/Поглед.инфо/ Къде инвестираме държавните средства, щом не ги даваме нито за наука, нито за образование, нито за социална защита, нито за здраве?
Докато текат страстите за ново правителство, парламентът приема изключително важни закони, на които обществото ни обръща малко внимание, но които ще имат дългосрочни последици за него. Така бяха приети например поправки и допълнения към Закона за висшето образование (ЗВО), предложени от правителството на ПП – БСП – ДБ – ИТН. В последните месеци намеренията на властта в този сектор се променяха непрекъснато, което показва, че всъщност стабилна политика и стратегия за висшето образование отсъства.
Още миналата година министърът на образованието и науката акад. Николай Денков изрази намерение висшите училища у нас да се върнат към традиционните си профили, за които са били създадени, като се освободят от несвойствени направления и специалности, разкрити при тях, за да привличат повече студенти и съответно по принципа „парите следват студента“ – повече пари. Намерението можеше да се осъществи чрез регулиране на приема от страна на държавата, макар че основният проблем – за порочната практика за финансиране на бройка студенти си остава. Самото министерство се опита да преодолее до известна степен този съществен недостатък, заимстван от либералните практики във Великобритания, като определи процент от финансирането, който се отпуска по критерии за качество на обучението и научната дейност в университетите. Въпросът обаче така и не е решен, но никой вече не се занимава с него.
През декември м.г. министърът ненадейно изостави оповестените си намерения и в началото на 2022 г. се ориентира, или го ориентираха, към друга идея – окрупняване на държавните висши училища (не и на частните) чрез обединяване на два или повече в една структура, която да е шапка на съставните вузове. Това намерение изтече в медиите и
предизвика скандал сред ректорите,
който се пренесе и в парламента. В отговор при парламентарния контрол министър Денков обясни, че мрежата от висши училища у нас е силно фрагментирана, с много малки държавни висши училища; 13 от тях имали под 2000 студенти (справка в рейтинговата система показва, че в 12 вуза има под 1000 студенти). Това обаче не отчита, че има и малки висши училища, които имат сериозни традиции и сериозни успехи. Денков отбеляза още, че някои университети правят по няколко класирания и пак не могат да запълнят обявените места за прием. Имало и сериозни диспропорции в Картата на висшето образование – в Северозапада например няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация, поради което младите напускали региона. Много спорно е обаче дали е необходимо във всеки регион да има специализирани за него вузове или трябва да се вземат мерки завършилите съответните специалности в някое от 52-те висши училища у нас да бъдат стимулирани да работят в икономиката, културата и администрацията на дадения регион.
Когато в НС се появи проект за промени в закона за бюджета, се развихри нов скандал. В преходна разпоредба този проект предвиждаше да се отпуснат 20 млн. лв. допълнително на държавните вузове за повишаване на заплатите и заради инфлацията, но само след въвеждането на критерии за атестиране, определени от МС. Това обаче противоречи на ЗВО, според който критериите се определят от самото висше училище. Накрая условието бе премахнато и 20-те милиона бяха гласувани. За БАН също бяха гласувани допълнителни 20 млн. лв. за повишаване на срамно ниските заплати там, а заие, здравеопазване, социални грижи и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и подобряване на условията за живот на гражданите, властите предпочитат да намаляват този процент, за да си осигурят повече пари за собствени интереси и корупционни схеми. Това е един от основните проблеми, които трябва да бъдат решени, за да има икономическо и социално развитие в страната.нас този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот в страната. Необходимо е да се намери баланс между разходите и приходите на държавата, за да се осигури устойчиво развитие и подобрение на социалната среда.услуги и инфраструктура. Този процент в България е един от най-ниските в Европейския съюз и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот на гражданите. Необходимо е да се обърне повече внимание на този проблем и да се намерят решения за увеличаване на публичните разходи, без да се забравя и важността на финансовата устойчивост.
В крайна сметка, финансовата устойчивост е от съществено значение за икономическото развитие на държавата и за благосъстоянието на нейните граждани. Само като се осигури баланс между приходите и разходите, както и като се инвестира в ключови области, може да се постигне устойчиво и равномерно развитие.дравеопазване и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите у нас предпочитат да намаляват този процент, за да спестят пари или да ги използват за други цели. Това води до недостатъчно финансиране на обществените услуги и инфраструктура, което засяга всички нас.
Затова е важно да се борим за по-голямо финансиране на обществените нужди и да настояваме властите да отделят повече средства за образование, здравеопазване и социални дейности. Само по този начин можем да осигурим по-добро бъдеще за нашите деца и за цялото общество.
малко от учители по пеене и по физическо. Аз не знам страна и в Африка, където да има разделение, при което,
колкото е по-висше образованието, толкова са по-ниски заплатите?!“
Е, не го чуха дори, камо ли да направят нещо.
Тези дебати в НС станаха, когато изневиделица се появи друг проект на МС за промени в Закона за висшето образование – именно той бе приет през юли в парламента. Сега законът постановява, че две или повече висши училища могат да обучават съвместно студенти чрез създаването на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студентите ще изучават отделните дисциплини в различни вузове, които пък ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области. Това е възможно за специалности от нерегулираните професии (без “Право”, “Медицина”, “Фармация”, “Дентална медицина”). Водещ е университет принципал с акредитация в съответното професионално направление, а другите участващи висши училища могат да обучават в специалности от други направления, за които имат акредитация. Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение.
Споразумение за съвместно обучение се сключва само след одобрение от министъра на образованието и науката. Всичко това бе прието едва ли не на ура в НС. Ректорите, разбира се, са доволни, понеже при новата практика всякакви несвойствени специалности тук и там ще си останат, прикрити зад „съвместно обучение“, дори калпавите вузове ще се скрият зад смокиновото листо на тази теза. А „куфарните“ преподаватели, които шетат из вузовете и са около 8000 по данни на НСИ, ще се множат на воля. Така намеренията да се сложи ред във висшето образование си остават само на хартия, понеже и досега контролът върху обучението и качеството дава слаби резуални грижи и инфраструктура. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите предпочитат да изразходват парите за собствени интереси и корупционни схеми. Това е още един от основните проблеми, които трябва да се решат, за да има икономическо развитие и благосъстояние в страната.
Затова е необходимо да се промени начина, по който се управлява икономиката и финансите на държавата. Трябва да се насърчава инвестирането в образование, наука и инфраструктура, за да се подобри конкурентоспособността на страната и да се осигури устойчиво икономическо развитие. Също така, трябва да се борим активно с корупцията и да се установи прозрачност в управлението на публичните финанси. Само по този начин ще можем да постигнем икономически растеж и благосъстояние за всички граждани.
здравеопазване и други обществени нужди. Вместо да инвестират в развитие и благосъстояние на гражданите, властите у нас предпочитат да намаляват този процент и да насочват парите към други цели, които често са политически мотивирани. Това води до липса на средства за основни социални и образователни нужди и затруднява развитието на страната.
Затова е важно да се борим за по-голямата прозрачност и отговорност на властта в управлението на публичните финанси и за по-голямото им използване за благото на обществото. Трябва да настояваме за по-ефективно разпределение на средствата и за инвестиции в образование, здравеопазване и наука, които са основният стълб на развитието на всяка държава. Само по този начин можем да постигнем истинско напредване и благосъстояние за всички граждани.
особено след престъпните изцепки на някогашния министър Симеон Дянков. Това е най-острият проблем, който трябва да бъде решен, преди да се къдрят промени и имитации на развитие. Сто пъти ни го казват и от структурите на Европейския съюз в различни доклади. Струва си да направим една кратка справка в данните на Евростат за 2020 г.
Публичните разходи за наука у нас са намалели още спрямо 2010 г. и са спаднали на 0,24% от БВП. Средно в ЕС този процент е 0,77. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за наука се инвестират средно 2,3% от БВП, България инвестира 0,9%. Ако се съди обаче по средносрочната бюджетна прогноза на досегашното правителство, приета и в НС, страната ни влага за наука още по-малко – 0,4% от БВП! При това – този показател включва не само субсидиите, но и европейските инвестиции, и собствените приходи на научните организации. И чак до 2024 г. процентът е замразен на тези унизителни 0,4 %, а същото остава и за 2025 г., както пише в прогнозата за 2023 – 2025 г, приета засега само от МС през април т.г. А на фона на заплатите в науката, за които вече стана дума, тригодишната бюджетна прогноза до 2024 г., приета вече от НС, предвижда субсидиите за БАН да останат около 120 млн. лв., колкото са сега без допълнителните само за тази година 20 млн. лв.
Сегашната субсидия за Селскостопанската академия е замразена до 2025 г. на 32,6 млн. лв., за държавните висши училища – на около 620 млн. лв. За МОН, откъдето се финансират училищата, държавните вузове и БАН през 2024 г. субсидиите ще се увеличат с… 67,7 млн. лв. Нямат значение криза, инфлация, растящите цени на тока, водата и топлото. В оповестената програма на евентуалното ново старо бъдещо правителство секторът на научните изследвания дори не се споменава. На фона на всичко това, ако някой още има илюзии, че ще развиваме наука, да отиде да се лекува.
За висшето образование отделяме 0,6% от БВП публични средства, в ЕС среднинфраструктура. В момента този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот в страната. Необходимо е да се намали корупцията и да се увеличат инвестициите в обществените сфери, за да се подобри състоянието на икономиката и населението.инфраструктура. В момента този процент е много по-нисък от европейските стандарти и това оказва сериозно влияние върху качеството на живот в страната. Необходимо е да се намери баланс между разходите и приходите на държавата, за да се осигури устойчиво развитие и подобрение на социалната среда.
Затова е необходимо да се промени финансовата политика и да се намерят нови източници на приходи, които да позволят увеличаване на публичните разходи. Това може да стане чрез увеличаване на данъците за богатите и корпорациите, както и чрез борба срещу данъчните укривания и измами. Само по този начин ще може да се осигури по-добър живот за всички граждани и да се подобри икономическото положение на страната.
В заключение, финансовата устойчивост на държавата е от решаващо значение за нейното развитие и благосъстояние на гражданите. Необходимо е да се предприемат реформи във финансовата политика и да се намерят нови източници на приходи, за да се осигури устойчиво и равнопоставено развитие за всички.Да, сега разбирам, че увеличаването на разходите за отбрана и сигурност е свързано със задълженията по закупуването на нови военни самолети като Ф-16. Това означава, че разходите за отбрана и сигурност ще се увеличат значително и ще има големи финансови задължения за държавата в бъдеще.
