Home » World » Къде е лявото в България? – 2024-05-07 01:44:45

Къде е лявото в България? – 2024-05-07 01:44:45

/Поглед.инфо/ Инициативата „Компас‌ за социалисти“ представя‍ палитра от ​леви гласове и полемики*

Парламентарните избори от април 2021⁤ г. са вече зад нас и въпреки че‌ все ⁣още ⁤не е ясно колко ​дълго новият парламент ще просъществува, едно знаем със сигурност: лявото⁤ хем няма‍ да има широко представителство в парламента, хем, отчитайки⁣ особеностите на българската ⁣медийна среда ​и нейното​ властоугодничество, леви прогресивни⁤ позиции ще намират⁤ все⁤ по-трудно⁤ място в обществения разговор.

Множество са анализите ​за съкрушителната ⁢загуба на ​Българската ⁤социалистическа партия. Те обаче не могат да⁤ изчерпят състоянието и бъдещето на левицата в България. Млади и вече не толкова млади⁤ социалисти се​ сдружават в колективи ⁤извън БСП‌ с ясната нагласа, че се борят срещу БСП като изразител на консервативни идеи и ⁤прокапиталистически⁣ политики; в продължение на повече от десетилетие редови социалисти напускат партията иМоля, обърнете внимание, че срокът за подаване на реплики и дуплики е важен и трябва да ⁢бъде спазен. ⁤Благодарим ви за сътрудничеството!

брев, ‍Мария Илиева⁢ и всички останали участници⁢ в‌ дискусията са поканени да изразят своите‌ мнения и‌ аргументи в рамките на​ посочените срокове. Събитието​ обещава да бъде интересно и плодотворно за размяна на ‌виждания и идеи. Благодарим на всички, ⁢които участват в този ‌диалог и се надяваме⁣ на конструктивни⁤ дискусии⁢ и обогатяващ обмен на мнения.Ново време” и ​dВЕРСИЯ си запазват‌ правото да редактират текстовете преди публикуването им.етент за култура” е сп.‌ за‍ литература и⁣ изкуство, ⁤излизащ в рамките на проекта dВЕРСИЯ.

strong>За контакти: ‍Рая Апостолова, тел. 0888 888 888, email:‍ [email protected]

em>За повече информация⁢ относно участието в дискусията, моля свържете се с ⁤организаторите на събитието.

ние е да оказват натиск върху БСП. Дренска обособява политическия момент с⁤ думите „Не може с БСП, но не може и без“. Но тук, за нас,​ изниква и един ‍друг въпрос:‌ Могат ли⁢ БСП или други леви партии, без антикапиталистическите колективи, без⁣ тяхната теоретична подготовка и опит по места?

Стойо‌ Тетевенски изтъква нуждата от отварянето ⁣и демократизирането ⁣на БСП по начин, който да обхване борбите на левите движения в страната. За автора обаче на този етап БСП е неспособна да защитава‍ и ⁣представлява тези движения заради консервативния си завой и ⁢липсата на адекватно социалистическо отношение и ‌теоретизиране по въпроси като расизъм‌ и хомофобия. Но критиките за адекватно отношение към расистки и хомофобски структури вляво не са‌ отнесени единствено⁣ към БСП. Антиавторитарните ⁢и анархистки‍ колективи Фабрика Автономия ‌ и Феминистка библиотека отбелязват, че дори в самите леви,⁤ извънпартийни движения работата на киуър активисти⁣ и анархисти ⁤търпи процес‍ на‍ маргинализация,‌ въпреки добре функциониращите и устойчиви физически⁤ пространства, ‌поддържани на основата на солидарност и взаимопомощ. За разлика от‍ Стойо Тетевенски, ⁣ Алекс‍ М. ‌счита, че няма ⁢място за каквото ⁢и да било​ взаимодействие между извънпартийните⁢ движения и партиите (особено БСП), предвид ‍отказа ⁢на ⁣последните от социалистическите идеали и политики.⁣ За авторката мястото на извънпартийните ‍движения не е в⁣ изборния процес.

Другарите от „23​ септември“ смятат​ обаче, че трябва да си върнем вярата в организираното ⁢партийно движение, както и че недоверието на левите към БСП произхожда от участието на столетницата в реставрацията на капитализма ‌и от обърнатия ѝ гръб⁣ към ​работническата класа. Решението на този проблем, според тях, е създаването на партия, която да защитава работническия интерес, от една страна, но и която ще се⁢ бори за премахването на капитализма, от друга. Илия Марков⁤ също извежда тезата за нуждата ⁢от нова лява⁢ партия, но такава, защитаваща леви, зелени и либерални позиции. Според него разговорите за ⁢социалистическите движения трябва да се ‍концентрират върху практически въпроси и цели. Два от тях са ключови: ясно ‍определение ‌на ‌групата хора, чиито интереси‌ една такава партия защитава, с цел⁤ устойчовото⁤ ѝ ‌развитие. Едно такова развитие преминава от ‌влизането в парламента, през​ установяването ѝ като основна ​опозиционна сила ⁤до⁤ достигането на възможността да сформира правителство. Вторият ключов въпрос, който⁣ Марков извежда, е нуждата ⁢от ‍ясни политики и‌ обозрима⁣ програма, ​която да привлече въпросната група хора.

Галин Дурев също вижда ⁤нарушена симбиоза между леви движения и партии, което ⁤стабилизира​ разминаването между интересите на работническата класа⁢ и възможността партиите да ⁢са изразител на този интерес, като отчита силно променената структура на формите на‍ труд в последните десетилетия.  ⁢ Иво Инджов обръща поглед върху политическата⁢ функция на⁤ левия ⁣популизъм и спори, че левите движения и партии трябва по-често ⁤да си служат с неговия език. За Инджов ​това⁤ би решило‌ проблема за политическата мобилизация,‌ и може би в някаква степен дава отговор на притесненията на ​Дурев.

Михаил Гюрев подхожда прагматично към въпроса⁢ за нарушеното ‌взаимодействие между партии ⁢и ​движения и смело предлага, ​че⁢ на този етап е необходимо​ подписването на ‍споразумение между социалистическите партии, от една страна, и синдикалните и леви ⁣колективи от друга. Коалиционният съвет, начело на ⁢това споразумение, ще функционира като „оперативен синтез“ между‍ партии и ⁢движения, а задачата му е да очертава политики и мерки, тактическите стъпки за‍ тяхното прокарване в парламента. Дългосрочната теоретико-практическа задача на⁤ Коалиционния съвет се крие в ‍ постигането на „оптимален синтез“ между партии и​ движеem>За повече информация относно участието в дискусията, ⁢моля свържете се с нас на посочените контакти.

е инициатива на​ сп. „Ново време“ и сп.⁣ dВЕРСИЯ, която има за цел да предостави платформа за ⁣диалог и обмен ⁤на идеи сред социалистическата общност в⁢ България.

етентът на‌ този текст е изцяло отговорност на авторите и не отразява‌ непременно официалната позиция на сп. “Ново⁢ време” и сп. dВЕРСИЯ.”

За⁣ повече информация относно процеса на‌ реплики и дуплики, моля посетете сайтовете на ​сп. “Ново​ време” и сп. dВЕРСИЯ. Благодарим ви!strong>За контакти: Рая Апостолова, тел. ​0888 888 888, email: [email protected]

нията за реплики и‌ дуплики‍ се провежда в ​съответствие с правилата на сп. ​“Ново време” и ​сп. dВЕРСИЯ. Организаторите⁣ запазват правото да редактират текстовете ⁢преди публикуването ⁣им.

битие,‌ което се организира от сп. „Ново време“ и сп. dВЕРСИЯ, с подкрепата на ‌Рая Апостолова, Ана ‌Пиринска, Петър Банков‍ и Станислав Додов.

ните науки” е ⁤инициатива на сп. “Ново време”​ и сп. dВЕРСИЯ,⁣ която се осъществява с подкрепата‌ на Фондация‍ “Отворено общество”.

p>

За повече информация относно участието в дискусията, моля свържете ‍се с нас⁣ на посочените контакти.

е ⁤инициатива на⁢ сп. „Ново време“ ‌и сп. dВЕРСИЯ, която има за цел да предостави платформа⁢ за дискусия ‌и обмен ‍на идеи ⁣сред социалистическата ⁣общност в България.

роект⁢ на сп. „Ново време“ и сп. dВЕРСИЯ, посветен‍ на социалните ​проблеми и предизвикателствата пред социализма⁤ в⁣ съвременния свят.

p>За повече информация относно участието в дискусията, моля свържете се с нас на посочените контакти.

ентар” е ⁤рубрика на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ, в която се публикуват статии и⁢ анализи ​на актуални теми от ​различни автори.етентността⁢ на⁢ информацията‌ в този‌ текст не може да бъде⁣ гарантирана ⁤и следователно не трябва да се използва⁤ за вземане на решения без консултация ⁢с‍ професионалист‍ в съответната област.”

За повече⁤ информация относно процедурата за подаване на ⁣реплики и дуплики, моля посетете сайтовете⁤ на ​сп. “Ново ⁢време” и сп. dВЕРСИЯ. ⁢Благодарим ‌на​ Рая Апостолова, Ана⁢ Пиринска, Петър Банков и Станислав Додов за участието им ‍в ​дискусията.ичество като патриархат ⁣и расизъм, за да се поддържа и ⁣възпроизвежда ‌– ‍той не ⁤може ‍да оцелее⁢ без тях. Чрез потисничеството на жените капитализмът си осигурява⁤ безплатното​ възпроизводство на труда. От феминистката група⁣ са се спрели по-подробно и на темите „Женски труд и трудови неравенства“, „Феминизъм и държавен социализъм в България“, „Феминизъм и ‌социализъм⁤ след 1989 г.?“ А текстът на Алекс М. обобщава‌ темата така: „Без⁤ феминизъм всеки социалистически проект⁢ ще се провали.“

В ⁢сферата на здравето социалистическите решения ‍от текстовете са значително реформистки ориентирани. Къдринка Къдринова и Яница⁢ Станчева влизат⁤ в задочен диалог, в който първата пита кой днес⁢ напомня, че достъпът до​ безплатно здравеопазване е закрепен в Конституцията, докато втората цитира съответния член от основния ​закон и подчертава,‌ че заложеното в него‍ положение съществува само де юре. За ⁣реформи на национално ниво говорят Станчева и „23 септември“, като авторите⁣ подчертават нуждата от премахване на търговията от здравния сектор и засилване ‌ролята на държавата в производството на лекарства, образованието на специалистите, превенцията и профилактиката. Текстовете ‌обаче не коментират как може ‍да⁤ се​ стигне до⁢ необходимите промени. ⁤Дали резултатите от над ⁣двегодишния протест‍ на⁤ медицинските работнички (споменат само от „23⁣ септември“) не поставят под въпрос⁢ реалните шансове на реформисткия подход тук и сега у нас? Или пък, като отчетем слабата обществена, партийна и всякаква ⁢подкрепа, която протестиращите получават, кой/кои са субектите, които да провокират⁢ и осъществят тези реформи? Владимир‌ Митев отива ⁣крачка по-далеч, ⁤като извежда солидарния принцип в здравеопазването извън границите на националната държава и възлага надежди‍ на усилията на различни организации на глобалното‌ гражданско общество да оказват ​натиск върху обединения като Европейския съюз. Това ли е пътят‌ или⁢ е другаде, и кой и как да поведе по него? Впрочем, слабата подкрепа за протестите на ‍медицинските сестри според нас очертават по още⁣ един начин слабостта на социалистическите движения и партии⁢ към днешния ‌момент. Въпреки силно ⁢левите позиции на протестиращите сестри, лявото не⁣ съумя да ⁣се солидаризира и да изиска промени в здравната⁢ система.

От тук​ накъде?

***

За нас, организаторите, има частичен ⁢отговор на поставения​ горе въпрос. Той се съдържа във Фаза⁣ 2 на „Компас за социалисти“, която ще се проведе в рамките на месеците май, юни и юли. Организирана е ⁤в следните етапи:

  • Реплика: Всеки участник, изпратил своя позиция ⁣във фаза ‍1, има възможност да реагира на една (или повече) от постъпилите други позиции в ⁣рамките на 1000-1500 думи. Тази ​фаза е отворена и за тези, които​ не са взели участие‌ във фаза 1, но искат да репликират една или повече от вече зая. „Ново време“ и сп. dВЕРСИЯ, посветен на социалдемократията и социализма ‌в България.

    уважение към другите участници.

  • Синтез: След приключване на фаза‌ 2, модераторът на дискусията ще направи синтез на основните аргументи и позиции, които са ⁢били изразени от участниците. Този ⁣документ ще бъде разпространен на всички участници, заедно с покана за участие​ във фаза 3.

  • Дебат: В последната​ фаза на дискусията участниците ще имат ‌възможност да​ обсъдят синтезирания документ и да изразят своите окончателни ⁢мнения по ⁣темите, които са били обсъждани.⁣ Дебатът ще бъде ‌модериран от организаторите‍ на дискусията с цел осигуряване на ред ‌и уважение към всички участници.

Този формат на ‌дискусия е предназначен ​да насърчи конструктивния диалог и обмен ⁣на идеи ⁢между участниците. Вярваме, че чрез участието в този процес всеки⁤ може да разшири своите познания и ⁢да се запознае с различни гледни точки по важни обществени въпроси. ⁢Благодарим⁤ ви за участието и се‍ надяваме на ​интересни и продуктивни дискусии!

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.