/Поглед.инфо/ Според повечето експерти, които наблюдават демографските процеси и сравняват текущите данни с резултатите от преброяването, през 2023 г. Индия ще стане най-населената страна на планетата. Населението й ще надхвърли 1425 милиона души, което ще позволи на Индия да изпревари Китай.
Освен това, за разлика от Китай, който навлезе в етап на демографска стагнация, Индия все още има значителен потенциал за растеж. Ако настоящите тенденции се продължат до средата на века, индийското население има шанс да надмине границата от 1,7 милиарда.
Такъв мощен растеж, съчетан с очевиден технически прогрес (съвсем наскоро космическият кораб Chandrayaan-3 направи успешно меко кацане на повърхността на Луната и достави там първия индийски луноход) ни принуждава да погледнем към мястото на Индия в глобалния политически концерт по съвсем различен начин. Вече не е „най-големият диамант в нечия корона“, а силен независим играта ще получат достъп до ценна информация и анализи.
пен нарастването на населението ще позволи на Индия да реши проблемите с бедността и да се присъедини към клуба на развитите страни, поддържайки лидерството си в показателите за обем с приличен стандарт на живот?
Индия и Китай: надпревара от хилядолетия
Фактът, че Индия изпревари Китай по брой на гражданите си, се възприе като информационна сензация, но в исторически план подобно събитие не е нещо уникално. Две азиатски цивилизации се борят за статута на най-населения регион в света от древни времена, като първоначално надмощие имаше Индийския субконтинент.
Така, според мета-анализ на редица демографски изследвания, проведени под егидата на ООН, се признава, че населението на Южна Азия преобладава над населението на Източна Азия до XVI век. Оказва се, че в негласната демографска конкуренция исторически приоритет има Индия, а не Китай, както са свикнали да вярват нашите съвременници.
Преди две хиляди години индийсе информират за важните теми, които обсъждаме.
наложени от социалните мрежи и ще достигнем до повече хора. Благодарим ви за подкрепата!
зможно изхранването на голям брой хора.
Друг важен фактор за рекордното население на Индия трябва да се признае като духовните традиции на самоограничение, които са се развили тук, въплътени в индуизма, джайнизма и будизма, който е генетично свързан с индийската културна традиция.
Културата на скромното потребление, която се е развила в индийското общество, широко почитаните идеали на аскетизма и широко разпространеният отказ от консумация на месо доведоха до факта, че хранителната база, създадена от труда на индийските фермери, може да изхрани повече хора на конвенционална единица продукт отколкото в Европа, Централна Азия или Магреб.
Така през повечето периоди от цялата история на глобалната демографска конкуренция индийският макрорегион е водещ. Китай поема лидерството само в три сравнително кратки периода от тази „надпревара“: вероятно по време на династията Тан (8 век); около 1600 г. в навечерието на манджурската инвазия; и приблизително от средата на 18 век до наши дни.
Последният, най-дълъг период на китайско господство настъпва през ерата на колонизацията на Индия, която нанася огромни демографски щети на всички народи от Южна Азия. Британският колониален геноцид: най-големият в световната история, ако считаме намаляването на броя на една етническа група поради хищническите действия на друга група за геноцид (няма значение дали задачата за намаляване е била формулирана или не), то трагедията на колониална Индия представлява най-големият геноцид в човешката история по отношение на броя на жертвите.
Единственото нещо, което може да се сравни с него, и то само до известна степен, е трагедията на търговията с африкански роби или изчезването на индианците в Америка.
Освен това става дума не само за преките военни загуби на индийците по време на колониалните войни и освободителните въстания, не само за обедняването на страната поради колониален грабеж. Основната причина за бедствието беше разрушаването на целия икономически механизъм на индийския макрорегион, унищожаването на цели сектори на икономиката, преориентирани от вътрешните нужди на местното население към нуждите на завоевателите.
Учебническият цитат на лорд Бентинк, че „равнините на Бенгал са бели от костите на памучни тъкачи“, познат на всички възпитаници на съветското училище от „репоста“ на Карл Маркс, точно илюстрира колапса на памучната индустрия, в която са работели десетки милиони хора.
Преди пристигането на британците титлата „фабрика на света“ можеше с право да се носи от Индия, която произвеждаше около една четвърт от световните индустриални (занаятчийски) продукти, включително до половината от световния текстил. Английските колонизатори присвоиха индийския памук, зареждайки фабриките в Ланкашир и Манчестър с безплатни суровини и лишавайки съответната индийска индустрия от прежда.
Британците се информират за важните теми, които обсъждаме.
се информират за важните теми, които обсъждаме.
се информират за важните теми, които обсъждаме.
ено в държавните програми за развитие за първото и второто десетилетие на този век.
Трудно е да се осъди за такива радикални мерки страна, която е преживяла векове на хроничен глад и полага титанични усилия за преодоляване на бедността, детската смъртност и инфекциозните заболявания, причинени от нехигиенични условия, но също така е трудно да се препоръчат подобни регулаторни мерки като роля модел.
Фактът, че Индия излезе напред в демографската конкуренция с Китай, се обяснява преди всичко с факта, че Китай премина по-бързо през демографски преход, който естествено се свързва с урбанизация и модернизация. Достатъчно е да споменем, че делът на градското население в Китай надхвърли 50% през 2012 г., а в Индия 64% от гражданите все още живеят в селските райони.
Освен това средният доход на глава от населението на китайски гражданин е повече от два и половина пъти по-висок от този на индиец (БВП на глава от населението по ППЦ в Китай през 2022 г. е около 21,4 хиляди долара, а в Индия – 8,3 хиляди. Doll. ).
На този фон изглежда съвсем логично в Китай преди това да е имало трансформация на традиционното патриархално общество, практикуващо висока раждаемост. Регионалният анализ също така убедително показва, че основната причина за по-бързия темп на нарастване на населението на Индия в сравнение с Китай не е политиката на правителството.
В самата Индия има много значителна диференциация на демографските показатели в различните щати. По този начин най-значимият показател за възпроизводство, общият коефициент на плодовитост или TFR (който ни позволява да разберем колко деца ще има на жена предвид настоящата тенденция), варира значително в зависимост от региона.
Например в щата Сиким TFR изглежда твърде нисък дори по европейските стандарти (1,1 – което означава абсолютно преобладаване на семейства с едно дете) и може да се сравни само с рекордно ниските показатели на далекнат до ценната информация, която предоставяме!
игнат до ценната информация, която предоставяме!
ство, което дава ислямската традиция.
В същото време регионалната променливост на раждаемостта в Индия е доста ясно свързана със степента на урбанизация: като правило, колкото по-висок е делът на селското население, толкова по-висока е раждаемостта и обратно.
Забележителните изключения са два слабо населени планински региона, Сиким и Ладак, където нивата на раждаемост са изключително ниски дори по съвременните стандарти, въпреки че по-голямата част от населението на Сиким и Ладак все още живее в селските райони.
Вероятно основната причина за този спад е основната стратегия за контрол на раждаемостта, която отдавна е разпространена сред народите от хималайските планини.
Например полиандрията традиционно се практикува в този регион. Най-големият син на собственика на земята може да се ожени по избор, но за всички останали наследници по мъжка линия е предложена единствената алтернатива: или да се присъединят към семейството на по-големия брат като втори (трети и следващи …) съпрузи на жена си или да станат монаси.
По този начин се регулира човешкото натоварване върху хранителните земи; тъй като един плодороден парцел в средата на безплодни планини може да изхрани само едно семейство, то само на една жена бива позволено да ражда потомство на тази територия. В същото време броят на съпрузите й не е ограничен: колкото и да са те, повече от една бременност годишно все още не може да се случи.
Подобна икономическа полиандрия е само един, макар и най-впечатляващият елемент в многостранната стратегия за демографско самоограничаване на хималайските народи. Много е вероятно отношението към плодотворното самоограничение, което се е вкоренило в плътта и кръвта, съвпадащо със съвременните глобални тенденции за малки деца, да дава толкова забележим ефект на намаляване на раждаемостта дори при селски начин на живот.
Стръмният хълм на демографския преход и зигзагътрнативна информация и анализи.
ва информация и анализи. Благодарим ви за подкрепата!
нат до ценната информация, която предоставяме.
ат да се информират за важни теми и да обсъждат бъдещето заедно. Благодарим ви за подкрепата!
00 милиона. Тоест населението на страната все още има значителен потенциал за растеж, което може допълнително да засили новопридобития световен шампионат.
Работната сила на Индия има още по-голям потенциал за растеж, тъй като днес размерът на възрастовата кохорта, която навлиза в трудовия живот (приблизително 24-25 милиона годишно) е значително, два пъти и половина, по-голям от размера на кохортата, достигаща старост ( около 10 милиона шестдесетгодишни и 8 милиона на 65 години). Като се има предвид значителното увеличаване на продължителността на живота (средният индийски гражданин днес има шанс да живее до 72 години, включително мъжете до 70 години) и удължаването на активната трудоспособна възраст, можем спокойно да кажем, че трудовите ресурси на страната ще непрекъснато нарастват през следващите тридесет години.
Най-големият социално-икономически ефект през предстоящия четвърт век трябва да дойде от намаляването на така наречения коефициент на социална тежест: съотношението граждани в трудоспособна и инвалидна възраст.
Ако преди десет години децата под 15 години представляваха приблизително 30% от индийското население, а десет години по-късно тази цифра има шанс да се доближи до 22%, това значително ще намали нуждата от социални разходи и ще освободи повече ръце на родителското поколение за продуктивно работа.
Така наречената трета фаза на демографския преход, когато спадът на раждаемостта, водещ до намаляване на дела на непълнолетните, съвпада с все още доста ниския дял на възрастните хора, се счита във всички страни за златния век на икономическото развитие, което позволява по-голяма част от населението да се включи в икономиката.
Така както в сравнение с Китай, така и в сравнение със САЩ, чието население вече е в четвъртата фаза на демографския преход, индийската икономика е в изгодна позиция – както поради продължаващия абсолютен ръст на работната сила, а, която предлагаме тук.
тивна информация и анализи, които не се срещат в главните медии.
до ценната информация, която предоставяме. Благодарим ви за подкрепата!
тъпват до информацията, която споделяме.
ще получат достъп до ценна информация и анализи. Благодарим ви за подкрепата!
ниско ниво и дори ще прерасне в някакъв, макар и скромен, ръст?
Демографите все още нямат много добра представа какви тенденции очакват света след четвъртата фаза на демографския преход; дали тези тенденции ще станат глобални или ще се различават значително в различните локални цивилизации. Следователно, гледайки толкова далеч в 2100 г. и предварително разпределяйки местата в икономическите класации, има много дръзка футурология, а не обективна наука.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
#Индия #човешкият #потенциал #като #заявка #за #глобално #лидерство
