Home » World » Мотивите, с които Бойко Рашков иска отстранняването на Иван Гешев – 2024-04-25 08:14:47

Мотивите, с които Бойко Рашков иска отстранняването на Иван Гешев – 2024-04-25 08:14:47

ван Гешев и призовава за неговото освобождаване от длъжност.⁢ Според ВСС, нарушенията, изложени ​в доклада, ⁣са сериозни и засягат престижа на ⁢съдебната власт. Въпреки че главният ⁣прокурор ​има право на защита и възможност да се изкаже по тези‌ обвинения, ВСС счита, че освобождаването му е‌ необходимо за запазване ‌на доверието към съдебната система.и нарушения на закона и европейските стандарти в областта на наказателния процес. ⁣С недопустимите си публични изяви и действия‌ след встъпването си в длъжност той урони престижа на съдебната власт и Президента,⁤ но ⁢прокурорската колегия на ‌Висшия⁢ съдебен​ съвет /ВСС/ зае пасивна позиция. Това поставя ​въпроса дали‌ нейните членове само привидно са на нивото на изискванията за висок професионализъм и нравствени качества /чл. 130, ал. 2 КРБ/.

Същевременно, основанията за търсене на отговорност от Ив. Гешев са‌ видими не⁤ само⁣ за юристите. Налице са данни за престъпления, незачитане​ и​ нарушаване ‌презумпцията за ‌невиновност,​ уронване⁣ престижа на съдебната власт и‍ др., във връзка с които: Българският Хелзински комитет внесе съответно декларация № 25​ до‍ Инспектората към ВСС‍ /на 21.07.2020г./; Съюзът на съдиите направи публично поименно⁤ обръщение към членовете на ВСС /02.2020 г. и ​30.09.2020г./; Висшият адвокатски ⁣съвет прие и оповести декларация; Управителният съвет ⁤/УС/ на Фондация “Български ⁣адвокати за правата на човека” /10.07.2020г./ и Съветите на⁣ адвокатски колегии в страната⁣ /Пловдив, Благоевград,​ Хасково, Смолян/ изпратиха ‌декларации‌ и становищ

Съществен е и фактът, че месеци наред, включително⁢ и сега, протестиращи българи в страната и чужбина искат оставката на Ив. Гешев, което е безпрецедентно в демократичното ни съвремие.

Бездействието на прокурорите в цялата страна, които могат ⁣да разследват престъпно поведение на​ главния ⁣прокурор ‌/реш. № 11/23.07.2020 г. на КС на РБ/, е основанието да се обърна към Вас, г-н ​министър, със следното:

Вие сте представител на политическата власт, не зависите от главния прокурор и можете да предложите на ВСС да ⁣възбуди дисциплинарно производство срещу него, на основание публично известните факти, които във всяка правова държава са достатъчни ‌за освобождаването ​му от ‌длъжност:

I. Разгласяване‍ на ‌данни от досъдебни производства:

1. На 28.01.2020 г. по ​разпореждане на Ив. Гешев бяха публикувани извадка от постановление и звукозаписи, придобити​ чрез специални разузнавателни средства /СРС/,⁣ на разговор между Президента и‌ командващия ВВС ген. Ц. Стойков.

2. На 14.07.2020 г., по разпореждане на Ив. Гешев прокуратурата оповести данни, придобити чрез СРС, по отношение на други лица /Огнян Стефанов – журналист и ‍Александър⁢ Паунов ⁣- депутат/, разговаряли с обвиняемия ⁢Васил Божков.​ Разпространяването на записите, посочени в т. 2 беше предшествано от изявление на говорителя ⁣на главния прокурор Милева: ,,Ще станете свидетели как обвиняеми ⁢си партнират с журналисти, политици …”.

С тези действия е нарушен⁣ чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, който императивно забранява използването на данни, придобити със СРС за друго, освен за⁣ наказателното производство или за ⁤опазване на националната сигурност. Потъпкан е и чл. 33 ЗСРС: лицата, на които са станали известни факти и сведения от СРС, както и събраните данни,⁣ са длъжни⁣ да не‍ ги разгласяват⁤ /чл. ⁢33 ЗСРС/. В публикациите наблюдаващите прокурори и главният ‍прокурор са‌ огласили ⁣събрани чрез​ СРС данни,⁣ което е ⁤не само‍ закононарушение, а престъпление.

Публикации, предизвикали широк отзвук в страната ⁤и чужбина, не са свързани със законните цели на СРС, а ⁢са насочени към политическо компрометиране на Президента и на гражданските протести срещу правителството ‍на Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор.

Опитът публикуването на данните от СРС да се оправдае с чл. 198, ал. 1⁢ НПК не ⁤намира опора в закона и теорията. Правото на‌ прокурора⁢ да разреши разгласяване на материалите ‌от разследване не се отнася до данните, събрани със СРС, защото те се подчиняват на особен режим:

Първо, ЗСРС ​е специален спрямо НПК ‌по отношение на СРС, ефектът е ‍известен като lex​ specialis deroga⁤ lex‍ generalis, а ⁢забраните в‍ чл. 32 и чл. 33 ЗСРС⁤ изключва разгласяването, ‌респ. ограничава приложното поле на чл. 198 НПК. Гаранция за спазване на тази забрана е съставът на чл.⁢ 145а ​НК, предвиждащ наказание⁢ лишаване‌ от свобода до ⁣пет години ⁢за всеки наказателноотговорен субект! Налице е и ‌съдебна практика – влязло в‌ сила реш. ‌№ 149/31.07.2015 г. ​по в.н.о.х.д. № 389/2014 г. на Апелативен съд гр. Варна, по което виновният, също длъжностно лице, заемащо ⁣отговорно положение и с достъп⁤ по ‌служба до информация от СРС е осъден⁢ за ​разгласяването й!

Изложеното ⁤е основание за извод, ‍че от обективна и субективна страна Ив. Гешев е извършил престъпление, но възниква ⁤въпросът защо срещу него не е ⁣започнал наказателен процес? Може ли в една ⁣правова държава‌ да не действа ⁣принципът, че всички⁣ граждани са равни ‌пред⁤ закона /чл.‌ 6 ⁤КРБ/.

Очевидно, че със ‌знанието и по разпореждане на главния прокурор са разгласени сведения, което е забранено със закон /чл. 360 НК/.

Известно е, че ограничения ​в приложното ‌поле на принципа ⁢на публичност⁤ са въведени дори за⁤ съдебното заседание /чл. 263 НПК/![1], затова деянията, посочени в т. 1 и 2 са противоправни, уронват престижа⁣ на съдебната ‍власт и са⁣ извършени ‌от висшия ръководител на прокуратурата,⁣ която по силата на Конституцията ⁤упражнява надзор за законност ⁢/чл. 127/. Чрез тях Ив. Гешев посегна на авторитета на държавния глава без⁣ произнасяне на съд и България беше злепоставена пред света.

Вярно⁤ е, че ,,…Магистратът ⁤е свободен да изразява лично мнение⁣ в средствата за масова информация, но не⁤ по въпроси, за които има изрична законова забрана…”, предвижда и т. ​1.4 от‌ Кодекса за етично поведение на българските магистрати⁣ /КЕПБМ/.

Второ, етичните правила забраняват ⁤публичните⁣ изявления или коментари, чрез които ​се създава⁤ впечатление ⁢за пристрастност и предубеденост ‍/т. 2.3 КЕПБМ/, което Ив. Гешев знае, но не спазва. С изявленията и действията​ си той многократно наруши презумпцията за невиновност /чл. 6 § 2 ЕКПЧ, чл. 31, ​ал. 3 КРБ, ⁢чл. 16 НПК/, ⁣по недопустим начин се възползва от поста си и чрез ​широко медийно отразяване ⁤на конкретни случаи внушаваше на ⁣обществеността виновност на множество ⁤лица по ​неприключили ⁣наказателни дела[2]. Известно е, че това поведение е основание за поредица осъдителни решения срещу РБ във връзка с нарушение на чл.⁣ 6 § 2 ЕКЗПЧ[3].

Презумпцията за невиновност ‌е елемент​ на справедливия наказателен⁣ процес ​и е самостоятелно ⁢право, с което ⁢Ив. Гешев не се съобразява. То се нарушава винаги, когато с⁣ публично изявление на магистрати или други ⁣представители на⁢ властта се създава впечатление, че дадено лице е виновно, без това да е доказано от съд. В този смисъл е Директива (EС) 2016/343/ 9 март 2016 ⁤г., относно укрепването⁢ на някои аспекти на презумпцията ‍за невиновност и на правото на лицата да‌ присъстват ‍на ‌съдебния процес в наказателното ⁢производство[4]. Тя⁢ задължава⁢ държавите членки да ⁢вземат мерки да гарантират правата на гражданите и спазването на конкретните аспекти на презумпцията ⁤за невиновност. Националното ни ⁢законодателство съответства⁣ на⁣ Директивата, но главният ‍прокурор го нарушава. С изявленията си той⁢ засяга по същество и определени политически процеси⁣ в противоречие с принципа за независимост в КРБ, НПК ‌и Закона за съдебна власт /ЗСВ/.

Действията и бездействията на главния прокурор са в разрез​ със задължението ‍му ⁢да защитава независимостта, безпристрастността и⁤ професионалната репутация на институцията, която представлява. Неговите⁢ изявления и тези на говорителя на Прокуратурата надхвърлят пределите на обикновеното ⁣съобщаване и чрез тях се цели да се създаде обществена нагласа за виновно противоправно поведение дори на​ лица, които нямат качеството на обвиняем. Контактите с ⁣медиите поставят под⁢ съмнение правната компетентност и деполитизацията на‍ главния прокурор⁢ и Прокуратурата като цяло.

3. На 19.06.2020 г. по разпореждане на ⁢Ив. Гешев прокуратурата публикува само част от комуникации /чат/ при недопустим подбор⁣ на съобщения, съдържащи‍ се в мобилни устройства, иззети от процесуално ангажирани лица /Пламен Бобоков – бизнесмен, Пламен Узунов – секретар в Президентството и ‍др./. Подборът и/или⁤ подреждането на⁣ данни‌ от комуникация /чат/ и ​публикуването на извадки от тях не е свързано с разкриване на обективната истина. Целта отново е да се внуши на обществото, че определени обстоятелства са възникнали ⁢така, както‌ главният прокурор‍ или други заинтересовани лица искат.

Подобно умишлено “подреждане” не е само ⁤груба проява на⁣ недопустим⁤ обвинителен‌ уклон. То ⁤е елемент на престъплението по чл. 287а, т. 3 НК, противоречи на изискванията‍ за обективност, всестранност и пълнота на наказателнопроцесуалното изследване и е несъвместимо със статута на Ив. Гешев. Това е ‍така и защото разгласяването ⁣на данни от разследването ⁣е незаконосъобразно. Конституцията ⁢и НПК предвиждат публично протичане‌ единствено на ⁤съдебното заседание /чл.121 КРБ, чл. ‌20 НПК/, с изключение на случаите по чл. ⁤263 НПК.

В‍ доктрината е безспорно, че⁣ досъдебното производство е ⁢закрита фаза и установените в⁣ нейния ход​ обстоятелства са следствена тайна, охранявани също‌ с наказателноправна норма /чл.⁢ 360 НК/. Така се гарантира успешното разследване при опит за противодействие срещу разкриване на обективната ‌истина и че в началото на процеса няма да се допусне неоснователно засягане‍ репутацията на участващи в него лица като се обявяват публично имената им[5].

4. На 09.07.2020 г. ⁤по​ разпореждане⁢ на Ив. Гешев служители⁤ към Бюрото по защита към⁣ него нахлуха в сградата на Президентството във връзка‍ с претърсвания и изземвания в кабинети на секретаря по правните ⁣въпроси и съветника ⁤на президента по сигурността, с което беше нарушен⁣ принципът на пропорционалност[6].

Първо, акцията, окачествена ​като ,,щурм” /,,Капитал”, 09.07.2020г./ беше извършена ⁣с ненужна⁣ показност от многобройни служители на МВР‍ и Бюрото за защита, наричано‌ ,,паравоенно формирование” /Fakti.bg от 14.06.2021 г./[7] и “преторианска орда на Гешев” ⁣/”Капитал”,‌ 09.07.2020г./[8], с което се урони престижа на президентската институция.

Второ, за​ протичащите ​действия е публикувана информация на страницата на ПРБ, разпространена е от‍ всички⁢ централни медии, национални[9] и чуждестранни онлайн издания.

Трето, служителите са ⁤задържани публично​ по ⁤реда на ‍МВР, а в⁤ последствие ⁣съдът определи тяхното задържане като незаконосъобразно. Това постави ‍прокуратурата в ⁤унизителна​ политическа обвързаност ⁢и урони престижа и авторитета й на независим ‍съдебен орган.

Четвърто, не е ‌известен нито един сходен случай⁢ в държава – членка на ‍ЕС. Разпоредената ​от Гешев акция ⁤е безпрецедентна‌ и дискредитира⁣ пред обществото ‌и ⁣света държавността в ⁢лицето на нейните институции. Международните​ медии /Ройтерс, Блумбърг, Политико, Дойче Веле,⁣ Евронюз, и др./ определиха действията на прокуратурата като ,,демонстративни набези”[10], ,,нападение срещу държавния глава”[11] и ‍,,нахлуване,⁢ довело до спречкване” ​между институциите[12]:⁤ “Гешев ⁢нареди на полицията да нахлуе⁢ в кабинета на президента ⁣и арестува двама от неговите помощници…мнозина възприеха този ход като опит за присмиване на президента – ​изявен критик​ на⁣ правителството” /Евронюз/[13]; “Силно въоръжена полиция нахлу в ⁢офисите ⁤на българския президент” /Дойче⁤ Веле/[14]; “…като отмъщение прокуратурата на главния прокурор Гешев нахлу в президентството и арестува двама съветници на Радев.” /Политико/.[15] Скандирания на гражданите ,,Гешев е позор!” и ,,Вън с мафията!” са ⁤представени⁤ като естествена реакция ​срещу него и политическите му пристрастия.

Всички тези действия‍ са непремерени, надхвърлят границите на ‍необходимото за постигане на законно преследвани‌ цели и не ги оправдава.

II. Ив. Гешев неслучайно⁣ два пъти отказа да се яви в Европейския парламент пред Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на ⁤закона. ⁤Той нарушава принципа за независимост, демонстрира незачитане на разделението на властите, което е проява за политическа ангажираност. В‍ интервю за БНТ от 23.07.2019‌ г. обяви, ​че ​не подкрепя принципа за разделение на ⁢властите ⁤на законодателна, изпълнителна и съдебна /чл. 8 КРБ/ и определи ​отстояващите това конституционно начало за “десни екстремисти”, посочвайки Иво Прокопиев /бизнесмен/ и Христо Иванов /политик/. В качеството си на магистрат и по силата на чл. 156 ЗСВ, Гешев е положил клетва да ⁤прилага точно Конституцията и ​законите на РБ, но поведението и публичните му прояви сочат обратното. Затова изявленията му предизвикаха масова реакция в професионалните и др. среди!

Това поставя остро въпросът в⁢ състояние ли е главният прокурор да упражнява надзор ⁤за независимостта на прокурорите /чл. 117 КРБ и чл. 10 НПК/ или като противник ‌на разделението на властите съдейства за подчиняването им на политическата власт,⁢ като вземат процесуални решения под нейно давление. Очевидно второто ‍е верният​ отговор,⁣ което ​се подкрепя от неизясняването докрай на нито един публично известен случай, свързан с бившия премиер‍ Б. Борисов /къщата в Барселона, пачките ⁣и‍ кюлчетата злато в нощното шкафче, списъка с ‌магистрати и политици /38/, притежаващи имоти и сметки в чужбина/.

С изявлението си относно ⁤принципа за разделение⁣ на властите, главният ‍прокурор не⁣ само демонстрира непознаване на основни конституционни⁢ принципи, но нарушава в качеството си на административен ръководител редица правила от ⁢КЕПБМ: “Магистратът на⁤ ръководна длъжност⁤ е основен гарант при ‍утвърждаване на независимостта на магистратите при ‌вземането на решения …”‍ /т.8.6/; “..с действията ​и ​поведението си … магистратът ​следва да защитава‍ и утвърждава в обществото представата ‍за независимост на съдебната власт, като не се поддава на‍ влияния – преки или косвени, от страна на която⁣ и да е друга власт -⁣ публична, частна, външна ​или⁤ вътрешна за съдебната система” /т.1.4/.

В противоречие с това‍ главният прокурор проявява ⁤непоследователност при преценката и действията⁣ по обществено значими, но неизяснени казуси и дела, ⁢свързани с висшия ешалон на ​властта /,,Ало Ваньо”; къщата в Барселона; ⁢звукозаписите, в ⁤един от които се‍ чува и неговото име; видеозаписа с кюлчетата злато и пачките евро и⁢ др./. В​ брифинг от 17. 06. 2020 г. ‌огласените записи и снимки Гешев нарече ,,нещо, което е супер⁣ абстрактно”; ,,дребна подробност”;⁣ /снимките/ “вероятно са от някой, вероятно не са от някой”; ,,…това е целенасочена ‌съзнателна‍ стратегия…и за унищожаване на българската прокуратурата”.[16] ‍Въпреки широкия международен отзвук[17] по тях ⁤не се⁣ получава информация от прокуратурата, разследванията се проточват във времето, а според обществото не приключват обективно.

В други ‌случаи прокуратурата и лично ⁤Иван ‍Гешев проявяват нетипична активност чрез ⁣съобщения, изявления, пресконференции⁣ и др., вкл. ⁢нарушавайки правилата за‍ огласяване‍ на доказателства и в частност СРС. В интервю, ‍излъчено на живо на 10.07.2020г. в предаването ⁣,,Здравей България” по Нова телевизия⁢ с анонс ,,Говори главния прокурор Иван Гешев”,‌ той разгласи ⁣свидетелски⁢ показания, ⁢дадени​ от секретаря на Президента Милушев.

Всичко това разколебава доверието в⁢ независимостта на⁢ прокуратурата и създава ⁣впечатление за политическата⁤ ангажираност на главния⁤ прокурор.

III. По силата на императивната​ разпоредба на‍ чл. 9 ЗСВ делата​ трябва да се разпределят на случаен принцип. В грубо противоречие с него Ив. Гешев е въвел други,​ непублични правила: с‌ резолюция на ‍административния ръководител, т.‍ е. чрез субективен избор‌ на прокурор. Единственият извод е, че ⁤определени ⁢преписки и досъдебни производства ‍представляват особен интерес за⁤ него и резултатът ⁤по същите‍ е ⁤предварително предопределен чрез възлагането ‌им на конкретни⁢ прокурори от нарочно ⁤създадени “специализирани” отдели в Софийска районна ⁤прокуратура /СРП/ и Софийска градска прокуратура /СГП/.⁣ Това ​нарушение​ е свързано с възникване на основателно съмнение‌ в обществото, доколко независими при вземане ‍на решенията‍ си са тези прокурори, след като в голямата си част, те са командировани ​от по – ниски нива, не са титуляри,⁣ не са се явили на конкурс и не са‍ доказали своята‍ компетентност.

Очевидно е, че подобно продължително⁤ командироване на ‌прокурори е ‍порочна практика в ПРБ, поддържана от Ив. Гешев, с която се заобикаля конкурсното начало като форма на кариерно израстване, залегнало ‌в ЗСВ и води до неравнопоставеност и зависимост ⁢на командирования от командироващия.

Съгласно чл. ⁢136, ал. 1‌ ЗСВ в⁢ структурата‌ на ‍прокуратурата ⁤са⁤ включени специализирана прокуратура и апелативна ⁤специализирана прокуратура със‌ следствени‍ отдели. Създаването на “Специализиран” ⁣отдел в СРП и⁣ СГП противоречи на чл. 119, ал. 2 и ‍чл. 133 КРБ и дублира тяхната дейност.

Първо, разпределените в‍ “Специализиран”⁣ отдел на СГП осем прокурора се произнасят ⁤по преписки и дела, които са в‍ обхвата на Единния каталог на корупционни престъпления /ЕККП/ и нямат предметна компетентност /арг. чл. 35, ал. 2 НПК/, каквато нормативно е предоставена на ⁢специализираната прокуратура /чл. 411а НПК/.

Второ, изцяло субективна е преценката на ⁢административния ръководител на съответната прокуратура кои преписки и⁣ дела са с висок⁤ обществен интерес. Липсата на утвърдени критерии на понятието “висок обществен ‍интерес” създава възможност административно ‍и ‌институционално ⁢подчинените‌ на ⁢Гешев прокурори да разпределят конкретни преписки и дела в нарушение ⁤на принципа за‌ случайното им разпределение.

Съзнателното заобикаляне на чл.‍ 9,​ ал. 2 ЗСВ означава, че главният прокурор нарушава служебните‌ си ​задължения,‍ превишава властта и правата си в качеството на длъжностно лице.

IV. Изложеното сочи, че Иван Гешев е извършил действия, които накърняват престижа на съдебната власт и компрометират ‍честта на ⁤професията “прокурор”. Обществото⁢ остава с впечатление, че​ като висш магистрат, той демонстрира самочувствие на недосегаемост, въпреки ⁤че е вярно обратното. Главният прокурор е ⁢длъжен да упражнява правомощията си в рамките ⁤на ⁣закона, както всеки друг прокурор,‍ а в противен случай носи съответна отговорност, вкл. предсрочно освобождаване от длъжност от пленума на ⁢Висшия съдебен съвет с решение,‌ взето по реда на чл. ⁤173 ЗСВ и предложение до Президента на‌ Република България за неговото освобождаване.

Той ‍може да бъде освободен​ предсрочно при тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения, за действия,⁣ накърняващи престижа на съдебната власт‍ /чл.⁤ 129, ал. 3, ⁣т. 5 от КРБ/, каквито представляват описаните⁣ и са самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. ⁣2 ЗСВ.

Господин⁤ Министър,

На основание изложеното ⁤и обстоятелството, че чл. 130в, т.⁤ 3‌ от Конституцията на РБ предвижда това, предлагам да​ внесете предложение‍ във ВСС за освобождаване от длъжност на главния прокурор ⁤Иван Гешев.

БОЙКО⁢ РАШКОВ”

Висшият съдебен съвет също публикува в своя сайт доклада със сигналите от МВР срещу главния ⁣прокурор Иван Гешев.

#Мотивите #които #Бойко​ #Рашков #иска⁤ #отстранняването #на #Иван #Гешев

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.