/Поглед.инфо/ Дипломация на ориенталския базар
В началото на юли от Турция в Украйна бяха прехвърлени няколко ръководители на терористичната организация “Азов” (наричана по-нататък терористична организация, забранена на територията на Руската федерация), които бяха почетени като герои след завръщането си у дома. Този жест последва веднага след посещението на Владимир Зеленски в Анкара.
В допълнение към този инцидент бяха широко рекламирани новите споразумения на Турция с Украйна, включително потвърждение за изграждането на завод за производство на бойни БПЛА Bayraktar.
Известно е, че по-рано размяната на военнопленници между Русия и Украйна включваше условието бойците от батальона „Азов“ да бъдат в Турция до края на конфликта.
Следователно фактът на тяхното предаване на украинската страна е грубо денонсиране на споразумението, което турският президент направи без никакво смущение, лесно нарушавайки обещанията си.
Въпреки че бяха изразени различни версии за случилото се, до теории на конспирацията, че това, според тях, е направено едва ли не по искане на Москва, за да се дискредитира по някакъв начин Украйна в навечерието на срещата на върха на НАТО, по-вероятно е това да е демонстративен акт на унижение на Русия.
Естествено, мнозина се интересуват защо турското ръководство направи това? Все пак имаме двустранно сътрудничество в редица области, Анкара не налага санкции срещу Русия и често можете да чуете отвън за нашето партньорство с нея. Но наистина ли е така?
В търсене на отговор е необходимо да се анализират досегашните действия и логиката на действията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Дори повърхностна оценка на действията му ще покаже, че за турския лидер националните интереси по собственото му разбиране са на преден план.
За да ги осигури, той е готов да забрави за обещанията си и да наруши думата си, ако някои предпочитания от другата страна надхвърлят текущите облаги.
И тук може да се говори не само за интереси, но дори и за ценности. Ердоган често се позиционира като защитник на мюсюлманския свят и защитник на ислямските традиции.
След изгарянето на Корана в Стокхолм турското ръководство отново нападна с гняв Швеция, заявявайки, че подобни действия само ще забавят евентуалното влизане на страната в НАТО, за което Турция ще положи всички усилия.
На 10 юли обаче, в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Ердоган едва не целуна шведския премиер Улф Кристерсон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Турция вече е поела “ясен ангажимент” да внесе ратификационните документи на Швеция в турския парламент.
Такава рязка промяна в настроенията се дължи на факта, че ръководството на ЕС обеща на Турция допълнителни търговски преференции в замяна на приемането на Швеция в НАТО. Това е логиката на ориенталския базар: ти – на мен, аз – на теб.
Заем от Байдън в замяна на С-400?
В светлината на много лошото състояние на турската икономика, Ердоган се придържа към всяка възможност да я подобри. А това е доста голяма и специфична тема, пряко свързана с политически решения.
Първо, страната се нуждае от огромни инвестиции за възстановяване и възстановяване на градовете, засегнати от земетресението.
Второ, неадекватната политика на централната банка на Турция наскоро доведе до падането на турската лира, която се превърна в най-девалвираната валута в света, което веднага се отрази на вътрешните цени.
Така поскъпването на храните в Турция през последните шест месеца възлиза на над 50%. И тук вече се изисква не просто закърпване на икономически дупки, а сериозна програма зинтереси на Турция. Това се наблюдава и в отношенията между Турция и Русия.
Един от основните фактори, които определят отношенията между двете страни, е енергийният сектор. Русия е главният доставчик на природен газ за Турция и това е от съществено значение за икономиката на страната. В същото време, Турция е важен транзитен път за руския газ, който се доставя към Европа. Това сътрудничество е от взаимен интерес и двете страни са се стремели да го поддържат.
Въпреки това, Турция не се колебае да нарушава споразуменията си с Русия, ако това е в нейните интереси. Пример за това е сблъсъкът между турските и руските военни в Сирия през 2020 година. Въпреки че Турция и Русия са съюзници в рамките на Астанския процес за решаване на сирийския конфликт, турската страна не се колебае да използва сила срещу руските военни, ако това е необходимо за защита на своите интереси.
Турция също така има амбиции да играе важна роля в регионалната политика и да се превърне във влиятелна сила. Това се наблюдава в нейните действия в Либия, Сирия и Нагорни Карабах. Турция подкрепя определени групировки и правителства в тези конфликти, които не винаги са в съответствие с интересите на Русия. Това води до напрежение и конфликти между двете страни.
Въпреки това, Турция и Русия също така имат общи интереси и сътрудничат в някои области. Това включва борбата срещу тероризма и сътрудничество в икономическата сфера. Но тези общи интереси не винаги са достатъчни, за да предотвратят конфликти и нарушаване на споразуменията.
Така че, въпреки че Турция и Русия имат двустранно сътрудничество в някои области, това не означава, че те са партньори във всичко. Турция е готова да наруши споразуменията си и да действа в свои интереси, дори ако това означава да демонстрира унижение на Русия. Това е дипломацията на ориенталския базар, която Турция използва, за да осигури своите национални интереси.
Източник: https://pogled.info/diplomaciya-na-orientalskiya-bazar/
ронтови бомбардировач беше свален от турски изтребител F-16 в сирийското въздушно пространство?
След това Русия незабавно “замрази” енергийните проекти в Турция и прекрати търговските отношения с Анкара, като наложи ембарго върху вноса на плодове и зеленчуци. Въведени бяха ограничения в сферата на туризма – спряна е продажбата на туристически ваучери, отменен е безвизовият режим за турците.
Ефектът от тези своевременно въведени от нашето правителство мерки се оказа колосален, навреди на турската икономика и още през юни 2016 г. Ердоган изпрати извинително писмо до Владимир Путин.
По това време обаче Русия все още не е изпитвала толкова сериозен натиск от страна на западните държави, който започна след февруари 2022 г.
“Султанът” не крие апетитите си
Ако обективно разгледаме сегашните търговско-икономически отношения между Русия и Турция, то засега те остават в интерес на двете страни. Но като си зададем въпроса - кой има допълнително пространство за маневриране, може да се стигне до извода, че турската страна вече има повече козове. Нека ги разгледаме на свой ред.
Първо, продажбата на руски газ на Турция всъщност се извършва на кредит, тъй като има забавяне на плащанията до 2024 г. Направихме това в навечерието на изборите като жест на добра воля, който Ердоган, който знае как правилно да организира популистка реторика, използва с всички сили в предизборната си кампания.
В същото време Анкара отдавна работи върху диверсификацията, като получава част от синьото гориво от Азербайджан и получава около 10% от необходимия обем под формата на LNG (втечнен газ) от САЩ.
Освен това наскоро откритите запаси от природен газ в Черно море ще помогнат за намаляване на зависимостта от руските доставки за турците.
В допълнение към собствените си нужди от енергийни ресурси, Турция се позиционира и като енергиен център, опитвайки се да заинтересува други енергийни сили в регионите на Централна Азия, Южен Кавказ и Близкия изток със съответните проекти.
А от друга страна дава сигнал на страните от ЕС, че е необходимо да бъдат приятели с Анкара в областта на енергийната сигурност.
Второ, ако се опитаме отново да забраним вноса на турски домати и други продукти, това ще се отрази на вътрешните цени в Русия и тези продукти ще дойдат при нас с азербайджански етикет. Тогава Азербайджан ще трябва да бъде въвлечен в скандала, което е крайно нежелателно предвид ситуацията в Южен Кавказ.
Трето, хипотетично е възможно отново да се забрани на турските туроператори да продават ваучери на руснаци за почивка в популярните курорти Анталия, Белек и Кемер. Но тогава трябва да предложите подобна алтернатива, която ние просто нямаме.
Има и друг вариант с дейността на Turkish Airlines в Русия, която е доста рисковано да се ограничи, тъй като е свързана с интересите на наши граждани, посещаващи други страни през Истанбул.
Като цяло всички тези варианти могат да бъдат използвани като санкции, но тогава нашето партньорство с Турция ще се превърне в политически и икономически конфликт, за който трябва да се подготвим добре и да пресметнем всички възможни последствия.
В същото време не трябва да се забравя, че Анкара не е особено заинтересована от укрепване и развитие на нашата икономика. Тя не призна връщането на Крим към Руската федерация и винаги е подкрепяла Меджлиса на кримските татари.
Турция би искала да се чувства по-свободна както в Кавказ, така и в Централна Азия, прокарвайки своите интереси под прикритието на пантюркизъм и мюсюлманска солидарност.
Ердоган не крие от никого, че се е заел с възраждането на Великата Османска империя, чийто лидер вижда само себе си. През ноември 2021 г., когато в Истанбул на сжидания на Турция. Това се наблюдава и в отношенията между Турция и Русия.
Ердоган е известен със своята амбиция да възстанови влиянието на Турция в региона на Близкия изток и Черноморието. Той се стреми да укрепи своята позиция като водещ играч в региона и да насочи политиката на Турция в съответствие с националните си интереси.
Изграждането на завод за производство на бойни БПЛА Bayraktar в Украйна е само една от мерките, които Турция предприема, за да укрепи военното си присъствие в региона. Това сътрудничество с Украйна може да бъде разглеждано като част от стратегията на Турция да се противопостави на Русия и да увеличи своето влияние в Черноморието.
Следователно предаването на ръководителите на “Азов” на украинската страна може да се разглежда като демонстрация на силата и влиянието на Турция в региона. Това е начин за Ердоган да покаже на Русия, че Турция има своите интереси и не се колебае да ги защитава.
Въпреки че това може да предизвика напрежение в отношенията между Турция и Русия, трябва да се отбележи, че двата държавни лидера са се срещали и са провеждали преговори. Това показва, че въпреки различията, Турция и Русия са готови да поддържат диалог и да търсят общи решения.
Все пак, предстои да се види какви ще бъдат последствията от тези действия за отношенията между Турция и Русия, както и за региона на Близкия изток и Черноморието като цяло. Въпреки това, е ясно, че дипломацията на ориенталския базар продължава да играе важна роля в региона и да влияе на геополитическите процеси.
Източник: https://pogled.info/diplomaciya-na-orientalskiya-bazar/
