/Поглед.инфо/ „Не мога да науча никого на нищо, мога само да го накарам да мисли.“
Сократ
Срещат се мнения от читатели на едни или други, непознаващи действително или от подобни на тях коментатори на Платон, според които Сократ отдавал предпочитание на авторитарното управление на Спарта. Понеже едноличният владетел бил подготвян да управлява дълго време, преди да поеме абсолютната власт. В тази връзка, с извинение към запознатите, доколкото запазената древна литература, съдържаща автентични сведения за политическото устройство на споменатия полис е твърде оскъдна, не би било неуместно за останалите тук само накратко да спомена, че Спарта никога не е имала под каквато и да е форма – на монархическо или др. под. държавно устройство – автократично управление. Политическата система на Спарта, освен уникална е била една от най-сложните. Формирана от Μεγάλη Ῥήτρα (IX – VII в. пр. н. е.) – т. нар. Конституция на Ликург или (спняма да го намеря
**** Или Цезар, или нищо!
ние
*** „Или Цезар, или нищо!“
**** „The mad pave the way, which the wise and cautious then follow.“
Така че, ако искаме промяна и реформи в България, трябва да действаме активно и да се самоорганизираме заедно като общество. Не можем да чакаме, че някой друг ще ни спаси – трябва да действаме сами, за да постигнем желаните промени.-хубавото, което трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив както за себе си, така и заради последствията за другите.“.
В предишни публикации споменавах за разликата между легалност и легитимност, каквато в една правова държава, ако претендира да е такава България, задължително трябва да прави всеки гражданин, който не поотделно, а като участник заедно с другите в обществения живот олицетворява суверена – единствен съгласно ал. 2 на чл. 1 от Обществения договор източник на единната държавна власт. Тук само накратко ще напомня: легалността се свързва със „законността“, произтичаща от изискванията на позитивното право, т. е. от юридическите актове създадени от държавата; а легитимността – напротив, означава приемливостта и търпимостта от обществото на дадено социално явление. Очевидна е възможността едни или други такива да изпълняват изискванията на едното понятие, но не и на другото. Достатъчно по този повод еи от идея към реализация
**** Или Цезар, или нищо!
Следователно, ако искаме промяна и подобрение на сегашното положение в България, трябва да действаме активно и да се самоорганизираме заедно като общество. Не можем да се надяваме, че някой друг ще ни спаси – трябва да действаме сами, за да постигнем желаните промени.ост
*** „Или Цезар, или нищо!“
**** „От възможност към действителност“
ействителност
*** „Само Цезар или нищо!“
**** „The mad pave the way, which the wise and cautious then follow.“
*** Да се действа, а не само да се говори
**** Или Цезар, или нищо!
Така че, ако искаме промяна и реформи в България, трябва да действаме съгласно с тези принципи и да се самоорганизираме заедно като общество. Само по този начин ще можем да променим настоящото положение и да построим по-добро бъдеще за нашата страна.публика, да не говорим за демокрация се обезсмисля. Всичко това, без значение от резултата на проведените избори не само може, а е по-вероятно да доведе до проточване с всякакви способи като шикании до влизане в 3-месечния срок от изтичане мандата на президента, в който той не може да разпусне новоизбран какъвто и да е парламент. В който случай назначаването на служебен кабинет е в зависимост единствено от невъзможността за съставяне на правителство от парламента. А това означава, че какъвто и да е парламент може да състави каквото и да е правителство. При така формираната алтернатива онова, което може да се очаква, е възможно най-продължителен пазарлък между парламентарно представените партии и формации за съставяне на каквото и да е правителство с цел да не се допусне следващ служебен кабинет, назначен от президента. В т. ч. при разглежданата хипотеза и чрез оспорване от някой от оправомощените съгл. чл. 150, ал. 1 от Конституцията (имам предвид 1/5 от избраните народни представители и доколкото не зависи от председателите еднолично от председателите на ВКС и ВАС, т. нар. главен прокурор) съгл. чл. 66 от Конституцията законността на избори. Във всички случаи, в крайна сметка решението на алгоритъма е в зависимост от държавния глава, който съгл. чл. 98, т. 1 от Конституцията единствен е оправомощен да насрочва избори за Народно събрание. И въпреки явните злоупотреби от мафията в преследване на своите користни „политически“ цели, независимо от нагласата сред повече или по-малко от гражданите за участие в избори, тук бих си позволил препоръка към президента да не се поддава на каквито и да е провокации, вкл. евентуално при оспорване на тяхната законност. За да не позволи прехвърлянето на президентската институция отговорността за провал на такива. Защото, с оглед изложеното, ако процесът към промяна се разглежда диалектически, значението на последните, а и следващи парламентарн
*** Да живееш в България
**** Или Цезар, или нищо!
>
Легализирането на този радикален подход може да бъде ключът към промяната, която толкова се нуждае България. Ако мнозинството от мислещите българи се обединят и се стремят към отхвърляне на сегашното положение, те могат да поставят началото на една нова ера за страната. Нужно е самоорганизиране и решителност, за да се постигне желаната промяна.
Както каза Сервантес, “Лудите проправят пътя, по който след това вървят разумните и предпазливи.” Нека българите бъдат тези “луди”, които ще променят бъдещето на страната си към по-добро.
_______________________________
* с оглед на личността
** От възможност към действителност
*** Да се действа, а не само да се говори
**** Или Цезар, или нищо!
Така че, ако искаме промяна и истинска промяна в България, трябва да действаме. Не можем да чакаме другите да ни спасят или да се надяваме, че нещата ще се подобрят сами по себе си. Ние сме тези, които трябва да поемем отговорността и да се самоорганизираме заедно към по-добро бъдеще. Както казва поговорката, “Лудите проправят пътя, по който след това вървят разумните и предпазливи.” Нека бъдем тези луди, които ще променят нещата към по-добро.
оскоро узурпиралата властта банда, въпреки формалното ѝ в резултат от вота на 4 април и 11 юли отстраняване от управлението на държавата. И едва ли само най-образованите и постигнали интелектуална висота, способни да балансират между емоциите и разума, а и повечето са убедени, че резултатът и от предсрочните на 11 юли може да бъде позитивен за общността и бъдещото развитие на страната. Ако не за всеки, за мнозина мислещи е несъмнено, че в такова състояние сред преобладаващата част от обществото, детерминирано предимно от емоции, а не от разума, рационален избор е невъзможен. Който не е склонен да се самозаблуждава или да се поддава, макар не на еуфория, а на неоправдан оптимизъм, ако не на непрестанния натиск от лъжи и цензурирана информация, повече или по-малко съзнава, че от Освобождението през 1878 г. българската политика, ако не изцяло в значителна степен е функция на провежданата от външни, чужди сили и фактори. Но също така, което не бива да се пренебрегва – и на общественото мнение, изразявано от мислещите хора не само в България, а и в други близки или далечни страни. Затова не би била невярна не само констатацията като отражение на обективната конкретна ситуация, но a priori и в перспектива, че управлявалата до преди редовните от 4 април, а и след предсрочните на 11 юли избори шайка като нелегитимна е, и безсъмнено ще бъде все повече притискана вкл. и от вън. Поради което българските граждани не би трябвало да се чувстват самотни и безсилни. А убедени, че макар по форма легални, като съдържание по същество произведените на 11 юли избори нямат легитимиращ „избраните“ като пратеници в т. нар. парламент ефект.
A posse ad esse**
Фразата: Aut inveniam viam, aut faciam*** не е произнесена от някой римски философ или консул. Или случайно изтървана от древен майстор, строител на пътища, каквито освен с вещина и с любов изграждали някогашните римляни, трасирайки главните и до днес пътни артност
*** „Или Цезар, или нищо!“
**** „The mad pave the way, which the wise and cautious then follow.“
елност
*** „Или Цезар, или нищо!“
**** „The mad pave the way for the sane and cautious.“
_______________________________
Този радикален подход може да включва различни форми на действие – от масови протести и граждански непокор до участие в политически процеси и избори. Важно е обаче да се запази ясна целта – промяна на сегашната система и постигане на по-добро бъдеще за България и нейните граждани. Само по този начин може да се осигури устойчиво развитие и преодоляване на текущите предизвикателства.
Затова, независимо дали сте в страната или извън нея, ако искате промяна и сте готови да се борите за нея, важно е да се самоорганизирате и да действате с цел общото благо. Само по този начин може да се постигне истинска промяна и да се изгради по-добро бъдеще за всички нас.
абена от нея власт. Без тук да агитирам за участие в подкрепа на която и да е формация, каквото въпреки да не я легитимира, само ще я легализира и като резултат би удължило агонията на България, независимо дали ще се включат или не в избори, ако мнозинството мислещи българи, независимо къде се намират – в страната и извън нея, не само бленуват, а и наистина се стремят към отхвърляне на сегашното status quo, би следвало да се самоорганизират. Защото съвкупната оценка на всички обстоятелства явно налага радикален подход, съобразно принципа: Aut Caesar, aut nihil!****. Както споменава Мигел де Сервантес Сааведра: „Лудите проправят пътя, по който след това вървят разумните и предпазливи.“.
_______________________________
* с оглед на личността
** От възможност към действителност
*** Или ще намеря пътя, или ще прокарам път
**** Или всичко, или нищо
#Между #Фобос #Деймос #Поглед #Инфо
