ван Гешев и призовава за неговото освобождаване от длъжност. Съветът подчертава, че освобождаването на главния прокурор е необходимо за запазване на престижа на съдебната власт и за защита на правовия ред в страната. В доклада се посочва, че Иван Гешев е нарушил служебните си задължения и е допуснал тежки нарушения, които засягат неговата професионална неприкосновеност. Съветът призовава Министърът на правосъдието да внесе предложение за освобождаването му пред ВСС.и нарушения на закона и европейските стандарти в областта на наказателния процес. С недопустимите си публични изяви и действия след встъпването си в длъжност той урони престижа на съдебната власт и Президента, но прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ зае пасивна позиция. Това поставя въпроса дали нейните членове само привидно са на нивото на изискванията за висок професионализъм и нравствени качества /чл. 130, ал. 2 КРБ/.
Същевременно, основанията за търсене на отговорност от Ив. Гешев са видими не само за юристите. Налице са данни за престъпления, незачитане и нарушаване презумпцията за невиновност, уронване престижа на съдебната власт и др., във връзка с които: Българският Хелзински комитет внесе съответно декларация № 25 до Инспектората към ВСС /на 21.07.2020г./; Съюзът на съдиите направи публично поименно обръщение към членовете на ВСС /02.2020 г. и 30.09.2020г./; Висшият адвокатски съвет прие и оповести декларация; Управителният съвет /УС/ на Фондация “Български адвокати за правата на човека” /10.07.2020г./ и Съветите на адвокатски колегии в страната /Пловдив, Благоевград, Хасково, Смолян/ изпратиха декларации и становищ
Съществен е и фактът, че месеци наред, включително и сега, протестиращи българи в страната и чужбина искат оставката на Ив. Гешев, което е безпрецедентно в демократичното ни съвремие.
Бездействието на прокурорите в цялата страна, които могат да разследват престъпно поведение на главния прокурор /реш. № 11/23.07.2020 г. на КС на РБ/, е основанието да се обърна към Вас, г-н министър, със следното:
Вие сте представител на политическата власт, не зависите от главния прокурор и можете да предложите на ВСС да възбуди дисциплинарно производство срещу него, на основание публично известните факти, които във всяка правова държава са достатъчни за освобождаването му от длъжност:
I. Разгласяване на данни от досъдебни производства:
1. На 28.01.2020 г. по разпореждане на Ив. Гешев бяха публикувани извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез специални разузнавателни средства /СРС/, на разговор между Президента и командващия ВВС ген. Ц. Стойков.
2. На 14.07.2020 г., по разпореждане на Ив. Гешев прокуратурата оповести данни, придобити чрез СРС, по отношение на други лица /Огнян Стефанов – журналист и Александър Паунов – депутат/, разговаряли с обвиняемия Васил Божков. Разпространяването на записите, посочени в т. 2 беше предшествано от изявление на говорителя на главния прокурор Милева: ,,Ще станете свидетели как обвиняеми си партнират с журналисти, политици …”.
С тези действия е нарушен чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, който императивно забранява използването на данни, придобити със СРС за друго, освен за наказателното производство или за опазване на националната сигурност. Потъпкан е и чл. 33 ЗСРС: лицата, на които са станали известни факти и сведения от СРС, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват /чл. 33 ЗСРС/. В публикациите наблюдаващите прокурори и главният прокурор са огласили събрани чрез СРС данни, което е не само закононарушение, а престъпление.
Публикации, предизвикали широк отзвук в страната и чужбина, не са свързани със законните цели на СРС, а са насочени към политическо компрометиране на Президента и на гражданските протести срещу правителството на Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор.
Опитът публикуването на данните от СРС да се оправдае с чл. 198, ал. 1 НПК не намира опора в закона и теорията. Правото на прокурора да разреши разгласяване на материалите от разследване не се отнася до данните, събрани със СРС, защото те се подчиняват на особен режим:
Първо, ЗСРС е специален спрямо НПК по отношение на СРС, ефектът е известен като lex specialis deroga lex generalis, а забраните в чл. 32 и чл. 33 ЗСРС изключва разгласяването, респ. ограничава приложното поле на чл. 198 НПК. Гаранция за спазване на тази забрана е съставът на чл. 145а НК, предвиждащ наказание лишаване от свобода до пет години за всеки наказателноотговорен субект! Налице е и съдебна практика – влязло в сила реш. № 149/31.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 389/2014 г. на Апелативен съд гр. Варна, по което виновният, също длъжностно лице, заемащо отговорно положение и с достъп по служба до информация от СРС е осъден за разгласяването й!
Изложеното е основание за извод, че от обективна и субективна страна Ив. Гешев е извършил престъпление, но възниква въпросът защо срещу него не е започнал наказателен процес? Може ли в една правова държава да не действа принципът, че всички граждани са равни пред закона /чл. 6 КРБ/.
Очевидно, че със знанието и по разпореждане на главния прокурор са разгласени сведения, което е забранено със закон /чл. 360 НК/.
Известно е, че ограничения в приложното поле на принципа на публичност са въведени дори за съдебното заседание /чл. 263 НПК/![1], затова деянията, посочени в т. 1 и 2 са противоправни, уронват престижа на съдебната власт и са извършени от висшия ръководител на прокуратурата, която по силата на Конституцията упражнява надзор за законност /чл. 127/. Чрез тях Ив. Гешев посегна на авторитета на държавния глава без произнасяне на съд и България беше злепоставена пред света.
Вярно е, че ,,…Магистратът е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация, но не по въпроси, за които има изрична законова забрана…”, предвижда и т. 1.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/.
Второ, етичните правила забраняват публичните изявления или коментари, чрез които се създава впечатление за пристрастност и предубеденост /т. 2.3 КЕПБМ/, което Ив. Гешев знае, но не спазва. С изявленията и действията си той многократно наруши презумпцията за невиновност /чл. 6 § 2 ЕКПЧ, чл. 31, ал. 3 КРБ, чл. 16 НПК/, по недопустим начин се възползва от поста си и чрез широко медийно отразяване на конкретни случаи внушаваше на обществеността виновност на множество лица по неприключили наказателни дела[2]. Известно е, че това поведение е основание за поредица осъдителни решения срещу РБ във връзка с нарушение на чл. 6 § 2 ЕКЗПЧ[3].
Презумпцията за невиновност е елемент на справедливия наказателен процес и е самостоятелно право, с което Ив. Гешев не се съобразява. То се нарушава винаги, когато с публично изявление на магистрати или други представители на властта се създава впечатление, че дадено лице е виновно, без това да е доказано от съд. В този смисъл е Директива (EС) 2016/343/ 9 март 2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство[4]. Тя задължава държавите членки да вземат мерки да гарантират правата на гражданите и спазването на конкретните аспекти на презумпцията за невиновност. Националното ни законодателство съответства на Директивата, но главният прокурор го нарушава. С изявленията си той засяга по същество и определени политически процеси в противоречие с принципа за независимост в КРБ, НПК и Закона за съдебна власт /ЗСВ/.
Действията и бездействията на главния прокурор са в разрез със задължението му да защитава независимостта, безпристрастността и професионалната репутация на институцията, която представлява. Неговите изявления и тези на говорителя на Прокуратурата надхвърлят пределите на обикновеното съобщаване и чрез тях се цели да се създаде обществена нагласа за виновно противоправно поведение дори на лица, които нямат качеството на обвиняем. Контактите с медиите поставят под съмнение правната компетентност и деполитизацията на главния прокурор и Прокуратурата като цяло.
3. На 19.06.2020 г. по разпореждане на Ив. Гешев прокуратурата публикува само част от комуникации /чат/ при недопустим подбор на съобщения, съдържащи се в мобилни устройства, иззети от процесуално ангажирани лица /Пламен Бобоков – бизнесмен, Пламен Узунов – секретар в Президентството и др./. Подборът и/или подреждането на данни от комуникация /чат/ и публикуването на извадки от тях не е свързано с разкриване на обективната истина. Целта отново е да се внуши на обществото, че определени обстоятелства са възникнали така, както главният прокурор или други заинтересовани лица искат.
Подобно умишлено “подреждане” не е само груба проява на недопустим обвинителен уклон. То е елемент на престъплението по чл. 287а, т. 3 НК, противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на наказателнопроцесуалното изследване и е несъвместимо със статута на Ив. Гешев. Това е така и защото разгласяването на данни от разследването е незаконосъобразно. Конституцията и НПК предвиждат публично протичане единствено на съдебното заседание /чл.121 КРБ, чл. 20 НПК/, с изключение на случаите по чл. 263 НПК.
В доктрината е безспорно, че досъдебното производство е закрита фаза и установените в нейния ход обстоятелства са следствена тайна, охранявани също с наказателноправна норма /чл. 360 НК/. Така се гарантира успешното разследване при опит за противодействие срещу разкриване на обективната истина и че в началото на процеса няма да се допусне неоснователно засягане репутацията на участващи в него лица като се обявяват публично имената им[5].
4. На 09.07.2020 г. по разпореждане на Ив. Гешев служители към Бюрото по защита към него нахлуха в сградата на Президентството във връзка с претърсвания и изземвания в кабинети на секретаря по правните въпроси и съветника на президента по сигурността, с което беше нарушен принципът на пропорционалност[6].
Първо, акцията, окачествена като ,,щурм” /,,Капитал”, 09.07.2020г./ беше извършена с ненужна показност от многобройни служители на МВР и Бюрото за защита, наричано ,,паравоенно формирование” /Fakti.bg от 14.06.2021 г./[7] и “преторианска орда на Гешев” /”Капитал”, 09.07.2020г./[8], с което се урони престижа на президентската институция.
Второ, за протичащите действия е публикувана информация на страницата на ПРБ, разпространена е от всички централни медии, национални[9] и чуждестранни онлайн издания.
Трето, служителите са задържани публично по реда на МВР, а в последствие съдът определи тяхното задържане като незаконосъобразно. Това постави прокуратурата в унизителна политическа обвързаност и урони престижа и авторитета й на независим съдебен орган.
Четвърто, не е известен нито един сходен случай в държава – членка на ЕС. Разпоредената от Гешев акция е безпрецедентна и дискредитира пред обществото и света държавността в лицето на нейните институции. Международните медии /Ройтерс, Блумбърг, Политико, Дойче Веле, Евронюз, и др./ определиха действията на прокуратурата като ,,демонстративни набези”[10], ,,нападение срещу държавния глава”[11] и ,,нахлуване, довело до спречкване” между институциите[12]: “Гешев нареди на полицията да нахлуе в кабинета на президента и арестува двама от неговите помощници…мнозина възприеха този ход като опит за присмиване на президента – изявен критик на правителството” /Евронюз/[13]; “Силно въоръжена полиция нахлу в офисите на българския президент” /Дойче Веле/[14]; “…като отмъщение прокуратурата на главния прокурор Гешев нахлу в президентството и арестува двама съветници на Радев.” /Политико/.[15] Скандирания на гражданите ,,Гешев е позор!” и ,,Вън с мафията!” са представени като естествена реакция срещу него и политическите му пристрастия.
Всички тези действия са непремерени, надхвърлят границите на необходимото за постигане на законно преследвани цели и не ги оправдава.
II. Ив. Гешев неслучайно два пъти отказа да се яви в Европейския парламент пред Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона. Той нарушава принципа за независимост, демонстрира незачитане на разделението на властите, което е проява за политическа ангажираност. В интервю за БНТ от 23.07.2019 г. обяви, че не подкрепя принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна /чл. 8 КРБ/ и определи отстояващите това конституционно начало за “десни екстремисти”, посочвайки Иво Прокопиев /бизнесмен/ и Христо Иванов /политик/. В качеството си на магистрат и по силата на чл. 156 ЗСВ, Гешев е положил клетва да прилага точно Конституцията и законите на РБ, но поведението и публичните му прояви сочат обратното. Затова изявленията му предизвикаха масова реакция в професионалните и др. среди!
Това поставя остро въпросът в състояние ли е главният прокурор да упражнява надзор за независимостта на прокурорите /чл. 117 КРБ и чл. 10 НПК/ или като противник на разделението на властите съдейства за подчиняването им на политическата власт, като вземат процесуални решения под нейно давление. Очевидно второто е верният отговор, което се подкрепя от неизясняването докрай на нито един публично известен случай, свързан с бившия премиер Б. Борисов /къщата в Барселона, пачките и кюлчетата злато в нощното шкафче, списъка с магистрати и политици /38/, притежаващи имоти и сметки в чужбина/.
С изявлението си относно принципа за разделение на властите, главният прокурор не само демонстрира непознаване на основни конституционни принципи, но нарушава в качеството си на административен ръководител редица правила от КЕПБМ: ”Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения …” /т.8.6/; “..с действията и поведението си … магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт – публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система” /т.1.4/.
В противоречие с това главният прокурор проявява непоследователност при преценката и действията по обществено значими, но неизяснени казуси и дела, свързани с висшия ешалон на властта /,,Ало Ваньо”; къщата в Барселона; звукозаписите, в един от които се чува и неговото име; видеозаписа с кюлчетата злато и пачките евро и др./. В брифинг от 17. 06. 2020 г. огласените записи и снимки Гешев нарече ,,нещо, което е супер абстрактно”; ,,дребна подробност”; /снимките/ “вероятно са от някой, вероятно не са от някой”; ,,…това е целенасочена съзнателна стратегия…и за унищожаване на българската прокуратурата”.[16] Въпреки широкия международен отзвук[17] по тях не се получава информация от прокуратурата, разследванията се проточват във времето, а според обществото не приключват обективно.
В други случаи прокуратурата и лично Иван Гешев проявяват нетипична активност чрез съобщения, изявления, пресконференции и др., вкл. нарушавайки правилата за огласяване на доказателства и в частност СРС. В интервю, излъчено на живо на 10.07.2020г. в предаването ,,Здравей България” по Нова телевизия с анонс ,,Говори главния прокурор Иван Гешев”, той разгласи свидетелски показания, дадени от секретаря на Президента Милушев.
Всичко това разколебава доверието в независимостта на прокуратурата и създава впечатление за политическата ангажираност на главния прокурор.
III. По силата на императивната разпоредба на чл. 9 ЗСВ делата трябва да се разпределят на случаен принцип. В грубо противоречие с него Ив. Гешев е въвел други, непублични правила: с резолюция на административния ръководител, т. е. чрез субективен избор на прокурор. Единственият извод е, че определени преписки и досъдебни производства представляват особен интерес за него и резултатът по същите е предварително предопределен чрез възлагането им на конкретни прокурори от нарочно създадени “специализирани” отдели в Софийска районна прокуратура /СРП/ и Софийска градска прокуратура /СГП/. Това нарушение е свързано с възникване на основателно съмнение в обществото, доколко независими при вземане на решенията си са тези прокурори, след като в голямата си част, те са командировани от по – ниски нива, не са титуляри, не са се явили на конкурс и не са доказали своята компетентност.
Очевидно е, че подобно продължително командироване на прокурори е порочна практика в ПРБ, поддържана от Ив. Гешев, с която се заобикаля конкурсното начало като форма на кариерно израстване, залегнало в ЗСВ и води до неравнопоставеност и зависимост на командирования от командироващия.
Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗСВ в структурата на прокуратурата са включени специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура със следствени отдели. Създаването на “Специализиран” отдел в СРП и СГП противоречи на чл. 119, ал. 2 и чл. 133 КРБ и дублира тяхната дейност.
Първо, разпределените в “Специализиран” отдел на СГП осем прокурора се произнасят по преписки и дела, които са в обхвата на Единния каталог на корупционни престъпления /ЕККП/ и нямат предметна компетентност /арг. чл. 35, ал. 2 НПК/, каквато нормативно е предоставена на специализираната прокуратура /чл. 411а НПК/.
Второ, изцяло субективна е преценката на административния ръководител на съответната прокуратура кои преписки и дела са с висок обществен интерес. Липсата на утвърдени критерии на понятието “висок обществен интерес” създава възможност административно и институционално подчинените на Гешев прокурори да разпределят конкретни преписки и дела в нарушение на принципа за случайното им разпределение.
Съзнателното заобикаляне на чл. 9, ал. 2 ЗСВ означава, че главният прокурор нарушава служебните си задължения, превишава властта и правата си в качеството на длъжностно лице.
IV. Изложеното сочи, че Иван Гешев е извършил действия, които накърняват престижа на съдебната власт и компрометират честта на професията “прокурор”. Обществото остава с впечатление, че като висш магистрат, той демонстрира самочувствие на недосегаемост, въпреки че е вярно обратното. Главният прокурор е длъжен да упражнява правомощията си в рамките на закона, както всеки друг прокурор, а в противен случай носи съответна отговорност, вкл. предсрочно освобождаване от длъжност от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, взето по реда на чл. 173 ЗСВ и предложение до Президента на Република България за неговото освобождаване.
Той може да бъде освободен предсрочно при тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения, за действия, накърняващи престижа на съдебната власт /чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ/, каквито представляват описаните и са самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ.
Господин Министър,
На основание изложеното и обстоятелството, че чл. 130в, т. 3 от Конституцията на РБ предвижда това, предлагам да внесете предложение във ВСС за освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев.
БОЙКО РАШКОВ”
Висшият съдебен съвет също публикува в своя сайт доклада със сигналите от МВР срещу главния прокурор Иван Гешев.
