, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се приспособява към всякакви обстоятелства. Ние винаги сме готови да се приспособим и да предложим нещо ново и различно на публиката си, независимо от ситуацията. Вярвам, че кабаретът и чистата халтура ще продължат да бъдат важна част от културния живот, дори и в условията на ограничения и затворени сцени.” Така че, независимо от обстоятелствата, кабаретната естетика и чистата халтура ще продължат да бъдат важни и влиятелни в културните институти.каза: “Кабаретът е изкуство, което може да се изрази в различни форми и стилове. Той е свободен, провокативен и често се използва за изразяване на социални и политически коментари. В културните институти трябва да се отдаде почит на кабаретната естетика и чистата халтура, като се предостави възможност за изява на талантливи артисти и създатели, които могат да променят и обогатят сценичния живот.” Вярвам, че това е важно и за българската културна среда и че кабаретът има място и значение в нея.анас Маринов, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се ражда в момента, в контакт с публиката. Той е свободен, непредсказуем и винаги различен. Това е естетика, която носи в себе си енергията на момента и възможността за изразяване на всеки вид творчески идеи. Чистата халтура, от друга страна, е изкуство, което се стреми към изразяване на истинската същност на човешката душа, без да се притеснява от конвенционални норми и правила. Тя е израз на свободата на изкуството и неподправената емоция на твореца.”
Така че, въпреки че кабаретната естетика и чистата халтура могат да изглеждат като противоположности, те всъщност се допълват и обогатяват в своята уникалност и разнообразие. Те представляват важни културни институти, които допринасят за разнообразието и богатството на съвременната изкуствена сцена.Узунов, който каза: “Кабаретът е изкуство, което може да се изрази в различни форми и стилове. Той може да бъде естетичен и изтънчен, но също така може да бъде и чиста халтура. Важното е да се запази балансът и да се представи качествено изпълнение, независимо от стила и жанра.” Така че, независимо от това какво представлява кабаретът за вас, важно е да се запази високото ниво на изпълнение и професионализъм.р, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се развива в диалог с публиката и се нуждае от жива връзка между изпълнителя и зрителя. Ние вярваме, че това взаимодействие е от съществено значение за културните институти и затова сме готови да предложим алтернативни начини за изпълнение, като например онлайн представления или изпълнения на открито, където може да се спазват всички необходими мерки за безопасност.” Така че, въпреки предизвикателствата, кабаретната естетика и чистата халтура продължават да бъдат важни части от културния живот, дори и в условията на пандемия.еатър, който каза: “Кабаретът е част от нашата култура и трябва да го подкрепим. Ние трябва да се стремим към разнообразие и да приемем различните изрази на изкуството, включително и чистата халтура. Това е начинът да запазим жива и разнообразна културната сцена.” Така че, дори и да не сме готови за преминаване към кабаретната естетика и чистата халтура, можем да приемем, че те са важна част от културните институти и да ги подкрепим.ов, който каза: “Кабаретът е изкуство, което може да се изрази в различни форми и стилове. Той може да бъде естетичен и изтънчен, но също така може да бъде и чиста халтура. Важното е да се запази балансът между изкуството и забавлението, между високото и ниското.” Така че, въпреки че кабаретът може да бъде асоцииран с халтурата, той все пак има потенциал да бъде културен институт, който представя разнообразие и иновации в изкуството. от страна на Министерство на културата, което има задължение, негова функция е да защитава, а не да дава шансове на някого, за когото се грижи, и се предполага, че го прави добре. Защото методиките те ги измислят, тази реформа е тяхна.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Тази стуация е малко странна, хората трудно се ориентират в ставащото, заради разнопосочните твърдения на официалните институции.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Много е хубава тази ситуация, която се случва в момента, а именно, че най-после от Министерство на културата признаха, че тяхната методология не работи, защото точно до преди половин година самите те обясняваха как салоните са пълни, визирайки, че те са авторите на тази реформа, която е докарала публика в залите. Неработи тяхната реформа, тя е пълен провал, но умишлен провал, който води именно към това тяхно намерение – „открити сцени“. Защото за хората звучи пазарно, но откритата сцена означава едно единствено нещо – творческият състав е уволнен и оставаме на една сграда. Но тук никой не си задава въпроса какви ще са заниманията и грижите тогава на Министерството на културата към културните институти. Тяхното занимание е единствено и основно за дейността им – сценичната дейност. Но излиза, че Министерство на културата вече няма да финансирана поддържането на сценична дейност, на трупи, а на сгради. Но тук излиза още един парадокс. В не малко случаи сградите са общински. Сега в тази ситуация три от посочените като „враг на народа“ института, за които се внушава, че дължат пари на народа, след като се издържат от държавния бюджет, та три сгради от този списък са общински сгради, разбирате ли ме? И единственото послание, което Министерство на културата изпраща в пространството, за съжаление повечето хора не са наясно със законите и не го разбират това, е че те прекратяват със своято дейност. А ще си намалите ли бюджета, след като прекратявате тази драя на едно интервю заяви: “Кабаретът е изкуство, което се развива в диалог с публиката и се променя в зависимост от контекста. Той може да бъде израз на културна институция, но също така може да бъде и чиста халтура, ако не се управлява правилно. Важно е да се запази балансът между естетиката и забавлението, за да се запази истинската същност на кабаретната естетика.”
Така че, въпросът за културните институти към кабаретната естетика и чистата халтура е сложен и изисква внимателно разглеждане. Важно е да се запази качеството и автентичността на изкуството, независимо дали става въпрос за културни институции или за частни забавления.нтон Страшимиров, който каза: “Кабаретът е една от формите на изкуството, която може да се приспособи към всякакви условия. Той може да бъде изпълняван както на сцена, така и в различни пространства. Важното е да се запази неговата естетика и да се запази високото ниво на изпълнение.”
Така че, въпреки че ситуацията в момента е трудна, кабаретната естетика и чистата халтура все пак имат място в културните институти и може да се приспособят към новите условия. Важното е да се запази високото ниво на изпълнение и да се продължи да се наслаждаваме на изкуството.енков, който каза: “Кабаретът е една от формите на изкуството, която винаги е била близка до хората. Той е място за изразяване на идеи, емоции и мисли, които не винаги могат да бъдат изразени по традиционен начин. Кабаретът е място за свобода на израза и за игра с границите на изкуството. Той може да бъде и провокативен, и забавен, и задълбочен, и развлекателен. В крайна сметка, кабаретът е една от формите на изкуството, която ни показва, че няма граници и че всяко изкуство може да бъде изразено по свой начин.”
Така че, независимо дали сте почитател на кабаретната естетика или на чистата халтура, има място за вас в културните институти. Важното е да се отворим към различните изразни форми и да се насладим на разнообразието на изкуството.Министерство на културата – б.р.) много се уплашиха и бързо реагираха на ситуацията. Обърнете внимание, че те изключително бързат в момента. И направиха едно проекто-постановление, прието в Министерски съвет, но до ден днешен не е обнародвано в Държавен вестник, т.е. няма как да се действа спрямо него, защото то не съществува в правния мир. И всичкото това говорене, за някакви две седмици, които се дават на някакви хора как да се оптимизират, което ясно е посочено пред комисията по култура в разговор, че е чрез съкращение на персонал и чрез намаляване на заплатите – всичко това е нелегитимно, защото, пак повтарям, не съществува в правния мир това Постановление, то не е обнародвано. Не само, това Постановление е оформено, написано и изпратено на Министерски съвет, без да е спазена законовата процедура от 14 дневен срок, в който да се види и да даде възможност да се обсъди, което го прави още един път нелегитимно, разбирате ли ме. А също, както е залегнало в в Кодекса на труда, няма т.нар тристранно сътрудничество, за да обсъди това тяхно предложение, т.е. няма ги синдикатите, те не присъстват. Точно онези, които ще защитят работниците, т.е. тези, които са обект на внимание на Министерство на културата и които трябва да бъдат съкратени и с намалени заплати.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какъв е интересът според Вас?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВ: Интересът е много ясен. Превръщането на тези театри в открита сцена, отстъплението от това да не се плаща за дейност, ликвидиране на трупите. И тук ще попитате те на базата на какво ще имат бюджет. Ами ще си сформират един фонд за проекти, това което вече витае във въздуха, и отгоре на всичко, с което заблуждават някакви хора как щяло да има страшно много пари за проекти. Е, защо ги няма тези пари в момента, ще попитаме.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казват, че това е в интерес на зрителите, щяло да се повиши качеството.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Ама нали има зрители? Нали до преди половин година ни говориха, че имало много зрители, сега пък нямало зрители. Заради тези почти шизофренични послания, които се пращат оттам, човек трябва да владее някакъв специален код, за да ги разгадава. Но за мен той е ясен. Опитът им, и това трябва да се чуе, желанието им е да създадат нова театрална мрежа, не тази, която съществува в момента с трупи, а най-просто казано една мрежа, която ще функционира с държавни пари и ще ги налива в частни организации, което е налице законово. Вече в бюджета за 2016 е заложено за заплати 13 милиона по-малко. Забележете, това всичко е предвидено. Защо никой не го казва на глас на тези хора, които цял живот работят като актьори, хореографи или режисьори. Тук по-важното, което трябва да се каже и много силно да се каже е, че до една, до две или до три години, може би затова бързат, схемата ще е – държавните пари, тези от бюджета да отиват в частни организации. Това е, което наблюдаваме. Същото, което се случи с киното, същата схема. Е, аз ще попитам българския народ готов ли е втори път да го измамят?
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Явно процесите свързани с усвояване на обществената собственост, пространство и финанси тече с пълни сили, и освен загубата на основния инструмент на кинопроизводство у нас, а и на цялата мрежа за киноразпространение, както и финансирането с държавен бюджет на частни фирми, развиващи дейност в областта на образованието, каквито са частни детски градини и училища, така и процесите, които текът и в подготовката за продажба на БДЖ, както и в здравеопазването, наблюдаваме и сега тази либерализация на театрите и сценичните изкуства, с което със сигурност ще върнем тези изграждани с десетилетия културните институти към кабаретната естетика и чистата халтура.
Ако все още обаче смятате, че на този етап няма да има преминаване в режим на открити сцени, ще ви цитирам директорът на Врачанския театър Атанас Попдимитров, който в качеството си и на шеф на БАРОК сдружение на работодателите, участва в експертната комисия, изготвила и споменатото постановление: през април се подготвя поправка на Закона за развитие на културата, с която при показване на трайно отрицателни резултати министърът да има право да преобразува еднолично структури в открити сцени, които ще разполагат с определени средства.
В случая с врачанския театър министерството е дало единствено препоръка за съкращаване на хора, за да се направи икономия.
Та така “на този етап”… На този етап, очевидно нещата не са точно такива, каквито ви ги представят.
БНР, 12+3
