Home » today » Business » Глобалната деглобализационна тенденция – Поглед Инфо – 2024-05-16 02:35:26

Глобалната деглобализационна тенденция – Поглед Инфо – 2024-05-16 02:35:26

и дали ​ще доведат до икономически успех или нестабилност.

Важно е да‌ се има предвид, че конфликтите в бъдеще може да не бъдат⁣ само‍ между държави, но и между големи корпорации и ⁢техните ‌интереси. Тъй​ като светът става все по-глобализиран, влиянието на частния​ сектор в международните ​отношения се увеличава. Това може да доведе⁤ до нови форми на конфликти, които ⁤ще изискват нови стратегии за справяне с тях.

В крайна сметка, е ясно, че‌ светът се движи към нова епоха⁤ на ​конкуренция и ​конфликти. Важно е да⁣ се бъдат готови за тези промени ‌и да се развиват нови стратегии за справяне с тях, за ⁣да се осигури мир и ‌стабилност в ‍света. като основа на тези мениджъри да искат по-високи‍ заплати.‍ Маршал Ауербек и ‌Ян Рич-Фрел смятат, че рискът от разтягане‌ на производствените вериги и⁢ съвременните технологии за приближаване на производството правят глобалните мрежи по-малко привлекателни от‌ бизнес гледна точка.

Маршал Ауербах е пазарен анализатор и коментатор, ⁢а Ян Рич-Фрел, изпълнителен директор на Независимия медиен институт.

Бившият министър на финансите на САЩ‌ Лорънс Самърс наскоро призна: „Икономическото мислене‌ обикновено е ‌свързано с ефективността, а не с устойчивостта и не ⁤обръща внимание на‌ големите неефективности.“ Коригирането ⁣на тези недостатъци⁢ е причина за настоящото глобално движение, насочено ‍към национализация на⁤ икономиките.

Пандемията само ускори ​започналия по-рано процес на разширяване на търговските преговори ⁢между САЩ, Китай и ЕС за 50-те най-големи световни‌ икономики. Въпреки недоволството на много консерватори, тази тенденция бележи значителни промени както и⁤ при началото на ерата на глобалната търговия в рамките на СТО.

Икономистите,‌ политиците и водещите учени често са склонни да оценяват новите икономически модели през призмата на миналото; някой ще сравни това с ерата на меркантилизма⁢ на⁣ XIX век или със стагфлацията⁣ от 70-те години. Това обаче е твърде опростена гледна точка, тъй⁢ като и‍ причините, и резултатите са много различни.

Продължаващите процеси ‍отразяват разбирането ​на онези, които планират държавно⁣ развитие, че новите технологии бързо ще разширят или ще започнат печелившо​ производство в страната или поне по-близо до вътрешния пазар.

Спестяването⁢ от ‍транспорт и свързаните с него разходи, изгодата за ‌регионалните съседи и ⁣вътрешните трудови ресурси на тези страни ще направят цените по-конкурентни от цените за стоките, произведени съгласно настоящата‌ международна система за търговия. Към политиците, застъпващи се за националната икономика, от Тръмп до‌ сенатор Елизабет⁤ Уорън, скоро ще ⁤се присъединят онези, които виждат дългосрочна печалба във​ вътрешната политика в този преход.

Комбинацията от високоскоростни⁤ комуникации, напредъкът в автоматизираното производство и компютърните технологии, съчетани с широкия достъп до чертежи и информация,‍ необходима⁤ за стартиране на нови производствени ⁣мощности, прави ⁣настоящите ​международни производствени вериги да изглеждат като машина на‌ Голдберг. В ⁤допълнение към управленската сложност, това значително допринася за ‌отлива на валута, с който много икономики‌ трябваше да се справят през последните 70 години.

Възстановяването на производствения капацитет в национален интерес‌ ще има отрицателно ⁤въздействие върху страните, които са изградили своите икономики през последните 40 години на евтина работна ръка. Подценяването на собствената ⁣валута или дъмпинга ‌няма да помогне, ако чуждестранните ‍купувачи изведнъж решат да произвеждат и купуват свои стоки.

Промените са – това не е само Тръмп, който изисква по-малка зависимост ​от производствените мощности на Китай, но е и ‍глобален процес. ⁣Например, Индия също ще развива своите технологии без помощта на Китай.

Нови производствени модели

Много причудливи⁤ неща могат да се видят в онези моменти, когато новите явления се припокриват със стари. Фабрики ⁤се затварят в Съединените щати поради⁣ застоялата НАФТА, а техните ръководства не само ⁢не носят ⁤отговорност за това, но⁢ и ⁢се възползват от‍ закриването. Причината за това е, че корпорациите са част от старата⁢ система. Ако обаче‍ погледнете по-развитите сектори на икономиката, ‌можете да ​видите‍ кълновете на новата ера.

В Съединените ⁢щати има каскада от⁤ нови ‌индустрии: не обичайните обяви за нови центрове за данни, складови и логистични ​центрове, а производството на високотехнологични стоки и необходимото възстановяване на стабилна⁣ инфраструктура, която ще е необходима в​ по-самостоятелна икономика.

Правителствата ​се опитват да навлязат в нова ера, за ⁤да се освободят от ограниченията на⁤ съществуващите търговски споразумения. Това трябва да​ се направи не само за бъдещ личен ⁢интерес, но и ⁤в​ съответствие с изискванията на настоящия момент.​ И това е не само заради‌ пандемията, но⁢ и за дългосрочната национална сигурност, която е в пряка зависимост ​от цялата икономика.

Сенатор ⁢Елизабет Уорън през юли въведе мащабен ⁣закон “За защитата и⁢ подобряването на фармацевтичната верига ‌за доставки”, който демонстрира,‌ че американският ⁢естаблишмънт стига до консенсус относно необходимостта от национална икономика. „За ⁢да победим сегашната криза с COVID-19 и да подготвим САЩ за бъдещи пандемии, трябва да увеличим производствения капацитет на нашата страна“, каза Уорън. По същество ⁣това е преглед на последствията от десетилетия на политиката за ‌офшорно икономическо ⁢производство. В допълнение, ‍сенатор ‌Том Котън представи ‌нов законопроект, фокусиращ се върху производството на вътрешни полупроводници, наречен “Закон за американското леярство 2020” . Този законопроект беше ‌подкрепен от ⁢двете партии.

“Файненшъл Таймс” съобщава, че наскоро японското правителство наложи ⁣ограничения върху чуждестранните инвестиции в около дузина сектори,⁣ включително „производство на електроенергия, военен хардуер и софтуер“, ‍като ⁣ефективно дава предимство на местните производители от‌ съображения‍ за ⁢национална сигурност.

Японските власти разработиха ⁢тези ограничения, без да дефинират⁢ „националната сигурност“, което⁢ би позволило значително да се промени⁣ нейното разбиране след пандемията. Следователно е малко вероятно страната да се изправи⁣ пред сериозни предизвикателства от други ⁤страни-членки на‍ СТО. Благодарение на тази проста обосновка може да се очаква ⁤цялостна реорганизация на международните ⁤търговски‌ отношения и производствени вериги.

Австралийското правителство също така очерта нови правила за задълбочено проучване на новите чуждестранни инвестиции, както ⁤и принуждаване на ‍чуждестранни компании да продават активите си, ако това се изисква от националната сигурност. Предложенията бяха направени след​ влошаване на⁣ търговските отношения между ⁣Пекин ⁤и Канбера, на фона на “рязкото увеличение на ⁢броя на предложенията ​за чуждестранни инвестиции, разгледани от Австралийската агенция за сигурност и разузнаване поради опасения, че Китай⁢ шпионира чувствителни здравни данни”, според местните медии. В момента Австралия предефинира отношението към производството и развива територии.

Канадското правителство също‌ обяви планове за затягане на контрола върху чуждестранните инвестиции,⁤ „свързани с общественото здравеопазване или критичните вериги за‍ доставки по време на пандемия, както ⁤и над всякакви инвестиции от държавни ⁢компании или инвеститори, които са тясно свързани⁣ с чуждестранните правителства“, съобщават “Глоуб енд Мейл”

Този опит за разделяне на потоците ​на печелившите чуждестранни инвестиции от тези, противоречащи на националните интереси, е обща ⁣черта на публичната политика след Втората световна война. Агенцията ⁤за преглед на чуждестранните инвестиции е създадена в Канада през 1973 г., което е причинено от ‍нарастващите опасения‍ за растежа на чуждестранните инвестиции и, по-специално, ⁢преобладаването на американските​ многонационални корпорации в ‌канадската икономика. С нарастването на процесите на глобализация, натискът върху Агенцията се увеличава, но нейното значение в момента ​се преразглежда, като се вземат предвид националната здравна политика и устойчивостта на производствените‌ вериги. Естествено, фармацевтичната‍ независимост е от първостепенно значение.

Тайван, „нетен ‌вносител на хирургически маски преди пандемията, постави маски само месец ‌след като бяха съобщени първите случаи“, съобщава “Файненшъл Таймс”. “Тайванският президент Цай Инвен … каза, че Тайпе ще повтори този подход в развитието на‌ другите нови индустрии.” ‌И световните икономисти отбелязват, че Тайван ‌и Виетнам ⁢са‌ водещи ‍в света по растеж на дела на световния пазар в износа, в ущърб на по-големите икономики, като Китай.

Лидерите на ‍ЕС публично изтъкват политиките за субсидиране и публични инвестиции в компании, за да не позволят на китайските инвеститори да ги изкупуват или „да подбиват цените“. Това ⁤трябваше да се осъществи съвместно, но ⁢по време на пандемията се оказа, че всеки сам решава проблемите си. Това съответно започна да​ унищожава единния пазар на ЕС, който е изграден върху сложна⁢ мрежа от‍ трансгранични вериги за ‍доставки и⁣ строги правила, които възпрепятстват държавните ​субсидии за поддръжниците на националните икономики.

Френското правителство при президента Еманюел Макрон все повече се позовава на духа​ на Шарл дьо Гол вместо ⁤на френския⁣ индустриалец Жан ‌Моне, считан за един от ​основателите на днешния Европейски съюз. Корпоративна Франция взе под внимание апела​ на френския министър на ⁤финансите Брюно Льо Мер към националните супермаркети през този март, да се „запасят с френски​ продукти“. Според⁤ France ⁤24 „френската верига супермаркети “Карфур” вече получава 95 процента ​от своите плодове и зеленчуци ​от домашни производители”, което ⁤между другото е основната логика ⁤на всяка сериозна ‌програма за околната среда. Според Коалицията за просперираща Америка „Льо Мер ‍също нарече фармацевтичните продукти, автомобилната промишленост и въздушно-космическата ‌промишленост три сектора на ‍икономиката, ⁣в които Франция ⁢трябва да гарантира своя суверенитет, т.е. повече продукти ‌да се произвеждат във Франция. “

В интервю за националната телевизия финансовият министър заяви, ⁣че ⁣”е недопустимо Франция да остави на Китай и Южна Корея ‌80​ процента‌ от доставките на електрически⁤ батерии, като същевременно похвали новата френска фабрика за батерии, която⁣ ще започне‌ да функционира едва през 2022 ⁤година. Той⁣ похвали френския производител на ​лекарства “Санофи”, че наскоро‌ обяви, че възнамерява да върне част от ‌продукцията⁢ си обратно⁢ във Франция”. ‍Макрон⁤ също потвърди, че Франция трябва да гарантира “суверенитета на здравето на нацията”, след като коронавирусът ⁢разкри⁣ зависимостта от медицински доставки от чужбина. ‍Според неотдавнашен доклад на “Ройтерс”, френският министър на земеделието Дидие Гийом заяви, че макар Франция ⁢да не е самодостатъчна във всички храни, тя ще се съсредоточи върху по-голяма⁣ автономност в‌ областта на ⁣растителните протеини. “

Дори Германия, със своя динамичен ‌експортен сектор, ⁣който отдавна я прави‍ бенефициент на глобализацията, също обяви ход към ​по-голям икономически национализъм. В неотдавнашно интервю ⁣за ‌“Шпигел” министърът на икономиката Петер Алтмайер „заяви, че⁤ би искал да⁢ подкрепи ⁣фармацевтичните компании, които зависят от ключови реагенти, внесени от Азия в процеса на възстановяване ⁤на производството⁤ им в Европа.“ В по-широк план, правителството отпусна 400 милиарда евро за покриване на ⁢дълговете на компаниите, засегнати от‌ пандемията. Целта на тази помощ е да ‍предотврати „продажбата на германските икономически и индустриални интереси“, смята⁢ Алтмайер.

Националните икономически ⁢съображения също ​водят‍ до промяна⁤ в пазарната позиция на Великобритания в текущите търговски преговори за “Брекзит” с ЕС, като⁤ Великобритания ясно дава приоритет на националния суверенитет пред свободната търговия с бившите си партньори, дори ако това означава така ​наречения „твърд Брекзит“. Правилата на единния пазар⁤ на ЕС изрично изключват държавната⁤ помощ за ‌конкретни‌ отрасли, ако това противоречи⁢ на ⁣интересите на единния пазар. Британският представител по време на преговорите ‍Дейвид Фрост‌ заяви, че⁢ необходимостта от нарушаване на правилата на ЕС е една от основните цели‌ на Брекзит, дори ако това доведе до по-неблагоприятни ⁣търговски отношения в рамките на СТО. ​Според​ наблюдателя Джеймс Форсайт, законите на ​ЕС за единния пазар „отказват държави-членки от това,​ което един от министрите нарича „геостратегическа награда” за стимулиране на‌ вътрешното⁢ производство на лични предпазни средства“.‌ В единния пазар‍ Националната здравна⁢ служба ⁤на Великобритания не може да купува само от британски доставчици,​ за да се опита да създаде вътрешна ‌производствена база. Тя⁤ трябва да​ приема предложения от всяка компания със седалище в ЕС. “

Икономически национализъм и новата геополитика

През ‌последните 40 години този вид явен икономически ‍национализъм, особено що ⁣се отнася⁣ до възможностите за вътрешно производство, обикновено се избягва от САЩ, поне докато​ на‍ власт не дойде‌ Тръмп. Това отчасти е резултат⁢ от факта, че САЩ, бидейки глобален хегемон, биха могли да доминират и управляват глобални‍ институции (като МВФ ⁣и СТО) в съответствие с националните интереси на Съединените щати. И ако изведнъж ‌възникне нужда, да се включат ⁣съображенията‌ за национална сигурност.

“Саматех”⁤ е правителствен промишлен консорциум, създаден през 80-те‍ години за ⁤успешно възраждане на американската полупроводникова ‍индустрия, след ⁢като⁤ Пентагонът я прие за стратегически ключова индустрия, която не трябва да позволява на САЩ да зависят от капризите на ⁣чуждестранните производители. Консорциумът “Саматех” показа голям ‌успех в националното промишлено ⁣планиране, тъй⁤ като позволи ⁤на Съединените щати да си възвърнат глобалното господство в производството и проектирането на висок клас полупроводникови устройства.

Напоследък проблемите​ на националната сигурност в полупроводниковата⁤ индустрия отново се съживиха след нарастващ спор между администрацията на Тръмп и китайския производител на‌ телекомуникационно‍ оборудване 5G “Хуавей”. Сега Министерството на търговията ‌на САЩ определи, че всички производители на полупроводникови чипове, ⁢използващи ⁣хардуер ​или софтуер за проекти ⁤в САЩ, трябва да получат разрешение преди да изпращат чипове ⁢до⁣ “Хуавей”. Това решение принуди най-големия производител на чипове в света, Тайванската компания за⁣ производство на полупроводници, да⁢ спре⁤ приемането на нови поръчки от “Хуавей”,тъй като използва американско оборудване в производствените си процеси. ​Парадоксално е,‌ че⁤ администрацията на Тръмп е използвала съществуващи световни вериги за доставки за укрепване на икономическия национализъм. Същото важи и ‌за ‌фармацевтичните продукти (както се случва ⁣в други⁤ части на света, най-вероятно в ущърб на Китай и Индия).

Тези действия ще повлияят като‍ ефекта на доминото и ​в други ⁢региони на света, които от векове с оръжия и финанси са ограничени като източници ​на ‌суровини.⁢ Те ⁤ще следят внимателно какво се случва с Австралия, която⁤ през по-голямата⁤ част от⁢ последните 150 години е износител на храни и минерали, ‍но сега започва проект за създаване на ⁣национална производствена база.

Тъй⁢ като десетки страни изграждат собствена производствена база, ⁤ще възникнат големи въпроси относно геополитическата стабилизация⁢ и класическите ⁢инструменти на чуждото ‍влияние. Съвременният свят донякъде напомня политическия баланс на⁣ силите от XIX век, въпреки че повечето страни разбират, че за да се справят с общите предизвикателства, ще трябва определено минимално ниво на взаимодействие‌ между страните. Китай е участник ​в редица глобални спорове (както обикновено се случва с възникващите големи сили): САЩ⁢ срещу КНР, КНР ⁢срещу Индия, Япония срещу КНР, КНР срещу Австралия, ЕС срещу КНР. Но горещи войни едва ли ще започнат толкова ⁤скоро, колкото ⁣преди два века.

Неза бъдат нарушени или контролирани, също ще бъде ключов фактор в⁢ новите‌ форми на конфликт. Кибератаките и хакерските нападения ще играят все⁢ по-голяма роля в битката за контрол ​над информацията и ‍комуникациите.

Всички тези фактори ще доведат до по-сложни и неочаквани форми на конфликт, които ще изискват нови стратегии и подходи⁤ за справяне с тях. В бъдеще, войната ​може‌ да не ‍се води⁢ само на бойното поле, а и в киберпространството, в икономическите⁢ и технологичните сектори.

Затова е важно за държавите ⁤да ‍бъдат готови⁤ за новите предизвикателства и да развиват своите военни, кибернетични и технологични способности, за да се ⁢защитават и да се справят с бъдещите конфликти. В противен‍ случай, рискуват да бъдат⁤ изоставени‍ и подложени на влиянието на по-мощни и по-подготвени противници.

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.