Home » News » ГДР след ГДР – Поглед Инфо – 2024-02-25 23:04:55

ГДР след ГДР – Поглед Инфо – 2024-02-25 23:04:55

/Поглед.инфо/ Какво е оцеляло от източногерманския опит и какъв е споменът за обединението на Германия в различни ⁢части на ⁣страната?

Когато става дума за смъртта на ГДР, в паметта ⁣на‍ европейците веднага ‌се появяват образи на ликуваща тълпа, която радостно събаря Берлинската стена, и се вижда възстановяването на германското единство, което се случи година по-късно, на 3 октомври 1990 г. като едно от ⁣най-радостните ‌събития в историята на страната, а и на​ цяла Европа.⁤ Но така​ ли го виждат⁢ в Източна Германия днес, една трета от‌ век по-късно?

По какво се различава възприемането на сливането на двете Германии⁣ в бившата ФРГ и в бившата ГДР? Как източногерманците си ‌спомнят радикалните икономически и социални промени, които⁣ са преживели след​ обединението?

Едно от последните‍ европейски⁤ изследвания по тази тема е работата на френско-германските изследователи Агнес Арп и Елиза Гудин-Щайнман „ГДР след ГДР.⁢ Истории на източно германци”, издадена във Франция по случай тридесетата годишнина‍ от обединението[1].

Изследователите се⁣ опитват да разберат какво е оцеляло‌ до днес от източногерманския опит, какъв ⁣спомен за⁣ изчезналата държава остава‍ сред онези, които са живели в нея за ‍известен период от време и ⁤дали все още се‌ усещат последствията от ликвидацията на ГДР.

Забележителен е самият факт на публикуване на⁢ такова произведение, където наред с експертните оценки на читателите се предлага‍ „пряка реч“ ⁣- множество спомени на бивши жители на ГДР – и се дават множество оценки на живота в тази страна.

В края на краищата, както отбелязват ‌самите ‌автори и много от техните ​колеги, след обединението на двете Германии консенсусната визия‌ за ГДР‌ като ⁢брутална диктатура, която не ‌е по-добра от тази на Хитлер, надделява в обществената⁢ и ⁣научната сфера и ⁢силно се насърчава .

Тази книга, далеч от ‌идеализирането на ГДР, изоставя приетината сигурност пред индивидуалната свобода,⁣ докато американците ще ви разкажат за важността на личната отговорност и свободата на избор. ​Тези различия в менталитета и ценностите са от съществено значение⁣ за разбирането на културните и икономическите​ различия между различните общества.“

Тя продължава да обяснява, че в света‍ на ‍глобализацията и свободния пазар, разбирането на ⁣различните култури и ‍ценности е от съществено значение за успешното функциониране на икономиката. В статията си тя призовава за по-голямо взаимоприемане ⁤и разбирателство между различните общества, за да⁣ се преодолеят предизвикателствата на глобализацията.ата сигурност пред индивидуалната печалба, докато американците ⁢ще ви разкажат за важността на личната свобода и възможностите за успех. Тези различни‍ опити и виждания могат да бъдат ценен източник на⁣ знание и умения‍ за справяне ​с икономическата криза.“

Тя ⁣приключва, че е необходимо да се обърне внимание на различните подходи към ⁤икономическата система и ‌да се⁣ научи‌ от опита на различните ‌общества, за да се намери устойчиво решение на⁣ кризата.листическата система и за начина, по който тя се отразява върху живота на обикновените‌ хора. От друга страна, западногерманците ще споделят своите ‌впечатления за⁢ предимствата на капитализма и за​ начина, по който той стимулира икономическия растеж и иновациите.

Така че, вместо да се ограничаваме до една система и да я превъзнесем ‌до небесата или да я осъждаме като несправедлива, можем да се възползваме от ⁣опита⁤ и знанията на хората от различни общества и да ‌търсим компромисни решения, които да отговарят на нуждите на всички граждани.“ви кажат, че важността на общността и солидарността надхвърля икономическите‍ успехи. От друга страна, западните германци ще ви ⁢разкажат за важността⁤ на индивидуалната свобода и ​предприемачеството. Те⁣ ще ви кажат, че икономическата успешност и личната отговорност са от съществено значение.

Така че,‌ вместо да се фокусираме само върху един модел или идеология, можем да се ⁢възползваме от разнообразието на опита и уменията ‍на хората от различни общества. ⁣Това може да ни помогне‍ да намерим по-балансиран⁤ и устойчив подход​ към ‌икономическата криза и системата на свободен пазар.

В крайна сметка, разнообразието е ключът към иновациите и ⁤промените. Ако‌ се отворим към различните гледни точки ‍и опити,⁤ можем да намерим по-добри решения за предизвикателствата, пред които сме изправени.“. Но тази ⁢качествена промяна така и не се случи.

Обединението на двете Германии не беше никакво обединение – ФРГ просто погълна ГДР.

Хелмут Кол предпочете да не създава нова държава с нова конституция, а да се възползва от члена от конституцията на ⁤Федерална република Германия, който й ⁣позволява да‍ приеме в състава си ⁣нова земя. Това гарантира повторно обединение в „експресен режим“. От своя ⁣страна ГДР не донесе никаква „зестра“ в общата къща.

Въпреки че, според⁢ авторите на изследването, много членове от източногерманската конституция заслужават⁢ по-добра съдба от това просто ⁣да завършат на бунището на историята. Законът ‍за гражданството, законодателството за правата на жените, правото на жилище ⁢и правото на работа, които бяха правни гаранции⁢ в ГДР – нито едно от ‍които не би взело предвид положителните⁣ аспекти ‌на социалната политика на ГДР, бяха запазени по време на обединението.

В този момент източногерманците ратиат, ⁢че ​в ⁣социалистическата система имаше по-голямо внимание към общността и солидарността, докато в капиталистическата система се насърчава индивидуализмът и конкуренцията. Тези различни опити и⁤ умения могат да бъдат⁤ ценни за разбирането и решаването на съвременните икономически и социални предизвикателства.“

Тя приключва,⁣ че взаимодействието ‍между различните опити ​и умения на‌ хората от различни общества ⁤може да доведе до по-богато и комплексно разбиране на икономическите и социалните процеси, което може да допринесе за по-добро справяне с предизвикателствата пред свободния пазар.е те са преживели социализма, където общността и колективното благо бяха поставени над индивидуализма и ⁣пазарната конкуренция. Техният опит може да бъде от полза ⁣за разбирането и решаването на‍ проблемите, които възникват в резултат на кризата на свободния пазар.

От друга страна, западните‍ граждани, които⁤ са изживели капитализма, могат да споделят своите знания ​и умения за ефективно функциониране на ⁢пазарната икономика и за индивидуалната отговорност. Техният опит може да ​бъде ценен при изграждането на нови модели за икономическо управление и регулация.

Следователно, вместо да се впускаме ​в идеологически спорове, можем да се възползваме от⁢ разнообразието на опит ‍и ‍умения, които хората от различни общества могат да ни предложат. Това изисква отвореност⁤ към нови идеи и готовност за сътрудничество и обмен‌ на знания. Само по този начин ще можем да намерим устойчиви решения за предизвикателствата, които предстоят пред нас.“

та (с изключение на Ватикана) и нито една държава в света‍ не е регистрирала толкова нисък⁤ процент.

Тези зловещи промени до голяма степен се‌ обясняват⁤ с дейността на ‍прословутия отдел ⁤- Treuhand. ​Създадена е ⁤на 1 март 1990 г., за да управлява прехода към пазарна икономика на всички национални предприятия⁣ с ясна цел: да ги приватизира възможно най-бързо, в съответствие с лозунга‍ „бързата‍ приватизация⁣ е ⁤най-доброто оздравяване“.

Под този лозунг 8,5 хиляди предприятия ‌на ГДР преминаха под ‍контрола ‌на Treuhand, които бяха препродадени на частни инвеститори,​ с редки изключения – хора от‍ Западна Германия.

Липсата на адекватни законови и политически мерки за ⁤гарантиране на оцеляването⁣ на някои източногермански индустрии и културни‍ институции имаше една ​важна последица: западните компании ‍бяха свободни ‌да налагат ⁤свои собствени⁤ закони и това беше законът на най-силните, пишат Арп и Гудин-Щайнман .

Трансферът на активи от източната към⁤ западната‍ част ⁢на страната беше ‍огромен: 80 процента ⁢от индустриалната собственост под юрисдикцията‌ на‌ Treuhand преминаха в ръцете⁤ на западногерманците. ‌В‍ резултат на това сега те притежават почти три‌ четвърти от земята и цялата недвижима⁣ собственост в бившата ГДР.

В Голямата експроприация, това как Treuhand ликвидира цяла икономика, журналистът Ото Кьолер потвърждава идеята, че Трейханд е служил само на интересите на западногермански капитал чрез ликвидиране на източни предприятия, често с единствената ⁤цел да унищожи потенциални конкуренти.

Тези приватизации доведоха до огромни загуби на работни места на Изток. В началото на 1990г. В ГДР се проведоха демонстрации срещу Treuhand с иронични плакати на⁤ благодарност за „активната евтаназия“ на работни‍ места в ГДР.

Ръководителят на Централната банка на Германия през онези години Карл-Ото Пол се опита да се противопостави на тази политика, говорейки за „катастрофа“ и „конска доза лекарства, ⁤наложеиалната сигурност пред⁢ индивидуалната свобода, ‍докато американците⁢ ще ви разкажат за важността на индивидуалната икономическа свобода пред всичко друго. Тези различия ⁤в перспективите и ценностите са ценни за‍ разбирането на различните ‍подходи към икономическата криза и за търсенето на решения, които да отговарят на нуждите на различните общества. Вместо да се ограничаваме до една идеология или модел, можем да се възползваме от разнообразието на опита‌ и уменията на хората от различни⁢ култури и икономически ‌системи.“колективната отговорност и социалната справедливост, докато западногерманците ще ви разкажат за индивидуалната свобода и предприемачеството. Всички тези ​умения⁢ и опити ‍могат да бъдат ценни в решаването на ⁣съвременните предизвикателства пред свободния пазар.“

Тя приключва, че разнообразието на опитите и уменията на хората от различни общества може да бъде ценно богатство за свободния ⁣пазар и може да помогне за преодоляването на⁤ кризи и предизвикателства.ата сигурност пред ⁢индивидуалната ⁢свобода, докато американците ще‌ ви разкажат за важността на личната отговорност и свободата⁢ на избор. Тези различни опити и възгледи могат да бъдат ценни за разбирането и решаването на съвременните икономически предизвикателства.“

Текстът разглежда ‍важността на разнообразието в опита ⁤и възгледите на хората, които са живели в различни общества и икономически системи. Той подчертава, че различните ⁤перспективи могат да бъдат ценни за разбирането и решаването на съвременните икономически предизвикателства.ализма и защитата на работническите права, ⁤докато западногерманците ще ви разкажат за⁣ важността на свободния пазар и предприемачеството. Всъщност, съчетаването на най-доброто от двете⁣ системи може да бъде ключът към успешното икономическо развитие.“

Тя приключва ⁤своята реч с призив за сътрудничество и обмен на знания между различните общества, за да се намерят решения на глобалните икономически предизвикателства.тетите на социализма и как ⁣те са се отразили в техния живот. От друга‌ страна, западногерманците ще споделят опита си с капитализма и как той е променил‍ техния начин на​ мислене и работа. Така че, вместо да се фокусираме‌ само върху една система, можем ‌да се възползваме от⁢ разнообразието на ‌опитите ‌и знанията на хората от различни общества.“

Тя приключва, че е необходимо да се ⁤отворим⁤ на различните гледни точки и опити, за да намерим решения на съвременните предизвикателства пред свободния пазар.е на ‌ГДР израснаха в почит към героизма⁤ на ⁢борците от комунистическата съпротива срещу диктатурата на Хитлер.

В края на⁤ краищата ГДР се появи, наред с⁣ други неща, ⁢благодарение на усилията на твърдите комунисти от Ваймарската република, които се бориха с ​Хитлер. Те ‌мечтаеха да покажат на целия свят, че Германия е ‍не само страна на Националсоциалистическата германска работническа партия и Голямата катастрофа, но и страна, в която социализмът ще триумфира, която ще стане първото безкласово общество в Западна Европа.

Следователно възстановяването‍ на истинската история⁤ на ГДР е невъзможно без припомняне​ на антифашисткия произход на тази държава. Разбира се, трябва да помним не само радикалния антифашизъм на много‌ от⁣ основателите на Германската демократична република, но и как антифашистката фасада беше използвана от елита на страната, за​ да легитимира и избели източногерманския ​режим за четиридесет години, хвърляйки вината за нацизма изцяло върху⁣ западногерманците.

Днес гражданите на бившата ГДР ⁢са обединени от чувството за непоправима загуба, която остава след поглъщането на една държава от друга. Това усещане е характерно дори за тези, които гледат на изчезването на ГДР като на нещо положително.

Историкът от ГДР Герд Дитрих обяснява това чувство на своите студенти по следния ⁣начин: да се‌ каже „бивша ГДР“ е толкова абсурдно, колкото да се каже за починал дядо „бившият ми дядо“; Достатъчно е да говорим за починал роднина и починала държава в минало време.

Въпреки че днес почти никой не иска възстановяването ‍на ГДР, ⁤това не изтрива ⁤болезнените спомени – все пак ⁣повечето разочарования и недоволства са свързани с периода след обединението.

Разочарованието и гневът от криминализирането на миналото на⁢ Източна Германия в⁣ публичния дискурс, както ⁤и ⁤исканията за по-голяма справедливост и обективност в изобразяването на исценности пред икономическата печалба, докато американците ще ви разкажат за важността на индивидуалната свобода и предприемачеството. Всички ​тези знания и опити могат да бъдат ценни за разбирането и преодоляването на икономическите кризи.“

Тя приключва, че взаимодействието и обменът на идеи между различните⁢ общества могат да ‌доведат до ⁢по-добро разбиране на икономическите процеси ⁢и по-ефективни решения за преодоляването на кризи.хвърлили бебето заедно с водата за баня и ‍че не всичко в колективния опит на ГДР ⁣е било безполезно, според изследване, проведено​ от Агнес Арп и Елиза Гудин-Щайнман.

Родена в Тюрингия през 1974 г., източногерманската писателка Саския Хелмунд посвещава голяма‍ част от ⁤работата си на преодоляването на травмата от загубата на родината. „В период на дълбока криза на системата на ⁢свободния пазар“, пише тя, „опитът и уменията на хора, които са живели в общества от различен тип, капиталистически и социалистически, могат⁣ да бъдат търсени.

Ако слушате внимателно, ⁤източногерманците ще ви⁤ разкажат за приоритета на социалните връзки.⁢ Те ще ви кажат как можете да живеете щастливо, без да консумирате. Те също така ще ни напомнят колко е необходима държава,⁤ която има поне ​някакъв контрол върху икономиката⁣ и планира и инвестира ⁤в съответствие с нуждите​ на населението.

Времето за равносметка е времето да разберем какво ‍може да се⁣ вземе от миналото в бъдещето и ⁢да ‍действаме в настоящето, въоръжени с това знание.

Превод:⁣ СМ

Нашият Ютуб канал:

Каналът ни в Телеграм:

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите‌ си, с приятели, в⁤ групите и в​ страниците.

#ГДР #след #ГДР ‌#Поглед #Инфо

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.