ност и способност за самокритика. Ако Нинова не покаже това, трудно можем да очакваме възстановяване на доверието към нея и към партията, която тя представлява.
В крайна сметка, важно е да се помни, че политиката е служене на обществото и народа, а не само на лични интереси и амбиции. Надявам се, че Корнелия Нинова ще вземе правилното решение за благото на партията и за бъдещето на българската политика. падането на кабинета Орешарски. Нинова, както е известно, определи тези резултати като позорен епизод от партийната ни история.
На свой ред, анализаторите вече посочиха, че с настоящите си резултати БСП напуска заеманото мястото сред А-отборите и се настанява – и то не в челните позиции – сред множеството на Б-отборите. Т.е. БСП не само не успя да се наложи като водеща политическа сила, като алтернатива на досегашното 11-годишно управление на ГЕРБ, но и от второстепенна се превръща в третостепенна партия, пред прага на злощастно бъдеще.
Тук има детайли, на които би следвало да се обърне по-голямо внимание.
По начало партиите нерядко намаляват своето обществено влияние след управленски мандат. Съвсем друго е обаче, когато основна политическа сила като БСП, живяла единадесет години в опозиция, получи с 11 % по-малко гласове от управляващата партия, или изгуби на парламентарни избори от партията, в случая ГЕРБ, управлявала повече от десетилетие страната, с 350 000 гласа.
Ако след едногодишното управление на Орешарски, чието коалиционно правителство бе снето със средства на т.нар. цветна революция от ГЕРБ, обществената ситуация бе неблагоприятна за БСП (с новоизбран председател Михаил Миков), то днес БСП (с председател Корнелия Нинова) изкара цял мандат в опозиция сред сравнителен обществен конфорт, в ситуации, когато Бойко Борисов и партията му ГЕРБ допускаха груби управленски грешки и лесно можеше да бъде подронена почвата под краката им.
За съжаление, БСП, ръководена от Корнелия Нинова, не се възползва от огромните шансове да укрепи позициите на социалистическата партия, оттам и на българската левица. Обратното, след избора на Нинова през 2016 г. за председател на партията проличаха най-напред някои нейни слабости – жажда за власт, обидчивост и каприз в изявите. Нинова оглави и поход срещу другари, с които довчера е работила заедно и които пряко са ддържание и отговорност, които са от съществено значение за всяка партия. Надявам се, че Нинова ще направи правилния избор за благото на БСП и за бъдещето на българската политика като цяло.
инова и като член на ИБ на НС на БСП (2008 – 2011 г.), и като депутат (2012-2014г.). Мога да свидетелствам: на тези постове Нинова се справяше успешно с отговорностите си и будеше симпатии и уважение в нас, колегите. Макар и да идваше от кръговете на друга партия и да членуваше в БСП само от няколко години, аз приемах я за една от нас, от дейците на БСП, които удържахме в мъчително-трудните моменти на новата история на БСП авторитетът, мястото, необходимостта от лява партия, от ляво мислене в България в края на ХХ в. и началото на ХIХ в.
Струва ми се, че имам право да говоря и пиша за допуснатите от Нинова грешки, тъй като никога не съм премълчавала недостатъци на провежданата от нея политика. Откровено и навреме съм казвала какво мисля, искала съм искрено да ѝ помогна, за да е успешен ръководител на БСП. Моите критични бележки, кога по-дипломатични, кога по-остри, съм споделяла на заседания на Националния съвет, на конгреси и конференции на БСП, в партийната ми организация, в медиите, включително в поглед. инфо. Ще добавя още нещо. Като партиен член, представител на интелигенцията, винаги съм считала за свой дълг да защитавам истината. Независимо кой е председател на партията. Но и никога не съм се включвала както в хора на обругателите, така и в групата на приближените ласкатели, готови за саморазправа с бившите ръководители на БСП в угода на настоящия. Смятам, че авторитетът на партията не може да бъде граден върху създаваната измамна представа, че доброто настъпва с настоящия председател, докато злото обхваща всеки от предишните ръководители. Настоящето винаги съдържа в себе си и миналото, с позитивите и негативите му. Голяма грешка на всеки ръководител на партията е – поне това показва 130-годишната ни история – когато започне да мисли за себе си като за първоначало, като за знак на абсолютна непогрешимост, когато стане адепт на пълното отрицание, когато организира вендета на предходниците си. Този подход носи само загуби.
Но да се върна към проблемите, отнасящи се до председателя Нинова. Първото, което ме смути още в дебюта ѝ на председател, бе, че тя е способна да не се съобразява с реалните обстоятелства на живота и щом си науми нещо, да го счита за напълно осъществимо. Устроена е така, че в ролята си на председател изпитва нужда да атакува непрекъснато, да напада, да побеждава в мига. Да къса отношенията с настоящи и евентуални бъдещи политически партньори, поискат ли да разговарят с нея на равна нога.
Иначе първоначалните ми поводи да изпитам тревога за Нинова като председател беше провежданата от нея груба, недиалогична, безцеремонна коалиционна политика. През изминалите пет години тя успя да ни скара с различните политически сили. Не се съобрази, че в съвременните условия БСП няма как да участва в управлението без да потърси споразумение или дори само размяна на мнения по възлови обществени въпроси с отделни партии – парламентарни и извънпарламентарни. И днес сме свидетели, че партиите, които евентуално ще управляват България, не търсят БСП за разговори, безразлично им е дали лявата партия ще подкрепи, или не бъдещото управление на държавата.
Най-силно ме изненада, но и шокира проведената от Нинова през последните пет години вътрешно-партийна чистка, политическата мнителност на председателя на партията, която я подтикна да вижда във всеки свой критик - „враг с партиен билет”. Дейци на БСП, с безспорни приноси и заслуги, с които довчера тя бе общувала, за които е казвала, че ги цени и уважава, изведнъж се оказаха под ситото на клевети и мерзки квалификации, тиражирани от Позитано 20.
Най-вероятно, поради факта че идва в БСП от средите на лидерска партия, главен опонент на БСП, Нинова не успя да се съобрази с характера, с идейно-структурните особености и качества на социалистическата партия, с обстоятелството, че последните тридесет години изградиха БСП като общност, която събира в своите редове хора с различно, понякога разминаващо се като позиции и оценки ляво мислене, че нашата партия дълбоко в себе си крие потенциал на „коалиция”. Неслучайно, вътрешнопартийната дейност се развива като дискусия между отделните идейни тенденции. В диалога, но и в споровете помежду им може да се види, че БСП държи на колективните форми при взимане на решения, че в недрата ѝ е заложен фундаментът на демократичното начало. Самата аз, от 2013 година членувах в лявото движение, с председател Янаки Стоилов. Но сега няма и помен от тези демократични традиции.
Надявах се, че Нинова ще приеме предложението, което съм правила и при предишни председатели – да се откаже от правото си да формира Изпълнителното бюро върху екипен принцип, а да предостави тази възможност на членовете на Националния съвет. Бюрото да бъде съставяно по ресори от високо компетентни професионалисти; да се откажем от стереотипа: „организационният работник е дялан камък, става за всичко”; в ИБ да бъдат включени определен брой представители на различните идейни партийни тенденции.
Вместо да се вслуша в гласа на разума и в поверения опит на партията, Корнелия Нинова се зае да организира около себе си млади и по-възрастни кариеристи, които успешно се справят със задачата да разкъсват всеки опонент и критик на настоящата председателка. Между тези кадри има и свестни хора, но те, кой знае защо – за слава ли, за пари ли, за скъпо платено депутатско място ли, поради инерция ли, продават и своята порядъчност, и своя талант, и своето партийно достойнство.
Не си спомням през годините на прехода да е имало толкова много публично писане и говорене за председател на БСП, както за Нинова – във вестници, в телевизии и радиа: каква уникална личността била като лидер, как за разлика от останалите председатели на БСП (които са интриганти, мухлювци, въжеиграчи, кариеристи, продажници, агенти на ГЕРБ, олигарси и корумпирани типове), Нинова е огледало на управленския гений на нацията, на нейната чистота и безсребрие.
Една вметка. Сигурна съм, че вината за славословието на фигурата на председателя не е само на Нинова. Едва ли тя би могла да спре изцяло хвалебствения „лай” на своите лакеи, дори и да поиска. Но така или иначе, като ръководител тя трябваше да знае, че дори и в хвалебствията е потребно да има мяра. Трябваше да осъзнае още: изграждането и поддържането на публичното лице на определен ръководен деец на БСП е дълъг процес на трупане на опит, на работа в организационните ни структури, на квалификация – професионална и партийно-организационна. Да разбере, че като ръководител на лява партия нейна задача е да защитава, а не да унищожава доказали се в обществото партийни авторитети, да утвърждава, а не да неглижира професионално подготвени кадри, да привлича и събира повече хора с ляво и социалистическо мислене, а не да възражда отречени от живота норми и похвати.
Когато се убедих, че Нинова всъщност се проваля с подготовката на управленска програма на БСП, че при нея думите и делата често се разминават, вече знаех: тя не притежава качествата на лидер, който е в състояние да подготви БСП за необходимата радикална промяна на България.
Нинова сбърка, отнасяйки се резервирано към лятно-есенните протести през 2020г., въпреки че в тях взеха участие и много млади социалисти. Прояви колебливост, а може би закъсня с поддръжката на Румен Радев за предстоящите президентски избори. Това несъмнено бе забелязано от президента Радев и той заложи в парламентарните избори, с още по-голяма енергия, на така наречените протестни партии на Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова. По този начин Нинова постави БСП в неизгодното положение да не е онази политическа сила, от която ще зависи изборът на Румен Радев и Илиана Йотова за президентския и вицепрезиденсткия пост.
Ще добавя и друго. В програмните разработки, подготвени от сегашното ръководство, външно-политическият курс на БСП не се различава съществено от външнополитическата линия на ГЕРБ. Икономическите ни проекти са твърде имагинерни, за да спомогнат България, заемаща (в резултат на десетилетното управление на ГЕРБ) последно място по развитие в ЕС, да се придвижи с няколко места по-напред. В партийната политика се подминават проблемите на продадения ни суверенитет и нуждата от стратегическо партньорство с Руската федерация. Не се оценява значимостта на „остатъчния суверенитет”, без който не е възможно нито икономическо развитие, нито осъществяване на пълноценна социална политика. Корнелия Нинова обеща да използва полезните уроци на унгарския премиер Виктор Орбан в икономическата и социалната сфера, в поддържането на връзки с Русия, а фактически нищо не направи. И досега председателят на БСП не е изразила становището си за американските военни бази върху наша територия – съгласна ли е с разполагането им, ако е съгласна, ще поиска ли Пентагона да плаща данък за базите, и т.н., и т.н.
Няколко конкретни примера.
Политически необосновано, месеци преди евроизборите през 2019г., Нинова реши депутатите да напуснат Народното събрание. Което това лиши партията от най-важната за нея публична трибуна и изява.
През петгодишното управление на Нинова бе наложена строга цензора в медиите, подпомагани от БСП. Цензура, непозната по размерите си след 1989г.
През последната година, по време на пандемията, Нинова взимаше едно след друго погрешни, конфронтационни решения, които принудиха останалите партии и властта да действат самостоятелно, без самоизолиралата се БСП. Така за първи път в нашата история соцпартията изпадна в положението на „ненужна партия”.
Смути ме и още един факт. Очаквах, че Нинова ще обнови партията с млади образовани кадри, които принадлежат към най-подготвените представители на своето поколение. Още повече, че самата аз общувам с много млади и подготвени хора, които – поне като нагласа, ценностна система и чувствителност – са скрит потенциал за партия като БСП. Но и по отношение на младите, Нинова прояви непоследователност. Наистина, направи сполучлив избор на отделни млади ръководи кадри. Резултатите от парламентарните избори обаче показват, че младите и трудоспособното население на гласува за БСП, считат я за партия на статуквото, чужда на екзистенциалните им проблеми. Младите имат основание да мислят така, защото БСП провежда фиктивна и безплодна младежка политика и то въпреки процеса на биологично застаряване на членската ни маса. Тепърва на едно ново ръководство на БСП ще му се наложи и в тази област да пребегне към смели реформи, към нови подходи за работа с младите поколения.
Ще изтъкна също, че в кръга, който заобикаля и славослави председателя на партията, присъстват твърде много неподготвени, с банално и рутинно политическо мислене, без делови качества хора. Това явление е странно на фона на етапите, през които е преминало развитието и професионалната подготовка на Нинова.
Както е странно, че в ръководните органи на БСП – ИБ, Национален съвет, в парламентарната ни група – рядко попадат високо подготвените професионалисти от различни области на живота, на науката и културата. Във връзка с преодоляването на тази „интелектуална недостатъчност” изтъкнатият политик и държавник Георги Йорданов, както и големият сценарист и белетрист Анжел Вагенщайн, написаха специални писма до Нинова да бъдат заделени квоти за видни леви интелектуалци в Националния съвет. Предложиха тази тяхна молба да бъде разгледана на заседание на Националния съвет, при съгласие, одобрена. Нинова не направи нищо по въпроса! Дори и примерът на БСП-София в ръководството на столичната организация да бъдат избрани представители на художествено-творческата, научно-образователната и медицинска федерации, на централно ниво не намери своето цялостно осмисляне и развитие. Сякаш се забравя, че големи лидери на нашата партия през ХХ в. са личности с национален и общоевропейски принос.
Корнелия Нинова кардинално сбърка като наложи промяна в Устава на БСП, която позволи председателят да бъде избиран не от конгреса, (каквато е традицията от създаването на нашата партия), а „пряко”, с участието на всички партийни членове. Прекият избор мина и замина. Нинова триумфално победи: 43 хил партийни членове от 83 хил партиен състав дадоха своя глас в нейна подкрепа. Победата й даде законовото право да разполага с повече фактическа и морална власт, тъй като е избрана от „народа”, докато на конгрес биха я избирали делегирани представители на местните ни партийни организации. Признавам, прекият избор на председател предизвика обществено одобрение към БСП. Но нито Нинова, нито подръжниците на прекия избор не проумяха, че тази победа е нож с две остриета. С едното вървиш напред, докато другото те подлъгва да станеш самодържец!
Няма да скрия, че още на първото заседание на 49-я конгрес, когато се обсъждаше тази уставна промяна, мотивирах защо е вредно председателят да бъде избиран пряко от партията, че това е вид мимикрия, която няма да роди добри плодове. Нинова и нейните привърженици тогава ми възразиха, че прекият избор е нова форма на демократизиране на БСП, че партийните ни организации са в блестящо състояние, че те имат необходимостта само от такава реформа, което представляваше самоилюзия.
Действителността в партията обаче е съвсем различна. Оказва се, че без радикална организационна реформа и без нови идеи за промяна няма как да бъде преодоляно крайно незавиднотоавилна стъпка за възстановяване на доверие и за почистване на партийните редици. Но ако Нинова реши да остане на поста, тя трябва да се подготви за още по-големи предизвикателства и критики.
Независимо от решението на Нинова, важно е за БСП да се фокусира върху вътрешните си проблеми и да работи усилено за възстановяване на доверието на избирателите. Само по този начин партията ще може да се върне към пътя на успеха и да се конкурира ефективно на политическата сцена.
ри главно по свое и на близкия си кръг усмотрение, да фаворизира едни в ущърб на други (без да успее, както подчертах, в най-важното: провеждането на нова младежка политика!).
Опасна за нашата партия е и ревността, която Нинова изпитва към по-млади другари, притежаващи лидерски качества. По почина на Тодор Живков тя бързо им „реже главите”: започва се с недомлъвки по техен адрес, за да се продължи в медиите с отрицателни оценки и клевети (предпочитани са „връзки с олигархията”, т.е. със задкулисието); изместват ги по целесъобразност от позициите, което заемат, докато в един добър ден ги вкарат в „глуха линия”. (Надявам се, че както вече й става навик, др.Нинова няма да пребегне към нови съдебни процедури във връзка с тези мои политически оценки)
След парламентарните избори Корнелия Нинова се намира в сложно положение. От една страна, тя е легитимен председател, избран чрез пряк избор, и това я прави „непоклатима”. От друга, тя е председател на партия, едноличен ръководител, сурово наказан на парламентарни избори! Второто обстоятелство повелява председателят, ако е гражданин на цивилизована страна и ако той самият е цивилизован, да подаде оставка! Това, както казва поетът е „толкоз просто и логично”. И нека не се подхвърлят някакви смехотворни обяснения, че Нинова била едва шест месеца пряко избрана от партията! Все пак тя е председател на БСП от 2016г. – достатъчно дълъг период, за да подготви партията ни за управлението на държавата с нови идеи и предложения за радикална промяна.
Пародия на оставки е сегашното решение Изпълнителното бюро да подаде колективно оставка, за да остане Нинова председател! Не ми е ясно защо членовете на ИБ трябва да подават вкупом оставка? Ако някои от тях по-директно, примерно, са участвали в изработване на предизборната политика и поведение на БСП, нека подадат оставки (щом намират това за нужно). Но останалите? Показателно е, че граждански достойно постъпиха двама членове на ИБ – Янаки Стоилов и Крум Зарков, които поискаха оставката на Нинова. Останалите – вечният конформизъм на заинтересованите и послушните!
Според мен, няма съществени причини в настоящия момент да се настоява за оставки на ръководствата на местните партийни организации – областни, общински, районни и др. Дори и подхвърлените от верните на Нинова клакьори основания за слабо проведена кампания по места, за „нищоправене” от отделни партийни ръководители, е само опит да бъде замъглен проблемът. Услужливо се замита фактът, че за първи път от толкова много проведени парламентарни избори, цялата предизборна кампания бе изцяло централизирана, директно ръководена от председателя на партията и председателя на Централния изборен щаб. Част от водачите на листите, част от представителите на коалиционни партньори и на гражданските организации са със съмнителен обществен авторитет по места. Те бяха ултимативно налагани от Нинова, нерядко в разрез с предложенията и вижданията на хиляди партийни членове.
И още една „иновация”: организацията на предизборната кампания бе възложена на водачите на листите, а не на партийните организации по места. Почти всеки детайл от предизборната кампания се диктуваше от центъра на Позитано 20, Така че опитът да се организира спектакъл „колективни оставки” и на местно ниво, цели да размие тоталната отговорност на председателя, като се избяга от обективния анализ на причините, довели до настоящия катастрофален резултат на БСП. А безпокойствата на Нинова, че след нейната оставка ще настъпи хаос в партията, са опит за „оцеляване”.
Хаосът, доколкото има, се причиняват от два неизбежни въпроса:
- Защо Корнелия Нинова се държи като удавник за председателския пост?
и
– Защо не подаде своевременно оставка?
В статия от 9 април т. г. Кристиян Вигенин, от тясното обкръжение на Нинова, написа следното: „Но това, което според мен е по-важно, е, че бяхме длъжни да отслабим натиска върху самата Нинова, защото за БСП е важно да има действащ председател в следващите много важни седмици. Сега разговорът не трябва да бъде да подава ли Нинова оставка, или не, а да изясним каква да бъде стратегията на БСП от тук нататък…” Тези размишления на Вигенин, така мисля, представляват явен опит за подсигуряването на председателския пост на Нинова през следващите години, както и за намаляване на моментното глухо напрежение в партията. Няма как да бъде прието твърдението на Вигенин, че без Нинова БСП я очаква потоп. Твърдение, което вече все по-настойчиво започва да се разпространява и в други медии. Кой има интерес от подобно обожествяване на председателя на БСП и подхранване на култа към личността му? От преднамерените внушения за неговата незаменимост?
Какво да се направи ли?
Партията има устав и той трябва да се изпълнява! Ако в устава е постановено, че Нинова ще продължи да бъде „председател в оставка” до свикването на заседание на конгреса (наложително е да се свика час по-скоро!), то тя ще продължи да изпълнява задълженията си като „председател в оставка”. Колкото до бъдещия председател, БСП вече има изградени кадри от средното и по-младото поколение, показали високи лидерски качества. Те разполагат с новаторско и перспективно мислене, притежават богат управленски опит – и на партийно, и на общинско, и на държавно равнище.
Така че никаква криза, още повече трагедия няма да настъпи в БСП след оттеглянето на Нинова от председателския пост. Разбира се, в никакъв случай не трябва да се допуска спрямо Нинова и нейното обкръжение да се постъпи по начина, по който тя се саморазправи с ценни за партията кадри. Най-сетне трябва да свикнем с презумцията, че един бивш председател на БСП би могъл да продължи дейността си и като член на ИБ, и като о БСП да се разпадне или да загуби своята позиция на водеща левица в българската политика. Напротив, това може да бъде възможност за партията да се преобрази и да се подготви за предизвикателствата пред нея в бъдеще.
Важно е новият председател на БСП да бъде човек с визия, който може да обедини партията и да я направи по-конкурентоспособна на политическата сцена. Той трябва да бъде способен да комуникира ефективно с избирателите и да представя ясна и убедителна програма за развитие на страната.
Следователно, оттеглянето на Корнелия Нинова от председателския пост на БСП може да бъде ново начало за партията и възможност за промяна към по-добро. Важно е да се избере подходящ кандидат, който да води партията към успех и да я направи силна и влиятелна сила в българската политика.
