/Поглед.инфо/ Обликът на МВнР не може да бъде по-различен от отражение на общото състояние на държавата. След външнополитическите бурлески с 3 дами - министърки, с междинни прекъсвания последва публичното увеселение с четвърта, със заместник-министърка биоложка. Междувременно назначаваните дори компетентни професионални дипломати като служебните външни министри Стоев и Милков или министри на отбраната Панайотов и Заков, дори „воинът” Д.Стоянов, не парираха проявленията на държавен васалитет поради отсъствие на национално отговорна външнополитическа стратегия и/ли концепция – нереализиран убедително дълг на самозвания политически елит.
И през назования период МВнР – преобладаващо в режим „homeoffice”- се придържаше в рутинното си трудополагане по длъжностни характеристики, кактоот години към ситуативна политика в шаблона: многостранни и двустранни отношения. Двустранните отношения изхождаха регионално от мо да се инвестира в развитието на нови технологии и иновации, които да увеличат конкурентоспособността на предприятиетоемия, вместо да се опитва да повиши приходите на предшествениците си. Това би дало възможност за по-ефективно и съвременно външнополитическо влияние, което е от съществено значение за бъдещето на страната.вно да се инвестира в развитието на нови продукти и технологии, които да увеличат приходите на предшествениците и да ги направят по-конкурентоспособни на пазаравестира в развитието на нови технологии и методи за производство на външнополитически продукти, които да отговарят на съвременните предизвикателства и нуждите на държавата? Това би могло да доведе до по-ефективно използване на ресурсите и повишаване на приходите на предшествениците, като същевременно би подобрило и репутацията на МВнР.азвитието на младите дипломати, които да продължат традицията на качествената външна политика, вместо да се фокусира на повишаване на приходите на предшествениците сиезна сервилност).
По т. а: С избързването и форсирането на проблематиката около и с РСМ. До некомпетентната намеса на К.Петков и екипа му – под чуждестранно наставническо външно влияние – МВнР имаше добра позиция. Тя кореспондираше с решенията на Народното събрание и предшестващия Министерски съвет. Служебният министър Стоев положи усилия към напредък, но по времето на Генчовска се проявиха по нейни думи две външни политики. Според Красимир Каракачанов (2.12.2022 г.) отговорност за изостряне на отношенията трябва да носят и онези български политици, които приеха т.нар. „план Макрон”(юни с.г.) за компромисна от София подкрепа на началото на преговорния процес на РСМ за нейната евроинтеграция и предадоха българите в Повардарието. „Те са Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ – които и сега след всички изстъпления срещу българите в Северна Македония, продължават да мълчат, вкопчили се в битката за власт. Към края на 2022 г. в Скопие освен нахални станаха и нагли, считайки България за село без кучета. Стрелят срещу български клубове”. Засега! Сред извършителите и подстрекателите-виновници бих добавил и външнополитическите им вдъхновители, посредствена съветничка на Петков и заслугите им за впримчване на България в антимосковско-путиновата война.
По т. б: Никога след ВСВ българо-руските отношения не са били по-хладни. Дори Б. Борисов, макар и „по дърводелски”, поне опитваше да балансира отношенията с геоимпериите Русия и САЩ (за сметка на бюджета ни с Балкански поток срещу Ф-16, на хартия) и регионалния геофактор Турция. На „Жендов-2” са наясно, че Русия с нищо не е ресурсно и реципрочно зависима от България, обратното – да, ние сме все още по стопанско-финансови аспекти! Русия и Украйна ни превъзхождат многократно по население, икономика, територия и географско положение, и по военен потенциал и няма защо „да мерим мегдан” с тях, да заемаме страна, или да посредничим. След като сме неприятелска страна за РФ в резултат на съюзническа сервилност („солидарност”) аматьорските действия на правителството на Петков и атлантико-брюксело-послушни политически партии в НС. МВнР не намери доблест да се противопостави с разумна позиция – заради съюзнически ангажименти приети от стотина политици и чиновници, без референдум сред населението – на национално безотговорната политика. В Министерството не пожелаха да вникнат във факта, че Бълария не може да признае руските анексии в Украйна по силата на протоколите за установяване на двустранни дипломатически отношения с Русия и Украйна и Договорите за приятелски отношения и сътрудничество с тях от 90-те години на м.в. За разлика от други партньорски и съюзнически държави-„ястреби” на тема въвличането ни като страна в конфликта на 300 км. от Черноморския ни бряг. МВнР бе сляп изпълнител на външнополитическата папагалщина на управляввестира в развитието на нови технологии и методи за производство на външнополитически продукти, които да гарантират по-голяма ефективност и влияние в международната общнострама или други технологии, които да подпомагат външната политика и да улесняват комуникацията с другите държавинното използване на останките от потенциала на МВнР от 90-те години за сметка на посредствени послушковк/ц/и. Също и неинициативността на управомощените власти + МВнР за пълно морално легитимиране на българското участие в европейските и евроатлантически структури чрез – дори закъснял всенароден референдум – с оправдаване със Закона за допитване до народа и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Като стил в диктатурата на привилегированото партийно-държавно чиновничество на „Жендов 2” се утвърди перманентното прехвърляне на топката по избягване на поемане на отговорност с цел наслада-на-нищо-полезно-не-правене. В МВнР – продължиха да утвърждават вместо дипломати всевъзможни навлеци. Полит-връзкарските непрофесионални назначения на посланици понамаляха, все пак за сметка на минали, нови и бъдещи посредствени назначения (по Западна Европа и САЩ, Загреб, Анкара, Варшава, Букурещ, РЮА, в ООН, Виена, … в Прага в бъдеще). Имаме действащи ЛГБ посланиц/чк/и, но дори с непредставителен външен вид. Ковидът стана причина, но често повод и оправдание за занемаряване на работата с българската диаспора в чужбина. На места консулските сектори и/ли консули подражаваха на щатската и канадската бюрокрация, обслужвайки български граждани след месеци, по дати и часове. Раздутият, в сравнение с 90-те години на м.в. щат на ЗП позволяваше на недоизпечени дипломати да се занимават от скука или амбиция с извънслужебни занимания даже по време на мандати в чужбина.
Скептици считат, а дипломати, главно чужди, подхвърлят, че в МВнР продължи да цари чиновническа безметежност, учестен и облекчен режим на работа «home office”, с кахъри на служителите – лично уреждане. Приемните на министерството за срещи и контакти с акредитирани чужди дипломати са прашни и неизползвани, някои посолства се затрудняват да назоват имената на териториалните ира повече в обучението и развитието на своите служители, за да създаде по-компетентен и ефективен екип, способен да произвежда по-качествени външнополитически продуктиинистерството да инвестира в развитието на нови технологии и иновации, които да увеличат конкурентоспособността на предприятията и да доведат до увеличаване на приходите им? Това би било по-устойчиво и дългосрочно решение за икономическия растеж и развитие на страната.ра в обучението и развитието на младите дипломати, за да създаде по-компетентна и ефективна дипломация за бъдещетоазвитието на младите дипломати, които да продължат традицията на качествената външна политикада се инвестира в развитието на нови продукти и технологии, които да увеличат приходите на предшествениците сио и в подобни машини, които да продуцират реални национално отговорни външнополитически продуктиг временно управляващи други посолства. За гео-стратегическия интерес към нашата страна може да съдим косвено и от броя на акредитираните у нас дипломати. С 55 дипломати в посолството си в София водят САЩ. Сред тях са предполагаемо по-млади 18 аташета и 5 помощник-аташета. Втора е Русия – с 39 дипломати в София ( от тях 13 аташета) + 5 дипломати в ГК-Варна + 3-ма в ГК – Русе, общо 47. Преди взаимните експулсирания на посолски служители Русия имаше общо 51 дипломати у нас. Ние имахме преди руските „ответни” демарши до 18 април м.г. – 13 дипломати в посолството и 4 в ГК Санкт Петербург и Екатеринбург, а сега 8 дипломати (и ЗФАС) в Москва, 2-ма в ГК-Санкт Петербург (+ 4 административно-технически служители = АТС) и 2-ма дипломати в Екатеринбург. Трети по брой на дипломати в София е Китай с 27. Турция има 19 в посолството + 7 в ГК Пловдив и 6 в к Бургас. Великобритания е с 15 в София, а според „твърде нестандартно подредения сайт” на посолството ни в Лондон имаманализира външнополитическите тенденции и да предлага стратегии за дипломация, вместо да се разчита на предшествениците сида инвестира в обучение и развитие на младите дипломати, които да продължат традицията на качествената външна политика, вместо да се фокусира на повишаване на приходите на предшествениците си. Това би осигурило по-дългосрочни и устойчиви резултати за страната.о има в София временно управляващ + 2 дипломати, а ние посланик + 4 дипломати + 1 АТС. Черна гора поддържа у нас една временно управляваща, 2-ри секретар), а ние в Подгорица посланик + 3 +1 дипломати. Далечно Мексико е представено у нас от 1 дама в Будапеща /агрее/, а ние в Мексико от посланик + 1 дипломат + 1 АТС.
От седмици изглежда, че наследствен на всички времена посланик (дори и марсианци да дойдат на власт), „буни” и насърчава претенции на „дип-раята и -буржоазията” за повишаване на заплатите и приходите на служителите на МВнР. По принципно-шаблонни, лични или популистки мотиви и в Българското дипломатическо дружество има различни мнения. По темата на 16 октомври т.г. в публикацията си „Лакейство до шия” щрихирах, че при сегашната инфлация и кризи служителите имат частично право. Проблемът е, че от години вече те не произвеждат национално отговорна българска външна, а колониално-васална политика и доста често „работят” home office. Не би ли било по-целесъобразно повишаването на заплатите да стане или за сметка на оптимизиране на личния състав или да бъде поето от истинските метрополии и спонсори, а не за сметка на изнемогващите бюджетни вносители? Бих добавил също: а) А ще претендират ли за повишаване на приходите на предшествениците си, които са произвеждали някога реален национално отговорен външнополитически продукт? б) С поглед към бъдещето не би ли било по-перспективно МВнР да инвестира в робот, програмиран да гласува „ евроатлантически” като Големи/я/те брат/я в ЕС, НАТО, ООН, ОССЕ и под. Роботът би могъл да копира документи-инструкции от BigBrother-ите, да почиства сам работни помещения… Оптимизацията на финансови средства и човешки ресурси би била несравнимо по-изгодна за МВнР и за държавния бюджет.
Във връзка с всичко гореизложено на първо време ДОКУМЕНТАЛНО ни e необходима истинска, патриотична Национална доктрина, включваща наша Стратегия за мир и сигурност в района на Черно море и българската част на Дунавското крайбрежие.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
#Импресии #за #Външно #министерство #горчивина #отвън
