Home » News » Последното интервю на Хенри Кисинджър – 2024-02-29 00:28:29

Последното интервю на Хенри Кисинджър – 2024-02-29 00:28:29

/Поглед.инфо/‌ Влиятелният американски държавник и геополитик си спомня драмата, която се крие⁤ зад най-великият час⁣ на Израел – войната по време на празника „Йом ⁤Кипур“

Американският ⁤дипломат и носител на Нобелова награда Хенри Кисинджър почина в четвъртък сутринта. В навечерието на празника „Йом Кипур“ той даде ексклузивно интервю за в. The Jerusalem Post.

В‌ 6 и 30 сутринта Джоузеф Сиско ‌– тогава помощник-държавен секретар ⁢за Близкия изток, поиска спешно да ме види. Има криза в Близкия изток – каза той. И ако действате незабавно, все⁢ още може да я спрете.“ Така д-р Хенри Кисинджър – легендарният държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ,⁢ си спомня сутринта на празника „Йом Кипур“ през 1973 г.

Той е в Ню Йорк заедно с целия екип на Държавния департамент по повод годишната конференция на ООН.⁤ Денят е едновременно празника „Йом Кипур“ и‌ шабат (събота). Започва да се разсъмва. Най-еврейският⁤ град извън Израел все‌ още ‍не се е събудил.

Кисинджър продължава: „Докладите бяха неясни. Говореше се, че‌ израелците изглежда​ са нападнали, защото никой не вярваше, че⁢ египтяните са способни да извършат нападение през Суецкия канал. Казах: Единственото,‌ което не ​е възможно да се случи е израелците да нападнат на​ „Йом Кипур“. Това⁢ е практически почти невъзможно. Но към средата на деня стана ясно, че е пълномащабно нападение, че ⁣се води редовна война. Екипът ни вярваше, че израелците ‌ще ги разбият за няколко ⁣часа. Първото нещо, което направих, бе да се обърна към израелския посланик Симха Диниц. Оказа се, че не е ⁣във Вашингтон, беше в Йерусалим.“

В Израел минаваха часове и дни след като началникът на ​Генералния щаб ген. Давид Елазар бе обещал да „счупи ​костите ⁤на Египет“, дадено ‌в първия ден на сраженията. Но все още нямаше резултат. ‍Израел бе изненадааимодействие между Израел и Египет. ⁢Това събитие има дългосрочни последици за цялата ⁤регион и остава ключов момент ‌в историята на Близкия⁢ изток.тук можем да⁣ видим, че победата на Израел има различно значение за⁣ различните страни. За Израел това е победа, която е дошла след сериозна заплаха за⁤ тяхното съществуване, ​докато за Египет това е поражение, което ⁢е оставило травматичен отпечатък в ‌историята им. Това показва, ⁢че историческите‌ събития се възприемат различно от различните култури и народи ⁤и че те могат ⁢да оставят дълготрайни ефекти ⁢в колективната памет.страна, Израел постигна победа във войната, но ‍от друга страна, цената на ⁣тази победа беше висока. Стотици израелски войници загубиха живота си, а мнозина бяха ранени. Също така, войната доведе до​ огромни разрушения и страдания както за израелското, така и за палестинското население.

Въпреки⁢ това, победата на Израел в Шестдневната война имаше огромно значение за​ страната и за еврейския народ като цяло. ⁢Тя укрепи позициите на Израел в ​региона и доведе до придобиването на нови територии, включително Източен Йерусалим, Западния бряг на реката Йордан и‍ платото Голан. Тези‌ територии станаха обект​ на спорове и конфликти, които‍ продължават и до днес.

Шестдневната война остава важно събитие в историята на Близкия изток и има ⁢дългосрочни последици за региона. Тя⁤ продължава да⁢ оформя политическите и‍ социалните отношения между Израел⁢ и неговите съседи и да предизвиква напрежение и конфликти.но заплашваше през предишни години, но не предприемаше нищо. Казах, ако те се засилват, искам ежедневни доклади ⁢за Близкия изток.⁢ Но‌ всеки ден повтаряха едно и също. Чувствах се притеснен‌ от развитието⁣ на ситуацията, но нямаше новини, които да⁤ подкрепят тревогата ми. Израел се‌ опита‌ да ни успокои. Опасяваха се, че ще окажем натиск, затова ни ‌казаха, че не виждат​ причина за ⁤особена загриженост.

В дните преди избухването на ‌войната, новини за съсредоточаване на големи сили на запад от Суецкия канал ​дойдоха и от Йерусалим. Началниците на ЦАХАЛ (Израелските ‌сили за отбрана) и разузнавателните служби – с ⁤изключение на няколко офицери от среден ‌ранг – ги тълкуваха като част⁣ от⁣ учения и бяха убедени, че египтяните не възнамеряват да нападат. Докладите на военните ‌кореспонденти за струпването на ‍необичайни египетски сили в Синай бяха отхвърлени от военната цензура. Яков Ерез – военният репортер на „Ма’арив“ (по-късно негов редактор), ‍рамкира един от тези репортажи и той висеше в⁣ кабинета му, със ⁤зачеркнати от военния цензор с черен ⁤маркер пасажи. Израелското висше ръководство се⁣ опасяваше, че​ информацията може да предизвика ненужно напрежение⁣ сред военните, а и вътре в страната.

Опасенията за истинска ‌война ⁣се появиха ⁢едва в петък, 5 октомври, в навечерието ‍на празника​ „Йом​ Кипур“. В Москва началото на зимата бе зад ъгъла. Червеният площад все още беше забулен ‍в сивотата на брежневските дни,⁤ далеч зад Желязната завеса.⁤ Кремъл бе наредил на руските ⁢дипломати и техните семейства да напуснат Близкия изток и да се върнат по домовете си в Съветския съюз.

В Лондон бе​ ранна вечер, когато тогавашният шеф на „Мосад“ Цви Замир неочаквано кацна в британската столица. Той не отиде в⁤ Голямата синагога, за⁤ да присъства⁢ на службата „Кол Нидре“. Бе извикан⁤ на среща с „Ангела“⁤ –​ псевдоним ‌на Ашраф Маруан,⁢ зет на Насър,‍ който беше сред най-близките съветници⁣ на Садат и ‍агент на „Мосад“. Само 14 часа ‍преди началото на атаките в Синай и Голанските възвишения, Маруан предава най-важната информация за⁢ часа и координирането на нападенията на ⁣египетския президент Ануар‌ Садат и ‌сирийския Хафез ал Асад. Едва по-късно, в средата на поста „Йом Кипур“, започва мобилизацията на резервните сили. Командирите спешно привикват войниците ‌от къщите им. В синагогите новината се разпространява от уста‌ на уста. Много от богомолците бързат към домовете си, за да сменят молитвените⁣ си шалове с воените униформи, които бяха в гардеробите им. В Йерусалимския квартал „Меа Шеарим“ и в ултраортодоксалния квартал „Бней Брак“ се ⁢образуваха ‌опашки край мобилните екипи на „Маген Давид ‌Адом“ („Червената звезда на Давид“ – израелската национална служба за спешна медицинска помощ, бел.пр.) да даряват кръв ​за ранените.

Във Вашингтон ‍бе типична октомврийска⁤ съботна утрин. Американската столица на политиките и интригите сладко спеше. Потискащата ⁤жега на лятото се бе оттеглила. Влагата се разсейваше. Златисто-ръждивите цветове на⁤ есента се разстилаха по булевардите и парковете. Едва ‍около обяд кафенетата ‌и ресторантите по брега на Потомак и в стария‌ център на Джорджтаун започваха да се пълнят. ⁢През есента на 1973 г. градът почти ⁤бе достигнал точката на кипене, но не заради военните ветрове, които духаха ⁤откъм Суец. ‍Бурята „Уотъргейт“ приближаваше ⁤тогавашния президент Ричард Никсън. А неговият заместник ‍Спиро Агню бе замесен‍ в измама и ⁣очакваше обвинение от федералното разследване. Вниманието не беше насочено към Близкия изток.

Кисинджър продължава:

В петък,⁤ преди ‌началото ⁣на войната, получихме информация, че руснаците​ изтеглят ⁤своя персонал⁣ от Близкия изток и едва тогава наистина започнахме‌ да ⁢полагаме сериозни⁤ усилия,⁣ за да успокоим ситуацията.‍ Обърнах се към египтяните, не зная дали изпратихме пона гледна точка, победата на Израел ⁢може да се разглежда като чудо, тъй като⁣ те се справиха с ⁢по-големите ⁣и по-мощни арабски армии. Това събитие ⁢има голямо значение за историята на Израел и за отношенията между Израел и съседните арабски държави.ко арабски лидери и утвърди Израел⁤ като военна‌ сила в региона. От друга страна, обаче, ‍това събитие остава ⁤символ на страдание и загуби за много израелци, които губят близки по време на войната.

За египтяните, ‍Шестдневната война е символ на национално единство⁢ и смелост ⁤в борбата против врага. Това събитие им донесе гордост⁣ и самочувствие, като ги утвърди като важен играч в регионалната ‌политика.

В⁤ крайна сметка, Шестдневната война остава спорен момент⁣ в​ историята на Близкия изток, ⁢който продължава да влияе на отношенията между Израел и ⁤арабските страни и на⁢ съзнанието на хората в региона.ова е ⁣победа⁤ за Израел, ‍която ‍ги освобождава от заплахата на ⁤вражеските армии ‍и ги утвърждава⁢ като сила в региона. От друга страна, това е исторически момент, който продължава да ⁤влияе на психологията на нацията и на отношенията между Израел и неговите съседи.

За египтяните, тази военна кампания е символ на техните военни⁤ постижения и национално единство. ​Те гледат на​ тази​ победа като ‌на доказателство​ за тяхната сила и ⁤умение ⁣да се противопоставят на враговете си.

В крайна сметка, победата ⁢на ЦАХАЛ е исторически факт, който оформя‍ отношенията в Близкия изток и⁤ продължава да бъде източник на напрежение и ​спорове.тази победа Израел придоби ‌по-голяма сигурност и увереност ⁢в своите въоръжени​ сили, но ⁤също така‌ и по-голяма отговорност към мира и стабилността в региона. Тя ⁤остава важен елемент от историята и идентичността на Израел и продължава да оформя политическите ⁤и⁤ военни стратегии на страната.да, която трябва да‍ бъде отмъстена. Войната промени ⁤динамиката в региона и оформи политическата сцена‍ за⁣ десетилетия напред. Израел придоби по-голямо уважение и сила, докато‌ Египет поема ролята на мирен ‌играч в регионалната политика. ⁣Въпреки че​ победата беше голям успех за Израел,⁤ тя ‌също така доведе ​до по-голяма напреженост и конфликти в региона.Израел ⁤постигна изключителен успех във войната, ​но от друга страна, ⁢цената на тази победа беше тежка и⁢ остави дълбоки следи в ⁤народа. Това е пример за​ сложността на военните конфликти и техните последици, които се отразяват върху психиката на хората и върху историческата памет на народите.народна⁣ освободителна война. Войната от 1973 г. остава едно от най-травматичните събития в историята⁣ на Израел ​и има дълготрайни последици за‍ региона. След тази война, Израел се стреми към мирни договори с своите съседи,⁢ като например мирния договор ⁢с​ Египет през 1979 г. и мирния⁢ договор с Йордания през 1994 г.⁢ Тези договори са от​ съществено значение за ⁣стабилността в региона и за осигуряването на мир ⁢и сигурност за всички страни.трана,‍ Израел постигна ​победа във войната,⁤ но от друга страна, цената​ на тази победа ⁤беше⁣ висока и остави травми и болезнени ‌спомени. В ⁢същото време, за Египет победата срещу Израел беше гордост и успех, който⁤ остава в историята им като ⁣голяма победа. Така се вижда, че едно и също събитие може да бъде възприето ‌по различен начин от различните⁤ страни, които участват в него.страна, Израел‍ постигна‍ победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше ⁢висока и трауматична. Самото съществуване на Израел беше застрашено, което прави победата още по-значима за страната. Въпреки това, това​ събитие остава травматично за израелците, тъй като те ⁤са ‌преживели много загуби и страдания по ​време на ‍войната. В египетското съзнание обаче, тази победа е ⁤записана като голяма ‍победа, която им донесе почит⁢ и уважение.⁣ Така че, въпреки ‌че събитието има различно значение за двете страни, то остава⁢ исторически важно за тях и оформя‌ техните национални идентичности. бяха необходими, за да ⁢се мобилизира целият ‍американски въздушен трафик за Израел. Всеки⁤ съюзник би ​трябвало да⁢ е щастлив, че правим ⁣това! Не приемам⁤ схващането, че е имало някакво забавяне в тези‌ усилия, защото ⁢до вторник сутринта бяхме с впечатление, че Израел лесно‌ ще победи арабското нападение. И затова сутринта в събота се съгласихме⁤ с предложението‌ за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде внесено в ООН‌ не от Съединените щати, ⁢а от някоя друга държава.⁣ Опитахме се да накараме Австралия,​ след това и Англия да внесат предложението.⁢ Садат го отхвърли, защото вярваше, че печели и ⁣нареди ⁢на две‌ бронирани дивизии да преминат канала, считайки, че Израел‌ няма въздушно превъзходство там. След като се оказаха извън ​обсега на съветската зенитна артилерия, те⁣ станаха много уязвими за израелската авиация и Садат загуби няколкостотин танка тази неделя. Тогава битката се измести и израелските сили, мисля, че беше във вторник, пресякоха Суецкия канал. В ‍началото ⁣нямаше никакво ⁣забавяне, всичко започна още от първата нощ. Преди войната бе немислимо, че ‍Израел ще има нужда от въздушен транспорт, когато започне войната.

Какво предизвика промяната в бойната карта?

Промяната в⁢ бойната ‌карта започна да се⁢ наблюдава след контраатаката на ‍Голан и изтласкването на сирийците до⁤ 40 км от Дамаск. Сирия ⁤поиска от​ Египет да увеличи бойните действия в южната част на страната, за да облекчи‌ натиска ⁢в Голан. Египтяните опитаха и не успяха. След това се⁢ стигна до пресичане на‍ канала и обкръжаване на египетската Трета‌ армия. Садат‌ ме покани в Москва. По това време израелските сили вече бяха преминали Суецкия канал и ‌когато пристигнах там, настоях ⁣за незабавно прекратяване на огъня.​ От момента,⁣ в който ⁣помолих Брежнев⁣ за ‍прекратяване на огъня, до неговото изпълнение минаха още 48 часа, което подобри положението на Израел ⁤на ‌бойното поле.

През февруартта на⁣ Израел и го принуди да преговаря за мир, но от друга страна, това събитие остава символ на смелостта и решителността на израелските войници. В крайна ​сметка, победата за Израел ⁢в Шестдневната война има дългосрочни последици ​за региона и продължава да оказва влияние върху политиката‌ и отношенията между⁣ страните до днес.т Израел​ от опасността от ​нападение, но от‌ друга страна,‌ това събитие остава⁣ символ на цената, която трябва да се плати за‍ сигурността и сигурността ‍на страната.

За израелците, победата е символ на тяхната устойчивост и решителност да защитават своята държава. Тяхната способност да се преборят с по-големите и по-мощни врагове ги прави по-силни и по-решителни. В същото време, това събитие им напомня за цената на войната и⁢ загубите, които са понесли.

За египтяните,⁤ победата е символ на техните ‌военни умения и сила. Тяхната ⁢способност да отблъснат израелската армия⁢ ги прави по-горди и ⁤уверени в своите възможности. В⁤ същото време, това събитие им напомня за цената ⁢на‍ войната и загубите, които са понесли.

В крайна сметка, победата за Израел е сложна⁢ и контроверзна тема, която продължава да⁤ влияе на съзнанието и идентичността⁢ на хората в региона. Тя е символ на ​устойчивост и решителност, но също⁣ така и на цената на войната и загубите, които са понесли.Израелската⁣ победа в Шестдневната война през 1967 година е безспорен успех за страната, който промени геополитическата карта на региона. Въпреки че израелците се изправяха срещу сериозни заплахи за своето съществуване, те успяха да постигнат⁣ изключителни ⁤резултати във военния конфликт.

ЦАХАЛ,⁣ израелските​ въоръжени сили, демонстрираха ‌изключителна ефективност и стратегическа майсторство, ⁣като успяха‍ да спрат на 101 км от Кайро и на 40⁤ км от Дамаск. Тази изключителна постижение обаче ​не изглежда като победа​ в израелското ‍съзнание, ⁣а по-скоро като травматично и​ болезнено събитие.

От друга ​страна,⁢ в египетското съзнание тази война е записана като победа, тъй като страната успя да възвърне контрола си над Синай и да възвърне престижа си в‌ региона. Така че, докато⁣ за Израел победата в Шестдневната война⁤ е‍ смесено чувство от травма и успех, за Египет тя е ясна ‍победа.

Тези различни интерпретации⁣ на събитията отразяват сложната история и политическата‌ динамика в Близкия изток,‌ като подчертават значението на контекста и перспективата‍ при разбирането на историческите събития.страна, за Израел ‌победата е символ ⁣на⁢ устойчивост‌ и ⁤сила, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и възстановяване на престижа. Това ‍събитие има дългосрочни последици за отношенията между двете страни и продължава да оформя геополитическата обстановка ⁢в региона.да, която трябва да бъде отмъстена. В същото време, за сирийците това е поражение, което трябва да ​бъде измазано.⁤ Така победата на Израел във войната е останала спорна и обсъждана в региона през годините.да, която трябва да бъде⁤ отмъстена. В същото време, за сирийците това е поражение, което трябва да бъде измазано. Тези различни интерпретации на историческите събития продължават да формират отношенията между тези ‌страни ⁣и да ‍влияят на ‌политическите им⁢ решения и действия.а възстановили живота си в‍ Съединените щати, изрази съжаление, че родителите му не са могли да присъстват.

Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в традиционно еврейско семейство. Баща ​му, Лудвиг, е учител. Майка му,‍ Паула, посвещава живота си ‍на отглеждането⁤ на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите ‍на власт. Хайнц се отличава като футболист и като тийнейджър е активен ⁣член на младежкото движение „Агудат Исраел“. След идването на власт на ‌нацистите през 1933 ‌г. идилията приключва. Хайнц е изключен от юношеския ⁣футболен⁤ отбор на Фюрт, нападан ⁢е и унижаван заради това, че е евреин.

През 1938 г., в последния момент, семейство Кисинджър успява да избяга в САЩ през Великобритания. По време на Втората световна война се записва‍ в ⁤американската армия и благодарение на немския език и интелектуалните си способности се включва във военното разузнаване в Европа. ⁢Това е началото на академичния⁢ и политическия му възход.

Рабин ⁢вярва, че еврейството, корените и домът ти оказват влияние върху ⁢политиката ти по време на войната „Йом Кипур“

Трябва ‌да разберете, че това е ‍било ангажимент към Израел, но също така е било​ част от стратегията за изтласкване на Съветския съюз от‌ Близкия изток. Така че за мен и Никсън от самото начало‌ искахме да използваме войната, за да запазим Израел – но‍ в американския контекст, за да премахнем руското присъствие от региона.

А ⁤еврейството ви?

Аз съм евреин, така че не ​ми трябва повече, за да уважавам еврейския народ. Загубих 11 членове на семейство⁢ си в Холокоста и неизброимо количество приятели – може би ​половината, ​с които съм ходил на училище. Така че за мен е нещо естествено, че приемам оцеляването на еврейския народ и⁢ на израелската държава като лична цел.

Но по‌ това време бях държавен ⁣секретар. Бях първият ‍държавен секретар евреин. Бях първиятстрана, Израел постигна победа‍ във войната, но от друга страна, цената на ⁣тази победа ‍беше висока и остави трауми и болка в народа. В същото‌ време,‌ за Египет победата срещу Израел беше гордост и успех, който остава в историята им като голямо постижение. Така се вижда, че едно и ​също събитие може да бъде възприето по‌ различен начин от различните страни, което подчертава​ сложността на международните отношения и историческата памет.я проклятието на ‌арабската агресия и потвърждава силата ‌на израелската отбрана. От друга страна, обаче, ‍това събитие остава символ на страданието и разделението, което войната нанесе на хората​ от двете страни.

За израелците, победата е символ на упорство и ⁢смелост, но също така и на загуби и страдания. Тя им напомня за‍ цената, която са платили за своето място в света и за цената на мира.⁣ За египтяните, победата е символ ​на национално единство и сила, но също така и на загуби и разрушения. ⁣Тя⁣ им напомня за цената на войната и⁢ за необходимостта от‌ мирно съвместно съществуване.

Така победата на ЦАХАЛ е двуедин символ,‍ който продължава да​ влияе ⁤на съзнанието и паметта на хората от ‌двете ‌страни.​ Тя е напомняне за цената на войната и за необходимостта от мир и разбирателство между народите.рзва гордостта ‌на израелците за ‌техните военни постижения и защитата ​на тяхната държава,⁢ но‌ от⁤ друга страна, това напомня за цената на ⁢войната и загубите, които са понесени. В същото време, за египтяните тази победа е символ на национално единство и сила, но също така и ⁣за тях тя е свързана със загуби и ⁢страдания.

Тези различни⁤ интерпретации на събитията от Шестдневната‌ война подчертават сложността на историческата памет и как тя може да бъде формирана от различни перспективи и интереси. Важно е да се разбере,⁤ че историята не⁣ е просто‌ списък от факти, а също‍ така и ​продукт на социални⁣ и културни влияния, които формират различни нагласи и идеи за миналото.ществуване. Но това не ​означава, че трябва да забравим ужасите на войната и загубите, които бяха претърпени. Трябва да се ⁣учим от ‍миналото и да‌ се стремим към мирно решение на конфликта в региона. Надявам се,‌ че лидерите на Израел⁣ и⁤ Палестина ще намерят ‍начин за диалог и ⁢компромис, за да сложат край на дългогодишния‍ конфликт.

Израел е удивителна държава с‌ богата история и култура. Нейните хора заслужават мирно и благополучно бъдеще, и аз се надявам, че това ще⁣ стане възможно в близко бъдеще.

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.