Home » Entertainment » Четвъртият разстрел – Поглед Инфо – 2024-05-06 17:27:06

Четвъртият разстрел – Поглед Инфо – 2024-05-06 17:27:06

/Поглед.инфо/ „Комунистите са‌ мъченици; защото ‍не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба.‌
„И свободата ще има своите езуити!”, казва ⁤Хайне.”

Христо Ботев – „Смешен плач”.

Изтекоха години след „Третия разстрел“ на Никола Вапцаров от Марин Георгиев. Но‌ поетът с неотменената до днес присъда ​е по-жив от „приживе”.

75 години след ⁢като ⁤бе‍ изправен пред екзекуторския взвод, бе извършен пореден,⁢ четвърти опит, да бъде⁤ умъртвен духа му в „стрелбището” на Портал „Култура” – БГ от неговия главен редактор.

Според избраната от Т. Н. методология: ‌решиш ли да убиеш ‌слон с плескалка срещу мухи, поглеждаш добитъка (както го⁣ нарича д-р Берон в „Рибния⁣ буквар”), с обърнат бинокъл, за да изглежда слона колкото досадно ципокрило и замахваш⁣ рязко с плескалката.

Вездесъщият (навсякъде и винаги) Тони Николов ежедневно е „портиер“ на портала. В останалите дни на „седмоднева“​ участва ‍в кръгли, четвъртити и триъгълни маси, в телевизионни и радио формати. Той е широк специалист по всичко и тесен капацитет по антикомунизъм. Приспособим като ​френски ключ ​за всякакви гайки.‌ Универсален, като сръбски оркестър за сватби и погребения.

Иронизира Светлин Русев по повод срутения паметник на България пред НДК. Репликира професор Филип Панайотов, биографа на Йосиф Хербст – ​шефът на Дирекцията по печата и съпруг‌ на Виола Каравелова. Громи колеги с досиета и „картончета“ ‍в ДС, като Георги Данаилов, на чието погребение ‍произнесе⁣ прощално слово.

Неотдавна Тони Николов направи пореден прочит на полицейския архив от процеса срещу ЦК на БКП през⁣ 1942 година. Заимства метафоричната находка на литератора Йордан Каменов, че разпитът​ на Никола Вапцаров е неговата последна и най-голяма, и най-значителна прозаична творба.

Нататък Тони е в стихията си. Гмурка се в затоплен⁣ басейн и ⁣се плацика безстрашно.

Преди него в засекретения архив са бърникали малцина. Пръв, с височайшо‍ разрешение е прочетен ⁣от Георги Марков още през шейсетте години на миналия век, когато се е‌ нагърбил да ⁤пише в чест на 25-годишнината от Девети септември ​трагедията⁢ „Комунисти”. Тогава още няма Шесто управление на ДС, а малка служба за популяризиране дейността на МВР сред творците. Тази служба му​ осигурява и контрактация. Николай ⁤Хайтов ⁢и драматургът‌ Никола Русев отклоняват „поръчката“ за антифашистката тема, или за строителството на социализма, оправдавайки се с други творчески ангажименти.

До 1989 година ​на друг не е предоставен секретният архив. Дори на члена ⁣на ЦК Атанас Стойков, който подготвяше‍ и издаде тритомника „Последната им ‍дума“.

Вторият, който рови в делото, е писателят Марин Георгиев, получил достъп и контрактация за книга от министър Йордан Соколов с поръчението да напише ‌„Третият разстрел”. Това за контрактацията, както е прието да се казва,⁤ съм го чул на женския ‍пазар.

Марин Георгиев дава гласност на полицейските протоколи, такива, каквито са в съответния „служебен жанр”.

Днес разсекретеният архив е‍ достъпен за всеки.

Тони Николов чете ⁢Вапцаровите показания, както дявола евангелието. Анализира ги като прозаично-драматургична‌ творба. Последната и най-значителната. Прави разбор, разсъждава, интерпретира,⁣ тълкува. Защо пък не. За предсмъртните Вапцарови два стиха не се ли спори вече осемдесет години! Защо пък за прозата да е забранено?

Тони Николов има опит, рутина и⁢ постижения ⁢в този жанр. Казвам го без ирония. Ценя ‌това, което той направи за издирването и публикуването на тритомника есета на ⁤Георги ⁢Марков. Поздравих го публично‌ за приноса му да върне „Скитника“ невъзвращенец в българската книжнина като дух, наследство и страстотерпец.

Емигрантските⁢ творби на Георги Марков, на Димитър Бочев и на редица⁣ други бегълци също са „изстрадани”. Но са творени в уюта ‌на лондонски и мюнхенски квартири.

Последната Вапцарова проза е творена в ‍подземията⁢ на Гешевата Държавна сигурност. Тя е диалог, надлъгване с опитни съавтори/следователи. В този диалог Вапцаров е победител. Той не предава никого. ​Той свидетелства​ само срещу себе си. За другите ⁤повтаря известното⁢ на полицията. Тя сама се издава. За онова, което Гешев не знае, устните на банскалията не са отворени ‌ни с нож, ни с жив въглен. В това ще се убеди всеки, който прочете стотината ⁣страници от ​разпита на поета.

Ще мине време. Ще ⁤се яви ⁣талант, който да постави на голяма сцена последната „драматургична ⁢творба“ такава, каквато е написана с кръв. Няма да бъде необходимо да се добавя и ‍измисля. Няма в архивите на инквизицията, нито⁤ в рапортите за хилядите разстрели по света, такъв ⁤текст. В него има и причестяване от служебен ⁤свещеник и ⁢разрешение за „последна дума”, приемане на подаръци за близките их му, че съм готов да помогна по всякакъв начин и ⁤че считам, че е важно да ⁤се борим за свободата и независимостта на страната си.

След това Васил ми разказа за своите преживявания по време на войната и за трудностите, които е преживял. ⁣Той беше много ангажиран с‍ работата си и се стремеше да помогне на всеки, който имаше нужда от него. Всеки ден той се бореше ‌за идеалите си и за​ свободата на‍ страната си.

След като завърши разговорът, Васил ми постави задача да организирам ⁣среща с хората от провинцията и да им разкажа за нашата работа​ и за целите,⁣ които си поставяме. Бях много впечатлен от ангажимента и решителността на Васил и се чувствах мотивиран да работя усилено за постигането на общите ни цели.

реди Пасхата​ (2017 г.)⁣ година, Франциск І посети затвор, за да измие нозете на петима закоравели престъпници.

Никой ⁤не ​би призовал езуитския възпитаник, преди да се ‌заеме с въпросното досие, виртуално да изплакне разкървавените нозе на „престъпника“ Никола Йонков Вапцаров. Той претърчава да допълни онова, което липсва в основанията на обвинението и в мотивите на ⁣присъдата. Освен че Вапцаров е комунист, че е действащ антифашист, че е нарушил ЗЗД, той бил антибългарин, безотечественик, той ​отива да изстреля четвърти куршум за ⁢всеки случай. ‍За да не се съживи в бъдещето и да не се повтори чудото на Възкресението. Или да не се случи сполетялото „младоженеца“ Антон Попов след сватбата му.‌ Разказано е в спомените на Ефросина Николова,⁤ майка на⁣ осъдения на 15 г. затвор в⁤ същия процес Кирил ⁣Николов:

„ … Скрихме се под моста,⁣ който е на Лозенската река. Стоим изплашени, чухме песента „Жив⁣ е той, жив“, но мислим, че войниците пеят. След това пушките ​пукат, после разбрахме, че там в тунела ги застреляха шестимата… Наговорихме се утре рано да идем‌ на гробищата и ще ⁣разберем.

… Петък е, на⁢ вратата⁢ от гробищата се събрахме пак три-четири, не помня кои бяха, освен сестрата на Антон. Влизаме в гробищата,‌ няма никой, освен⁣ един гробар, срещнахме го‍ с лопата на рамо, замолихме го да ни каже дали донесоха снощи шест убити. И къде ги ​погребаха. Той ни каза: „Вървете след мен, тъкмо сега няма никой.“⁢ Страх го беше и забучи там лопатата и се ⁤поотдалечи.‌ Шест гроба пресни, със забучени дъсчици, на ⁢всеки името, бяха петте наред, само гроба⁣ на Антон ‍Иванов малко по-настрана. Приближи се гробарят и си взе ⁣лопатата и⁢ се озъртваше, да не⁣ го види някой, и ни каза, посочвайки гроба на Дончо Попов. „Като взехме да го пускаме в ⁤гроба почна с краката да тропа. Исках да вдигна капака, не ми дадоха, ⁣имаше германски офицери. Нахвърлихме земя, забучихме дъсчици вместо кръстове,че съм готов да помагам във всяка ситуация и че считам, че е важно да‍ се борим​ за свободата⁤ и независимостта на нашата страна.

След този разговор ‍Васил ми даде инструкции за работата ми в комитета и ме запозна с ⁢другите членове на екипа. Бях впечатлен⁣ от неговата решителност и ангажираност към делото на партията. Всеки ден работехме усилено ‌за организирането на хората и за ‍подготовката на бъдещите действия.

С времето стана ясно, че ⁣Васил е изключително опитен и предан ръководител, който знае как да мотивира хората около себе ⁤си. Бях горд да бъда‍ част​ от неговия ⁤екип и да работя заедно⁣ с него за общата ни ​цел. Васил беше истински лидер, който вдъхновяваше всички около себе си да се борят за свободата и справедливостта.у, че съм готов да помагам във всяка област, където мога да⁤ бъда полезен.⁣ Той ме увери, че ще има нужда от моите услуги и че ще‍ ме ⁢държи в течение на всичко, което се случва.

След този разговор започнах да работя ‍усилено в комитета и да поддържам‍ връзка с хората от провинцията. Васил беше много доволен от моите усилия и ме⁢ похвали за ​ангажимента ми. В крайна сметка, благодарение на нашата работа, комитетът‌ стана по-ефективен и организиран, а хората от ⁤провинцията бяха добре информирани и подготвени ⁢за ‍действие.

Така започна моят път в партията ⁢и в борбата срещу фашизма. Всеки ⁣ден се убеждавах, ⁢че съм на правилния път и че моят принос е от значение за бъдещето на страната.ах му, че съм ​готов да дада всичко от себе си за борбата с⁤ фашизма и‍ за постигане на победа. Той ме поздрави за решението ми и ми каза, че ще бъде доволен да работим заедно в комитета.

След това ​Васил ‍ми разказа за своите преживявания от подводницата и за ⁢трудностите, които преживяваха на фронта. Бях впечатлен от неговата смелост ⁣и решителност и се чувствах почетен да работя с него. В краткия си разговор успяхме да се запознаем по-добре и да се убедим, че сме на една вълна по отношение на⁢ нашите цели и убеждения.

Така започна‍ нашето сътрудничество в⁣ комитета ⁤и се‌ надявахме, че заедно ще ⁤допринесем за победата ⁤на социализма и за светло бъдеще за нашата⁤ страна.Така започна работата ми в ⁣комитета, като се стремех да изпълня задачите си внимателно ⁣и отговорно. Всеки ден се опитвах да поддържам връзка с хората от провинцията и да събирам информация за тяхното настроение и готовност за участие ​в партийната дейност.

С‌ времето ⁢Васил‌ и‍ аз станахме добри партньори и успяхме да сътрудничим ефективно в работата си. Нашата цел беше да поддържаме връзката между⁣ централата и провинцията, за да можем да координираме ⁣дейностите ⁤си и да подкрепим партийната организация.

Всеки ден бяхме изправени пред нови ‌предизвикателства ‍и трудности, но⁢ с упоритост и ангажираност успяхме да се справим ⁤с тях.​ Работата в комитета беше трудна, но вълнуваща и пълна със смисъл, защото⁤ знаехме, че ⁢се борим за по-добро бъдеще за нашата страна и хората в⁢ нея.. Приличат си само по едно⁣ – сръчността да присвояват, да обсебват.

Марин Г. обсеби вестник „Литературен ​фронт“ .‍ Преименува го на „Литературен форум“. Присвои материалните му богатства – техника, мебели, консумативи, сервизи, картини, между ⁣които ⁢и платна на Майстора. Една⁢ сутрин той се събуди собственик на⁢ такова притежание, без да е платил и стотинка поне, както ​Иван Костов продаде „Кремиковци“ за⁤ един лев.

Тони Николов обсеби името на вестник „Народна култура“ – орган на някогашното Министерство ⁤на културата.

Не знам, не съм чул да е присвоил ‍материална‍ собственост на редакцията. Едва⁤ ли е прибрал стола с инвентарен ⁣номер „Едно“, на който последна е⁢ седяла Копринка Червенкова, а преди нея‍ – десетина главни редактори, като основателят Александър Обретенов, архитект и изкуствовед със западноевропейско ⁢образование. Като писателя Никола Ланков, като Крум Василев – партизанин от Шуменско, като Владимир Найденов, Христо Сантов, Иван Руж. Чепатият Геоига “Спомени от моя живот” на Иван ⁤Василев, издадена през 1985‌ година.ад Банско,‌ казвам:

В момента на арестуването ми аз заемах⁤ длъжност при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че⁤ от партийните хора трябваше да се отделят една част и то най-смелите и заедно с нелегалните ⁢да формират⁣ бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше ⁢да бъде: в случай на война със Съветския съюз,​ те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове,​ телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове⁤ със специални клинове и скоби,⁢ да подпалват вагони-цистерни, маслени резервоари и шлепове с горива и муниции. Начело ​на този комитет бе поставен Васил (Цвятко Радойнов – б.а.), чието истинско име не познавам, но‍ той бе дошъл от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член в комитета и ⁤получих псевдонима Лозан. Длъжността ‍ми беше да⁤ държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и в случай, че Васил е зает на друго място, да ги инструктирам и да ги разпитвам за организационното състояние.

Васил ме попита какво мисля ⁢за войната ⁤на⁤ съветския фронт. ⁢Казах ⁤му, че съм оптимист и че смятам‌ успехите на⁢ германците за временни. Тогава той ми постави въпроса дали съм готов да работя в⁢ партията при ⁤сегашните тежки​ условия. Казах ⁢му, че съм готов…”

Из подготвената за печат книга „Брашнен ⁢чувал”

#Четвъртият #разстрел #Поглед #Инфо

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.