Home » World » Великият Девети – Поглед Инфо – 2024-04-19 18:42:22

Великият Девети – Поглед Инфо – 2024-04-19 18:42:22

алото ​на края на ⁣буржоазното владичество в България. Народът се възкръсти и се ​изправи срещу своите угнетители. Със своята решителност и енергия,‌ народът построи ново, социалистическо общество, в което властта принадлежи на трудещите се.

След 9 септември 1944 година, ⁤България се превърна​ в социалистическа⁢ държава, в ⁢която⁣ се осъществяваше истинска ⁢демокрация за трудещите се. Народът ⁤беше освободен от икономическата експлоатация и политическата угнетеност. Образованието, здравеопазването и социалната сигурност⁤ станаха ​достъпни за всички граждани.

Социализмът в България донесе промени и ⁤подобрения в живота на хората, които досега бяха били обречени на⁤ бедност и ⁤угнетение.⁣ Новата държава се грижеше за благосъстоянието на своите граждани и за развитието на икономиката.

9 септември е символ на борбата⁢ за свобода и справедливост в България. Този ден ни‌ напомня за значимостта на единен ⁢народ, който⁤ може да постигне промени и да създаде по-добро бъдеще за себе⁣ си.ожена буржоазната държавна власт и бе ​установен⁣ народен режим, който да служи на интересите на работническия клас и селските маси. Новата власт започна да провежда социални реформи, да насърчава ​индустриализацията и земеделието,⁤ и да подобрява ⁣условията‌ на живот на ​народа.

След десетилетия на ‌буржоазно управление, народът на България най-после имаше възможност да се освободи ​от икономическата и ‌политическа зависимост и да построи справедливо⁢ общество,‌ основано на социална справедливост и равенство. ⁤Това беше ⁤началото ⁤на нов етап в историята ⁣на страната, който бе отбелязан ⁤с големи промени и постижения в различни области.

Следващите години бяха време на строителство и развитие, на изграждане на⁢ социализма в България. Народът работеше усилено за постигане на общото благо и за ⁤изграждане на‌ по-добро бъдеще за следващите поколения. Социализмът донесе промени в образа⁣ на живот на хората, в ⁢икономиката, в образованието и здравеопазването, ‍в културата и изкуството.

Социализмът в България беше период ​на голям напредък ⁢и постижения, но също така и на предизвикателства и трудности. Народът се бореше с различни проблеми и препятствия, но с единство и солидарност успя ⁤да ги​ преодолее и да продължи напред към по-добро бъдеще.

Днес, след много години от социализма, ние можем да се гордеем с нашето наследство⁣ и ⁤с постиженията, които постигнахме през този‌ период. Социализмът може да не е съществуваща идеология в⁤ наши дни, но той остави незабравими следи в историята на България и ‍в⁣ сърцата на⁢ хората, които го преживяха.

махта в най-охраняваната в Германия зона!

През ⁤август нацистите бяха изгонени от​ Париж⁤ – ‌символът на свободна Франция.По същото време Червената​ армия проведе успешно Яш-Кишиневската операция и на 23 август ‌бе освободен Букурещ.

Какво ставаше по това време в България? В края на май, след деветмесечно управление падна правителството на Д. Божилов. ⁢Но не заради водената от‌ него изцяло угодническа прогерманска политика, а заради неспособността му да се справи⁣ с въоръжената ⁢антифашистка съпротива, найвече‍ с “четите”, т.е. с партизанското‌ движение.

На негово място⁣ дойде правителството ‍на Иван⁢ Багрянов, което трябваше да изпълни⁤ две взаимно изключващи се задачи – “да направи завой” към ⁣благоприятен за​ антихитлеристката коалиция неутралитет и в същото време – да ликвидира “шумците”.

На това правителство историята даде дълъг‍ за тогавашната⁤ ситуация срок – точно три месеца, за да изведе ⁤България от задънената улица и да съхрани капиталистическия строй в страната.

Това бе⁤ изключителен шанс за българската буржоазия и тя виртуозно…го проигра.

Тиражираните измислици на нейните кръвни и идейни потомци, че някаква сделка в Ялта определила съдбата на България в следвоенния половин век се разбиват на пух и прах⁢ при​ досега с фактите.

Когато през месеците от юни до септември се води битката за България,‌ срещата ‍в Ялта още‍ предстои. Тя се провежда между⁢ 4 и 11 февруари 1945 г., т.е. цели пет месеца след 9 ⁢септември ‌1944 ​г. Затова пък за съдбата на България се говори на Техеранската конференция.⁢ Там У. ⁤Чърчил ⁣заявява, че англичаните “нямат намерение да воюват на Балканите,⁣ затова ще настояват Турция да влезе във войната с нападение срещу България”. По този⁣ повод⁤ британският премиер ⁢пита Й.В. Сталин как Съветският съюз би погледнал на това, като се има⁤ предвид традиционно добрите отношения на русите към ​българите и обратно.

В случая Сталин отговаря, че втори фронт​ е нужно да бъде открит ⁤на⁤ Атлантика, а⁢ не на Балканите. Но идеята на‌ Чърчил – Турция да накаже България като я нападне, не го напуска чак до 5 септември 1944 г., когато СССР обяви война ‌на България ⁣и така пресече реализацията на замисъла му.

Но нека се върнем пак към горещото лято​ на 1944 г.!

На 1 юни 1944 г.⁣ на власт идва правителството Ив. Багрянов. ⁣Но вместо да направи налагащия се‍ от обстоятелствата и очакван ⁣от него “завой”, то ожесточава⁤ репресиите срещу партизаните, въпреки обещанието​ си за амнистия на‌ предалите‍ се на⁤ властите. “Амнистията” се оказва коварен ход на фашистката власт – никое друго ‍правителство от 1941 до 1944 г.‌ не се е оцапвало с толкова много кръв като багряновското. ⁢При това борбата‌ срещу ⁣партизаните се води с⁤ планирана жестокост. На 21 юни министърът ​на вътрешните работи ⁤и здравето проф. Ал. Станишев издава прословутата заповед N4273, ​според която “нелегалните чети ‍трябва безпощадно да се унищожаватептември 1944 година, комунистическата партия на България, заедно с другите антифашистки сили, осъществи успешен преврат и свали⁣ фашисткото правителство. Така започна​ нов етап ⁢в историята на България, ‌който доведе до установяването ​на народна власт и ‍социалистическо управление.

След ⁤освобождението на България от фашизма, комунистическата партия⁤ започна да ​изгражда ново общество, основано на принципите на социализма и справедливостта. Беше започнато индустриализацията на​ страната, развитието на образованието ⁤и здравеопазването, както и ‌подпомагането на селското население.

Следващите десетилетия бяха време на промени и ⁤развитие за България, като​ страната​ стана ⁤един от най-развитите⁤ социалистически държави в Източна ‍Европа. Въпреки трудностите и⁤ предизвикателствата, социализмът в България успя да осигури ⁢народу си по-добър ⁤живот и перспективи за бъдещето.

Днес, след ​края на социализма​ през 1989 година,⁤ България се намира ‌в‍ процес на преход към демокрация и пазарна икономика. Въпреки предизвикателствата, страната се стреми към по-добро бъдеще за своите граждани и продължава да се развива и просперира.

Историята на България през последните ‍десетилетия е история на промени и⁤ трансформации, но и на устойчивост и упоритост на народа​ си. С богатото си културно наследство ⁣и историческо значение, България⁤ продължава да бъде важен‍ играч ⁤на световната сцена и да се развива в съответствие със своите ценности и идеали.

малолетни…

В същото време‍ над България надвисва смъртна опасност отвън. На 28 юли министърът ⁢на външните работи П.​ Драганов ⁣докладва ⁤пред Ив. ⁤Багрянов и министрите на ‌войната и на вътрешните работи за растящата заплаха от намесата на Турция във войната, тъй като западните съюзници⁤ не могат да отделят сили за инвазия на Балканите Те са им нужни в‍ Западна Европа и в Северна Италия.

Включването на Турция във войната е трябвало​ да стане точно в началото ‍на септември. Правителството на Ив. Багрянов е знаело това, но е продължавало да⁣ демонстрира своята вярност към Германия, рискувайки след войната Югозападна България да бъде предадена на Турция. Както вече стана дума – за подобна съдба на страната ни се загатва още в Техеран.

Това се подкрепя и‍ от ​едно друго събитие. На заседание на ⁢Министерския съвет от 28 юли министър-председателят и неговите министри, вместо да ⁤използуват благоприятната обстановка и обърнат оръжието срещу нацистка Германия, те с писмо до В. Кайтел⁣ искат разрешение(?) да изтеглят българските войски от Сърбия и Македония, за да ги хвърлят срещу партизаните; т.е. те искат​ разрешение от⁢ немците, за ‍да продължат братоубийствената гражданска война.

Явно Турция е ⁤била ‌информирана за това, защото на 1 август нейният пълномощен‍ министър в‍ София – Т. Ментеш иска среща‍ с П. Драганов и му предлага на мястото на оттеглящата ​се българска войска от Сърбия‌ и Македония да дойдат части на турската армия.

Българският ‍външен министър не ⁤се ⁢съгласява с това, ⁣но ‍на другия ден‌ – вече ​2 август 1944 г., Турция скъсва дипломатическите отношения с Германия ⁢и заявява пред съюзниците, че е готова за бойни действия на ‍Балканите.

Срещу кого? Естествено ‌– срещу силите на Оста.​ А кои са те – германската и⁤ българската‍ армия…

Положението по ⁣това време стремително започва да се променя – още‍ на 11 август съветският пълномощен министър в София ‌Л. Кирсанов запитва лично Ив. Багрянов готова ⁣ли е ⁢България да скъса с Германия и да‍ се обърне срещу нея.

Това е било откровено подсказване България да поеме нещата в свои ръце и да премине на страната на сигурните вече победители. Още повече, че ‌подготовката на Яш-Кишиневската операция ⁤е ⁢била ‍приключила⁢ и едно скъсване с Германия би ускорило идването на Червената армия и България би третирана по друг, много по-благоприятен начин на бъдещата мирна конференция.

В отговор на запитването на Л. Кирсанов правителството ‍на Ив. Багрянов решава ⁢отново да поиска​ съгласието на германците за това ?!

Колко ⁣сериозно е гледала Москва⁤ на подобна крачка от ⁣страна ‍на България ‍говори⁤ фактът, че скоро след отрицателния отговор⁢ на Ив. Багрянов руският пълномощен министър е бил ‌отзован от​ поста му за несправяне с поставената задача.От дневника на Б. Филов – тогава​ регент с най-голяма тежест в управлението на страната – личи, че е очаквал немците да‍ се​ удържат на позициите си на север ⁢от Молдавия. Освен това Б. Филов по някакви негови си причини е ⁤смятал,​ че така демонстрираната вярност към Третия Райх ще повиши цената на България⁢ в готвените преговори с американците ​и англичаните… Така може ​би е мислил и Ив. Багрянов.

В какво друго е⁣ вярвала управляващата тогава прогерманска политическа гарнитура? В някакво чудо? ⁤В някакъв рязък обрат на Източния фронт? В евентуален разрив между СССР и западните съюзници?⁢ Или в митичното тайно супер оръжие ​на Хитлер?

На 19 август ‌Ив. Багрянов връчва на⁣ Кирсанов⁤ отговор на нотата на съветското правителството. В отговора Ив. ​Багрянов излага в 11 точки⁢ своята позиция за обрат във външната ⁢политика на страната.

Това е бил златен шанс да се спаси поне част ‍от територията на България в Беломорието , а за‍ българската ⁤буржоазия и още нещо – да ⁤се съхрани капиталистическият строй в България. ⁣Този шанс ⁤е пропуснат.

За⁣ да‌ се хареса на англо-американците Ив. Багрянов е заявил публично своята готовност да изтегли българската армия от Македония и Южна Сърбия – ‍една колосална, съдбоносна грешка!

По това ⁣време българската войска наброява почти 370 хиляди души – отлично⁤ обучени,‌ добри ​екипирани и ⁤мотивирани за бойни ‍действия. ⁤В голямата ​си част офицерството е⁤ патриотично и антигермански настроено. За какво става дума?

От средата на август, за да не бъде отрязана от север, започва изтеглянето на ​немската армия „ Е” към Югославия и⁢ Унгария. Това ⁢изтегляне е могло да⁣ стане само по ⁤два коридора – по долините на Вардар или на Струма. А те и ⁣двата са били под контрола на ​българската ⁣армия, като изходът от това положение е бил – България да обяви война на ⁤хитлеристка Германия и да задържи с боеве изтеглянето на немците за не повече‌ от 10-15 дни до идването на Червената армия.

По ⁤същото това време започва Яш-Кишиневската операция на Червената армия, която ​завършва с пробив на немската отбрана⁢ и с капитулацията на Румъния на ⁢23 август. Но прогерманската клика още се надява, ‍че⁣ Червената армия няма да⁤ премине Дунав в преследване​ на немците. Защо филовци, багряновци и прочие са ⁢се надявали на ‍това – си остава загадка.

Не е загадка‍ обаче тяхната омраза към Съветска Русия. Тяхното антикомунистическо заслепение не⁣ им е позволило⁣ да преценят какво е означавало да бъде спряна с⁢ бой ‍оттеглящата ‍се група армии ”Е” на Вермахта. Означавало е, че немалка част от Беломорието, а може би ​и‌ от Вардарска Македония ⁢щяха да останат‌ в пределите⁤ на страната,⁤ така както остана Южна Добруджа, заради участието на българската армия на страната на сюзниците ⁤през последната фаза на войната – спирането на групата армии Е ,изтеглящи се ⁤от Гърция ,щеше да ускори ​победата над хитлеристския Райх.

След преврата ⁤в⁢ Букурещ на 23 август 1944 г се‍ открива последната права в битката за ⁤България. ‌Особено значение за нейния изход имат събитията станали⁤ в една дата, ⁢на която не се отделя особено внимание – 26 август. Тези събития, станали на различни места, имат съдбоносно значение ⁢не само за развитието на ⁣събитията​ в следващите две седмици до 9 септември, не само за⁤ следващите 4-5 години, но и ‌за десетилетия напред…

На 26 август при регентите –⁤ принц Кирил, проф. Филов и⁣ ген. Михов, се явяват Ив. Багрянов ‍– министър-председател, П. Драганов – министър на външните работи, ген. Русев ​– министър на ‍войната и началника ‍на Генералния щаб на ⁣армията ген. Трифонов и вземат решение – да се изтегли корпуса от​ Македония ‌и Сърбия и да се започне разоръжаването на немските‍ войски в България.

На същата дата‍ – 26 август крайните пронацистки сили в страната готвят ⁤военен преврат ‍за завземане ⁢на властта и противопоставяне ⁤на Червената армия – да я задържи за известно‍ време, за⁤ да завърши изтеглянето на групата армии Е на Вермахта ‌от Балканите.

По чисто⁤ технически причини този смъртоносен за България план ​се отлага, а след това ‍и проваля.

Пак ⁣на 26 август ‌изпратеният преди 10 ‌дни в Анкара Ст. Мушанов​ – представител на проанглийската фракция на българската буржоазия – ⁣започва разговори с представители на САЩ и Великобритания.

Той е трябвало да договори със западните съюзници начина, по който България да излезе от войната‍ на страната на Тристранния ‌пакт.⁣ С това изплашената българска буржоазия се е надявала да избегне навлизането на Червената армия в страната. И на ‍26 август Ст. Мушанов докладва на регентите ⁢за първите резултати от своята⁤ мисия,⁣ а те решават на 29 ⁢август той‌ да замине за‌ Кайро ⁣за нови разговори с англоамериканците…

И отново на 26 ‌август при ‌самолетна ⁣катастрофа над‍ град Брянск загива Станке Димитров и група водещи функционери на БКП, ‌които е ‍трябвало да оглавят ‍въстаническата армия, да отвоюват свободна територия и да посрещнат Червената армия като ⁢съюзническа военна сила.‌ Така след войната България е трябвало да бъде третирана като участник ‌в⁢ антихитлеристката коалиция. Това е трябвало да бъде небуржоазният, народен “завой” към държавите – победителки във войната. Но‌ с гибелта⁣ на групата на Ст. Димитров се изчерпват всички възможности⁣ за еднозначно решение на политическата криза в ⁢България.⁢ Настъпва времето на хаотичните импровизации.

Правителството на Ив. Багрянов подава оставка; на негово място идва правителството ⁣на К. Муравиев, което е лишено от всякаква представителност. То стои някъде “по средата” между ⁣прогерманската клика и широкото народно движение, ‌представено от Отечествения фронт.

Правителството на К. Муравиев действа в абсолютен дефицит на време.⁣ Неговите действия са крайно противоречиви – то‌ обявява война на Германия, след като е облекчило окончателното изтегляне на ⁢Вермахта от България; то обявява амнистия на политическите затворници, но продължава кървавата разправа ⁢с партизаните. Може би искреното желание на кабинета е било‌ да ⁣направи обещавания и​ така неизвършен от Ив. Багрянов “завой”, но и К. Муравиев не‍ вижда друг изход от положението, освен насочването ‌на Червената армия на запад и очакването‌ в​ България да⁢ дойдат съюзниците откъм Гърция. А всъщност щеше да дойде⁣ от югозапад турската армия. С обявената от‌ СССР война на България на 5 септември бе провален този ⁣катастрофален за родината ни сценарии. Дали Червената армия е⁢ била освободител или ​окупатор днешните ⁢историци на фалиралата тогава българска ⁣буржоазия могат да спорят ⁣колкото‌ си искат, но едно е безспорно – тази армия спаси България от турска окупация и загуба‌ на съществена ‌част от нейната територия.

Дните от 5 ‌до 15⁤ септември 1944 г. имаха характера на народно въстание⁤ – страната бе парализирана от стачки, разбиваха се ‍затворите, полицията⁤ продължаваше да стреля по демонстрантите, на много места старата власт ⁢се съпротивляваше с оръжие в ръка.

Поемането на властта от правителството на Отечествения фронт‌ на 9 септември сложи край на всички политически комбинации на българската буржоазия, сложи⁣ окончателен край на фашисткия режим у нас.

Реанимираната днес българска реакция ненавижда тази дата. Нищо чудно – на нея българската буржоазия ​претърпя тотален исторически ⁢крах. Тя показа своята ⁢негодност ‍да ⁤защити ‍не само Отечеството ни, но и самата себе си;⁤ заслепена от страх и омраза тя изпускаше един след ‌друг благоприятните моменти‍ за изход от положението, до което бе ‍докарала страната с⁢ късогледата си политика.

Подготовката за това фиаско започна точно три десетилетия преди великата дата – Девети септември, тогава, ⁤когато⁢ в обществения‌ живот на страната взе връх прогерманската буржоазия. Чрез политическата си клика тя тласна България⁢ в Първата световна ⁣война на ‌страната на една обречена коалиция.

Тогава, за разлика от​ нея, гръцката,⁢ сръбската и румънската буржоазия утроиха ⁢териториите на своиние всякакво опозиционно движение и установи диктатура на фашистки ‌тип.

Това беше времето ⁢на тъмната епоха на фашизма в България, когато свободата на словото и мисълта бяха под заплаха, а⁣ репресиите срещу политическите опоненти бяха безмилостни. Но​ дори в тези мрачни времена, се появиха хора, които се бореха за свободата и⁢ демокрацията.

След края на Втората световна война, фашистката​ диктатура беше⁢ свалена, а​ България влезе в един нов период от своята история. Но след това, новите власти се оказаха ​под влияние на ​комунистическата Идеология и страната влезе в‌ сферата на ​влияние на Съветския ⁤съюз.

Така започна един нов етап в историята на България, който продължи до края на 20-ти ​век. В този период страната преживя много промени и трудности, но също така и много успехи и постижения. България стана член на Европейския съюз и НАТО, а икономиката‌ и обществото се ⁣развиха и модернизираха.

Днес, ⁤България е свободна и демократична държава, която ⁢се стреми към просперитет и ‍благосъстояние за своите граждани. ⁢Историята й е ⁣била трудна и пълна с предизвикателства, но българският народ винаги е намирал ‌сила‌ и воля да се пребори с⁣ тях​ и да продължи напред.

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.