/Поглед.инфо/ Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение във войната от 1877-1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Вследствие на това, през февруари 1878 година, започват мирни преговори, с които става ясно, че на картата на Балканския полуостров, след близо петвековно прекъсване, отново се появява България. Границите ѝ, предвидени от останалия в историята като Санстефански прелиминарен договор, обхващат почти всички земи, населени с българи и превръщат младата държава в една от най-големите на полуострова с нейните близо 180 000 км площ.
Последвалият договор, подписан в Берлин, променя първоначалните представи на българите. Той предвижда създаването на автономно трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и областта Източна Румелия, притежаваща административна автономия, която обаче се намира под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя.
Това разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава, като през следващите години политическият елит ще се стреми тъкмо към това. Доказателство за решителността на българския народ е Кресненско-Разложкото въстание, което избухва само няколко месеца след подписването на Берлинския договор. Въпреки грешките и липсата на единна програма, въстанието показва, че българите няма да се примирят със статуквото.
В следващите няколко години на дневен ред излиза въпросът за обединението на Княжество България и Източна Румелия, станало факт на 6 септември 1885 година. То се явява първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите и значими дела, подготвени и извършени от българи.
При подготовката на Съединението и в борбата за неговата защита нашите държавници и общественици показват необходимата политическа зрялост, а само месец по-късно войската демонстрира своята доблест в боевете при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин.
Преди да разгледаме самото Съединение ще направим кратък преглед на положението на Източна Румелия, за да се добие по-добра представа за случващото се там и за динамиката на събитията, довели до датата 6 септември 1885 година.
Източна Румелия – устройство, икономика и политика
Княжество България и Източна Румелия според Берлинския договор
Според Берлинския договор Ихтиманска Средна гора, северното било на Родопите и част от Странджа са обособени в автономна област под името Източна Румелия. Тя остава под политическото и военно върховенство на султана и обхваща около 35 901 км площ с население от около 816 000 души, от които околои че сърбите се опитват да оспорят Съединението, те не успяват да постигнат своите цели поради поражението си от българите. Така, България остава неделима и нейното съединение с Източна Румелия става факт.
Този епизод от българската история показва решителността и борбеността на българите за своята независимост и обединение. Съединението на България с Източна Румелия е важна стъпка към постигането на националните цели на българския народ и утвърждаването на неговата държавност.ничения и противоречия, България най-после получава международно признание като независима държава.
След признаването на Съединението, България започва да се развива и модернизира бързо. Икономическото развитие на страната се ускорява, инфраструктурата се подобрява, образованието се развива. Всичко това допринася за укрепването на националната идентичност и утвърждаването на България като суверенна държава на политическата карта на Европа.
Съединението на България е един от най-важните етапи в историята на страната и остава символ на националното обединение и борбата за свобода. То е празнувано и почитано от българите като празник на независимостта и единството на народа.След признаването на Съединението, България започва да се развива като суверенна държава и да укрепва своите институции. Това е началото на нов етап в историята на българския народ, който води към по-голяма независимост и просперитет.ните сблъсъци и напрежение, Съединението на България е най-последният акт от процеса на национално обединение на българите след Освобождението от османско владичество през 1878 година.
След признаването на Съединението, България започва да се развива като модерна държава, със собствена армия, управление и образователна система. Въпреки трудностите и предизвикателствата, българите успяват да се превърнат във важен фактор на Балканите и в Европа като цяло.
Съединението на България е символ на национално единство и сила, което продължава да бъде отбелязвано и почитано от българите и техните съседи. То е етап от историята на страната, който дава сила и вдъхновение за бъдещите поколения да се борят за свобода, независимост и просперитет.те борби. Самата партия е проруски настроена и се ползва със симпатиите на главния секретар Гаврил Кръстевич.
Либералната партия изразява интересите на средноимотните слоеве в обществото, притежава влияние сред част от интелигенцията, но за разлика от либералите в Княжеството няма подкрепата на дребните собственици. Партията се утвърждава като водеща и на изборите проведени през 1883 година печели убедително мнозинство. Тя също така има доверието на главния управител, което повишава нейния авторитет.
Подготовка и първи опити за съединение
След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година българите осъзнават, че силите им все още не са достатъчни, за да постигнат своето обединение в пряк двубой с Османската империя. Така те решават да опитат да осъществят своя идеал с помощта на дипломацията. Още с избирането си княз Александър Батенберг проучва международната обстановка за една съединистка акция, но бързо разбира, че никоя европейска сила няма интерес да подкрепи един такъв акт. Политическото положение обаче постепенно се променя, особено след появилото се напрежение между Гърция и Турция вследствие на нерешени гранични въпроси, както и спечелването на изборите във Великобритания от Уилям Гладстон.
През април 1880 година в Княжеството пристигат представители на Източна Румелия с цел координация на действията. В резултат на тяхното посещение се взема решение за създаване на централен комитет и изработване на програма. През май същата година се провежда събрание в Сливен. На него като представители на Княжеството присъстват Стефан Стамболов и Георги Живков. Избран е съставът на Централния комитет. Главни фигури в него са Константин Величков, Иван Стефанов Гешов, д-р Георги Странски и др. Решено е за Лондон да замине преподавателят в цариградския Робърт колеж Стефан Панаретов със задача да разбере официалната британска позиция по въпроса на едно планирано съединение. Надеждите на българите обаче се оказват напразни. Кабинетът на Гладстон се изказва отрицателно, а същевременно министър-председателят на България Драган Цанков заема резервирана позиция.
Съединистката идея обаче не е изоставена. С прекратяването на Режима на пълномощията външното положение на страната се подобрява. Това действа положително за подготвянето на нова дипломатическа акция. В началото на 1884 година се открива такава възможност, а в предпоставка се превръща изтеклият мандат на Алеко Богориди като главен управител. Изтича също така и мандата на управляващата Либерална партия. Разгаря се остра предизборна борба между двете основни политически сили. Народната партия, с цел привличане на гласове, широко прокламира съединистката идея и в цялата област започват митинги.
На 1 април 1884 година пред руското консулство в Пловдив се провежда най-мащабният от тях. Същият месец Иван Стефанов Гешов и Христо Христов са изпратени на дипломатическа мисия в Лондон, Париж и Виена, за да проверят дали обстановката е Европа е подходяща за обединение на българските земи. Както и през 1880 година обаче, те са посрещнати хладно навсякъде. В крайна сметка Народната партия печели мнозинство в Областното събрание, но след възкачването си на власт нейните лидерите заявяват, че моментът за съединение е неподходящ. Поради това тя си печели прозвището „лъжесъединистка“ .
Заседание на БТЦРК
Инициативата обаче се поема от революционно настроените общественици. На 10 февруари 1885 година е създаден комитет, който през април получава названието Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), а за негов председател е избран Захарий Стоянов. От устава ясно личи приемствеността с идеите на Каравелов и Левски. Постепенно организацията се разраства – открипозиции и противоречия, Съединението на България е най-накрая признато от международната общност.
Този исторически момент е от огромно значение за българския народ, който след дълги години на борба и стремеж към свобода, най-после постига своята цел. Съединението на България е символ на национално обединение и самостоятелност, които ще определят бъдещето на страната и народа.
След признаването на Съединението, България започва да се развива като модерна държава, със собствена армия, управление и икономика. Този период от историята на страната е от съществено значение за формирането на българската нация и националния идентитет.
Съединението на България е празник за всички българи, символ на национално единство и гордост. Той ни напомня за нашите предци, които се бориха за свободата и независимостта на страната ни, и ни вдъхновява да продължим техния път към по-добро бъдеще за всички нас.
ния статут на България и признаването й като самостоятелна държава. Този акт се счита за един от най-важните моменти в историята на българския народ и е отбелязан като национален празник – Ден на Освобождението на България.
След признаването на Съединението, България започва да се развива като модерна държава и да укрепва своите институции. Новата държава се стреми към модернизация и индустриализация, като по този начин се превръща във важен играч на политическата сцена на Балканите и в Европа като цяло.
Съединението на България е един от най-важните етапи в историята на българския народ и е символ на националното обединение и свобода. То е плод на упоритата борба на българите за своята независимост и самостоятелност и е доказателство за тяхната воля и решителност да се борят за своите права и идеали.единението!“, а арестът им провокира събирането на близо 2000 тълпа, която ги освобождава.
Логично, след всички тези прояви, свидетелстващи за готовността на народа, БТЦРК решава да ускори обявяването на Съединението. На 5 септември Захари Стоянов в прокламация зове:
„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“
Същият ден в Пазарджик се събират около 3000 въстаници от околните села. Успешно е проведена акция в Голямо Конаре (днес Съединение). Под ръководството на Продан Тишков (Чардафон Велики) е арестуван пловдивският префект и е обявено Съединението. Недялка Шилева развява ушитото от нея знаме, спечелвайки си прозвището Голямоконарската Райна Княгиня. От Чирпанско и Асеновградско тръгват нови чети и въстаници. Всички чакат нарежданията на Данаил Николаев, който командва пловдивския гарнизон и трябва да защити властите. Вместо това обаче, заедно с въстаническите отряди, той бързо завзема конака, пощата и резиденцията на главния управител. Съпротива почти няма, Съединението е широко прието. Гаврил Кръстевич от своя страна заявява: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.
„Съединена България“ – литография на Николай Павлович
След официалното обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година в областта е съставено ново временно правителство начело с д-р Георги Странски. Междувременно княз Александър I Батенберг заминава за Търново, където се среща с министър-председателя Петко Каравелов. В този исторически момент се наблюдава синхрон в действията на княза и министър-председателя, като със съгласието на Каравелов Батенберг издава два указа – за обща мобилизация в Княжеството и свикване на IV ОНС на извънредна сесия. С действията си те ясно показват, че застават твърдо зад делото на Съединението.
Международен отзвук
Случващите се драматични събития в България няма как да не приковат вниманието на Великите сили. Най-категорично против Съединението се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал. Недоволството на руския император към българския княз, нуждата на Русия да избягва усложнения на Балканите към онзи момент, особено имайки предвид проблемите между нея и Великобритания в Афганистан, обуславят руската позиция.
Великобритания първоначално също не подкрепя Съединението, но виждайки, че Русия се обявява против него, решава да промени напълно мнението си. Причината е, че политическият елит от Острова вижда в отказа на руснаците да подкрепят делото на българите отлична възможност да се намали руското влияние в България и същевременно да се засили британското. Те заявяват, че трябва да се съблюдават желанията на населението и застават твърдо зад съединистката акция. Същото правят и французите, но в крайна сметка Великите сили така и не стигат до единодушно мнение, въпреки провелата се в Цариград конференция, посветена на въпроса. В този момент сърбите решават да се намесят решително в събитията, обявявайки война на България. Противно на всички очаквания, българите разбиват западните си съседи като по този начин защитават Съединението и то вече не може да бъде оспорено от нито една държава.
Фактическото признаване на Съединението се осъществява с Топханенския акт от 24 март 1886 година в Цариград между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор. Въпреки известните ограничения и уговорки в неговото съдържание, той ознаменува края на битката за защита на святото дело.
#Съединението #на #България #години
