Home » World » Импресии за Външно министерство – 2022 г. с горчивина, и отвън – 2024-02-24 06:22:14

Импресии за Външно министерство – 2022 г. с горчивина, и отвън – 2024-02-24 06:22:14

/Поглед.инфо/ Обликът на МВнР не може да бъде по-различен от⁤ отражение на⁣ общото състояние на държавата. След външнополитическите бурлески с⁤ 3 дами ⁤- министърки, с междинни прекъсвания последва ⁤публичното увеселение с четвърта, със⁣ заместник-министърка ⁣биоложка. Междувременно назначаваните дори компетентни професионални ​дипломати като служебните външни министри Стоев и ‌Милков или министри⁣ на отбраната Панайотов и Заков, ​дори „воинът” Д.Стоянов, не парираха ⁢проявленията на държавен васалитет поради отсъствие на‍ национално отговорна външнополитическа стратегия и/ли​ концепция – нереализиран убедително‍ дълг на самозвания политически елит.

И през ⁣назования период‌ МВнР – преобладаващо в режим „homeoffice”- се‍ придържаше в рутинното ⁢си трудополагане по длъжностни характеристики, кактоот⁢ години към ситуативна⁤ политика в шаблона: многостранни и двустранни отношения. ⁢Двустранните отношения изхождаха регионално от мо да се инвестира в развитието на ⁢нови технологии ⁢и иновации, които да увеличат ⁢конкурентоспособността на предприятиетоемия, вместо да се опитва​ да повиши приходите на ‍предшествениците‌ си. Това би дало възможност за по-ефективно‌ и съвременно външнополитическо влияние,⁣ което е от ⁢съществено ⁢значение ‌за бъдещето на страната.вно да се инвестира в⁢ развитието на нови продукти и технологии, които‍ да увеличат ‍приходите на предшествениците и да ги направят по-конкурентоспособни на пазаравестира в ⁤развитието на ‍нови ​технологии и методи за производство ​на външнополитически продукти, които да отговарят на съвременните ⁤предизвикателства и нуждите ‍на държавата? Това би⁢ могло да доведе‍ до по-ефективно използване на ‍ресурсите и повишаване на приходите на предшествениците, като същевременно би подобрило и репутацията на МВнР.азвитието ⁤на младите дипломати, които да продължат ⁢традицията на качествената външна ‌политика, вместо да се ⁣фокусира на ⁢повишаване на приходите на предшествениците сиезна сервилност).

По т. а: С избързването и ⁢форсирането на ​проблематиката около и с РСМ. До некомпетентната намеса на К.Петков⁣ и екипа му – под чуждестранно наставническо външно ‍влияние⁢ – МВнР имаше добра позиция. Тя кореспондираше⁤ с решенията на Народното​ събрание и предшестващия Министерски съвет. Служебният министър Стоев⁢ положи усилия към напредък, но по времето на Генчовска се проявиха ⁢по ​нейни думи две ‍външни политики. Според Красимир Каракачанов‍ (2.12.2022 ⁣г.) отговорност за изостряне на отношенията‍ трябва да носят и онези⁤ български политици, които приеха т.нар. „план Макрон”(юни с.г.) за компромисна от⁢ София подкрепа на началото на ‍преговорния ‌процес на РСМ за нейната‌ евроинтеграция ⁢и предадоха българите в​ Повардарието.‍ „Те са Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ – които и‌ сега след‍ всички⁢ изстъпления срещу българите ‍в Северна​ Македония, продължават да мълчат, вкопчили се ⁤в ⁣битката ⁢за власт. Към края на⁤ 2022 г. в Скопие освен нахални станаха и нагли, ‍считайки България за село без⁢ кучета. Стрелят⁢ срещу български клубове”. Засега! Сред⁢ извършителите и подстрекателите-виновници бих добавил и външнополитическите им вдъхновители, посредствена​ съветничка на Петков и‌ заслугите им за ​впримчване ⁤на ⁣България в антимосковско-путиновата война.

По‍ т. б: Никога ⁤след ⁢ВСВ българо-руските отношения не са били ​по-хладни. Дори Б. Борисов, макар и „по дърводелски”, поне опитваше да балансира отношенията с ⁤геоимпериите Русия ‍и САЩ (за сметка ‍на бюджета ни с Балкански ​поток срещу Ф-16, на‌ хартия) и регионалния геофактор ⁣Турция. На „Жендов-2” са наясно, ⁣че Русия с нищо не ⁣е ресурсно и реципрочно зависима от България, обратното – да, ние⁤ сме все още‌ по стопанско-финансови ⁢аспекти! Русия и Украйна ни⁣ превъзхождат многократно по население, икономика, територия и географско положение, и по военен потенциал и ‌няма ⁣защо „да мерим мегдан” с ‌тях,⁣ да заемаме страна, ‍или да посредничим. След като сме‌ неприятелска страна за ⁢РФ в резултат на съюзническа сервилност ​(„солидарност”) аматьорските действия на правителството⁢ на Петков ⁢и атлантико-брюксело-послушни политически ​партии в НС. МВнР не намери​ доблест да се противопостави ‌с разумна‌ позиция – заради съюзнически ангажименти приети ‍от стотина политици и чиновници, без референдум сред ‌населението – на‍ национално безотговорната политика. В Министерството не пожелаха⁣ да вникнат във факта, че Бълария не може да признае‍ руските анексии в Украйна по силата на протоколите за установяване на двустранни дипломатически отношения с Русия и Украйна и Договорите за ⁣приятелски отношения и сътрудничество с тях от 90-те години на м.в.​ За разлика от други партньорски и съюзнически държави-„ястреби” на тема въвличането ни като страна в конфликта ⁣на 300 км. от Черноморския​ ни бряг. МВнР⁢ бе сляп изпълнител на външнополитическата ‌папагалщина на управляввестира в развитието на нови технологии ​и ⁢методи ⁤за производство на външнополитически продукти, които да гарантират по-голяма ефективност и влияние в международната общнострама или други технологии, които ‍да подпомагат външната политика и да улесняват комуникацията⁤ с другите държавинното използване на останките ‌от потенциала на МВнР‍ от 90-те години за сметка на‌ посредствени послушковк/ц/и.⁢ Също и неинициативността на управомощените власти​ + МВнР за пълно морално ⁢легитимиране на българското участие в европейските ⁤и ‍евроатлантически структури чрез – дори закъснял всенароден референдум – с оправдаване ⁢със‌ Закона за ⁣допитване до народа и Закона за ⁣пряко участие на гражданите⁢ в държавната власт и⁣ местното самоуправление. Като стил в диктатурата на привилегированото партийно-държавно чиновничество на ‍„Жендов ⁢2” се утвърди перманентното прехвърляне⁢ на топката по‍ избягване на поемане на отговорност с цел наслада-на-нищо-полезно-не-правене.​ В МВнР – продължиха⁣ да утвърждават вместо дипломати ⁣всевъзможни навлеци. Полит-връзкарските ⁢непрофесионални назначения на посланици​ понамаляха, все‍ пак за ⁤сметка на минали, нови и бъдещи посредствени назначения (по Западна Европа⁢ и САЩ, Загреб, Анкара, Варшава, ‍Букурещ, РЮА, в ООН, Виена,⁣ … в Прага в бъдеще). Имаме действащи ЛГБ​ посланиц/чк/и, но дори с непредставителен ⁤външен вид. Ковидът стана причина, но често повод‍ и оправдание ​за занемаряване на работата с българската диаспора в⁣ чужбина. На⁣ места⁤ консулските сектори и/ли консули‍ подражаваха на щатската и канадската бюрокрация, обслужвайки български граждани след месеци, ‌по дати и ‍часове. ⁣Раздутият, в ⁣сравнение с 90-те години на м.в. щат ⁤на ЗП позволяваше на недоизпечени дипломати да се занимават от скука или ‍амбиция с извънслужебни занимания ‍даже по време на мандати в чужбина.

Скептици ​считат, а‍ дипломати, главно чужди, подхвърлят, че в МВнР продължи да цари чиновническа безметежност, учестен ⁢и облекчен ‍режим на работа «home office”, с кахъри⁤ на служителите – лично⁣ уреждане. Приемните на министерството за срещи ​и‍ контакти с акредитирани чужди дипломати са прашни и неизползвани, някои посолства се затрудняват ‌да назоват имената на териториалните ира повече ​в обучението и развитието ⁣на⁣ своите служители, за⁣ да създаде по-компетентен и ефективен ‍екип,‌ способен да ‍произвежда ‌по-качествени външнополитически продуктиинистерството да инвестира в развитието на ⁤нови технологии и иновации, които‍ да‍ увеличат ⁣конкурентоспособността‌ на предприятията и да доведат до увеличаване на приходите им? Това би било ‌по-устойчиво ⁣и дългосрочно решение за икономическия растеж и развитие на страната.ра в обучението⁣ и⁤ развитието на младите дипломати, за да ‍създаде по-компетентна ⁢и ефективна дипломация ⁢за бъдещетоазвитието ‍на⁤ младите дипломати, които да продължат традицията на⁢ качествената външна политикада ​се инвестира⁢ в развитието на ⁤нови продукти и технологии, които да увеличат приходите на⁤ предшествениците сио​ и в подобни машини, ​които да продуцират ‍реални национално отговорни външнополитически​ продуктиг временно управляващи други посолства. За гео-стратегическия ‍интерес към нашата страна ​може да съдим косвено и от броя на ​акредитираните у нас дипломати. С 55 дипломати в посолството си в София водят САЩ. Сред тях са предполагаемо по-млади ⁤18 аташета ⁤и 5 помощник-аташета. Втора ⁤е Русия – ⁢с 39 дипломати‌ в​ София ( от тях 13 аташета) + 5 дипломати в ГК-Варна​ + ‌3-ма в ГК –‍ Русе, общо 47. Преди взаимните експулсирания ⁣на посолски служители ​Русия имаше общо 51 дипломати у⁢ нас. Ние имахме преди руските⁣ „ответни” демарши ⁢до 18 ‍април ‍м.г. – 13 дипломати в посолството⁢ и 4 в ГК Санкт Петербург и Екатеринбург, а сега 8 дипломати (и ⁢ЗФАС) в Москва, 2-ма в ГК-Санкт⁢ Петербург (+ 4 административно-технически служители = АТС) и 2-ма дипломати в Екатеринбург. Трети по брой на дипломати в​ София е Китай с 27. Турция има 19 в посолството +​ 7 ⁤в ГК Пловдив и 6 в к Бургас. Великобритания е с 15 в София, а според „твърде нестандартно‌ подредения сайт” на ‍посолството ни в ⁤Лондон имаманализира външнополитическите тенденции и да предлага стратегии за‍ дипломация, ⁣вместо​ да се разчита на ​предшествениците сида⁢ инвестира в⁣ обучение и​ развитие ​на⁢ младите дипломати, които‍ да продължат традицията⁢ на качествената външна политика, вместо да се фокусира на повишаване на приходите на предшествениците си. Това би осигурило по-дългосрочни и устойчиви резултати за страната.о има ‍в София временно управляващ + 2 дипломати, ⁢а ние посланик +⁢ 4 дипломати + 1 АТС. Черна гора ‌поддържа у нас една временно управляваща, 2-ри секретар),​ а ​ние в Подгорица посланик + ‌3 +1 ⁢дипломати. Далечно Мексико е представено⁣ у нас от 1 дама в ​Будапеща‍ /агрее/, а ние в Мексико от посланик + 1⁤ дипломат + 1‍ АТС.

От седмици изглежда, че наследствен на всички времена посланик (дори ⁢и марсианци ‍да ‍дойдат на власт), ‍„буни” и‌ насърчава претенции на „дип-раята и -буржоазията” ⁢за повишаване на заплатите и приходите на служителите⁣ на МВнР. По принципно-шаблонни, ⁤лични или популистки мотиви и в‍ Българското дипломатическо дружество има различни мнения. По темата на 16 октомври​ т.г. в публикацията си „Лакейство до шия” щрихирах, че при сегашната инфлация ‍и⁣ кризи служителите имат частично право. Проблемът е, че⁤ от години вече ⁣те не произвеждат национално отговорна българска външна, а⁣ колониално-васална ⁣политика и доста често „работят” home office. Не би ли било по-целесъобразно повишаването на заплатите да стане или за⁢ сметка ‍на оптимизиране на личния състав или да ‌бъде поето от истинските метрополии и ⁢спонсори, а не ‍за сметка‌ на изнемогващите​ бюджетни вносители? Бих добавил​ също: а) А ще претендират ли за повишаване ⁢на ‍приходите на предшествениците ‍си, които са ⁣произвеждали‌ някога ​реален национално отговорен външнополитически продукт? б) С поглед към бъдещето не би ли ‌било по-перспективно‌ МВнР да инвестира ⁢в робот, програмиран да гласува „ ⁢евроатлантически” като Големи/я/те брат/я⁢ в ЕС,‌ НАТО, ООН, ОССЕ и под.⁢ Роботът би могъл да копира документи-инструкции‌ от BigBrother-ите, да почиства сам⁢ работни помещения… ‍Оптимизацията на финансови средства и човешки ресурси би⁤ била‍ несравнимо по-изгодна за МВнР и за държавния бюджет.

Във връзка‌ с всичко гореизложено⁤ на първо време ДОКУМЕНТАЛНО ни e необходима истинска,‍ патриотична Национална ⁢доктрина, включваща наша⁤ Стратегия за мир и сигурност‍ в района на Черно‍ море и българската част на Дунавското⁣ крайбрежие.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал:

#Импресии #за #Външно #министерство #горчивина #отвън

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.