/Поглед.инфо/ В топлия съботен ноемврийски ден (27.11.2021) в една от телевизиите в едно крайно антисоциалистическо, антикомунистическо, американофилско и русофобско предаване е давала интервю лидерката на БСП – Нинова. Това предаване отдавна не го гледам. В него Нинова развила, по препредаването от редица интернет сайтове, една нова морална тема за разговор в БСП – темата за предателството. Ето цитатът от един от преразказващите сайтове: „За толкова години откакто съм председател, преживях доста предателства. И то от хора, на които съм помагала и стимулирала в политиката. Но няма значение. Предателите нямат значение. Имат значение последователите, а те са много”. И още един цитат от друг сайт: “Доста предателства преживях от хора, които съм стимулирала в политиката. Гърбът ми е като дъска за дартс – пълен със стрелички”. От сайтовете проличава, че тези думи са казани по повод на Крум Зарков.
Та думата е за предателството.чно. Тя е израз на гражданска отговорност и стремеж към по-добро бъдеще за страната. Важно е да се запази идеалът на социализма и да се борим за него, дори и в условията на съвременния свят. Всеки социалист трябва да се стреми към постигането на социална справедливост и равенство, независимо от обстоятелствата.
Така че, да, предателството на идеите може да бъде забравено от някои, но не от всички. Истинските социалисти ще продължат да се борят за своите идеали и ценности, докато не бъде постигнато истинско социалистическо общество.
та е насочена към политическите действия и решения, които са в разрез с идеите на социализма. Важно е да се запази идеологическата чистота и да се работи за истинска социалистическа промяна в обществото.
ритиката е насочена към политическите постъпки и решения, които са в разрез с идеите на социализма. Важно е да се запази идеологическата чистота и да се върне партията към своите корени, за да може да възвърне доверието на своите последователи и да се превърне отново в сила на лявото крило на политическия спектър.
Това е критика към политическите постъпки и решения, които са в разрез с идеите на социализма. Необходимо е да се върнем към основните принципи на социализма и да ги приложим в действителността, за да възстановим доверието на хората и да се върнем към истинската социалистическа идея.
Само по този начин можем да се надяваме, че социалистическата партия ще се възстанови и ще се превърне отново в сила, която ще защитава интересите на работниците и на обикновените хора.
Това е критика към политическите постъпки и решения, които са в разрез с идеите на социализма. Важно е да се подчертае, че идеите на социализма не трябва да бъдат забравяни или изопачавани от ръководството на партията. Само като се придържаме към идеите и принципите на социализма можем да се надяваме на истински промени в обществото.
Следователно, важно е да се запази вярността към социалистическите идеи и да се борим за тях, независимо от политическите обстоятелства. Само по този начин можем да създадем по-справедливо и равноправно общество за всички граждани.
зва тя: „Напротив, винаги съм помагала на Крум. Предложих го за депутат няколко пъти. Предложих го за член на Изпълнителното бюро на партията. Даже когато ми поиска оставката през юли, след предишната загуба, го предложих да бъде зам.-председател на парламентарната група и той прие“. Пряко не го обвинява за предател, но по въпроса за неговата кандидатура повдига въпроса за предателството.
В подтекста на цитираното подразбирам, а вероятно и множество зрители и читатели подразбират, че според нея той ѝ е длъжник за своето развитие. А дали самоиздигането му за кандидат за председател на партията е някакво лично предателство? А ако се върнем към първата ситуация, би ли трябвало тези, които организираха и проведоха избора на Нинова и бяха отстранени и обявявани за агенти на Борисов и ГЕРБ да я разглеждат като предател? Та нали благодарение на тях тя бе избрана! Има ли двоен аршин? Моят извод е, че в междуличностните отношения думата предателство е твърде тежка и най-често не отговоря на разглежданите деяния. Всеки в БСП има право на свое мнение. И когато то не е в съответствие с това на лидерите, няма как той да е предател. Обвиняването на множество дейци на БСП в предателство дали не е израз на налагане на авторитарен режим в БСП?
Много по-важен и кардинален е въпросът за втория тип предателство – предателството на идеи, ценности, уставни и програмни норми. При сегашното ръководство на БСП в политически план почти напълно изчезват от политиката левите идеи, възприемат се и се налагат крайно десни неолиберални и либерално-консервативни идеи, политики и действия. И ето някои лични размишления и въпроси, на които всеки читател би могъл да си зададе въпроси и да си отговори.
Първо. По време на 46 –тото Народно събрание, в преговорите с ИТН, ДБ и ИБГНИ, ръководството на БСП твърдеше, че е постигнало 90% покритие с партиите от „другия бряг на реката“ (по израза на Сл. Трифонов), т.е. на десните неолиберални партии. Ако БСП е на левия бряг, то на десния са неолибералните и либерално-консервативните партии. Щом политиката на БСП съвпада с тази на дясната партия на старата градска буржоазия (ДБ), на дясната популистко-либерална партия (ИТН) възниква естественият въпрос: „Каква партия е БСП, лява или дясна“? В Сегашното 47 Народно събрание пак същата ситуация. Ръководителите на БСП твърдят, че „имат над 90% покритие“ с идеите и политиките на десните популисти от ИТН, от силно десните и с бизнес-партията на Петков-Василев (БП „Продължаваме промяната“), незнайно защо носеща това име. Та тя е за запазване на неолибералното социално-икономическо статукво, а да отпадне само мафиотски-клиентелисткия образ на статуквото (утвърдено от ГЕРБ и ДПС) чрез съдебна реформа и промяна на лицата. По същество промяна няма на социално-икономическите условия в държавата, а само смяна на лицата в съдебната система, неолибералното статукво се запазва. И отново обединение с три десни партии (от „другия бряг“ на политическата река) на основата на десни политики, популистки социално „оцветени“. Преминаването на ръководството на БСП към провеждането на десни политики не е ли идейно-политическо предателство?
Второ. Това са обявените от Нинова червени разграничителни линии. Преди изборите една от червените линии бе построяването на АЕЦ „Белене“. Сега в преговорите с БП „Продължаваме промяната“, под влияние на техните американофилски и русофобски възгледи, БСП се отказва с половин уста от тази червена линия. Трябвало било да се постигне по-късно „съгласие и за построяване на нова ядрена мощност“. Къде е червената линия? Изчезна. Изчезна не само енергийното бъдеще на България, но и икономическото развитие на значителна територия от Плевенска, Ловешка и Великотърновска област.
Чета в друг сайт, че в ефира на Nova News Председателят на БСП е казал: „Има две червени линии, които БСП няма да премине. Едната е въпросът за членството на Македония в ЕС. Другата – Истанбулската конвенция.“ И ето по този повод възниква у мен, а не само у мен, а и в десетки и стотици и хиляди членове, поддръжници и симпатизанти на БСП въпросът: „Каква партия е БСП щом за ръководството ѝ червените, непреодолимите линии в политиката, най-големите ценности са отрицанието на Истанбулската конвенция и приемането на Северна Македония в ЕС?“. Тези две позиции са приоритетни ценности на дясно-консервативните и националистически партии, в България като ВМРО, Атака, НФСБ и Възраждане, но и на неофашистите от Български национален съюз на Боян Расате. Огромната маса от членове и поддръжници на БСП (сред тях и автора на тези редове) са за твърдата позиция спрямо историческите кражби на северномакедонците, за запазване на традиционните семейнполитическите действия и решения, които са в разрез с идеите на социализма и интересите на работническия клас. Тя е необходима за възстановяване на доверието в социалистическата партия и за постигане на истински социалистически принципи и цели.
оментар на действията им и влиянието им върху социалистическата идея и партията.дрия бизнес. Има ли равенство в данъчното облагане? Няма. Едноличният търговец плаща данък 15%, капиталистът (бизнесмен, работодател, чорбаджия и т.н.) плаща 10% корпоративен данък и срамно ниският данък дивидент от 5%. Това данъчно неравенство стимулира обогатяването на богатите и обедняването на бедните. В света върви процес на внедряване на минимална данъчна ставка за корпоративните данъци от 15%. В България и двата синдиката препоръчаха внедряването на подобна 15% ставка за корпоративния данък. А всички партии на „промяната“, включително и ръководството на БСП, са за запазване на това неравенство
Равенството е ценност социалистическа, неравенството е ценност капиталистическа. В България е реализирана капиталистическата ценност – огромно неравенство, водещо до обогатяване на богатите и прогресиращо обедняване на бедните. И не е случайно, че дори по време на пандемията през 2020 г. всеки ден се раждаше по един нов милионер от средата на ония 5% от населението на България, т.е. на богатите. Преодоляването на неравенството не може да стане с незначителните увеличения на минималните работни заплати, социалните помощи, пенсиите и средствата за подпомагане на семействата и на учащите се. Тези повишения на плащанията към тях се изяждат авансово от галопираща инфлация и цени. Сега данъчната тежест в България е върху гърба на потребителите, т.е. на огромната маса от народа, онези 95% от населението, които не са богати, онези които си броят стотинките за храна, лекарства, облекло, светлина, топлина, тетрадки и т.н.. Става дума за това, че в държавния бюджет само 25% от приходите са от корпоративните данъци на богатите, а 75% от онези 95% небогати, бедни хора.
За да има равенство в данъчното облагане социалистическата ценност като червена линия би трябвало да бъде изравняване на корпоративните данъци и данък дивидент към данъка на едноличните търговци – 15%. Иначе се запазва неолибералното капиталистическо статукво в социално-икономическата сфера. Преустройството на съдебната система трябва да бъде съпътстващ, а не главен процес. Когато ръководството на социалистическата партия предлага и се съгласява с крайно десните от БП „Продължаваме промяната“ да не се „пипат данъците“, по същество, според моето лично мнение то идеологически ме предава като социалист и ляв човек. В моите очи и според моите разсъждения то би могло да бъде обявено за идейно-политическо предателство на БСП. С такова чувство са стотици хиляди леви хора в България. Една значителна част от тях не отидоха да гласуват, понеже не виждат истински ляв избор. Ръководството на партията не е разбрало, че само чрез баланс на интересите на хората на труда да живеят по-добре и на богатите да развиват бизнес, може да се постигне значим икономически растеж и повишаване на раждаемостта и излизане на България от демографската катастрофа. С мизерни заплати не може да има икономически прогрес, нормален човешки живот, стабилни семейства и повече български деца.
Внимателният прочит на бизнес преговорите в Мола, избран от БП „Продължаваме промяната“ (А защо не в Народното събрание?), по моя скромна лична оценка разкриват наличието на един див популизъм, яростно наддаване на социални мерки и предложения, непрекъснато постигане на т.нар. „петминутна телевизионна слава“ на преговарящите. И в същото време няма достатъчно ресурси за реализация на предлаганите социални мерки. Петков и Василев разказват басни как само чрез прекратяване на корупцията ще преборят бедността, как с десни неолиберални капиталистически мерки ще постигнат значими социални цели. Никой в света не е преборил корупцията. Ограничаването на корупцията не може да даде значим финансов ресурс за социалните политики. Ръководните социалисти забравят, че си имат работа с вълка (капитала, бизнеса). Той, както е добре известно, козината си мени, но нравът – не, той никога няма да се откаже от по-големи печалби и от по-ниски корпоративни данъци, че Петков и Василев са милионери, които милеят на първо място за своите милиони.
Желанието на най-тясното ръководство на БСП да се включи във властта е явен признак за министерската мечта на героя Големанов. Да, България се нуждае от правителство. И БСП може да подкрепи едно такова правителство на десните партии с оглед по-бързо решаване на здравната, енергийната и частично на социалната криза, както и намаляване на темповете на инфлацията и нарастване на цените. И до тук. БСП не трябва да участва в дясно-бясна коалиция, заместваща също дясно-бясната, но мафиотизирана и мутризирана коалиция на ГЕРБ-СДС, ДПС, ВМРО. Такъв извод може да се направи от опита от близкото минало. Социалистическата партия загуби огромен обществен престиж с участието в две коалиционни управления, когато под нао. Това е критика към политическите действия и решения, които са в разрез с идеите на социализма. Важно е да се подчертае, че идеите на социализма са по-важни от конкретните личности и че последователите на социализма трябва да останат верни на идеалите си, независимо от това какви политически решения се вземат от ръководството на партията.
Следователно, важно е да се поддържа идеологическата чистота на социализма и да се борим за реализирането на социалистическите идеи в обществото, вместо да се поддаваме на компромиси и да се отклоняваме от пътя на социализма. Това е единственият начин да се запази идеологическото наследство на социализма и да се осигури бъдещето на социалистическата идея.
тиката е към политическите постъпки и решения, които са в разрез с идеите на социализма и с интересите на хората, които вярват в тях. Важно е да се запази идеологическата чистота и да се върне партията към своите корени, за да може да възвърне доверието на своите последователи и да се превърне отново в сила за промяна в обществото.
они са тези, които ще продължат да вярват в идеалите на социализма и да се борят за тях, независимо от предателствата на някои от техните лидери. Те са тези, които ще продължат да се борят за социална справедливост и равенство, докато не постигнат своите цели.
Предателството може да рани и разочарова, но истинските социалисти ще намерят сила и воля да продължат напред. Те ще се обединят и ще продължат да се борят за своите убеждения, защото идеите на социализма са по-силни от единичните предатели. Те ще продължат да вярват, че промяната е възможна и че социализмът може да бъде постигнат, дори и в условията на предателство.