раха стила и музиката на своите идоли. Това обаче не спря много родители да се противопоставят на техните дъщери да слушат идолите си, смятайки, че техните текстове и стил на живот са неподходящи за младите дами.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, които се влюбиха в музиката на „Бийтълсите“, включваха конфликти с родителите, забрана за посещаване на концерти и дори изключване от дома. Въпреки това, много от тези момичета останаха вярни на своите идоли и продължиха да ги подкрепят, дори и при цената на семейните си отношения.
Така че, момичетата, които бяха част от социалната революция, предизвикана от „Бийтълсите“, се бориха не само с обществените стереотипи и натиск, но и със семейните си драми. Те обаче успяха да запазят вярността си към музиката и идолите си, което ги направи част от историята на поп културата.що общо с техния талант и страст към музиката. Те просто бяха влюбени в музиката и стилът на живот на групата, което ги караше да се превърнат в истински фенове и последователи. Но за много семейства това беше причина за конфликти и разделения, тъй като родителите не разбираха и не одобраваха техните предпочитания и постъпки. Така че, момичетата не само промениха музикалния свят, но и преживяха много лични трудности и противоречия в семейния си живот.. Те просто бяха влюбени в музиката и стила на групата, като се превърнаха в истински фенове и последователи. Техният възход към славата обаче често предизвикваше напрежение в семействата им, които не разбираха техните страсти и предпочитания. Независимо от това, момичетата успяха да променят музикалния свят и да се превърнат в икони на поколението си.агресивен и бунтарски от американския, което се отразява и в стила на момичетата, които го следват. Те се превърнаха в символ на свободата и независимостта, което води до конфликти с традиционните структури в обществото.
Момичетата от този период се борят за своето място в света, за равноправие и за правото да бъдат слушани. Те се противопоставят на стереотипите за жените и се стремят към самостоятелност и самореализация. Това води до много семейни конфликти, тъй като традиционните родителски ценности и очаквания не са съвместими с новите идеи и устреми на момичетата.
Социалната революция, предизвикана от момичетата, променя обществото и отношението към жените. Те се борят за своите права и постигат значителни промени в културата и обществото. Техният бунтарски дух и желание за свобода оказват влияние върху младото поколение и променят стереотипите за жените в обществото.. Те просто бяха влюбени в музиката и стила на групата, като се превърнаха в истински фенове и последователи. Техните родители обаче не винаги разбираха техните страсти и често се сблъскваха със семейни конфликти. Но в крайна сметка, момичетата успяха да преодолеят всички трудности и да се насладят на музиката на своите любимци.ка. Но духовен хоризонт се мержелее и пред робската трудова песен, и пред преднамерено нерелигиозния не-госпъл, бунтовен, индивидуалистичен блус per se, за който можем да научим много от филма Leadbelly. За да се уверят в това гостите ни от България, ги водим на неделна служба в Първа коринтянска баптистка църква в Харлем, близо до северния край на Сентрал Парк. Зрелището е неотразимо на живо, автентичността на действото – пълна. Известна представа се получава и от малкия екран, например от този откъс от филма Blues Brothers 2000:
Като ученичка в музикалното училище „Ла Гуардия“ дъщеря ми положи големи усилия да я приемат в училищния госпъл хор, в който – при над сто хористи – много трудно влизат бели деца. Черните, казва тя, са „невероятно музикално надарени“. Госпълът е вездесъщ и до днес – само в Харлем има няколко десетки големи църкви, в които се пее и свири професионално – американската фабрика за звезди, арсеналът за изразни средства на блуса до най-малките подробности. Органът, на който свири Джон Лорд от „Дийп Пърпъл“ в албума Machine Head, e обикновен църковен Hammond, измислен в 30-те години, но включен в усилвател за китара, за да даде режещ „метъл“ звук вместо напевно-бълбукащия църковен. Мощта на Somebody to Love на Фреди Мъркюри иде оттам, че е просто госпъл.
Който иска да познае Америка, трябва да прочете бавно най-важните американски книги: „Чичо Томовата колиба“, „Хъкълбери Фин“, „За мишките и хората“ и „Да убиеш присмехулник“: Българският читател отдавна знае „Чичо Томовата колиба“ в чудесния превод („със съкращения“) на Анна Каменова, в който обаче е почти напълно съкратено религиозното измерение – ясно, защото би звучало странно за младия български читател при социализма. И аз на зряла възраст в САЩ я четох в оригинал – там в съкратеното е казано всичко важно за „афроамериканския въпрос“ с женска интуиция и безстрашие да пишеш наивно и сентичния афроамерикански блюз, соул и ритъм-енд-блус, които са източник на вдъхновение за музиката на „Бийтълсите“. Така че, вместо да говорим за расови въпроси, по-скоро трябва да се фокусираме върху влиянието на афроамериканската музика върху британската рок сцена и как това е променило музикалния пейзаж в цял свят.ия стил и музикални влияния. Това обаче не намалява значимостта на техния принос към музикалната и културната сцена. Те създадоха свой собствен стил и имидж, който впоследствие се превърна в икона на поп културата. Техните песни и изпълнения оказаха голямо влияние върху младото поколение и донесоха нови идеи и тенденции в музиката. Така че, въпреки семейните драми, момичетата от „Бийтълсите“ остават важна част от музикалната история.о живеене и/или наркотици) като в „Кони привередливые“. С това става ясно също, че за разлика от чалгата, която, както знаем, в никакъв съдържателен смисъл не е „фолк“, а е професионален комерсиален жанр, блусът е по произход същинска народна, жива музика, създавана и до ден днешен, спонтанно, и от необразовани любители, и от интелектуалци като „фолк“ или „инди“ (независима от комерсиални „лейбълс“) музика.
И чалгата, и блусът са синтетични; първата е синтез от източни и западни влияния в рамката на късноосманската развлекателна култура на градското дъно. Най-важният изходен елемент за синтеза на блуса е, разбира се, африканският. Африканското влияние е собствено американското в американската музика – Дворжак също се опитва в края на XIX век да научи американските композитори да пишат по американски, но това, което създава в симфонията „Из Новия свят“, звучи по чешки. До „африканизирането“ си у Гершуин в „Рапсодия блус“ (A Rhapsody in Blue, неправилно популяризирана в България като „Рапсодия в синьо“ – на руски по-правилно е „Рапсодия в стиле блюз“) американската музика е провинциално-европейска, колониална.
Музиката в Африка винаги е била повече от развлечение – тя е и основно средство за комуникация („говорещите тамтами“ от Западна Африка), и заедно с танца и за духовно усвояване на света. Много от африканските езици са тонални, напевни, лесно минават от говорене към пеене. Робите в Америка били от различен етнически произход, често нямали общ африкански език – в „майка Африка“ и езиците, и гените поради най-голямата си древност са и най-дивергирали и взаимно неразбираеми. А и в плантациите общуването не било лесно; пеенето по време на работа и разбира се, на църковните сборища, устройвани от плантаторите, често заменяло говоренето.
Гершуин сновял между черните църкви и модните джаз клубове в Харлем и еврейските синагоги и мюзикхоловдо афроамериканската музика, особено до блюза и соула. Така че, въпреки че момичетата от „Бийтълсите“ може да са предизвикали семейни драми, техният влияние в музикалния свят е неоспоримо и те са оставили трайен отпечатък в историята на рока.росто бяха влюбени в музиката и стила на групата. Техните родители обаче често не разбираха техните предпочитания и се опитваха да ги ограничат. Това водеше до конфликти и семейни разногласия, които често се превръщаха в драми.
Момичетата от „Бийтълмания“ се бореха за своите права да обичат и подкрепят своите любимци, докато техните родители се опитваха да ги ограничат и да ги отвличат от музиката, която те обичаха. Това водеше до напрежение и конфликти в семействата, които често се превръщаха в драми.
Въпреки това, момичетата от „Бийтълмания“ успяха да променят света на музиката и да създадат истинска социална революция. Техните страсти и ангажимент към музиката ги направиха истински икони на свободата и самостоятелността. Те показаха, че могат да постигнат всичко, което искат, дори и в условия на семейни драми и противопоставяне.на живот и музика. Това обаче не намалява значимостта им като икона на младежката култура и символ на промените в обществото през 60-те години на миналия век.
Момичетата от британската група The Beatles, известни като “Beatlemania”, бяха истинска социална сензация. Те не само промениха музикалния свят, но и вдъхновиха милиони млади хора да променят своя начин на мислене и облик.
Семейните драми, които възникнаха в резултат на привличането на момичетата към музиката на The Beatles, бяха често свързани с различия във вкусовете и ценностите между поколенията. Родителите не разбираха и не одобраваха новата музика и визия, която момичетата приемаха.
Въпреки това, влиянието на момичетата от The Beatles беше неоспоримо. Те създадоха нов стил и начин на живот, който остана в историята като символ на младежката революция.ент от леген със запоени пластинки, и тутакси разпознах ликуващия звън от песните на „Бони М“, който дотогава мислех, че е от „детско пианцe“.
Има в блуса и много карибско и латиноамериканско. Поразително е влиянието на микроскопичния, невъзможно беден остров Ямайка, косвено познат на българския читател от К. Вонегът, описал го символично в романа „Котешка люлка“. Всеки знае за менто, ска и реге; портретът на Боб Марли с „ганджа“ е сред най-разпознаваемите световни икони на масовата младежка култура (заедно с Че), но по-малко се знае, че и хип-хопът е също частично ямайска, любителска махленска игра с грамофон плюс поезия, отразяваща далечно – през две поколения – културно влияние от американския „бърборещ блус“ (rapping blues) и от робските турнири по наддумване/надлъгване от по-старо време. Но в хип-хопа има и от белия „говорещ блус“ (talking blues) на Уди Гътри и Пит Сийгър (от нюдийловската му агитка Talking Union). Като капак на всичко хип-хопът е хем и специфичен нюйоркски гето продукт, възникнал едновременно в „проектите“ (жилищни комплекси за бедни) в Бронкс и Куийнс, хем и връщане към автентично африканското, отказ от „белите“ веяния в черната музика от 70-те години.
Или пък влиянието на хавайската и въобще полинезийската музика за развитието на американската китара – звънящата „национална“ (стоманена), нежно мяукащата педална – от хавайската китара. Всичко това прави американския блус универсално разбираем, всеобщо привлекателен – „майката“ на всички съвременни популярни младежки жанрове, и в Америка, и в Англия, и навсякъде, вкл. в Африка. Затова и „Любе“ свирят рок. Ако Германия беше спечелила войните и сега владееше света, немският шлагер нямаше да изиграе ролята на американския блус като световен музикален език на младите. Англичаните (както и немците и италианците, в известна степен и французите) в 50-те години са просто отнесени от блуса, набожно слушат истко. Те просто обичаха музиката и културата на чернокожите изпълнители и я приемаха като своя собствена. Това обаче предизвика много противоречия в обществото, което все още беше пристрастено към расовата сегрегация.
Момичетата от „Бийтълсите“ бяха истински пионери в своята област и се бореха за равенство и признание на чернокожите изпълнители. Те се противопоставяха на расизма и дискриминацията и се бореха за еднакви права за всички.
Социалната революция, предизвикана от момичетата от „Бийтълсите“, беше важна стъпка към по-справедливо и толерантно общество. Те показаха, че музиката може да преодолява различията и да обединява хората, независимо от техния расов или социален произход.бяха влюбени в музиката и стила на групата. Техните родители обаче често не разбираха тази страст и се опитваха да ги отклонят от нея. Някои семейства се разделяха поради тази причина, докато други успяваха да намерят компромис и да подкрепят момичетата в техните увлечения. Така момичетата не само промениха музикалния свят, но и преодоляха социални и семейни проблеми, за да следват своите мечти.ън, Лед Зепелин) бързо придобива своя собствена идентичност и става символ на бунта и протеста на младото поколение.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, са често свързани с тяхната отрицателна реакция към традиционните ценности и очаквания на техните родители. Младите момичета се борят за свобода и самостоятелност, което често води до конфликти в семейството.
Въпреки това, социалната революция, предизвикана от момичетата, има и положителни страни. Тя довежда до промени в обществото и отваря врати за по-голяма равенство и свобода за жените. Момичетата се превръщат в символи на смелост и решителност, които водят до промени в обществото.
Така чрез своята социална и културна революция, момичетата играят важна роля в преобразяването на обществото и в борбата за по-голяма свобода и равенство.лусът като чалгата, руската блатна песен и гръцкото ребетико е лумпенпролетарски, гето жанр: но за разлика от чалгата героят му вечно е в отчаяние на равнище оцеляване, subsistance-level despair – вечно скърбящият, The Man of Constant Sorrow (блуграс хит от филма O Brother, Where Art Thou?) – бедите му валят като град, “blues fallin’ down like hail” (Робърт Джонсън), по следата му тича хрътка, “there’s a bloodhound on my trail”, като след побягнал от плантациите роб. Васко Кръпката от българските рокаджии предаде чувството на underdog, помиярчето, което ще свърши под гумите на някой камион. Колко жалко, че българските рокаджии политически служат на олигархията.
Един от най-честите персонажи в блуса е слепият певец. Блусът е народен епос, пят от слепи омировци. Блайнд Блейк, Блайнд Лемън Джеферсън, Блайнд Бой Фулър, Блайнд Мелън, Блайнд Уили Джонсън… та до Blind Man Cries на „Дийп Пърпъл”. В старо време на плантациите не било трудно да ослепееш от някоя инфекция или злополука. Слепите негри били единствените, оставени да музицират на воля с парче канап, газена тенекия, стара дъска за пране или счупената китара на господарката, вместо да ги гърбят на памука. Пък и слепите певци са древна традиция по панаирите по цял свят, те виждат с вътрешни очи. Чувствителността към страданието прави блуса извънредно пригоден за универсални хуманитарни каузи.
Важна отлика на блуса от чалгата е способността за саморазвитие към високата култура и за интегриране с нейни по-стари образци. Казахме, че чалгата е „деградация“. В музиката това е деградация на българската естрада от 60-те и началото на 70-те, на Кутевия фолк, но и на нравите, и на езика, на „априлската” култура. Неслучайно Кеворкян, самозваният arbiter elegantiarum на „априлската“ и „постаприлската“ култура, стана пръв чалга промоутър. Чалгата е вторична, а не първична като блуса. Джазът също бил смятан отначало за вулгарна кръчмарска музика; Гершуин все се мъчел да напише и „сериозно” симфонично произведение, но не успявал. Но още при второто си поколение след закриването на „Сторивил“ заради войната в 1917 г. и преселването на музикантите от Ню Орлиънс към Чикаго и Ню Йорк джазът стана първо мейнстрийм и после синоним на интелигентска, че и снобска музика. Много лесно издънките на блуса се оказаха съвместими с „класическата“ музика и с всяко другo „високочело“ съдържание. Mузиката на „Пинк Флойд“ е блус – Пинк и Флойд са имената на двама стари черни блусмени – и в същото време e музика на образовани градски деца от 60-те години – космически полети, „антично“ звучащи, мистични електронни гласове. А също бунтовни бейби бумъри от 60-те години – бийт поезия, „асид“ (ЛСД), Age of Aquarius, филмите на Трюфо, почит към holy primitives (т.е. черните блусмени, джазмени). И презрението към квадратния еснафски свят („hanging on to quiet desperation is the English way“, „another brick in the wall“) на децата на първото всенародно охолство. Много лесно блусът се съедини и с авангардната интелигентска лирика на Боб Дилън и Пол Саймън, с прогресивния политически активизъм на Джоун Баес и без да губи масова популярност. Блусът в някои свои превъплъщения стана модерно, престижно за интелигенцията и средната класа изкуство и стил на живот.
С чалгата такава еволюция е невъзможна. В нея няма основа, от която, като се подкастри „долницата”, да избуи горницата. Ориенталски мотиви има и в джаза и рока, в руската класическа музика и у Равел. Но единствената основа на чалгата е вулгарността – когато тя изчезне, изчезва жанрът. Чалгаджиите, престанат ли да са вулгарни, стават нормални поп, рок, джаз, фолк музиканти. Поради руската добропорядъчност няма руска чалга – руските американци, които добре познавам, слушат еснафска естрада, подобна на съветската, дамите скачат под „Вива Виктория“ на Киркоров, той и Пугачова пълнят театрите в Брайтън Бийч и Атлантик Сити. Българските деца в Америка също се събират по дискотеки „Еуфория-БГ“ в разни градове и в имейлите, които получаваме за тях, пише едро „No chalga, no Q-check“ – условие да дойдат децата.
Чалгизацията като деградация може да се проследи и у най-значимия феномен на българската поп култура – Лили Иванова. Като дете я обожавах – поне докато не влязох в пубертета и открих интимно рок музиката, но по същото време и тя самата усилено се променяше. От видеоисторията на фестивала в Сан Ремо (добре документирана на сайта му) виждаме, че ранната, пък и зрялата Лили докъм 1973–74 г. имитира от все сърце много талантливо италианските звезди – хвърлят се веднага на очи Рита Павоне, Вилма Гоич (от дуета „И Вианелла“). Техните гласове много приличат на нейния. Заедно с музиката Лили поема и жизнерадостната, изящна атмосфера на италианците. Не на последно място това са и „народни“ песни – за трудния, но щастлив живот на сиромасите (Semo gente de borgata), носят спросто бяха влюбени в музиката и стила на групата. Техните родители обаче често не разбираха техните предпочитания и се опитваха да ги ограничат. Това често водеше до конфликти в семействата, но с времето момичетата успяха да убедят близките си в своята страст към музиката. Така те не само промениха своя собствен живот, но и вдъхновиха много други млади хора да следват своите мечти и страсти.що ново. Те бяха обявени за „момичета“ още от самите си начала, когато започнаха да правят музика. Но това не ги спря да се издигнат до невиждани висоти и да променят лицето на музикалния свят.
Момичетата от „Бийтълсите“ – Джорджина, Патриция, Маргарет и Джоан – бяха истински пионери в своята област. Те не само че се пребориха с предразсъдъците и стереотипите на обществото, но и се превърнаха в икони на женската еманципация и силата на жените в музиката.
Техният успех обаче не беше без жертви. Много от тях се бориха със семейни проблеми, като разводи, загуби на близки и дори насилие. Но те не се отказаха и продължиха да се борят за своите мечти и цели.
Днес момичетата от „Бийтълсите“ са истински легенди и вдъхновение за много млади музиканти. Те показаха, че нищо не може да спре истинската страст и талант, дори и най-големите предизвикателства.ко ново. Това беше време на промяна и бунт, когато младите хора се опитваха да се освободят от традиционните ценности и да намерят своето място в света.
Момичетата от групата бяха символ на свободата и независимостта, които много млади жени се стремеха да постигнат. Те бяха икони на стил и мода, които вдъхновяваха милиони момичета по целия свят да следват своите мечти и да се борят за своите права.
Но за много семейства, участието на дъщерите им в музикални групи като „Бийтълс“ беше предизвикателство. Родителите се притесняваха за техните бъдещи възможности и общественото им признание. Някои дори се опитваха да ги спрат от участието си в групата.
Въпреки това, момичетата от „Бийтълс“ успяха да преодолеят всички трудности и да постигнат голям успех. Те доказаха, че жените могат да бъдат силни и независими, и че могат да постигнат всичко, което си поставят за цел. Техният принос към музикалната индустрия и културата е несъмнено огромен и важен.оунс“, „Кийнс“, „Ху“) е по-агресивен, по-социално ангажиран, по-политизиран от американския. Той е и по-комуникативен, по-масов, по-популярен. Той е и по-младежки, по-революционен, по-бунтарски. Той е и по-британски, по-европейски, по-световен.еволюционно. Те просто обожавали музиката на групата и се вълнуваха от новите им идеи и стил. Техните родители обаче не разбираха тази нова култура и се опитваха да ги спрат да слушат музиката на „Бийтълсите“. Това предизвика много конфликти в семействата, но с времето момичетата успяха да убедят своите родители, че музиката на „Бийтълсите“ е нещо повече от просто шум. Така че, в крайна сметка, те не само че предизвикаха социална революция, но и промениха мнението на много хора за музиката и културата.ултури, музика и начин на обличане. Това обаче не означава, че влиянието на момичетата от „Бийтълмания“ е било по-малко значимо. Те са били важен фактор за успеха на групата и за разпространението на бийтълманията по целия свят.
Момичетата са били тези, които са стояли в дъжд и студ пред хотелите, в които са се настанявали „Бийтълсите“, са плащали билети за концертите им и са купували плочите им. Те са били тези, които са създали легендата за „Бийтълмания“ и са я разпространили по целия свят.
Момичетата от „Бийтълмания“ са били истински фенове, които са се превърнали в символ на младежката бунтарска култура на 60-те години. Те са били тези, които са променили света на музиката и са оставили неделимо следа в историята на поп културата.раха стила и музиката на своите идоли. Това обаче не спря много родители да се противопоставят на техните дъщери да слушат и следват групите, които смятаха за неподходящи. Семейните конфликти, причинени от момичетата, които се влюбиха в музиката и стила на „Бийтълсите“, бяха често срещани през 60-те години. Но в крайна сметка, момичетата успяха да променят света на музиката и да създадат нови тенденции в обществото.анските идоли и стилове. Това обаче не намалява значимостта им като икона на младежката култура и символ на промяната в обществото. Те създават нови модни тенденции, променят начина, по който младите хора се обличат и се държат, и вдъхновяват много млади хора да следват своите мечти и да се борят за свобода и равенство. Така че, момичетата от 60-те години наистина заслужават признание за своята роля в историята на музиката и обществото.ритъм и блюз, който е бил популярен в САЩ. Това обаче не намалява значението на техния принос към музикалната и културната сцена. Момичетата от групите като The Supremes, The Ronettes и The Shirelles създадоха собствен стил и звук, който оказа голямо влияние върху музиката и модата през 60-те години. Техните песни и изпълнения продължават да вдъхновяват музиканти и фенове по целия свят и до днес.во или дискриминационно. Те просто бяха влюбени в музиката и стилът на групата, която им представляваше свободата и бунтарството на младежката култура. Семейните драми, които възникваха, бяха повече свързани с различия в музикалните предпочитания и генерационните конфликти, отколкото с расови или социални проблеми. Всъщност, момичетата от този период се превърнаха в символ на свободата и независимостта на жените, които се бореха за своите права и признание в обществото.нищо ново. Това е било често явление в музикалната индустрия, където млади момичета са били обожавани от феновете и са предизвиквали революция в културата. Някои от тях са се оженили за своите идоли, докато други са преживели семейни конфликти поради своята любов към музикантите. Тези истории са част от историята на музиката и продължават да вдъхновяват хората и до днес.нс“, „Кийф Ричардс“, „Джон Ленън“) е по-агресивен, по-бунтарски, по-сексуален от американския. Той е и по-беден, по-маргинален, по-противоречив. Той е рок на работническите квартали, на британската младежка безработица, на социалните проблеми. Той е рок на бунтарите, на маргиналните, на изоставените.що общо с техния талант и страст към музиката. Те просто бяха влюбени в музиката и стилът на живот на групата, което ги караше да се противопоставят на традиционните ценности и очаквания на техните семейства. Това водеше до конфликти и напрежение в семейните връзки, но също така и до по-широка социална дискусия за младежката култура и нейното влияние върху обществото. Така момичетата не само променяха музикалния свят, но и социалните норми и стереотипи.о. Те бяха просто влюбени в музиката и стилът на групата, като се идентифицираха с тях и техните идеи. Техните родители обаче не винаги разбираха и подкрепяха техните увлечения, което водеше до семейни конфликти.
Също така, момичетата се бореха и с предразсъдъците на обществото, което не виждаше с добро око техните постъпки и стил на обличане. Те бяха обект на осъждане и критика, но това не ги спираше да следват своите мечти и да се изразяват чрез музиката.
В крайна сметка, момичетата от „негърските“ крясъци на „Бийтълсите“ се превърнаха в символи на свободата на изразяване и борбата за признание на своите убеждения, независимо от социалните и семейни пречки, които срещаха по пътя си.ираха стиловете и музикалните изяви на своите идоли. Това обаче не спря много родители да се противопоставят на техните дъщери, които се влюбиха в музиката и външния вид на групата.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, които обожаваха „Бийтълсите“, включваха конфликти с родителите, забрана за посещаване на концерти и дори изгонване от дома. Въпреки това, момичетата не се отказаха от своите идоли и продължиха да подкрепят групата, докато тя не стана световноизвестна.
Така момичетата, въпреки социалните и семейни проблеми, които предизвикаха с любовта си към „Бийтълсите“, се превърнаха в част от истинска музикална революция и оставиха своя отпечатък в историята на музиката.мът на бяла Америка почна да проявява истинска отзивчивост към неволята на черните.
Всички американски бели деца, и особено богатските, отглеждани не от претенциозните си майки, а от черни дойки и детегледачки (като някогашните господарски деца на Юга) обичат добрите черни лелки и харесват (и имитират) черните си съученици, които са cool (готини) ghetto people и приятелството с които е условието за весел живот. В работата си в американски медии съм се занимавал и с проучвания сред американски студенти за живота им в университетите и много бели студенти казваха: „if you know niggers you’ll party“ (ако имаш приятели черни, купон ще тече). Синът ми като гимназист и студент се гордееше, че черните му приятели го смятат за nigger. Проблем на белите е да се отърват от предразсъдъка си за черните като музикално даровити клоуни – затова във филма Bamboozled на Спайк Лий, както и в хип-хоп културата, сатирично се възкресява жанрът blackface. Такова е значението и на универсалната употреба от черната cool (тарикатска) младеж на старото робско самоназвание niggеr, но в значението на „човек“ изобщо. „Yo niggers, let these niggers pass” (ей, негри, я пуснете тия негри да минат) – казва приятелски черно момче в метрото на черните си приятели да дадат път на група бели момичета, сред които дъщеря ми, да слязат.
Докато всички примирали по модния черен джаз и белият бомонд се тълпял из харлемските клубове, в двете световни войни американската армия е расово сегрегирана: отделни бели и черни части, отделни черни военни оркестри, които популяризирали джаза в Европа, а и в Америка. Поколението на бившите черни войници, приети безплатно в колежите („исторически черните“ колежи, historically black colleges, разбира се) по закона за ветераните, GI Bill от 1944 г., било първото голямо черно поколение в борбата за граждански права. Едва през март 1945 г. в Германия за пръв път две хиляди черни войници влезли в бой с немците редом с белите си сънародници. Как белите се съгласили – трудно, както белите бейзболисти се съгласили да приемат черната звезда Джеки Робинсън (от шотл. Макробин) в отбора „Бруклин Доджърс“ в 1947 г. При гостуване в южните градове рискували да ги претрепят клановците. Налагало се бял играч, любимец на публиката, преди мача да прегръща Джеки на терена, докато ги успокои. А когато новоизгрелите „Лед Зепелин“ плахо влезли за пръв път за запис в чикагско студио, видели там кумира си Мъди Уотърс да боядисва тавана и да сменя крушка – трудоустроен на стари години.
Явления като смесените бигбендове с черни и бели музиканти, „черното“ пеене и „кълчене“ на Елвис (наричан с бяла мъжка завист hillbilly cat, селски сваляч) – главен фактор за култа към него сред белите момичета – били истинска социална, не само музикална революция, предизвикали са и много семейни драми. В припадането на английските момичета от „негърските“ крясъци на „Бийтълсите“ няма обаче нищо расово специфично, те просто копират американския образец – култа към Елвис. Но английският рок („Ролинг Стоунс“, Клептън) е къде по-близък до автентичния черен блус от американския рок („Грейтфул Дед“, „Доорс“, „Бърдс“). В Америка още има сегрегирани класации за бяла и черна музика (рок – ритъм-енд-блус, поп – соул). А след относителната расова хармония на диското от 70-те години дойде самосегрегацията на хип-хопа при Рейгън от началото на 80-те и продължава и досега. И в България харесването на цигански музиканти и на чалга кротко си живее редом с груб антицигански битов расизъм, а съдържателен синтез на „черно“ и „бяло“ така и не се получава.
