/Поглед.инфо/ Влиятелният американски държавник и геополитик си спомня драмата, която се крие зад най-великият час на Израел – войната по време на празника „Йом Кипур“
Американският дипломат и носител на Нобелова награда Хенри Кисинджър почина в четвъртък сутринта. В навечерието на празника „Йом Кипур“ той даде ексклузивно интервю за в. The Jerusalem Post.
„В 6 и 30 сутринта Джоузеф Сиско – тогава помощник-държавен секретар за Близкия изток, поиска спешно да ме види. Има криза в Близкия изток – каза той. И ако действате незабавно, все още може да я спрете.“ Така д-р Хенри Кисинджър – легендарният държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ, си спомня сутринта на празника „Йом Кипур“ през 1973 г.
Той е в Ню Йорк заедно с целия екип на Държавния департамент по повод годишната конференция на ООН. Денят е едновременно празника „Йом Кипур“ и шабат (събота). Започва да се разсъмва. Най-еврейският град извън Израел все още не се е събудил.
Кисинджър продължава: „Докладите бяха неясни. Говореше се, че израелците изглежда са нападнали, защото никой не вярваше, че египтяните са способни да извършат нападение през Суецкия канал. Казах: ‘Единственото, което не е възможно да се случи е израелците да нападнат на „Йом Кипур“. Това е практически почти невъзможно.’ Но към средата на деня стана ясно, че е пълномащабно нападение, че се води редовна война. Екипът ни вярваше, че израелците ще ги разбият за няколко часа. Първото нещо, което направих, бе да се обърна към израелския посланик Симха Диниц. Оказа се, че не е във Вашингтон, беше в Йерусалим.“
В Израел минаваха часове и дни след като началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе обещал да „счупи костите на Египет“, дадено в първия ден на сраженията. Но все още нямаше резултат. Израел бе изненадааимодействие между Израел и Египет. Това събитие има дългосрочни последици за цялата регион и остава ключов момент в историята на Близкия изток.тук нататък, отношенията между Израел и Египет започнаха да се подобряват, като през 1979 година двете страни подписаха мирен договор. Този договор сложи край на дългогодишния конфликт между тях и отвори пътя за по-добри отношения и сътрудничество в бъдеще. Въпреки това, спомените за Йом Кипур войната продължават да оформят и влияят на политическите и социалните отношения в региона и до днес.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави трауми в израелската психика. Въпреки това, победата на Израел остава значима и важна част от неговата история.но заплашваше през предишни години, но не предприемаше нищо. Казах, ако те се засилват, искам ежедневни доклади за Близкия изток. Но всеки ден повтаряха едно и също. Чувствах се притеснен от развитието на ситуацията, но нямаше новини, които да подкрепят тревогата ми. Израел се опита да ни успокои. Опасяваха се, че ще окажем натиск, затова ни казаха, че не виждат причина за особена загриженост.
В дните преди избухването на войната, новини за съсредоточаване на големи сили на запад от Суецкия канал дойдоха и от Йерусалим. Началниците на ЦАХАЛ (Израелските сили за отбрана) и разузнавателните служби – с изключение на няколко офицери от среден ранг – ги тълкуваха като част от учения и бяха убедени, че египтяните не възнамеряват да нападат. Докладите на военните кореспонденти за струпването на необичайни египетски сили в Синай бяха отхвърлени от военната цензура. Яков Ерез – военният репортер на „Ма’арив“ (по-късно негов редактор), рамкира един от тези репортажи и той висеше в кабинета му, със зачеркнати от военния цензор с черен маркер пасажи. Израелското висше ръководство се опасяваше, че информацията може да предизвика ненужно напрежение сред военните, а и вътре в страната.
Опасенията за истинска война се появиха едва в петък, 5 октомври, в навечерието на празника „Йом Кипур“. В Москва началото на зимата бе зад ъгъла. Червеният площад все още беше забулен в сивотата на брежневските дни, далеч зад Желязната завеса. Кремъл бе наредил на руските дипломати и техните семейства да напуснат Близкия изток и да се върнат по домовете си в Съветския съюз.
В Лондон бе ранна вечер, когато тогавашният шеф на „Мосад“ Цви Замир неочаквано кацна в британската столица. Той не отиде в Голямата синагога, за да присъства на службата „Кол Нидре“. Бе извикан на среща с „Ангела“ – псевдоним на Ашраф Маруан, зет на Насър, който беше сред най-близките съветници на Садат и агент на „Мосад“. Само 14 часа преди началото на атаките в Синай и Голанските възвишения, Маруан предава най-важната информация за часа и координирането на нападенията на египетския президент Ануар Садат и сирийския Хафез ал Асад. Едва по-късно, в средата на поста „Йом Кипур“, започва мобилизацията на резервните сили. Командирите спешно привикват войниците от къщите им. В синагогите новината се разпространява от уста на уста. Много от богомолците бързат към домовете си, за да сменят молитвените си шалове с воените униформи, които бяха в гардеробите им. В Йерусалимския квартал „Меа Шеарим“ и в ултраортодоксалния квартал „Бней Брак“ се образуваха опашки край мобилните екипи на „Маген Давид Адом“ („Червената звезда на Давид“ – израелската национална служба за спешна медицинска помощ, бел.пр.) да даряват кръв за ранените.
Във Вашингтон бе типична октомврийска съботна утрин. Американската столица на политиките и интригите сладко спеше. Потискащата жега на лятото се бе оттеглила. Влагата се разсейваше. Златисто-ръждивите цветове на есента се разстилаха по булевардите и парковете. Едва около обяд кафенетата и ресторантите по брега на Потомак и в стария център на Джорджтаун започваха да се пълнят. През есента на 1973 г. градът почти бе достигнал точката на кипене, но не заради военните ветрове, които духаха откъм Суец. Бурята „Уотъргейт“ приближаваше тогавашния президент Ричард Никсън. А неговият заместник Спиро Агню бе замесен в измама и очакваше обвинение от федералното разследване. Вниманието не беше насочено към Близкия изток.
Кисинджър продължава:
В петък, преди началото на войната, получихме информация, че руснаците изтеглят своя персонал от Близкия изток и едва тогава наистина започнахме да полагаме сериозни усилия, за да успокоим ситуацията. Обърнах се към египтяните, не зная дали изпратихме пона гледна точка, победата на Израел може да се разглежда като чудо, тъй като те се сблъскаха с по-голямата и по-мощна арабска коалиция и все пак успяха да спечелят войната. Това събитие остава важна част от историята на Израел и продължава да формира националния им идентитет. В същото време, тази победа има и своите последици, които продължават да влияят на регионалната политика и отношенията между Израел и съседните му страни.ко арабски лидери, които бяха заплашителни за Израел, но от друга страна, остави травми и болка в израелската психея поради големия брой загинали и ранени войници.
Независимо от това, победата за Израел означава, че страната може да продължи да съществува в този регион, който е постоянно заплашен от конфликти и войни. Това също така подчертава важността на ЦАХАЛ като защитник на нацията и народа на Израел.ова е символ на израелската сила и упоритост, но от друга – напомня за цената, която трябва да се плати за тази победа. В същото време, за египтяните това е символ на упоритост и сила, но и на поражение пред по-малка и по-нова нация. Така събитието има различно значение за двете страни и продължава да влияе на техните отношения и съзнания.тази победа Израел придоби по-голяма сигурност и увереност в своите въоръжени сили, но също така и по-голяма отговорност към мира и сигурността в региона. Тя остава важен елемент от историята и идентичността на Израел и продължава да оформя политическите и военни решения на страната.да, която трябва да бъде отмъстена. В същото време, за сирийците това е поражение, което трябва да бъде измазано. Тези различни интерпретации на историческите събития продължават да формират отношенията между тези страни и да влияят на политическите им решения.Израел постигна изключителен успех във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше тежка и остави дълбоки следи в националната психика. Въпреки това, победата за Израел означаваше утвърждаване на неговото право на съществуване и сигурност, което има огромно значение за страната и нейните граждани.на народа във войната за освобождение. Войната от 1973 г. остава едно от най-травматичните събития в историята на Израел и има дълготрайни последици за региона.трана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и трауматична. Това е пример за сложността на военните конфликти и техните последици, които остават в съзнанието на хората и формират техните исторически нагласи.страна, за Израел победата е символ на устойчивост и сила, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и възстановяване на престижа. Това събитие има дълбоко влияние върху политическата и социалната динамика в региона и продължава да формира отношенията между Израел и неговите съседи. бяха необходими, за да се мобилизира целият американски въздушен трафик за Израел. Всеки съюзник би трябвало да е щастлив, че правим това! Не приемам схващането, че е имало някакво забавяне в тези усилия, защото до вторник сутринта бяхме с впечатление, че Израел лесно ще победи арабското нападение. И затова сутринта в събота се съгласихме с предложението за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде внесено в ООН не от Съединените щати, а от някоя друга държава. Опитахме се да накараме Австралия, след това и Англия да внесат предложението. Садат го отхвърли, защото вярваше, че печели и нареди на две бронирани дивизии да преминат канала, считайки, че Израел няма въздушно превъзходство там. След като се оказаха извън обсега на съветската зенитна артилерия, те станаха много уязвими за израелската авиация и Садат загуби няколкостотин танка тази неделя. Тогава битката се измести и израелските сили, мисля, че беше във вторник, пресякоха Суецкия канал. В началото нямаше никакво забавяне, всичко започна още от първата нощ. Преди войната бе немислимо, че Израел ще има нужда от въздушен транспорт, когато започне войната.
Какво предизвика промяната в бойната карта?
Промяната в бойната карта започна да се наблюдава след контраатаката на Голан и изтласкването на сирийците до 40 км от Дамаск. Сирия поиска от Египет да увеличи бойните действия в южната част на страната, за да облекчи натиска в Голан. Египтяните опитаха и не успяха. След това се стигна до пресичане на канала и обкръжаване на египетската Трета армия. Садат ме покани в Москва. По това време израелските сили вече бяха преминали Суецкия канал и когато пристигнах там, настоях за незабавно прекратяване на огъня. От момента, в който помолих Брежнев за прекратяване на огъня, до неговото изпълнение минаха още 48 часа, което подобри положението на Израел на бойното поле.
През февруартта на израелците страха от арабските съседи и укрепи убеждението в собствената им непобедимост. От друга страна, обаче, войната остави дълбоки рани в психиката на израелското общество, като се превърна в символ на цената на войната и загубата на много животи.
След тази война, Израел успя да се утвърди като военна сила в региона и да наложи своето присъствие на международната сцена. В същото време обаче, тя доведе до още по-голямо разделение между израелците и палестинците, което и до днес остава основен проблем в региона.
Така победата на Израел в Шестдневната война има двойно значение – от една страна, тя укрепи позициите на страната в региона и по света, но от друга страна, тя остава травматично събитие, което продължава да влияе на политиката и обществото на Израел.т Израел от опасността от нападение, но от друга страна, остави травми и болка в съзнанието на израелските граждани.
За египтяните, победата придобива символично значение и им дава увереност в тяхната военна мощ. Това събитие се превръща в част от националния им мит и гордост.
Въпреки различните интерпретации, ЦАХАЛ успя да постигне победа, която промени хода на историята в региона. Това доведе до промяна в границите и политическата ситуация в Близкия изток.Израелската победа в Шестидната война през 1967 година е безспорен успех за страната, който промени геополитическата карта на Близкия изток. Въпреки че Израел беше изправен пред сериозни заплахи и рискове за своето съществуване, ЦАХАЛ успя да постигне изключителни резултати и да се доближи до Кайро и Дамаск.
Въпреки това, за израелците тази победа е свързана с травма и болезнени спомени, тъй като войната е оставила дълбоки следи в обществото и културата на страната. Загубите, страховете и травмите от войната продължават да влияят на израелската идентичност и колективна памет.
От друга страна, за египтяните тази война е записана като победа, тъй като те успяха да възвърнат контрола си над Синай и да възвърнат достойнството си след поражението в Синайската криза през 1956 година. За тях това е символ на национално възраждане и победа над врага.
Така Шестидната война остава контроверзно събитие, което има различно значение и интерпретации за различните страни и общности, засегнати от нея.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави трауми и болка в израелската история. Въпреки това, победата на Израел остава важно събитие в историята на страната и се отбелязва като символ на нейната устойчивост и сила.да, която трябва да бъде отмъстена. Войната промени динамиката в региона и оформи политическата сцена за десетилетия напред. Израел придоби по-голямо уважение и сила, докато Египет поема ролята на важен играч в мирния процес в Близкия изток. Въпреки това, последиците от войната все още се усещат и в двата народа, като се надяват на мирно бъдеще.да, която трябва да бъде отмъстена. Войната промени границите на региона и влоши отношенията между Израел и съседните му страни, които продължават и до днес. Въпреки това, победата на Израел в Шестдневната война остава важно събитие в историята на региона и има дълготрайни последици за политическата и социалната обстановка в Близкия изток.а възстановили живота си в Съединените щати, изрази съжаление, че родителите му не са могли да присъстват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в традиционно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е учител. Майка му, Паула, посвещава живота си на отглеждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като тийнейджър е активен член на младежкото движение „Агудат Исраел“. След идването на власт на нацистите през 1933 г. идилията приключва. Хайнц е изключен от юношеския футболен отбор на Фюрт, нападан е и унижаван заради това, че е евреин.
През 1938 г., в последния момент, семейство Кисинджър успява да избяга в САЩ през Великобритания. По време на Втората световна война се записва в американската армия и благодарение на немския език и интелектуалните си способности се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на академичния и политическия му възход.
Рабин вярва, че еврейството, корените и домът ти оказват влияние върху политиката ти по време на войната „Йом Кипур“
Трябва да разберете, че това е било ангажимент към Израел, но също така е било част от стратегията за изтласкване на Съветския съюз от Близкия изток. Така че за мен и Никсън от самото начало искахме да използваме войната, за да запазим Израел – но в американския контекст, за да премахнем руското присъствие от региона.
А еврейството ви?
Аз съм евреин, така че не ми трябва повече, за да уважавам еврейския народ. Загубих 11 членове на семейство си в Холокоста и неизброимо количество приятели – може би половината, с които съм ходил на училище. Така че за мен е нещо естествено, че приемам оцеляването на еврейския народ и на израелската държава като лична цел.
Но по това време бях държавен секретар. Бях първият държавен секретар евреин. Бях първиятстрана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената, която заплати, беше огромна. Това е пример за това, че победата може да има различни интерпретации в зависимост от гледната точка. Важно е да се помни, че войната носи страдание и загуби за всички страни, независимо от изхода.я началото на египетската агресия и доведе до подписването на мирен договор между Израел и Египет, но от друга страна, това събитие остава символ на загуби и страдания за израелската нация.
Въпреки това, победата на ЦАХАЛ в Шестдневната война остава важна част от историята на Израел и продължава да влияе на политическата и социалната обстановка в региона. Тя е символ на силата и решителността на израелския народ и армия, както и на неговата способност да се пребори със заплахите и предизвикателствата пред него.рзва гордостта и националната идентичност на израелците, но от друга – остава като белезник за постоянната заплаха, която ги обгражда. В същото време, за египтяните това събитие е символ на техните военни постижения и силен национален дух.
Независимо от тълкуването на събитията, войната от 1973 година остава важна част от историята на Близкия изток и продължава да оказва влияние върху политическите и военни отношения в региона.ществуване. Нетаняху успя да поддържа сигурността на страната срещу външни заплахи и това заслужава уважение. Но вътрешните проблеми и разделението в нацията са сериозни предизвикателства, които трябва да бъдат решени за да се гарантира устойчивостта на Израел в бъдеще.
