/Поглед.инфо/ Влиятелният американски държавник и геополитик си спомня драмата, която се крие зад най-великият час на Израел – войната по време на празника „Йом Кипур“
Американският дипломат и носител на Нобелова награда Хенри Кисинджър почина в четвъртък сутринта. В навечерието на празника „Йом Кипур“ той даде ексклузивно интервю за в. The Jerusalem Post.
„В 6 и 30 сутринта Джоузеф Сиско – тогава помощник-държавен секретар за Близкия изток, поиска спешно да ме види. Има криза в Близкия изток – каза той. И ако действате незабавно, все още може да я спрете.“ Така д-р Хенри Кисинджър – легендарният държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ, си спомня сутринта на празника „Йом Кипур“ през 1973 г.
Той е в Ню Йорк заедно с целия екип на Държавния департамент по повод годишната конференция на ООН. Денят е едновременно празника „Йом Кипур“ и шабат (събота). Започва да се разсъмва. Най-еврейският град извън Израел все още не се е събудил.
Кисинджър продължава: „Докладите бяха неясни. Говореше се, че израелците изглежда са нападнали, защото никой не вярваше, че египтяните са способни да извършат нападение през Суецкия канал. Казах: ‘Единственото, което не е възможно да се случи е израелците да нападнат на „Йом Кипур“. Това е практически почти невъзможно.’ Но към средата на деня стана ясно, че е пълномащабно нападение, че се води редовна война. Екипът ни вярваше, че израелците ще ги разбият за няколко часа. Първото нещо, което направих, бе да се обърна към израелския посланик Симха Диниц. Оказа се, че не е във Вашингтон, беше в Йерусалим.“
В Израел минаваха часове и дни след като началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе обещал да „счупи костите на Египет“, дадено в първия ден на сраженията. Но все още нямаше резултат. Израел бе изненадааимодействие между Израел и Египет. Това събитие има дългосрочни последици за цялата регион и остава в центъра на политическите и историческите дискусии.тази победа Израел придоби по-голяма сигурност и увереност в своите въоръжени сили, но също така и по-голяма отговорност към мира и стабилността в региона. Тя остава важен елемент от историята и идентичността на Израел и продължава да оформя отношенията между Израел и неговите съседи.страна, за Израел победата е символ на неговата непоколебимост и способността му да се защитава, докато за Египет това е символ на национално достойнство и възстановяване на загубената престиж. Всъщност, военната победа на Израел през Шестдневната война през 1967 година има дългосрочни последици за региона и продължава да оформя политическите и социалните отношения в Близкия изток и до днес.но заплашваше през предишни години, но не предприемаше нищо. Казах, ако те се засилват, искам ежедневни доклади за Близкия изток. Но всеки ден повтаряха едно и също. Чувствах се притеснен от развитието на ситуацията, но нямаше новини, които да подкрепят тревогата ми. Израел се опита да ни успокои. Опасяваха се, че ще окажем натиск, затова ни казаха, че не виждат причина за особена загриженост.
В дните преди избухването на войната, новини за съсредоточаване на големи сили на запад от Суецкия канал дойдоха и от Йерусалим. Началниците на ЦАХАЛ (Израелските сили за отбрана) и разузнавателните служби – с изключение на няколко офицери от среден ранг – ги тълкуваха като част от учения и бяха убедени, че египтяните не възнамеряват да нападат. Докладите на военните кореспонденти за струпването на необичайни египетски сили в Синай бяха отхвърлени от военната цензура. Яков Ерез – военният репортер на „Ма’арив“ (по-късно негов редактор), рамкира един от тези репортажи и той висеше в кабинета му, със зачеркнати от военния цензор с черен маркер пасажи. Израелското висше ръководство се опасяваше, че информацията може да предизвика ненужно напрежение сред военните, а и вътре в страната.
Опасенията за истинска война се появиха едва в петък, 5 октомври, в навечерието на празника „Йом Кипур“. В Москва началото на зимата бе зад ъгъла. Червеният площад все още беше забулен в сивотата на брежневските дни, далеч зад Желязната завеса. Кремъл бе наредил на руските дипломати и техните семейства да напуснат Близкия изток и да се върнат по домовете си в Съветския съюз.
В Лондон бе ранна вечер, когато тогавашният шеф на „Мосад“ Цви Замир неочаквано кацна в британската столица. Той не отиде в Голямата синагога, за да присъства на службата „Кол Нидре“. Бе извикан на среща с „Ангела“ – псевдоним на Ашраф Маруан, зет на Насър, който беше сред най-близките съветници на Садат и агент на „Мосад“. Само 14 часа преди началото на атаките в Синай и Голанските възвишения, Маруан предава най-важната информация за часа и координирането на нападенията на египетския президент Ануар Садат и сирийския Хафез ал Асад. Едва по-късно, в средата на поста „Йом Кипур“, започва мобилизацията на резервните сили. Командирите спешно привикват войниците от къщите им. В синагогите новината се разпространява от уста на уста. Много от богомолците бързат към домовете си, за да сменят молитвените си шалове с воените униформи, които бяха в гардеробите им. В Йерусалимския квартал „Меа Шеарим“ и в ултраортодоксалния квартал „Бней Брак“ се образуваха опашки край мобилните екипи на „Маген Давид Адом“ („Червената звезда на Давид“ – израелската национална служба за спешна медицинска помощ, бел.пр.) да даряват кръв за ранените.
Във Вашингтон бе типична октомврийска съботна утрин. Американската столица на политиките и интригите сладко спеше. Потискащата жега на лятото се бе оттеглила. Влагата се разсейваше. Златисто-ръждивите цветове на есента се разстилаха по булевардите и парковете. Едва около обяд кафенетата и ресторантите по брега на Потомак и в стария център на Джорджтаун започваха да се пълнят. През есента на 1973 г. градът почти бе достигнал точката на кипене, но не заради военните ветрове, които духаха откъм Суец. Бурята „Уотъргейт“ приближаваше тогавашния президент Ричард Никсън. А неговият заместник Спиро Агню бе замесен в измама и очакваше обвинение от федералното разследване. Вниманието не беше насочено към Близкия изток.
Кисинджър продължава:
В петък, преди началото на войната, получихме информация, че руснаците изтеглят своя персонал от Близкия изток и едва тогава наистина започнахме да полагаме сериозни усилия, за да успокоим ситуацията. Обърнах се към египтяните, не зная дали изпратихме пона гледна точка, победата на Израел може да се разглежда като чудо, тъй като те се сблъскаха с по-голямата и по-мощна арабска коалиция и все пак успяха да спечелят войната. Това събитие остава важно за историята на Израел и продължава да оформя националния им идентитет. В същото време, за египтяните тази война е свързана с горчиво разочарование и загуба, които са оставили дълбоки следи в тяхната история и съзнание.ко арабски лидери и утвърди Израел като военна сила в региона. От друга страна, обаче, това събитие остава символ на страдание и загуби за израелската нация.
За египтяните, Шестдневната война е символ на национално единство и смелост в борбата против врага. Тя им донесе териториални печалби и промени в политическия пейзаж на Близкия изток.
В крайна сметка, Шестдневната война остава спорен момент в историята на региона, който продължава да влияе на политическите и социалните отношения между Израел и неговите съседи.ова е символ на израелската сила и упоритост, но от друга - напомня за цената, която трябва да се плати за тази победа. В същото време, за египтяните това е символ на упоритост и сила, която ги възстанови след поражението им в Шестидневната война. Така събитието има различно значение за двете страни и продължава да влияе на техните отношения и съзнания.тази победа Израел придоби по-голяма сигурност и увереност в своите въоръжени сили, но също така и по-голяма отговорност към мира и стабилността в региона. Тя остава важен елемент от историята и идентичността на Израел и продължава да оформя политическите и военни стратегии на страната.да и гордост. Войната през 1973 година, известна като Йом Кипур, беше един от най-тежките конфликти за Израел, като страната беше изненадана от нападението на Египет и Сирия. Въпреки това, благодарение на героичната защита на ЦАХАЛ, Израел успя да се отбрани и дори да превземе територии от своите противници. Това събитие остава в историята като един от най-важните моменти за Израел и неговата нация.Израел постигна изключителен успех във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше твърде висока. Това е пример за това как войната оставя дълбоки следи в съзнанието на хората и как различните страни могат да тълкуват едно и също събитие по различен начин.на националната гордост. Войната през 1973 г. остава като траумен опит за Израел, който ги кара да се притесняват за своето съществуване и да поддържат висока военна готовност. В същото време, за Египет тази война е символ на национално възраждане и победа срещу по-силната военна сила на Израел. Така се вижда, че историческите събития могат да бъдат възприети по различен начин от различните народи и да оставят различни следи в техните колективни съзнания.трана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и травматична. Това е пример за сложността на военните конфликти и техните последици, които остават в съзнанието на хората и формират техните исторически нагласи.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави трауми и болка в народа. Същевременно, за Египет победата срещу Израел беше голям успех и гордост за нацията им. Тези различни перспективи и интерпретации на историческите събития продължават да формират отношенията между двете страни и да влияят на политическите и социалните им взаимоотношения. бяха необходими, за да се мобилизира целият американски въздушен трафик за Израел. Всеки съюзник би трябвало да е щастлив, че правим това! Не приемам схващането, че е имало някакво забавяне в тези усилия, защото до вторник сутринта бяхме с впечатление, че Израел лесно ще победи арабското нападение. И затова сутринта в събота се съгласихме с предложението за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде внесено в ООН не от Съединените щати, а от някоя друга държава. Опитахме се да накараме Австралия, след това и Англия да внесат предложението. Садат го отхвърли, защото вярваше, че печели и нареди на две бронирани дивизии да преминат канала, считайки, че Израел няма въздушно превъзходство там. След като се оказаха извън обсега на съветската зенитна артилерия, те станаха много уязвими за израелската авиация и Садат загуби няколкостотин танка тази неделя. Тогава битката се измести и израелските сили, мисля, че беше във вторник, пресякоха Суецкия канал. В началото нямаше никакво забавяне, всичко започна още от първата нощ. Преди войната бе немислимо, че Израел ще има нужда от въздушен транспорт, когато започне войната.
Какво предизвика промяната в бойната карта?
Промяната в бойната карта започна да се наблюдава след контраатаката на Голан и изтласкването на сирийците до 40 км от Дамаск. Сирия поиска от Египет да увеличи бойните действия в южната част на страната, за да облекчи натиска в Голан. Египтяните опитаха и не успяха. След това се стигна до пресичане на канала и обкръжаване на египетската Трета армия. Садат ме покани в Москва. По това време израелските сили вече бяха преминали Суецкия канал и когато пристигнах там, настоях за незабавно прекратяване на огъня. От момента, в който помолих Брежнев за прекратяване на огъня, до неговото изпълнение минаха още 48 часа, което подобри положението на Израел на бойното поле.
През февруартта на израелците страха от арабските съседи и укрепи убеждението в собствената им непобедимост. От друга страна, обаче, войната остава символ на страдание и загуби за много израелци, които губят близки и приятели в битките.
За египтяните, победата във войната е символ на национално единство и сила, която им помогна да възвърнат голяма част от Синайската пустиня, която беше окупирана от Израел през Шестдневната война през 1967 година.
Така че, въпреки че победата на Израел в Йом Кипур войната е факт, тя продължава да има различни интерпретации и последици за двете страни.тегчавата заплаха от арабските съседи и укрепи позициите на Израел в региона. От друга страна, обаче, войната остави дълбоки рани в психиката на израелското общество, като се превърна в символ на страдание и жертва.
За египтяните, победата в Шестдневната война е символ на национално възраждане и възвръщане на достойнството след поражението от 1948 година. Тя им донесе ново самочувствие и увереност в собствените им възможности.
В крайна сметка, Шестдневната война остава спорен и контроверсиален момент в историята на Близкия изток, който продължава да оказва влияние върху политическите и социалните отношения в региона и до днес.Израелската победа в Шестидната война през 1967 година е безспорен успех за страната, който промени геополитическата карта на Близкия изток. Въпреки че Израел беше застрашен от атаки от страна на съседните арабски държави, ЦАХАЛ успя да постигне изненадващо бързи и успешни военни операции, които доведоха до окупация на Газа, Синайския полуостров, Западния бряг на река Йордан и Високите планини на Голан.
Въпреки този голям успех, победата все пак остава травматична за израелците, тъй като тя е била постигната в контекста на голямо напрежение и страх от заплаха за съществуването на страната. Също така, окупацията на нови територии предизвика сериозни проблеми и дебати относно бъдещето на Израел като държава.
От друга страна, в египетското съзнание победата на Израел в Шестидната война е записана като поражение, което води до загуба на територии и престиж. Въпреки това, това събитие също остава важна част от националната история на Египет и е използвано за укрепване на националния дух и единство.
Така че, въпреки различните интерпретации, Шестидната война и победата на Израел в нея остават важни събития, които оформиха съдбата на региона за десетилетия насам.страна, за Израел победата е символ на устойчивост и сила, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и възстановяване на гордостта. Тези различни интерпретации на събитието отразяват сложната история и взаимоотношенията между двете страни. Въпреки това, важно е да се помни, че историята има множество гледни точки и че важно е да се разбира перспективата на другите, за да се постигне взаимно разбирателство и мир.да и гордост. Войната през 1973 г. обаче показва, че Израел не е неуязвим и че съседите му са готови да се борят за своите интереси. Това преживяване остава в съзнанието на израелците и ги кара да бъдат винаги нащрек. В същото време, победата в тази война за египтяните е символ на национално възраждане и ги кара да се гордеят със своята страна.да и гордост. Войната през 1973 година, известна като Йом Кипур, беше един от най-тежките конфликти за Израел, като страната беше изненадана от атаката на съседните арабски страни. Въпреки това, благодарение на героичните усилия на ЦАХАЛ, Израел успя да се отбрани и да постигне победа.
Тази победа обаче идва с цена – много загуби на живот и ранени, както и травмиране на мнозина. Това събитие остава в съзнанието на израелците като напомняне за уязвимостта на техната страна и необходимостта от винаги да бъдат готови за защита.
От друга страна, за египтяните тази война е символ на национално възраждане и победа срещу по-силния противник. Тя е част от техния национален героизъм и се празнува като такава.
Така че, въпреки че събитието има различно значение за двете страни, е ясно, че победата за Израел през 1973 година остава важно историческо събитие, което оформя съзнанието и идентичността на цяла нация.а възстановили живота си в Съединените щати, изрази съжаление, че родителите му не са могли да присъстват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в традиционно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е учител. Майка му, Паула, посвещава живота си на отглеждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като тийнейджър е активен член на младежкото движение „Агудат Исраел“. След идването на власт на нацистите през 1933 г. идилията приключва. Хайнц е изключен от юношеския футболен отбор на Фюрт, нападан е и унижаван заради това, че е евреин.
През 1938 г., в последния момент, семейство Кисинджър успява да избяга в САЩ през Великобритания. По време на Втората световна война се записва в американската армия и благодарение на немския език и интелектуалните си способности се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на академичния и политическия му възход.
Рабин вярва, че еврейството, корените и домът ти оказват влияние върху политиката ти по време на войната „Йом Кипур“
Трябва да разберете, че това е било ангажимент към Израел, но също така е било част от стратегията за изтласкване на Съветския съюз от Близкия изток. Така че за мен и Никсън от самото начало искахме да използваме войната, за да запазим Израел – но в американския контекст, за да премахнем руското присъствие от региона.
А еврейството ви?
Аз съм евреин, така че не ми трябва повече, за да уважавам еврейския народ. Загубих 11 членове на семейство си в Холокоста и неизброимо количество приятели – може би половината, с които съм ходил на училище. Така че за мен е нещо естествено, че приемам оцеляването на еврейския народ и на израелската държава като лична цел.
Но по това време бях държавен секретар. Бях първият държавен секретар евреин. Бях първиятстрана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави травми и болезнени спомени. Въпреки това, победата за Израел имаше огромно значение за неговото съществуване и сигурност. Тя също така имаше важно значение за баланса на сила в региона и за бъдещите политически и военни развития.я проклятието на арабската агресия и потвърждава силата на израелската отбрана. От друга страна, обаче, това събитие остава символ на страданието и разделението, което войната нанесе на хората от двете страни.
Независимо от тълкуванията, Шестдневната война остава ключов момент в историята на Близкия изток и има дългосрочни последици за региона. Тя променя границите, влошава отношенията между Израел и арабските страни и остава източник на напрежение и конфликти до днес.рзва Израел като силен и непокорен противник, но от друга страна, оставя травми и болка в израелската психе. Това събитие е символ на цената на войната и на това, че победата често идва с големи жертви и страдания. Въпреки това, за Израел победата е символ на неговата непоколебимост и решителност да защитава своето съществуване.ществуване. Но това не означава, че трябва да забравим ужасните загуби, които държавата понесе по време на войната. Трябва да се учим от миналото и да се стремим към мир и сигурност за всички народи в региона.
Надявам се, че Израел ще намери начин да преодолее вътрешните си разделения и да се обедини в стремежа си към мир и сигурност. Само като работим заедно, можем да постигнем истински промени и да осигурим благополучие за бъдещите поколения.
Израел е удивителна държава с богата история и култура, и заслужава да живее в мир и сигурност. Нека се надяваме, че в бъдеще ще видим по-добри времена за Израел и целия регион.
