Home » World » Значителна част от валутните резерви на Китай са „в сянка“ – 2024-04-20 17:41:36

Значителна част от валутните резерви на Китай са „в сянка“ – 2024-04-20 17:41:36

еляйте информацията с приятели ⁣и колеги, за да разберат и те какво се крие зад валутните резерви на Китай.

>Следвайте ни за още интересни новини и анализи!

Пак между другото бих отбелязал ‍също, че Китай, за разлика от много други страни, не разкрива структурата на своите резерви по вид валута . Само веднъж през 2019 г., онлайн вестникът People’s Daily /Женмин жибао/, позовавайки се на‌ правителствени източници, съобщи, че​ през⁢ периода⁤ от ⁤1995 до 2014 г. делът на ⁤щатския долар във⁣ валутните резерви е намалял от 79% на 58%⁢ през 2014⁢ г., а делът ⁢на не -доларовите валути съответно се увеличиха от 21% на 42%.

Китай е далеч пред другите⁢ страни по отношение на официално декларираните валутни ​резерви ⁤(без златото). На второ място е Япония (нейните валутни резерви са⁣ почти три пъти ⁢по-малки от тези на Китай), на трето място е‌ Швейцария.

Някои от ⁢валутните резерви на държавите обаче може да не‍ бъдат отразени⁤ в статистиката на официалните международни резерви. Понякога такива резерви се наричат “в сянка”. И отново, според⁣ много експерти, най-големите абсолютни⁣ и относителни обеми на „сенчестите“ валутни резерви са в ⁤Китай. Друг начин да го кажем ⁢е, че Китай е не само недостижимият лидер по⁣ размер на официално декларираните валутни резерви, но и⁤ рекордьор по подценяване на стойността на реалните валутни резерви.

Много експерти говориха за⁤ това ‌през последните години. Но някак небрежно. Без да⁣ се дават⁣ конкретни количествени оценки. Но това лято ⁤се ⁣появи статия‌ на американския експерт Брад Сетсър, ⁢бивш специалист в Министерството на финансите на САЩ, а сега старши сътрудник в⁣ Съвета за международни отношения. Статията се казва «Shadow reserves — how ⁢China hides trillions of dollars of hard currency» /„Сенчести резерви⁣ – как ⁤Китай крие трилиони долари твърда валута.“⁣ Тя беше публикувано от ​агенция Bloomberg и беше много резонансна.

В ​момента‍ много експерти в ​своите изказвания и публикации се позовават‌ на някои цифри от ⁣споменатата статия. Тъй като авторът на⁤ статията работи за Съвета за международни отношения, много влиятелна организация, може да⁢ се предположи, че ⁢подготовката и публикуването на статията е инициирано ⁢и разрешено от властите на САЩ. Целта на изданието ‌е ‍да покаже на Америка и⁤ на целия Запад заплахата, която идва от Китай с неговите гигантски валутни резерви.

Авторът на‌ статията обяснява, че Поднебесната империя⁢ представлява като международни резерви чуждестранната валута, която е в баланса на⁢ Народната ​банка на Китай (централната банка ​на страната).⁢ И Пекин изпраща тези данни на Международния валутен фонд (МВФ),⁤ който поддържа статистика за световните валутни резерви.

Но⁤ в допълнение ‌към валутата на НБК, Поднебесната империя има голям брой валутни активи ⁣в балансите на китайските държавни банки. Те, според автора на статията, също трябва да се считат ⁣за валутни резерви​ на китайската държава. Но тъй ⁤като ‍те‍ не ​са отразени в официалната статистика, те ‌трябва да се наричат „сенчести“⁤ резерви.

В статията са дадени‌ графики, от които се вижда,‍ че Китай активно е увеличавал международните си резерви в периода от 2002 до 2012 г.⁣ След това процесът е⁢ спрял. През този период индикаторът на международните резерви имаше някои незначителни ⁤колебания, но като цяло всички международни (златни и​ валутни)‌ резерви бяха в диапазона от $3,1 трилиона, а валутната част от резервите ⁣беше​ на ниво малко⁢ под $3 трилиона. Много⁤ експерти ​подозират, че някои колебания ⁢в стойността на резервите⁣ са причинени ​не от ⁣транзакции ​с валута, а от преоценката на отделни⁢ елементи от резервите, чиито цени (курсове) са обект на пазарни колебания.

Стабилността ⁤на валутните резерви е ⁤изненадваща ⁣предвид гигантските търговски излишъци и излишъци в платежния баланс⁢ на Китай. През 2010‌ г. търговският излишък възлиза на $183,1 млрд. ⁤След това той нараства. Така през 2014 ⁤г. той се равняваше на $380,0 млрд. През 2020 ⁤г. излишъкът на търговския баланс нарасна до $572,5 млрд. А в края на 2022 г. беше достигнат рекорд от $877,6 млрд.

Можете да ⁢си представите какъв мощен валутен дъжд ⁤се изля над Поднебесната Империя. Част от тази валута, ⁤разбира се, напусна страната под формата⁤ на износ на капитал. Но дори ако приемем, че дори ⁤половината са напуснали ‌страната ⁤под формата⁢ на чуждестранни ​инвестиции от китайски корпорации и банки, тогава втората половина ще трябва‍ да остане в страната и да попълни международните резерви.

И това е само за последното десетилетие, няколко трилиона долара. Но ​как може това да се комбинира с факта, че валутните резерви ‍на НБК са замразени на почти същото ниво през последното десетилетие? И авторът на статията отговаря:⁢ валутата отиде в ‌„сенчести“⁣ резерви, които бяха поставени в държавните банки.

Авторът разказва, че в Китай има много „сенчести“ неща. По този начин така нареченото „банкиране в сянка“ придобива голям ‌мащаб в Поднебесната империя. Защо да няма⁣ и „сенчести” резерви? „Точно както Китай‌ има сенчести банки – финансови⁣ институции,‌ които действат като банки и поемат‍ рисковете, които една банка обикновено би поела, но не са m>Последвайте ни за⁣ още ‍актуални новини и анализи!

>Следете ни за още интересни видеа и новини!

колеги и близки!

Благодарим ви за подкрепата!

резерви в така наречените „политически банки“ – Китайската банка за развитие (CDB) и Експортно-импортната банка на Китай . Валутата, изпратена до ‌тези банки, ‍имаше за цел да осигури кредитна подкрепа⁣ за ⁤нарастващите задгранични инвестиции⁢ на Китай.

По-специално,⁢ Китайската банка ​за ‌развитие започна да предоставя⁢ огромни суми заеми в подкрепа на увеличеното световно производство на петрол,⁣ за да помогне за посрещане на нуждите на растящата икономика на Китай. Тук ⁢можете да се позовавате на експерта⁢ Ерика Даунс, която през 2011 г. ‍в декемврийския брой на CHINA ECONOMIC QUARTERLY отбеляза: „ От 2009 г. Китайската банка за развитие е предоставила кредитни линии⁣ на обща стойност почти‍ 75 милиарда долара на национални енергийни компании и правителствени агенции в⁢ Бразилия, Еквадор ,‍ Русия, ‌Туркменистан и‍ Венецуела.”

След като Си Дзинпин стартира проекта „Един пояс,​ един път“ през 2013 г.⁣ , китайските​ политически банки започнаха активно да отпускат заеми както на китайски, така и на чуждестранни компании, участващи в този проект. Освен⁣ това в края ‌на последното десетилетие общите обеми на китайските кредити станаха сравними с кредитната дейност на Световната банка. Което, разбира се, сериозно разтревожи‍ Вашингтон.

Както ⁢може ⁢да се разбере⁤ от статията, общото управление на всички валутни резерви (включително „сенчестите“) се извършва ⁤от институция като ​ Държавната администрация за‌ чуждестранна валута (State Administration of⁣ Foreign Exchange – SAFE). Малко се знае за тази организация от открити източници.

По думите на Брад Сетсър, СИГУРНИТЕ пари не се предоставят на политическите банки⁢ под формата на депозити в чуждестранна валута или ⁤заеми в ‍чуждестранна ⁢валута (с последващо ⁣кредитиране на чуждестранна валута на крайните кредитополучатели – почти​ изключително чуждестранни).

Авторът на статията твърди, че политическите банки са само⁤ агенти на SAFE, задоволявайки се с комисионни ‍за поддържане на⁤ така наречените „доверителни‍ заеми“ или⁣ „кредити за доверително управление“‌ (entrusted loans). Така през 2015 г. SAFE постави в‌ доверително управление заеми в​ размер на 45 милиарда долара за Експортно-импортната банка и 48⁢ милиарда долара за Китайската банка за развитие.

Народната банка на Китай и SAFE създадоха няколко фонда, през ​които „излишните“ валутни печалби се предават за последващо кредитиране и инвестиции в чужбина. ​Това е преди всичко Фондът за Пътя на коприната.‌ В него бяха​ инвестирани 40 милиарда долара, включително над 25 милиарда долара в средства​ на SAFE.

Други големи фондове с водещо участие⁢ в SAFE включват Африканския фонд за индустриално⁣ сътрудничество (CAFIC)⁤ и Китайско-латинскоамериканския фонд за сътрудничество. Делът на SAFE във финансовото ⁤участие в първия от тях е⁢ 10 милиарда ⁣долара (80%); във⁢ втория – $30 милиарда (85%).

Пропускайки много от цифрите в статията, ще спомена общата оценка ‍на валутните резерви​ на Китай, като взема предвид техния „сенчест“ компонент, изразен от автора. Той заключава: „Като цяло институциите, които се ⁣отчитат пред китайското централно правителство, вероятно имат около 6 трилиона долара чуждестранни активи, а не 3,12 трилиона долара, отчетени в SAFE през декември‌ 2022 г. “ За справка отбелязвам: споменатата сума от 6 трилиона ‍долара ‌е еквивалентна на половината от общата стойност на валутните резерви на всички страни по света (по данни на​ МВФ).

Превод: ЕС

Нашият Ютуб канал:

Каналът ни в Телеграм:

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите ​си, с‌ приятели, в групите⁤ и в страниците.

#Значителна #част #от #валутните #резерви ⁢#на #Китай #са⁣ #сянка

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.