Home » News » Дьо Гол: „Евреите са самоуверен и доминиращ народ“ – 2024-03-31 05:05:04

Дьо Гол: „Евреите са самоуверен и доминиращ народ“ – 2024-03-31 05:05:04

тели и⁢ колеги!

Благодарим ви за подкрепата!

Следете ни за още‍ новини и анализи!

До скоро!

Екипът на “Нова Зора”

Свържете се с ‌нас:

Имейл: [email protected]

Телефон: ⁣+359 888 888 888

Адрес: ул. “Независимост” 10, София, ⁣България

Реклама: [email protected]

Подкрепа: [email protected]

Редакция: [email protected]

Абонамент: [email protected]

Следете⁢ ни в социалните ⁤мрежи:

Facebook: facebook.com/novazora

Twitter:⁤ twitter.com/novazora

Instagram: instagram.com/novazora

LinkedIn: linkedin.com/company/novazora

YouTube: youtube.com/novazora

Telegram: ‌t.me/novazora

Споделете ⁢информацията с ⁤приятели и​ партньори!

Благодарим ви ​за вниманието и подкрепата!

Очаквайте скоро нови материали и анализи!

До нови срещи!

Екипът на “Нова Зора”

Свържете⁣ се‌ с нас:

Имейл: [email protected]

Телефон: +359 888 888⁤ 888

Адрес: ул. “Независимост”‌ 10, София, България

Реклама: [email protected]

Подкрепа: [email protected]

Редакция: ​[email protected]

Абонамент: [email protected]

Следете ни ⁢в социалните мрежи:

Facebook: facebook.com/novazora

Twitter: twitter.com/novazora

Instagram: instagram.com/novazora

LinkedIn: linkedin.com/company/novazora

YouTube: youtube.com/novazora

Telegram: t.me/novazora

Споделете информацията с приятели и партньори!

Благодарим ви за вниманието и подкрепата!

Очаквайте скоро нови материали и анализи!

До нови срещи!

Екипът на “Нова Зора”

Свържете се с нас:

Имейл: [email protected]

Телефон: +359 ‍888 888 888

Адрес: ул. “Независимост” 10, София, България

Считаме за потребно обаче да внесем ‍ някои допълнения за по-голяма​ яснота към генезиса на събития, далеч предшестващи шестдневната ‍война от 1967 г. Съгласно решение на Общото събрание на ООН от ноември 1947 ⁣г., след изтичане ⁣срока на британския ⁤мандат над Палестина​ през май 1948 г., на територията ѝ се създават две държави – еврейска и арабска. Така, на 14 май 1948 г. държавата Израел ‍обявява своята независимост. На следващия ден,‌ подтиквани и въоръжавани главно от британците въоръжени ⁤формирования на Трансйордания, ⁣Египет, Сирия и Ливан, заедно с експедиционен корпус от Ирак, арабски милиции и доброволци от Мюсюлманското⁢ братство нападат Израел. Силите са неравностойни. Слабовъоръжената нова държава⁢ е принудена да​ мобилизира цялото еврейско население, включително жените.

Помощ идва от ​Съветския съюз.‍ Сталин ⁢нарежда през Чехословакия ‍да започнат доставки на трофейно германско ‍оръжие, включително самолети и бронирана техника и хиляди пратки потичат към Израел. Ходът на войната⁢ се ‌променя и ‍в края на 1948 ‍г. държавата Израел овладява контрола на почти 60% от територията, определена за арабската държава. През 1949 ‍г. последователно се подписват⁣ споразумения за примирие с всички воюващи страни с изключение на иракчаните. Трансйордания поема контрола над ‍останалата ​част‍ на Западния бряг на река ⁤Йордан, ‍включително Източен Йерусалим. Египетската армия поема контрола над ивицата ⁢Газа. ООН създава комисия,‌ която да наблюдава ⁣прекратяването на огъня, съблюдаването на споразуменията за примирие, да⁣ подпомага операции по поддържане мира в региона. Арабска държава в Палестина ​ така и не се създава.

Войната от⁤ 1948-1949 г. обаче предизвиква драматични ⁤ демографски промени в Близкия изток. Близо 600⁣ хиляди ‌палестински араби (по други‍ данни над 900 хиляди) стават бежанци главно в съседните ⁤арабски страни.‌ Около 700 хиляди евреи (по ​други ⁣данни към един⁢ милион),⁣ които от векове живеят в арабския свят,​ насилствено са прогонени от родните им места от⁣ местните власти. Повечето от⁢ тези еврейски бежанци намират убежище в държавата Израел. Официалната⁣ позиция на Израел е, че през и след 1948 ⁤ г. по същество се извършва размяна на население. Не може да се оспори обаче, ​че инспирираното от англичаните арабско нападение срещу Израел през 1948 ‌г. е в основата на⁣ последващите арабско-израелски войни.

др Радко Ханджиев

– – – – – –

Юни 1967 г. Започва ‌безкрайната Шестдневна⁤ война.‌ От самото начало на ​войната френският⁤ президент генерал Шарл​ дьо Гол ​осъжда Израел за това, че я е започнал. ⁢Позицията на дьо Гол е в противоречие с тази на ​повечето политически лидери, медиите и общественото ⁣мнение и​ му спечелва много критики, включително ‍и такива ‍за антисемитизъм.

Церемония? „Тържествена ⁤меса? Театрално представление?

Пресконференциите на генерала ⁢имаха тържествен, ⁤ритуален характер, който може да бъде‍ разбран единствено от гледна точка на ръста на главния герой. На 27 ноември 1967 г. над хиляда френски и чуждестранни репортери се ⁤събират в ⁣Елисейския дворец, за да чуят президента на ​републиката. Тонът ‌на гласа ⁣му е тържествен, на моменти дори ⁣лиричен, когато излага​ своето виждане за реформите, които ⁢Франция е осъществила под ‌негово ръководство, мащабните промени, които са реализирани и заявява, че Петата република е на път да се превърне в наша втора политическа природа.“ Голяма част от речта му е посветена на ‍международните проблеми в ‌един свят, разделен‍ от Студената война и от различни кризи. ​Най-опасната заплаха за​ световния мир⁣ бе войната във Виетнам, в която вече участваха 400 хиляди американски войници.‍ Дьо Гол разказа за пътуването си до Квебек и обясни защо е издигнал прочутия‍ си лозунг Да‌ живее свободен Квебек! Обясни ‍отказа си‌ да допусне‌ Обединеното кралство да⁤ се присъедини​ към Европейската икономическа общност‌ (ЕИО). ⁢Изрази и притесненията си относно международната финансова система.

Няма да позволим да бъдете унищожени

Шест месеца‍ след Арабско-израелската война от юни⁤ 1967 г. той трудно можеше⁢ да пренебрегва ‍ситуацията в Близкия ‍изток.

На ⁤22 май инцидентът в залива Акаба ​– за съжаление предизвикан от Египет, даде повод на онези, които искаха войната (...). На 2 юни френското правителство официално обяви, че в случай на военни действия ще обвини страната, която произведе‌ първите изстрели. И това бе недвусмислено послание към ⁣ всички правителства. На 24 май казах това ​на ⁤г-н⁢ Еббан ‍ израелския външен министър, с ​когото се срещнах в Париж. ⁢Ако Израел бъде нападнат, казах по‍ същество, ⁤ние няма да​ позволим той да бъде унищожен, но ако вие нападнете,‌ ще‌ осъдим вашия акт. Разбира се, макар населението ви да е помалобройно, като се има предвид, че ⁢сте по-добре организирани, много по-сплотени и много по-добре въоръжени от арабите, не се съмнявам,‍ че в случая ще надделеете във военно отношение. Но все повече⁣ ще затъвате в трудности както ⁣ вътрешни, така и в международен план, още повече че една война в Близкия изток няма как да ⁣не ⁣засили напрежението в целия свят и да не доведе до печални последици за много страни. И малко по ⁤малко⁢ вие, като победители, ще бъдете държани отговорни за всички причинени вреди.

Знайно е, че гласът ⁣на Франция бе пренебрегнат. Израел нападна и за шест дни ⁢постигна​ всичките си цели.След⁤ като осъди‌ нападението, Дьо Гол отново припомни френската позиция:

Всяко споразумение трябва да се основава на изтеглянето от ‍всички територии, завладени със сила, и взаимното признаване от всички участници на правото на съществуване на другите държави. След ‌това, въз основа на решение на ООН и с присъствието и гаранцията ​на нейни сили, вероятно ще бъде възможно да‌ се стигне до⁤ точно ​определяне на ⁢границите, условията на живот и сигурността на двете страни, положението на бежанците и малцинствата и условията, регулиращи свободата на корабоплаването в ​залива Акаба и⁣ Суецкия канал.

Нищо от това не бе ново. Но на следващия ден пресата едва спомена Близкия изток като един от проблемите, посвещавайки основните си заглавия на други‍ теми. France-Soir публикува пет колонки със заглавие: Генерал дьо Гол: златото трябва да замени долара, ⁤застрашен от международната търговия; Le Figaro: Генерал дьо ​Гол потвърждава отрицателното ‍си отношение ⁢ към влизането на ⁤Англия в Общия пазар;⁣ L’Aurore: Дьо Гол: Не на Англия!, а Combat – яростно антиголистки, особено настоятелно подчерта: Дьо ‍Гол създателят на кризи!, с подзаглавие: Вчера той въздигна ⁢ всички аспекти на външната си политика до степен на провокация.

Екстравагантност и⁣ излишество

Все пак,24 часа по-късно избухна полемика, подхранвана от ⁤реакцията на ⁣Тел Авив на една част от изказването на ​пресконференцията, която като​ че остана незабелязана. Дьо Гол говори за създаването‍ на Израел и за страха‍ в някои среди, чеевреите, които доскоро са били ⁢разпръснати, но са останали такива, каквито винаги са били, т.е. елитен народ, уверен ⁢в ⁣себе си и доминиращ, щом се събере отново в земите на своето някогашно величие, може да превърне в пламенна завоевателна амбиция иначе сърдечните пожелания,⁢ изказвани в продължение на 19 ‌ дълги века: „Догодина в Йерусалим.

Какви бяха реакциите на пресата? ⁢ Юбер⁤ Бьов-Мерѝ, редактор⁤ на Le Monde (в броят⁤ от вторник, 29-и ноември следобед), пише за полъх ⁢на антисемитизъм; Жан⁢ Даниел в Le Nouvel Observateur​ осъжда духа на ‍Морас, преследващ дьо Гол (Шарл Морас (1868-1952) е френски журналист, есеист,​ поет и политик, с крайно десни, монархистки, антисемитски възгледи, бел. пр.); Жан-Жак Серван-Шрайбер се чуди в редакционна ‌статия в L’Express: Докъде ще стигне екстравагантността и излишеството? и ⁢отново настоява за нищо по-малко от ⁣неговото сваляне от власт.(1)

В мемоарите си, писани две години ⁣по-късно, Дьо Гол съжалява, ⁣че се е оставил да бъде⁤ увлечен: Дори ⁢в този момент трябваше да запазя хладнокръвие... По природа съм ​емоционален, страстен! Наистина ⁤формулировката е меко казано тромава, ⁣особено представянето на евреите като еднородна група, което по парадоксален начин е идентично с това на ционизма. ⁤Но обвинението в антисемитизъм? То ‌е отхвърлено от Давид Бен‍ Гурион, основател на Държавата Израел, ‌в писмо от 6 декември 1967 г:

Въздържах се да се присъединя към⁣ хора от ⁣несправедливи критики, изразени от мнозина във Франция, Израел и други‍ страни, защото​ според мен те не са обърнали ‍сериозно​ внимание на Вашите забележки (...). Като ‌министърng>Благодарим ви за вниманието!

ил 1955 г.: Дьо ⁣Гол ми каза,⁣ че смята създаването на‍ Израел‌ за историческа необходимост. Еврейският народ има ‍пълното право да очаква обезщетение‍ за несправедливостите, които ⁢е понесъл в ⁤продължение на толкова много векове. Той продължава да изразява уважението ⁢си ‍към таланта на евреите, тяхната ясна логика и енергия.(2)

Резервни части за изтребителите Mirage

Всъщност спорът ⁣за предполагаемия антисемитизъм на човека,⁤ отправил прочутия призив за съпротива срещу нацизма от⁢ Лондон през юни 1940 ⁢г., бе претекст да се ⁢атакуват отново позициите, изложени през юни 1967 ⁤г.​ Най-малкото,‌ което може⁤ да‍ се каже е, че⁣ те⁤ не са били очевидни. През 50-те ‌години⁣ на ХХ век‌ Франция бе ​най-постоянен съюзник ‍на⁤ Израел, снабдява армията‌ му с ⁢усъвършенствано оръжие, особено с изтребители „Мираж“, помага в разработката⁣ на ​военна ядрена технология. ⁢Франция също участва в патетичната Суецка експедиция през 1956 г., която дьо Гол по онова време одобрява. Вярно е, че след края на ⁤Алжирската‍ война през 1962 г., ⁤както отбеляза на пресконференцията генералът, Франция се оттегля от „някои специални и много тесни връзки“, които Четвъртата република бе установила ‍с‍ Израел. ‍След като Алжир ‍извоюва своята независимост​ през ⁢1962 г., ние възобновихме политиката на приятелство и сътрудничество, която Франция поддържаше от векове с‌ тази част на света и днес силно чувстваме, че тя трябва да бъде ​сред основите на нашата външна политика.

Но той ‌добавя: Излишно е​ да‌ казвам: уверихме се,‍ че арабите⁤ знаят, че за нас⁤ съществуването ‍на държавата Израел е ‌свършен ‍факт, че няма да останем безучастни и няма да позволим тя да бъде унищожена.

В действителност, въпреки ембаргото​ за продажба на оръжия за този ‍регион, ⁣датиращо от юни⁤ 1967‍ г., Франция ⁤продължава да снабдява Тел Авив‌ с реиченията и ще продължим ⁢да предоставяме качествена информация ⁢за нашата история и култура.

Благодарим ви за подкрепата!

се прочете: Утре ​кàпото‌ ще крещи, кучетата ще ръмжат,⁣ измъчваните деца ще крещят като животни, ‌докато кошмарът не ⁣завърши с градушка от куршуми. А Жан Даниел пита в Nouvel ⁢Observateur: Заплашен ли ‌е Израел със смърт? И ​отговаря: Да, несъмнено. Приемливо ли е това? ⁢ В ⁢никакъв случай.“

Арабите ⁢ се тъпчат с хашиш

В допълнение към страха от нов геноцид, пет години след независимостта на Алжир, някои вестници изразяват леко⁣ прикрит расизъм. На 24 май Серж Гросар, автор‍ на‌ рубрика ‌ в ‍L’Aurore, пише: Две⁤ хиляди години мюсюлманско безхаберие превърна този рай ⁤от злато и мед⁢ (Палестина) в ерозирали ​степи.“ И на друго място в L’Aurore – пак за арабите: „Натъпкани с⁢ омраза от най-фанатичната пропаганда от времето на ​Гьобелс, напушени с ​хашиш или потопени в мрака на ⁤опиума, те жадуват за прекрасните нови богатства на еврейския народ.“ А ⁣ Le Figaro твърди, ⁣че арабските радиостанции обещавали на масите портокаловите горички на Яфа и ⁢жените на Тел Авив. ⁤(4)

При тези​ обстоятелства съвсем реално бе емоционалното въздействие‌ върху общественото мнение и демонстрациите в⁣ подкрепа⁤ на Израел ⁣бяха огромни. На 31 май 1967 г. пред израелското посолство⁣ в Париж се събраха ​30 хиляди, а ⁣в провинцията – хиляди други: 6 000 в Марсилия, ​5 000 в Тулуза ⁣и Ница, 2 500 в Страсбург и ​Лион, 2 000 в Нанси, Мец​ и Монпелие. Еврейската общност, към която се присъединяват​ и много еврейски заселници от ⁤Алжир,⁤ е мобилизирана докрай. Много ⁤артисти и интелектуалци изразяват своята ⁣солидарност. Така Серж ‍Генсбур, певец, който ⁢със сигурност ⁤не обичаше да се ангажира по какъвто и да е начин, написа Le ⁢Sable ⁢d’Israel (Пясъкът на Израел) – песен, в която твърди, че е готов да умре ⁤за страна, в която⁢ никога не ⁤е стъпвал.

Дисидентските гласове ⁤бяха рядкост.‌ Дори човек като Жан-Пол Сартр, дълбоко ангажиран с антиколониалната борба в Алжир и‌ другаде, написа предговор към Les Damnés de la ​terre (Прокълнатите на земята) на Франц Фанон, ⁣публикуван ⁤от левия издател François Maspero,(5) подписа​ декларация, в‍ която се изразяваше желание за мир в Израел.“ В предговора към специалния брой на Les Temps Modernes, озаглавен‍ „Израелско-арабският конфликт“, ‍който⁢ излезе в началото на‌ юни, той пише: „Алергични сме към всичко, което по⁢ някакъв⁤ начин наподобява‌ антисемитизъм. Нашите арабски‍ приятели ни ‌казват, че не са антисемити, а ​антиизраелци. Но както виждаме, как могат да попречат на тези израелци в същото време ⁣ да ‌бъдат ⁣и евреи?

По този начин той забулва цялото колониално​ измерение на еврейските селища в Палестина, въпреки че ⁤Максим Родинсон го обсъжда в същия брой⁣ на ⁣ Les Temps‍ modernes ⁢ под заглавие: Israël, fait colonial? (Израел създава ли колонии?).

Макар че седмичникът ​Témoignage chrétien

ин от водещите френски⁢ ежедневници, изписа в‍ пет колони заглавието‌ Египтяните нападат Израел, а Le Populaire ⁤ – печатен орган на‍ социалистическия ⁤ SFIO, обяви: Нападнат‌ от ‌всички страни, ⁤Израел се съпротивлява⁢ победоносно. Изразът „фалшива новина“ ⁢все още не беше измислен.

Противно на всичко казано, дьо Гол продължи да ⁢се придържа към позицията си и да настоява за ⁣връщане в границите от 4 юни 1967 г. Скоро след‍ това⁤ Франция ще осъзнае⁤ и значението на ⁤палестинския фактор в новата криза. Политически изолиран на вътрешния фронт, дьо Гол се дистанцира и от позициите, заети от западните съюзници на Франция, ​особено от⁢ Съединените щати. И все пак с течение на годините тези позиции ще бъдат възприети ‍от неговите наследници – ‍включително от такива, които ‍като Валери Жискар⁣ д’Естен (1974-1981) и​ Франсоа Митеран (1981-1995)​ остро критикуваха генерала. А през 80-те години тези позиции‌ ще‍ бъдат споделяни от​ цялата „международна общност“: осъждане на военното заграбване на земя; самоопределение‌ на палестинците; необходимост от преговори с ⁣Организацията⁣ за освобождение на Палестина (ООП).

Откъс от пресконференцията‍ на 27 ноември 1967 г. показва ⁤колко прозорлива е била позицията‍ на Дьо Гол:

Сега⁣ Израел организира на завзетите от него ⁢територии окупация, която задължително включва потисничество, репресии и изселване,‍ и това се посреща със съпротива, която той​ на свой ред нарича тероризъм...“

Бележки:

1- Цитат от Laurence Coulon, ‌L’opinion française, Israël et le conflit israélo-arabe, 1947-1987, Honoré Champion, ‍2009 г. Тази книга изрично подкрепя израелските политики.

2- Цитат от Samy⁤ Cohen, De Gaulle, the Gaullists and Israel, Alain ⁤Moreau, 1974.

3- Всички продажби на оръжия са преустановени през януари 1969 г. ‌след израелското нападение над летището в Бейрут и унищожаване на ливанската флотилия от граждански самолети, което позволи на Израел ​да запази въздушното си превъзходство.

Нашият Ютуб‌ канал: https://www.youtube.com/channel/123456789

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.