Home » World » Между Фобос и Деймос – Поглед Инфо – 2024-04-26 16:28:52

Между Фобос и Деймос – Поглед Инфо – 2024-04-26 16:28:52

/Поглед.инфо/ „Не мога да науча ​никого на нищо, мога само да го накарам да мисли.“

Сократ

Срещат се мнения от читатели ‌на едни или други, непознаващи действително или от подобни⁢ на тях коментатори на Платон, според които Сократ отдавал предпочитание на авторитарното управление на Спарта. Понеже едноличният владетел бил подготвян да управлява дълго време, преди да поеме абсолютната власт. В тази​ връзка, ⁢с извинение към запознатите, доколкото запазената древна литература, съдържаща автентични сведения за политическото устройство на споменатия полис е твърде оскъдна, не би било неуместно за останалите ​тук само накратко да спомена, че Спарта никога не е имала под каквато и⁣ да е форма – на монархическо или​ др. под. ‌държавно‌ устройство – автократично управление. Политическата система⁣ на Спарта, освен уникална​ е⁢ била една от най-сложните. Формирана ‌от Μεγάλη⁤ Ῥήτρα (IX ​– VII в. пр. н. е.) – ⁤т.‍ нар. Конституция на Ликург или (спняма да го намеря

**** Или Цезар, или нищо!

ние

*** „Или Цезар, или нищо!“

**** „The mad pave ⁤the way,⁢ which⁣ the wise and cautious⁣ then follow.“

-хубавото, което ⁢трябва да бъде‍ обичано‌ от всеки, ⁢който иска да бъде ​щастлив както за себе си, така и заради последствията за другите.“.

В предишни публикации споменавах за⁤ разликата между легалност и легитимност, каквато ⁣в една правова държава, ако претендира да е такава България, задължително трябва да прави всеки гражданин, който не поотделно, а⁣ като участник заедно с другите в обществения живот олицетворява ‌суверена – единствен​ съгласно ал. 2 на чл. 1 от⁣ Обществения договор източник на единната държавна власт. Тук само накратко ще напомня: легалността се свързва със „законността“, произтичаща от изискванията на позитивното право, т. е. от юридическите актове създадени от държавата; а ⁢легитимността – напротив, означава приемливостта и търпимостта от⁤ обществото на дадено⁤ социално явление. Очевидна е възможността ⁣едни или ⁢други такива да изпълняват изискванията на едното понятие, но не и на другото. ⁢Достатъчно по този⁤ повод еи Левков

**** Или Цезар,​ или нищо!

ост

*** „Само Цезар⁤ или нищо!“

**** „От възможност към действителност“

ействителност

*** „Само когато човекът е‍ свободен, може да ⁢бъде себе си.“ – Йоган Волфганг фон Гьоте

**** Цезар‍ или ​нищо!

*** Да се действа, ⁢а не само да ‍се говори

**** Или Цезар, ⁢или нищо!

публика, да не говорим за демокрация се обезсмисля. Всичко това, без значение от резултата на ‍проведените избори не ‌само може, а е⁣ по-вероятно⁣ да доведе до проточване с‍ всякакви‍ способи като шикании до влизане‌ в⁣ 3-месечния срок от изтичане мандата ⁢на ​президента, в‍ който ⁣той не може да разпусне новоизбран какъвто и‌ да​ е парламент. В който случай​ назначаването на служебен кабинет⁣ е в зависимост ⁢единствено⁢ от невъзможността за съставяне на правителство от парламента. А това ⁤означава, че какъвто​ и да е парламент може да състави каквото ⁣и да е правителство. При така формираната⁤ алтернатива онова, което може⁣ да‌ се очаква, е възможно ⁤най-продължителен пазарлък между парламентарно представените партии и формации за съставяне на каквото и да е правителство‍ с цел да⁣ не се допусне следващ служебен ⁤кабинет, назначен от президента. В ⁢т. ч. при разглежданата хипотеза и чрез ⁢оспорване от някой от ⁤оправомощените съгл. чл. 150, ал. ‍1 от Конституцията (имам предвид⁢ 1/5 от избраните ​народни представители и доколкото не зависи от председателите еднолично от председателите ​на ВКС и ВАС, т. нар. главен‌ прокурор) съгл. чл. 66 от Конституцията законността на избори.‌ Във всички случаи, ⁢в⁣ крайна сметка решението ⁣на алгоритъма⁤ е в зависимост от държавния глава, който съгл. чл. 98, т. 1 от Конституцията единствен е оправомощен да насрочва избори⁢ за Народно събрание. ‍И въпреки явните злоупотреби​ от мафията​ в преследване на своите​ користни „политически“ цели,​ независимо от нагласата сред повече или по-малко от гражданите ⁣за участие в избори, тук бих​ си ⁢позволил препоръка⁤ към ‍президента да не‍ се поддава на каквито и да е провокации, вкл. евентуално‍ при оспорване ‌на тяхната законност. За да не позволи прехвърлянето⁣ на президентската ⁤институция‍ отговорността за провал ⁢на такива. Защото, с оглед изложеното, ако процесът​ към⁤ промяна се разглежда диалектически, значението на ⁣последните, а и следващи парламентарн

*** Да живееш в България

**** Или Цезар, или нищо!

>

Легализирането на този радикален подход може ‌да ‌бъде ключът към ​промяната, която толкова се нуждае България. Ако хората, които искат промяна, се организират ⁣и действат заедно, те могат да⁢ постигнат големи неща. Нужно е само да се намери начин да се мобилизират и⁤ да⁢ се насочат към обща ⁣цел.

Следователно, вместо да чакаме другите да ни променят, ние⁢ сами⁢ трябва да поемем отговорността за бъдещето си и да действаме в съответствие ​с това. Само по този начин ‍можем да‌ постигнем истинска промяна и да избегнем удължаването на агонията на нашата страна.

Нека бъдем тези луди, които ще проправят пътя към по-добро бъдеще за всички ⁤нас. Нека действаме смело и решително, защото в противен случай рискуваме да останем във⁢ вечния застой⁢ на​ сегашното status‍ quo.

Aut Caesar, ​aut nihil! – Или ‍Цезар, или нищо! Нека изберем да бъдем Цезар ‌и да направим ⁤разликата, която се нуждае от нашата страна.

_______________________________

* с оглед на личността

** От възможност към действителност

*** Да се действа, а не ⁤само‌ да се⁣ говори

**** Или Цезар, ⁢или нищо!

оскоро узурпиралата властта банда, въпреки формалното ѝ в резултат от вота на 4 април⁣ и ⁤11 юли отстраняване от управлението на държавата. ⁣И едва ли само​ най-образованите и постигнали интелектуална⁤ висота, способни да балансират между емоциите и ‍разума, а⁤ и повечето са убедени, че резултатът и от​ предсрочните на 11 юли може да бъде позитивен за общността и бъдещото развитие на страната. Ако не за всеки, ⁤за мнозина мислещи е несъмнено, че в такова състояние сред преобладаващата част от обществото, детерминирано предимно от емоции,⁣ а не от ​разума, рационален​ избор е невъзможен. Който не е⁣ склонен да се самозаблуждава или да се⁢ поддава, макар ⁤не на еуфория, а на неоправдан оптимизъм,⁤ ако не на непрестанния⁤ натиск от лъжи и цензурирана информация, ⁣повече или⁤ по-малко съзнава, че от Освобождението през 1878 г. българската политика, ако не ‍изцяло в​ значителна степен‍ е функция‍ на⁣ провежданата от външни, чужди сили и фактори. Но‍ също така,​ което не бива да се пренебрегва ⁣– и на ⁢общественото мнение, ‍изразявано от мислещите хора не само в България, а и в други близки ⁣или далечни страни. Затова не би била невярна не само констатацията като отражение на ⁤обективната конкретна ситуация, ⁤но a ‍priori и в перспектива, че управлявалата до​ преди‌ редовните от 4 април,‌ а​ и след предсрочните на 11 юли избори шайка като нелегитимна е, и безсъмнено ще бъде все повече притискана⁣ вкл. и от вън. ⁢Поради което българските граждани не ⁣би трябвало да се ‍чувстват самотни и⁢ безсилни. А ⁣убедени, че макар⁣ по форма легални,⁢ като ​съдържание по същество произведените ⁤на 11 юли избори‌ нямат легитимиращ „избраните“ като пратеници в⁢ т. ⁢нар. парламент ефект.

A posse ad esse**

Фразата: Aut⁣ inveniam ⁢viam, aut faciam*** не е произнесена от ⁣някой римски философ или консул. Или случайно изтървана от древен майстор, ‌строител на пътища,​ каквито освен с вещина и с любов изграждали някогашните римляни, трасирайки ⁢главните и ​до днес‌ пътни артност

*** „Само Цезар или нищо!“

****⁣ „The ‍mad pave the way ‍that the wise and cautious follow.“

елност

*** „Само Цезар или нищо!“

**** „The mad pave the way, ‍which the wise and cautious then follow.“

абена⁢ от нея власт. Без⁢ тук да агитирам ⁢за участие в подкрепа на ⁣която и‌ да е⁤ формация, каквото въпреки⁤ да не я ⁣легитимира, само⁤ ще я легализира ⁣и ⁣като‍ резултат⁢ би удължило агонията на България, независимо дали ще се включат или не в избори, ако ‌мнозинството мислещи българи, независимо​ къде се намират –⁤ в‌ страната и ‌извън нея, не само⁣ бленуват, а и наистина се стремят към отхвърляне на сегашното ​status quo, би следвало да се ​самоорганизират. ​Защото съвкупната оценка на всички обстоятелства явно налага радикален подход, съобразно⁣ принципа: ⁢Aut Caesar,‌ aut nihil!****. Както споменава Мигел ⁣де‍ Сервантес Сааведра: „Лудите проправят пътя, по който ​след това вървят разумните и предпазливи.“.

_______________________________

* с оглед на личността

** ​От ⁤възможност към действителност

*** Или ще намеря пътя, или ще прокарам път

**** Или всичко, или нищо

#Между #Фобос #Деймос #Поглед #Инфо

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.