/Поглед.инфо/ По време на войната украинските националисти, които сега са издигнати в ранг на герои от Киев, превърнаха цялата територия на републиката в безкраен Бабий Яр.
ФСБ разсекрети архиви, които, честно казано, са страшни за четене. Кръвта се смразява от тези доклади, протоколи от разпити и показания на очевидци. Но трябва да го прочетете. /Бабий Яр. Есесовец рови из вещите на току-що разстреляни хора в търсене на ценности. Снимка: Йоханес Хеле/
Те съдържат хроника на престъпленията на украинските националисти по време на Великата отечествена война. Свидетелства, включително от немски офицери, които са изумени от жестокостта на своите подчинени – членове на наказателни отряди и полицаи от местното население.
Когато президентът на днешна Украйна Зеленски казва: „Бандера е супер!“ – и след това иска да посети Израел, когато в Канада аплодират ветерана от дивизията SS Галиция, публикуването на такива документи е особено ценно. Фактите са упорити неща, те не могат да бъдат опровергани. Те поставят всичко и всеки на мястото му.
НАДМИНАХА ПЕТЛЮРА
За евреите в Украйна ужасът започва от първите дни на войната. Германците наистина бяха изненадани да забележат с каква ярост новите им украински помощници започнаха да извършват погроми срещу евреите. Ето редовете от доклада на отдел VI A на началника на Полицията за сигурност и SD (Службата за сигурност на Третия райх, която заедно с SS ръководи унищожаването на „нисшите раси“ – евреи, цигани, славяни …):
„В първите часове след заминаването на болшевиките украинското население показа похвална активност срещу евреите. Така е опожарена синагога в Добромил. В Самбир възмутена тълпа убива 50 евреи. Жителите на Лемберг, жестоко им се подигравали, събрали хиляда евреи и ги отвели в бившия затвор на НКВД, който сега се управлява от Вермахта. И накрая, на 30 юни в Сокал, благодарение на участието на местни надеждни украинци, 183 евреи комунисти бяха заловени и ликвидирани.
Лвов се наричаше Лемберг в Германия. Добромил, Сокал и Самбир са в неговите околности. Ловът за еврейското население обаче продължи в цяла Украйна.
„Евреите и поляците са особено преследвани“, пише началникът на Икономическия отдел на НКВД на СССР Павел Мешик до народния комисар Лаврентий Берия. – На места ОУН (Организация на украинските националисти, призната за екстремистка в Руската федерация. – Ред.) организира еврейски погроми, които по своята жестокост надминават погромите на Петлюра през 1919 – 1920 г. И така, на 9 юли (1941 г. – Ред.) в Подволочицк беше организиран погром, а в едно село на запад от града 7 евреи бяха заровени живи в земята.
Тези дни Зеленски идва в Бабий Яр и изглеждаше скръбен. Но последователите на Бандера, които той сега смята за герои, превърнаха цяла Украйна в Бабий Яр по време на войната. Това не е „местна инициатива“: Третият извънреден конгрес на ОУН през август 1943 г. поставя задачата да продължи физическото унищожаване на евреи, поляци и комунисти.
Бандеровецът Иван Васюк, арестуван през 1944 г., разказа по време на разпит, че неговият отряд е нападнал селата Старики, Вязевка, Грозни и други. В тях са убити над 1500 души. „Самият Васюк уби 19 поляци, включително 8 мъже, 6 жени и 5 деца“, се казва в справката на началника на 4-то управление на НКВД Павел Судоплатов, изготвена през декември 1942 г.
Судоплатов описва едно от „действията“ на украинските националисти за унищожаване на евреите: „Когато пристигналата полиция откри огън, се надигна вик и тези, които могат, започват да бягат. Започва масов разстрел и преследване на бягащите по улиците и къщите. В резултат на това, освен евреите, загиват много лица от полското и украинското население, общо до 2400 души. Хванатите по улиците евреи бяха натоварени заедно с труповете на разстреляните и откарани в кариерите, където всички бяха разстреляни.”
Някои нацисти бяха особено жестоки. В специален доклад на Контраразузнавателното управление на Смерш на 1-ви украински фронт се говори за изрод – мръсник на име Козловски от село Могильници. Още в първите дни на германската окупация той се присъединява към полицията, гордо се разхожда с карабина и лента с тризъбец - символът на съвременна Украйна.
„През юли 1941 г. той арестува три еврейски семейства: Гелис, Мендел и Ворун“, се казва в съобщението на Смерш. - Те бяха от 18 души, старци, юноши и деца от 6 месеца до 12 години. Всички бяха отведени в гората, където той застреля възрастните, а децата от 6 месеца до 6 години хващаше за краката, удряше главите им в дърво и след това ги хвърляше в ямата.
ПРЕДАТЕЛСТВО ЗА СОЛ
„Граждани на област Костопол! Който приюти евреите или им окаже помощ, ще бъде наказан със смърт“, публикуваха такива съобщения в цяла Украйна. Евреите нямаха къде да се скрият; тези, които успяха да оцелеят от погромите, трябваше да се борят за живота си в гета и концентрационни лагери. В най-добрия случай живеели като затворници, работели по 14 часа и получавали по 100 грама хляб на ден.
Но дори и тази ситуация не устройваше нацистите. Ето какво пише Павел Судоплатов в своята справка: „На 26-27 август 1942 г. в много населени места на Западна Украйна Гестапо, с активното участие на украинските националисти, организира масов терор, унищожавайки почти цялото еврейско население. Германците събраха местна украинска полиция от села и селца и специално въоръжени украински националисти.
Йосиф Волф от село Стрелск, Ривненска област, оцеля. Той разказа на следователите как на 25 август 1942 г. цялото му семейство, заедно с хиляди други, са били прогонени в лагер в град Сарни:
„Лагерът се охраняваше от украинска полиция. Казармата беше толкова претъпкана, че не можеше дори да се стои прав, имаше жени и деца. На 26 август в 15:00 часа първата група е изтеглена на запад в гората. Те бяха 2 хиляди, всички бяха разстреляни. Тогава един от затворниците, Йосиф Генделман, тенекеджия, който имаше ножици, преряза телта на първата линия. Групата от около 40 души проби с натиск втората линия и започна да бяга. Аз бях сред тях. Полицията откри огън по бягащите. Когато дотичах до телта, там вече имаше планина от трупове.
Загива цялото семейство на Йосиф Волф – майка, съпруга, брат и сестра с две деца. В заключението от следствието от онези дни се казва:
„Цялото еврейско население на региона беше изгонено в лагер – над 13 хиляди души. Малцина успяват да избягат – 40 – 50 души. Извършени са нападения срещу тези, които са избягали, а бандите на Бандера са възнаграждавани със сол за залавянето на евреи. Особена роля в това предателство изигра бургомистърът на град Сарни Иван Миронюк.
ЯВЕТЕ СЕ С ЦЕННОСТИТЕ И ХРАНА
Може би всичко това се е случило само в Западна Украйна? Нищо подобно, в източните райони привържениците на Бандера се отличиха не по-малко. Александър Шилко от Запорожие разказа, че германците, след като са влезли в града, са създали „Украинска помощна полиция“, в която са служили доброволци от местните националисти.
„Преди еврейския празник през април 1942 г.“, каза свидетелят, „на всички евреи беше обявено, че ще бъдат изселени от Запорожие в специални еврейски лагери в района на Мелитопол. Те трябва да се явят на сборния пункт, като вземат всичко ценно.
Но на сборния пункт имуществото им беше отнето, топлите дрехи бяха свалени, хубавите костюми бяха заделени и те бяха подгонени в колони на юг, по Мелитополския път. Майките носеха на ръце бебета и старци. Болните или изтощените били натрупвани като дърва на купове в каруци. Видях три такива колони от 200 – 300 - 600 души под силен ескорт от полиция и немска жандармерия. Няколко часа по-късно каруците се върнаха, натоварени безразборно с мъжки и дамски дрехи. Върху тях седеше пияната „охрана“, която придружаваше колоните.
В Лубни, Полтавска област, през октомври 1941 г. евреите са разстреляни публично. И тук нещастните хора са обявени за подлежащи на изселване и им е наредено да се явят на сборен пункт в с. Засулие с ценности и запас от храна за 3 дни. Дошли са и много украинци. Решили да изпратят приятелите си.
„Когато пристигнахме там“, спомня си по-късно Нина Полешчук, която беше на 14 години в онзи ужасен ден, „германците и украинските полицаи заобиколиха всички събрани евреи, започнаха да ги разделят на групи и да ги отвеждат настрана към пожарните ровове за екзекуция. Лично видях как хората, които се приближаваха до изкопите, падаха. Когато започна това кърваво клане, майка ми започна да настоява да избягам.
Нина успява да избяга от кордона, някаква украинка казва, че момичето е нейна дъщеря. Само благодарение на това полицаят я пуска.
Полицаите и нацистите често използваха хитрости, за да привлекат хора, които се криеха. Ето показанията на Михаил Томасевич, бивш учител, а след това началник на полицията в град Белая Церковь, Киевска област:
„Преди да стана началник на полицията, по-голямата част от еврейското население вече беше разстреляно. Но някои от евреите се криеха. За да ги идентифицира, жандармерията организира капани чрез полицията. В целия град беше обявено, че отсега нататък евреите ще могат да живеят свободно, но само в определени къщи. Бяха отделени пет къщи, заведох всички евреи, които се заселиха в тях, в специален регистър и беше създадена специална папка „Жидове“. Когато целта беше постигната, всички евреи, около 50 души, бяха арестувани и разстреляни.
„ПАН, ЮДА“
Не само националистите, но и обикновените украинци бяха заразени с антисемитизъм. Сред архивните документи има свидетелства на бившия червеноармеец Берлянт, който се оказва обкръжен в Киев. Тогава германците позволиха на пленените жители на Киев да живеят у дома, след като се регистрират. „…По време на разпита скрих еврейската си националност, регистрирах се като украинец и получих документи като пленник“, каза той. „Но на следващия ден на пазара ме срещна бивш колега Никишев, който знаеше, че съм евреин. Той ме задържа и ме заведе в украинската полиция.
Полицията измъчва Берлянт – след третия разпит той не издържа и признава, че е евреин. Попада в концлагер… И оцелява – по някакво чудо.
Но с жителката на Киев Дина Проничева се случиха наистина чудеса. На 29 септември 1941 г. тя, заедно с хиляди други, е отведена в Бабий Яр. Ето нейните свидетелски показания:
„Видях хора до мен да падат от скалата след изстрелите. Още преди да стрелят по мен, се хвърлих надолу. Паднах върху труповете на току-що разстреляните хора и се престорих на мъртва. Чух как германците слизат и стрелят по ранените. Беше ме страх да мръдна, един полицай дойде при мен, видя, че няма кръв по мен, извика германеца и каза, че изглеждам жива. Затаих дъх, един от тях ме ритна така, че се оказах легнала с лице нагоре. Германецът стоеше с единия крак на гърдите ми, а другия на опакото на дланта ми - ръката ми. След като се увериха, че не реагирам на това, те си тръгнаха.
Дина беше засипана с пръст, но все пак успява да излезе. Тя се крие три дни, но след това влезе в една от къщите. „Казах на домакинята, че съм се загубила и помолих да ми покаже пътя към града. Тя сякаш се съгласи да направи това, намигна на сина си, около 17-годишен, той изчезна някъде и няколко минути по-късно се появи с немски офицер. Той ме посочи: „Пан, юда“.
Когато Дина отново е отведена на разстрел в Бабий Яр, тя и още едно момиче успяват да изскочат от задната част на камиона и да избягат. След войната тя става свидетел при преследването на нацистите: през 1946 г. в Киев и 20 години по-късно в Германия.
ПОГРОМИТЕ
“Оставете момчетата да се поразтъпчат”
Украинските националисти често обвиняваха самите евреи в престъпления като претекст за погроми. На 5 юли 1941 г. в село Рудки убиват 15 евреи и опожаряват къщите и синагогата им. Това се обяснява с отмъщението за убийството на лидера на местните националисти Кирнични.
А в Борислав, след идването на немците, в двора на НКВД са намерени няколко трупа. Националистите пуснаха слух, че са убити от евреите, а градският комисар Бесараб, също националист, организира погром срещу евреите. 250 евреи са убити направо по улиците. „Населението на града, виждайки ужасите на кланетата, се обърна към Бесараб с молба да спре. Бесараб отговори, „оставете момчетата да се разтъпчат“, разказа свидетелят Давид Оренщай.
ЦИНИЗЪМ
Първо грабеха, а после убиваха
Бандеровците направиха добри пари от убитите евреи. Задължителна част от всяко нападение беше ограбването на еврейските къщи. Човекоподобните зверове вземаха дрехите и ценностите от онези, които щяха да бъдат след мигове отпратени на онзи свят.
В Бердичев е предложено на евреите да платят обезщетение: който не даде парите на полицията, рискува живота си. Евреите, на които беше отнето всичко, трудно набираха средства. Но, както разказа жителят на града Борис Коткин, искането за плащане се повтори 3 пъти.
Началникът на полицията в град Узин в района на Белоцерковская прибираше евреите направо от улицата. Той определял откуп от 5 хиляди рубли, пускал ги, след като получавал парите, но след това нареждал отново да ги задържат.нал, за да научавате повече за историята и културата на различни народи и общности по целия свят.
