раха стила и музиката на своите идоли. Това обаче не спря много родители да се противопоставят на техните дъщери да слушат и следват групата. Някои родители смятали, че музиката на „Бийтълсите“ е вредна и води до разврат, докато други просто не разбирали защо техните дъщери се вълнуват толкова много от четиримата момчета от Ливърпул.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, които обожавали „Бийтълсите“, включваха купища скандали, кризи на идентичност и дори бягство от дома. Някои момичета са били изключвани от семействата си, защото не спирате да слушат музиката на групата, докато други са претърпели сериозни конфликти с родителите си поради своята любов към „Бийтълсите“.
Въпреки тези семейни драми, момичетата продължавали да обичат и следват групата, като се превърнали в истинска икономическа и културна сила в световен мащаб.що удивително. Техните родители и обществото като цяло не разбираха и не одобраваха техните нови идеи и начин на живот. Момичетата бяха изправени пред остър избор – да се примирят със социалните норми и очаквания или да следват своите мечти и страсти.
Много от тях избраха втората опция и се превърнаха в икони на свободата и самостоятелността. Те се бореха за равноправие и възможности за жени, за свобода на изразяване и за признание на техните таланти. В резултат на техния ангажимент, обществото започна да променя вижданията си и да приема новите идеи.
Семейните драми, които възникнаха, бяха неизбежни, но момичетата успяха да преодолеят трудностите и да постигнат своите цели. Те се превърнаха в символи на смелост и настойчивост, вдъхновявайки много други жени да следват своите мечти и да се борят за промяна.
Така, момичетата не само промениха музикалния свят, но и оставиха неделима следа в историята на социалните промени и борбата за равноправие. Техният принос е несъмнено от значение и вдъхновяващ за бъдещите поколения., а по-скоро е израз на техния възторжен дух и желание да се изразят и бъдат част от нещо по-голямо от тях сами. Техните родители и обществото като цяло не разбираха и не одобраваха техните увлечения, което водеше до много конфликти и драми в семействата им. Но те не се отказваха и продължаваха да следват своите мечти и страсти, което в крайна сметка ги направи икони на своето време.различен от американския. Той е по-агресивен, по-бунтарски, по-провокативен. И това влияе и върху момичетата, които стават символ на свободата и бунта, на новото поколение, което се бори за своите идеали и права. Те се превръщат в икони на свободата и независимостта, които вдъхновяват милиони млади хора по целия свят. Но тази свобода и бунтарство често водят и до семейни конфликти, защото родителите не разбират и не одобряват новите идеи и начини на живот на своите деца. Така момичетата стават не само символ на свободата, но и на разделението между поколенията и на борбата за признание и уважение.. Те просто бяха влюбени в музиката и стила на групата, като се идентифицираха с техните текстове и мелодии. Техните родители обаче не винаги разбираха и подкрепяха техните увлечения, което предизвика много семейни конфликти. Независимо от това, момичетата успяха да променят света на музиката и да се превърнат в икони на своето време.ка. Но духовен хоризонт се мержелее и пред робската трудова песен, и пред преднамерено нерелигиозния не-госпъл, бунтовен, индивидуалистичен блус per se, за който можем да научим много от филма Leadbelly. За да се уверят в това гостите ни от България, ги водим на неделна служба в Първа коринтянска баптистка църква в Харлем, близо до северния край на Сентрал Парк. Зрелището е неотразимо на живо, автентичността на действото – пълна. Известна представа се получава и от малкия екран, например от този откъс от филма Blues Brothers 2000:
Като ученичка в музикалното училище „Ла Гуардия“ дъщеря ми положи големи усилия да я приемат в училищния госпъл хор, в който – при над сто хористи – много трудно влизат бели деца. Черните, казва тя, са „невероятно музикално надарени“. Госпълът е вездесъщ и до днес – само в Харлем има няколко десетки големи църкви, в които се пее и свири професионално – американската фабрика за звезди, арсеналът за изразни средства на блуса до най-малките подробности. Органът, на който свири Джон Лорд от „Дийп Пърпъл“ в албума Machine Head, e обикновен църковен Hammond, измислен в 30-те години, но включен в усилвател за китара, за да даде режещ „метъл“ звук вместо напевно-бълбукащия църковен. Мощта на Somebody to Love на Фреди Мъркюри иде оттам, че е просто госпъл.
Който иска да познае Америка, трябва да прочете бавно най-важните американски книги: „Чичо Томовата колиба“, „Хъкълбери Фин“, „За мишките и хората“ и „Да убиеш присмехулник“: Българският читател отдавна знае „Чичо Томовата колиба“ в чудесния превод („със съкращения“) на Анна Каменова, в който обаче е почти напълно съкратено религиозното измерение – ясно, защото би звучало странно за младия български читател при социализма. И аз на зряла възраст в САЩ я четох в оригинал – там в съкратеното е казано всичко важно за „афроамериканския въпрос“ с женска интуиция и безстрашие да пишеш наивно и сентичния афроамерикански блюз, отколкото американският поп и рокендрол. Това се дължи на факта, че британските музиканти са били по-запознати с богатата традиция на блюза, която е произлязла от афроамериканската култура.
Следователно, момичетата от британската музикална сцена не само са били вдъхновени от американските музикални идоли, но са също така и се стремели към по-истинско разбиране и интерпретация на афроамериканската музикална традиция. Това е водило до по-близко и по-автентично представяне на блюза и соула в британската музика, което е било от съществено значение за развитието на рок музиката като цяло.
Така че, момичетата от британската музикална сцена не само са предизвикали социална революция, но са също така и са допринесли за по-доброто разбиране и признаване на афроамериканската музикална култура в световен мащаб.ия стил и музикални влияния. Това обаче не намалява значимостта на техния принос към музикалната и културната сцена. Те са били истински икони на своя време и са вдъхновили много млади хора да се занимават с музика и изкуство. Независимо от семейните драми, които са предизвикали, момичетата от „Бийтълсите“ са оставили неизгладим отпечатък в историята на музиката.о живеене и/или наркотици) като в „Кони привередливые“. С това става ясно също, че за разлика от чалгата, която, както знаем, в никакъв съдържателен смисъл не е „фолк“, а е професионален комерсиален жанр, блусът е по произход същинска народна, жива музика, създавана и до ден днешен, спонтанно, и от необразовани любители, и от интелектуалци като „фолк“ или „инди“ (независима от комерсиални „лейбълс“) музика.
И чалгата, и блусът са синтетични; първата е синтез от източни и западни влияния в рамката на късноосманската развлекателна култура на градското дъно. Най-важният изходен елемент за синтеза на блуса е, разбира се, африканският. Африканското влияние е собствено американското в американската музика – Дворжак също се опитва в края на XIX век да научи американските композитори да пишат по американски, но това, което създава в симфонията „Из Новия свят“, звучи по чешки. До „африканизирането“ си у Гершуин в „Рапсодия блус“ (A Rhapsody in Blue, неправилно популяризирана в България като „Рапсодия в синьо“ – на руски по-правилно е „Рапсодия в стиле блюз“) американската музика е провинциално-европейска, колониална.
Музиката в Африка винаги е била повече от развлечение – тя е и основно средство за комуникация („говорещите тамтами“ от Западна Африка), и заедно с танца и за духовно усвояване на света. Много от африканските езици са тонални, напевни, лесно минават от говорене към пеене. Робите в Америка били от различен етнически произход, често нямали общ африкански език – в „майка Африка“ и езиците, и гените поради най-голямата си древност са и най-дивергирали и взаимно неразбираеми. А и в плантациите общуването не било лесно; пеенето по време на работа и разбира се, на църковните сборища, устройвани от плантаторите, често заменяло говоренето.
Гершуин сновял между черните църкви и модните джаз клубове в Харлем и еврейските синагоги и мюзикхоловдо афроамериканската музика, отколкото „Бийтълсите“. Това се дължи на влиянието на блюза и соула в английския рок, което е по-забележимо в изпълненията на „Ролинг Стоунс“ и Ерик Клептън. Така че, въпреки че момичетата от „Бийтълсите“ са предизвикали социална революция, английският рок като цяло е по-близък до афроамериканската музика.росто бяха влюбени в музиката и стилът на групата. Техните родители обаче често не разбираха и не одобраваха техните предпочитания, което водеше до конфликти и семейни проблеми.
Момичетата от „Бийтълмания“ се бореха за своята независимост и правото да избират своите собствени интереси и стил на живот. Те се противопоставяха на традиционните очаквания за жените в обществото и се стремеха към свобода и самостоятелност.
Социалната революция, предизвикана от момичетата от „Бийтълмания“, имаше голямо влияние върху обществото и културата като цяло. Те доказаха, че жените могат да бъдат силни, независими и влиятелни, и че техният глас заслужава да бъде чут и уважен.
В крайна сметка, момичетата от „Бийтълмания“ успяха да променят света около тях и да се борят за своите права и свобода. Техният принос към социалната и културната революция е несъмнено значителен и важен.на живот и музика. Това обаче не намалява значимостта им като икона на младежката култура и символ на промяната в обществото.
Момичетата от британската група „Спайс гърлс“ също създадоха огромен обществен интерес и вълнение, което доведе до много семейни проблеми. Техните песни и образ събудиха страсти и разделения в семействата, като някои ги обичаха, а други ги мразеха.
Социалната революция, предизвикана от тези момичета, не може да бъде недооценена. Те промениха начина, по който младите хора възприемат света и себе си, като им дадоха възможност да се изразяват по свободен начин и да се борят за своите права.
Така че, въпреки че семейните драми може да са възникнали поради влиянието на тези момичета, техните действия имат голямо значение за обществото като цяло.ент от леген със запоени пластинки, и тутакси разпознах ликуващия звън от песните на „Бони М“, който дотогава мислех, че е от „детско пианцe“.
Има в блуса и много карибско и латиноамериканско. Поразително е влиянието на микроскопичния, невъзможно беден остров Ямайка, косвено познат на българския читател от К. Вонегът, описал го символично в романа „Котешка люлка“. Всеки знае за менто, ска и реге; портретът на Боб Марли с „ганджа“ е сред най-разпознаваемите световни икони на масовата младежка култура (заедно с Че), но по-малко се знае, че и хип-хопът е също частично ямайска, любителска махленска игра с грамофон плюс поезия, отразяваща далечно – през две поколения – културно влияние от американския „бърборещ блус“ (rapping blues) и от робските турнири по наддумване/надлъгване от по-старо време. Но в хип-хопа има и от белия „говорещ блус“ (talking blues) на Уди Гътри и Пит Сийгър (от нюдийловската му агитка Talking Union). Като капак на всичко хип-хопът е хем и специфичен нюйоркски гето продукт, възникнал едновременно в „проектите“ (жилищни комплекси за бедни) в Бронкс и Куийнс, хем и връщане към автентично африканското, отказ от „белите“ веяния в черната музика от 70-те години.
Или пък влиянието на хавайската и въобще полинезийската музика за развитието на американската китара – звънящата „национална“ (стоманена), нежно мяукащата педална – от хавайската китара. Всичко това прави американския блус универсално разбираем, всеобщо привлекателен – „майката“ на всички съвременни популярни младежки жанрове, и в Америка, и в Англия, и навсякъде, вкл. в Африка. Затова и „Любе“ свирят рок. Ако Германия беше спечелила войните и сега владееше света, немският шлагер нямаше да изиграе ролята на американския блус като световен музикален език на младите. Англичаните (както и немците и италианците, в известна степен и французите) в 50-те години са просто отнесени от блуса, набожно слушат истко. Те просто обичаха музиката и културата на чернокожите изпълнители и я приемаха като своя собствена. Това обаче предизвика много противоречия в обществото и в семействата, където момичетата бяха обвинявани в неподчинение и лоши маниери.
Независимо от това, момичетата продължиха да следват своите музикални и социални убеждения, което в крайна сметка доведе до промяна в обществото и приемането на различни култури и стилове. Те се превърнаха в символи на свободата и самостоятелността на жените, които смело изразяваха себе си и своите убеждения.
Така чрез своите действия и упоритост, момичетата създадоха истинска социална революция, която промени света и отвори врати за по-голяма толерантност и разнообразие.бяха влюбени в музиката и стила на групата. Техните родители обаче често не разбираха техните предпочитания и се опитваха да ги ограничат. Това предизвикваше конфликти в семействата, но с времето момичетата успяха да убедят близките си в своята страст към музиката. Така те не само промениха своите семейни отношения, но и вдъхновиха много други млади хора да следват своите мечти и страсти.ън, Лед Зепелин) бързо придобива своя собствена идентичност и става символ на бунта и протеста на младото поколение.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, са често свързани с тяхната отрицателна реакция към традиционните ценности и очаквания на техните родители. Младите жени, вдъхновени от рок музиката и културата, често се борят за свобода и самостоятелност, което може да доведе до конфликти в семейството.
Въпреки това, момичетата са играли важна роля в променянето на обществените норми и стереотипи за жените. Те са демонстрирали своята сила и независимост, като се противопоставят на традиционните роли и очаквания за тях. Така те са допринесли за развитието на феминистическото движение и за признаването на правата на жените в обществото.лусът като чалгата, руската блатна песен и гръцкото ребетико е лумпенпролетарски, гето жанр: но за разлика от чалгата героят му вечно е в отчаяние на равнище оцеляване, subsistance-level despair – вечно скърбящият, The Man of Constant Sorrow (блуграс хит от филма O Brother, Where Art Thou?) – бедите му валят като град, “blues fallin’ down like hail” (Робърт Джонсън), по следата му тича хрътка, “there’s a bloodhound on my trail”, като след побягнал от плантациите роб. Васко Кръпката от българските рокаджии предаде чувството на underdog, помиярчето, което ще свърши под гумите на някой камион. Колко жалко, че българските рокаджии политически служат на олигархията.
Един от най-честите персонажи в блуса е слепият певец. Блусът е народен епос, пят от слепи омировци. Блайнд Блейк, Блайнд Лемън Джеферсън, Блайнд Бой Фулър, Блайнд Мелън, Блайнд Уили Джонсън… та до Blind Man Cries на „Дийп Пърпъл”. В старо време на плантациите не било трудно да ослепееш от някоя инфекция или злополука. Слепите негри били единствените, оставени да музицират на воля с парче канап, газена тенекия, стара дъска за пране или счупената китара на господарката, вместо да ги гърбят на памука. Пък и слепите певци са древна традиция по панаирите по цял свят, те виждат с вътрешни очи. Чувствителността към страданието прави блуса извънредно пригоден за универсални хуманитарни каузи.
Важна отлика на блуса от чалгата е способността за саморазвитие към високата култура и за интегриране с нейни по-стари образци. Казахме, че чалгата е „деградация“. В музиката това е деградация на българската естрада от 60-те и началото на 70-те, на Кутевия фолк, но и на нравите, и на езика, на „априлската” култура. Неслучайно Кеворкян, самозваният arbiter elegantiarum на „априлската“ и „постаприлската“ култура, стана пръв чалга промоутър. Чалгата е вторична, а не първична като блуса. Джазът също бил смятан отначало за вулгарна кръчмарска музика; Гершуин все се мъчел да напише и „сериозно” симфонично произведение, но не успявал. Но още при второто си поколение след закриването на „Сторивил“ заради войната в 1917 г. и преселването на музикантите от Ню Орлиънс към Чикаго и Ню Йорк джазът стана първо мейнстрийм и после синоним на интелигентска, че и снобска музика. Много лесно издънките на блуса се оказаха съвместими с „класическата“ музика и с всяко другo „високочело“ съдържание. Mузиката на „Пинк Флойд“ е блус – Пинк и Флойд са имената на двама стари черни блусмени – и в същото време e музика на образовани градски деца от 60-те години – космически полети, „антично“ звучащи, мистични електронни гласове. А също бунтовни бейби бумъри от 60-те години – бийт поезия, „асид“ (ЛСД), Age of Aquarius, филмите на Трюфо, почит към holy primitives (т.е. черните блусмени, джазмени). И презрението към квадратния еснафски свят („hanging on to quiet desperation is the English way“, „another brick in the wall“) на децата на първото всенародно охолство. Много лесно блусът се съедини и с авангардната интелигентска лирика на Боб Дилън и Пол Саймън, с прогресивния политически активизъм на Джоун Баес и без да губи масова популярност. Блусът в някои свои превъплъщения стана модерно, престижно за интелигенцията и средната класа изкуство и стил на живот.
С чалгата такава еволюция е невъзможна. В нея няма основа, от която, като се подкастри „долницата”, да избуи горницата. Ориенталски мотиви има и в джаза и рока, в руската класическа музика и у Равел. Но единствената основа на чалгата е вулгарността – когато тя изчезне, изчезва жанрът. Чалгаджиите, престанат ли да са вулгарни, стават нормални поп, рок, джаз, фолк музиканти. Поради руската добропорядъчност няма руска чалга – руските американци, които добре познавам, слушат еснафска естрада, подобна на съветската, дамите скачат под „Вива Виктория“ на Киркоров, той и Пугачова пълнят театрите в Брайтън Бийч и Атлантик Сити. Българските деца в Америка също се събират по дискотеки „Еуфория-БГ“ в разни градове и в имейлите, които получаваме за тях, пише едро „No chalga, no Q-check“ – условие да дойдат децата.
Чалгизацията като деградация може да се проследи и у най-значимия феномен на българската поп култура – Лили Иванова. Като дете я обожавах – поне докато не влязох в пубертета и открих интимно рок музиката, но по същото време и тя самата усилено се променяше. От видеоисторията на фестивала в Сан Ремо (добре документирана на сайта му) виждаме, че ранната, пък и зрялата Лили докъм 1973–74 г. имитира от все сърце много талантливо италианските звезди – хвърлят се веднага на очи Рита Павоне, Вилма Гоич (от дуета „И Вианелла“). Техните гласове много приличат на нейния. Заедно с музиката Лили поема и жизнерадостната, изящна атмосфера на италианците. Не на последно място това са и „народни“ песни – за трудния, но щастлив живот на сиромасите (Semo gente de borgata), носят спросто бяха влюбени в музиката и стила на групата. Техните родители обаче често не разбираха тази страст и се опитваха да ги отклонят от нея. Някои семейства се разделяха поради тази причина, докато други успяваха да намерят компромис и да подкрепят момичетата в техните увлечения. Така че, момичетата от „Бийтълмания“ не само промениха музикалния свят, но и преживяха много лични и семейни трудности по пътя си.що ново. Те бяха обявени за „истински бунтари“ и бяха обвинявани в разрушаване на моралните ценности на младежта. Семействата им се оплакваха, че момичетата прекарват часове пред телевизора, гледайки концертите на „Бийтълсите“, вместо да учат за утрешния изпит. Но това не спря момичетата да продължат да обичат и подкрепят своите идоли. Те се превърнаха в символ на свободата и бунта, които впоследствие промениха света на музиката и културата.ко ново. Това беше време на промяна и бунт, когато младите хора се опитваха да се противопоставят на старите обществени структури и да намерят своето място в света.
Момичетата от групата бяха символ на свободата и независимостта, които младите хора търсеха. Те се бореха за своите права и за признание като равни на мъжете в музикалния свят. Техните песни и изяви вдъхновиха милиони момичета по целия свят да следват своите мечти и да се борят за своите цели.
Въпреки това, социалната революция, предизвикана от момичетата, не беше безпроблемна. Много от тях се сблъскаха с противопоставяне от страна на семействата си, които не разбираха техните желания и амбиции. Някои от тях се сблъскаха и с дискриминация и неприязън от страна на обществото.
Въпреки тези трудности, момичетата от групата успяха да променят света и да вдъхновят много хора. Те доказаха, че с воля и упоритост може да се постигне всичко, дори и в едно консервативно общество. Техните постижения са вдъхновение за всички, които се борят за своите мечти и идеали.оунс“, „Кингс“, „Ху“) е по-агресивен, по-сексуален, по-провокативен от американския. Той е и по-бунтарски, по-анархичен, по-революционен. И това се отразява и в поведението на момичетата, които го слушат. Те се обличат по-екстравагантно, смели са в изразяването си, не се страхуват да изразят своите мнения и желания. Те са символ на новото поколение, което се бори за свобода и самоизразяване. Така момичетата стават не само фенове на рока, но и активни участници в неговата култура.еволюционно. Те просто обожавали музиката на групата и се вълнуваха от новите им идеи и стил. Някои семейства може да са се противили на техните музикални предпочитания, но това не означава, че те са предизвикали истинска семейна драма. Всъщност, момичетата просто са следвали своите страсти и интереси, което е напълно нормално за млади хора.ултури, музика и стил на обличане. Това обаче не означава, че влиянието им не е било значително. Напротив, момичетата от „Бийтълмания“ са играли ключова роля в популяризирането на групата и въвеждането на бийтълс манията във Великобритания.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, са били предимно свързани с техните родители, които неодобрявали тяхната почит към групата и честите им посещения на концертите им. В много случаи, семейните конфликти са завършвали с раздяла между родителите и техните деца, които са предпочитали да следват своите музикални идоли, вместо да слушат съветите на родителите си.
Въпреки това, момичетата от „Бийтълмания“ са останали в историята като символ на младежката бунтарска душа и като важен фактор за успеха на „Бийтълсите“ в началото на техните кариери. Техният възторг и преданост към групата са били ключови за създаването на легендарния им статус и за утвърждаването им като една от най-влиятелните и популярни групи в историята на музиката.ираха стила и музиката на своите идоли. Това обаче не спря много родители да се противопоставят на техните облекла, прически и поведение, считайки ги за скандални и неподходящи за млади дами. Семейните конфликти, породени от момичетата, които се вдъхновяваха от музикалните и социалните тенденции на времето, бяха често срещани и предизвикаха много напрежение в семействата. Независимо от това, момичетата успяха да променят света около тях и да създадат нови стандарти за женската роля в обществото.анските идоли и стилове. Това обаче не намалява значимостта на техния принос към музикалната и културната сцена. Момичетата от групите като The Supremes, The Ronettes и The Shangri-Las създадоха иконични песни и имиджи, които останаха в историята на музиката. Техните гласове и стилове вдъхновиха много други музиканти и продължават да бъдат източник на вдъхновение и за новите поколения.музикален стил и начин на обличане. Това обаче не спира момичетата да бъдат обожавани от милиони фенове по целия свят и да създадат своя собствена култура и идентичност. Те са символ на младежката бунтарска енергия и свобода, която променя света и преобразява музикалната индустрия.во или дискриминационно. Те просто бяха влюбени в музиката и стилът на групата, която им предостави възможност да изразят себе си по нов и освежаващ начин. Техните родители обаче не винаги разбираха и подкрепяха техните увлечения, което водеше до конфликти и семейни проблеми. Въпреки това, момичетата успяха да преодолеят тези трудности и да се утвърдят като икони на свободата и самостоятелността. Техният принос към музикалната и културната сцена е неоспорим, а техните идеали и устреми са вдъхновение за много хора по целия свят.нищо ново. Всъщност, историята на музиката е пълна с примери на семейни раздяли поради музикални предпочитания. Независимо от това, момичетата от 60-те години със сигурност са оставили неизгладим отпечатък в музикалната и социалната история. Техните постижения и влияние са неоспорими, дори и да са довели до семейни проблеми.нс“, „Кингс“, „Ху“) е по-агресивен, по-сексуален, по-провокативен от американския. Той е и по-беден, по-маргинален, по-бунтарски. И това се отразява и върху момичетата, които го слушат. Те се превръщат в „рок мацки“, обличат се като момчета, пушат, пият, карат мотори, правят секс преди брака. Това е възмутително за консервативната буржоазна общественост. Но това е и символ на освобождаване от старите морални норми, от старите роли, от старите структури. Това е началото на една нова епоха, на една нова култура, на един нов начин на мислене.що общо с техния талант и страст към музиката. Те просто бяха влюбени в музиката и стилът на живот на групата, което ги караше да се противопоставят на традиционните ценности и очаквания на техните семейства. Това водеше до конфликти и напрежение в семейните връзки, но също така и към развитието на нови и по-отворени гледни точки в обществото. Така момичетата не само променяха музикалния свят, но и социалните норми и стереотипи.о. Те бяха просто влюбени в музиката и стилът на групата, като се превърнаха в истински фенове и последователи. Техните родители обаче не винаги разбираха и подкрепяха техните увлечения, което предизвика много семейни конфликти.
Независимо от това, момичетата не се отказаха и продължиха да следват своите музикални идеали. Те се превърнаха в символи на младежката бунтарска душа и вдъхновиха много други момичета да се осмелят да следват своите мечти, независимо от обществените очаквания и семейните противоречия.
Така, момичетата от „негърските“ крясъци на „Бийтълсите“ не само промениха света на музиката, но и вдъхновиха много хора да се борят за своите убеждения и страсти, независимо от пречките по пътя им.ираха стила и музиката на своите идоли. Това обаче не спря много родители да се противопоставят на техните дъщери да слушат идолите си, смятайки, че техните текстове и поведение са неподходящи за младите жени.
Семейните драми, предизвикани от момичетата, са били предмет на много разговори и спорове в обществото. Някои родители са се опитвали да забранят на своите деца да слушат музиката на „Бийтълсите“, докато други са се примирили с факта, че техните деца са част от новото поколение, което се идентифицира с музиката и стила на групата.
В крайна сметка, момичетата от „негърските“ крясъци на „Бийтълсите“ са останали истинска социална революция, която е променила възприятието за жените в музиката и обществото като цяло. Те са доказали, че жените могат да бъдат силни, независими и влиятелни, дори в музикалната индустрия, където доскоро водещите позиции са били заети от мъже.мът на бяла Америка почна да проявява истинска отзивчивост към неволята на черните.
Всички американски бели деца, и особено богатските, отглеждани не от претенциозните си майки, а от черни дойки и детегледачки (като някогашните господарски деца на Юга) обичат добрите черни лелки и харесват (и имитират) черните си съученици, които са cool (готини) ghetto people и приятелството с които е условието за весел живот. В работата си в американски медии съм се занимавал и с проучвания сред американски студенти за живота им в университетите и много бели студенти казваха: „if you know niggers you’ll party“ (ако имаш приятели черни, купон ще тече). Синът ми като гимназист и студент се гордееше, че черните му приятели го смятат за nigger. Проблем на белите е да се отърват от предразсъдъка си за черните като музикално даровити клоуни – затова във филма Bamboozled на Спайк Лий, както и в хип-хоп културата, сатирично се възкресява жанрът blackface. Такова е значението и на универсалната употреба от черната cool (тарикатска) младеж на старото робско самоназвание niggеr, но в значението на „човек“ изобщо. „Yo niggers, let these niggers pass” (ей, негри, я пуснете тия негри да минат) – казва приятелски черно момче в метрото на черните си приятели да дадат път на група бели момичета, сред които дъщеря ми, да слязат.
Докато всички примирали по модния черен джаз и белият бомонд се тълпял из харлемските клубове, в двете световни войни американската армия е расово сегрегирана: отделни бели и черни части, отделни черни военни оркестри, които популяризирали джаза в Европа, а и в Америка. Поколението на бившите черни войници, приети безплатно в колежите („исторически черните“ колежи, historically black colleges, разбира се) по закона за ветераните, GI Bill от 1944 г., било първото голямо черно поколение в борбата за граждански права. Едва през март 1945 г. в Германия за пръв път две хиляди черни войници влезли в бой с немците редом с белите си сънародници. Как белите се съгласили – трудно, както белите бейзболисти се съгласили да приемат черната звезда Джеки Робинсън (от шотл. Макробин) в отбора „Бруклин Доджърс“ в 1947 г. При гостуване в южните градове рискували да ги претрепят клановците. Налагало се бял играч, любимец на публиката, преди мача да прегръща Джеки на терена, докато ги успокои. А когато новоизгрелите „Лед Зепелин“ плахо влезли за пръв път за запис в чикагско студио, видели там кумира си Мъди Уотърс да боядисва тавана и да сменя крушка – трудоустроен на стари години.
Явления като смесените бигбендове с черни и бели музиканти, „черното“ пеене и „кълчене“ на Елвис (наричан с бяла мъжка завист hillbilly cat, селски сваляч) – главен фактор за култа към него сред белите момичета – били истинска социална, не само музикална революция, предизвикали са и много семейни драми. В припадането на английските момичета от „негърските“ крясъци на „Бийтълсите“ няма обаче нищо расово специфично, те просто копират американския образец – култа към Елвис. Но английският рок („Ролинг Стоунс“, Клептън) е къде по-близък до автентичния черен блус от американския рок („Грейтфул Дед“, „Доорс“, „Бърдс“). В Америка още има сегрегирани класации за бяла и черна музика (рок – ритъм-енд-блус, поп – соул). А след относителната расова хармония на диското от 70-те години дойде самосегрегацията на хип-хопа при Рейгън от началото на 80-те и продължава и досега. И в България харесването на цигански музиканти и на чалга кротко си живее редом с груб антицигански битов расизъм, а съдържателен синтез на „черно“ и „бяло“ така и не се получава.
