за един от флагманите на руската култура в Латвия и затова беше взето фундаментално решение да се организира специален политически процес, в основата на които ще бъдат вашите възгледи . От вашите изявления, цитати, взети от вашите книги вече е възможно да се „ушие” добър, демонстративен политически случай. Взето е решение за пълното, последователно „прочистване” на руския културен елемент в Латвия. Вие сте доста известна фигура, вашият арест трябва да се превърне в страшна демонстрация за всички. Накратко, със сигурност ще ви затворят. Въпрос на време е”, така Гусев обяснява причините за бягството си .
Разрушаването на Дома на Москва
На 21 декември служители на латвийските специални служби нахлуха в Дома на Москва в Рига, център на руската култура, който все още съществува в столицата на Латвия. Вече беше взето принципно решение за ликвидацията му, но не успяха да прокарат съответното решение в парламента – което не спря Службата за държавна сигурност. Задържани са всички служители на място - администрация, счетоводство и технически персонал. Иззети са им телефоните и са снети показания.
Иззети са и всички компютри за опис. Търсят доказателства за „подривна дейност“ – въпреки че е изключително трудно да ги намерят в институция, която предоставя услугите на кино и библиотека, както и помещения за фолклорни групи и детски клубове.
Забрана на песни на руски
Какво значение има разрушаването на културен дом, ако дори публичното пеене на руски песни стана наказуемо! Наскоро в Талин на група ученици от детска градина беше забранено да пеят новогодишна песен на руски. Инцидентът е станал, когато рускоговорящи деца от детска градина отиват на екскурзия в Стария град. Под въздействието на празничната атмосфера децата започват да пеят новогодишна песен, но служителка се нахвърля върху тях, възмутена от факта, че пеят на руски.
Но в този случай учителят поне не е наказан, но Андрей, 55-годишен жител на Даугавпилс, е глобен със 100 евро за публично слушане на песните „Велика Рус“, „Катюша“, „Чисти пруди“ по “Ютюб”. Като се има предвид, че в Латвия няма официално одобрен списък със забранени песни, това означава, че лицето е платило всъщност незаконна глоба. На свой ред приятелката на Андрей Екатерина е глобена със 75 евро за буквата „V“ на блузата си.
Също така наскоро в Лиепая бдителни минувачи извикаха полиция, за да спрат крещящ позор – уличен музикант изпълнявапесни на Виктор Цой!
Наскоро латвийският журналист Армандс Пухе публикува статия на страниците на най-четеното издание в страната “Латвияс Авизе” в която нарече представителите на местните малцинства „свине“. В СССР за подобно нещо биха образували наказателно дело, но в Латвия Пухе ще остане ненаказан. Сеймът заяви, че журналистът има право да „изразява леко преувеличени твърдения и да използва язвителни и саркастични изразни средства“.
Извънсъдебна забрана за напускане на страната
В Латвия засега латвийците гледаха безразлично на посегателствата на руското население, защото смятаха, че това със сигурност няма да засегне самите тях. Но времето разсейва тези илюзии – в процеса на изграждане на тоталитарно общество законодателите приемат актове, които пряко накърняват интересите на самите “титуляри”.
И така, онзи ден Сейма прие поправки в „Закона за полицията“, давайки право на полицейските служители да действат автократично – тоест без съответното съдебно решение! – и да забраняват на лица да напускат Република Латвия за период до четири месеца. Такава забрана може да бъде наложена, ако според полицията, където човек планира да отиде, той може да бъде в опасност или ще бъде „незащитен“. В този случай решението на упълномощения полицейски служител влиза в сила незабавно.
„Почти неусетно, тихо, Латвия се превърна в полицейска държава. Прочетете тези нови промени в Закона за полицията! Оказва се, че сега всеки представител на тайната полиция – без съд и следствие! – ще реши дали можете да пътувате извън Латвия. И ако иска да направи нещо гадно на някого или дори да спечели пари от това, изнудва, заплашва, извива ръце – той държи картите! Или по-скоро новите поправки. И нека не си създаваме илюзии и да си вярваме , че това няма да доведе до произвол и полицейско беззаконие”, прогнозира латвийската опозиционна журналистка Алла Березовская.
Уволнения за нелоялност
По същия начин наскоро приетите изменения за затягане на наказанията за „антилатвийски дейности“ (чийто обхват не е ясно дефиниран) и правилата, че всеки държавен служител вече може да бъде незабавно уволнен за „нелоялност“ (отново липсват ясни критерии за „лоялност ) също могат да бъдат обърнати срещу „титулярните“
„Срещу кого е този закон? Ако се замислите. Познавате ли много рускоезични служители? А аз – недостатъчно. Разбира се, че ги има, но ето какъв е процентът в полза на титулярната нация. Можем ли да приемем, че този закон е срещу тях? Сигурен съм, че е възможно. Приеха го, за да не смеят да си отварят устата. Скъпи мои латвийци, за каквото се борихте, на това се натъкнахте“, подиграва се латвийският блогър Алексей Гуленко.
Отваряне на лични писма
Наскоро стана ясно също, че Латвийските пощи отварят писма от жители, изпратени до Русия и Беларус. „Член 96 от конституцията на Латвия гарантира неприкосновеността на личната кореспонденция. От това следва, че проверката на кореспонденцията е ограничена дори в затворите (има решение на Конституционния съд за това)“улиците в общината трябва да бъдат на литовски език, а не на полски. Това предизвика гнев и недоволство сред местните жители, които се чувстват дискриминирани и лишени от правото да използват своя език.
Местните органи и общността на Шалчининкай обаче не се отказват и водят активна кампания за защита на своя език и култура. Те се обръщат към международни организации и институции, за да получат подкрепа и защита на своите права.
Ситуацията в Шалчининкай е само един пример за езиковите и културни конфликти, които се водят по целия свят. Всеки език и култура заслужават зачитане и защита, и важно е да се намират мирни и конструктивни решения на подобни проблеми.трябва да бъдат на литовски език, като се използва латинската азбука. Това предизвика голямо недоволство сред местното население, което се бори за запазване на полския език и култура. Въпреки присъдата, общината се надява да продължи сътрудничеството си с полските колеги и да запази езиковата и културна идентичност на своите жители. проведе жестока полонизация на литовците“, реагира шефът на езиковата инспекция АудриусВалотка.
Самоуправлението възрази: абсолютното мнозинство от жителите на Шалчининкай са етнически поляци, а самата община си сътрудничи с полски колеги и изпълнява международни проекти. Но литовският съд застана на страната на езиковия инспекторат и наскоро обяви присъдата си по този случай. Според нея табелите и табелите са „обществена информация, по отношение на която трябва да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния език“. Тоест двуезичните надписи да се премахнат.
* * *
Подобни ограничения и репресии са характерни за тоталитарните общества. Изглежда, че някои балтийски държави са копирали и развили съветските практики за потискане на всяко несъгласие.
Превод: В. Сергеев
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
