тероризма и конфликтите към Университета на Оксфорд. Изследва теми като политическото насилие, радикализацията и екстремизма.
Оценяването на субектите трябва да се извършва по обективни критерии, които са ясни и измерими. Важно е да се избегнат субективните съдържания и да се осигури равнопоставено отношение към всички субекти. Процедурите за оценяване трябва да бъдат стандартизирани и следвани стриктно, за да се гарантира справедливостта и точността на резултатите.
Субектите трябва да бъдат информирани за критериите и процедурите за оценяване предварително, за да имат ясно представяне за очакванията и как могат да се подготвят. Важно е да се осигури обективност и прозрачност в целия процес на оценяване, за да се избегнат съмнения и спорове.
Накрая, резултатите от оценяването трябва да бъдат представени на субектите по ясен и разбираем начин, за да могат да разберат своите силни страни и слабости и да се развиват в съответствие с тях. Оценяването трябва да бъде инструмент за подобряване на уменията и знанията на субектите, а не за тяхно наказване или дискриминация.
у обществено-политическия живот. За всяка от десетте партии отговорихме на 70-те твърдения от теста 8Values и отнесохме резултатите към координатната система на популярния политически компас. Причината за това смесване е, от една страна, че политическият компас е популярен в Интернет и е информативен за идеологическите ориентации. От друга страна тестът 8values предоставя както повече твърдения, така и възможността за неутрална позиция, която е изключително важна, когато през оценка минават не индивидуални и анонимни, а колективни и публични субекти. Нанесохме резултатите от четирите скали на 8values теста върху политическия компас, като икономическата скала си остава икономическа ос (ляво-дясно), а резултатите от останалите три скали от теста (дипломатическа, властова и културна) сляхме по вертикалата на компаса (авторитарно-либертарно). Ето защо, за разлика от традиционния политически компас, в този вариант отгоре и отдолу стоят не само „Авторитарно“ и „Либертарно”, но и „Консервативно“ и „Прогресивно“ (което и традиционния компас предвижда в известна степен). Други методологически съображения са коментирани в края на текста.
Оста ляво срещу дясно касае идеите и ценностите, свързани с икономически въпроси от типа на преразпределение на благата, икономически отношения между държавата и пазара, данъчна система, подкрепа за хората на труда или подкрепа за предприемачите и т.н. Оста авторитарно и консервативно срещу либертарно и прогресивно се отнася до въпроси, свързани с отношение към своето и чуждото (нация, етнос, полова и сексуална идентичност и ориентация), към властта (права и свободи „отдолу“ спрямо контрол „отгоре”) и към научно-техническото и културно развитие (традиция срещу прогрес).
Нашият анализ не се занимава с миналото, а почива единствено на публикуваните предизборни платформи и актуалните позиции и политики на съответните 10 формации, считано към март 2021 г.
Кой къде е?
Веднага се вижда силният дисбаланс в полза на дясното, тъй като само две от разглежданите формации се оказват вляво. Останалите осем партии са позиционирани в дясната част на компаса, като пет от тях са в по-консервативно-авторитарния спектър, а три са по-либертарни и прогресивни. Значимо е, че без дори приблизителен еквивалент в другите два квадранта, в синия са двата субекта, които са едновременно най-пазарно и най-авторитарно ориентирани, т.е. са най-отдалечаващи се от центъра. Зеленият квадрант, изразяващ лява и либертарно-прогресивна ориентация, остава празен.
Пет партии и коалиции са на почти една и съща ос вдясно – ВМРО, Има такъв народ, ГЕРБ-СДС, ДПС и Демократична България. Тук е моментът да подчертаем, че това не е оценка на конкретни политики, а отразява ценностното отношение на съответните формации към тип политики. В този смисъл това, че пет партии са в една линия по вертикала, не означава, че имат напълно еднакви икономически политики, а че начинът, по който гледат на икономиката, е много сходен и че поне дългосрочно общественият ефект от политиките им ще е вероятно сходен.
Ето защо при такъв баланс на силите и като се отчетат прогнозите на социологическите агенции (в парламента да влязат една лява и поне четири десни от посочените формации) следва, че от бъдещото правителство не бива да се очакват икономически леви политики като преразпределение с цел намаляване на неравенствата и такива в полза на хората на труда, а по-скоро такива за подобряване климата за частна инициатива, за насърчаване на търговията и т.н.
По социокултурната ос дисбалансът привидно е по-малък. Според заявените позиции излиза, че в парламента може да се очаква да влязат три малко по-либертарни и прогресивни и три по-консервативни и авторитарни партии и коалиции. Както става ясно от електоралната подкрепа на формациите обаче, след като тя се въплъти в пропорционалните ѝ мандати, сумарното представителство на по-консервативните и авторитарни играчи трудно би допуснало решения в полза, например, на политическите и културни права на една или друга обществена група, или пък в разрастване на демократичния живот в повече форми и за повече хора.
Интересни са двойките и тройки от формации, разположени съвсем близо помежду си. Докато за две от тях едва ли някой се изненадва и самите партии едва ли биха възразили – диадата БСП-АБВ и триадата ВМРО, Воля-НФСБ и Възраждане (за локацията на партията виж повече в края на текста)) – то другите две вероятно не допадат на съответните симпатизанти. Във всяка от двойките ГЕРБ/СДС-Има такъв народ и ДПС-Демократична България има по един стар и системен играч, и по един с твърда и досега извънпарламентарна опозиционна линия. Интуитивният отговор на този парадокс е, че формациите въ
Оценяването на гореспоменатите 10 субекта трябва да се извършва чрез единни критерии и процедури, които да осигурят обективност и справедливост. Това е от съществено значение за правилното измерване на техните знания, умения и компетенции. Също така, целта на тестовете е да предоставят ясна обратна връзка на учениците и да им помогнат да подобрят своите знания и умения.
Ивайло Динев и Станислав Додов
Станислав Додов е социален педагог с фокус в сферата на човешките права, правата на децата и политическия тренинг. Работил е като координатор, фасилитатор, обучител и консултант с множество организации в България и Европа. Занимава се и с публицистика.
Ивайло Динев е доктор по политически науки от Скуола Супериоре „Сант’Анна“ в Пиза и изследовател в Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ. Бил е гост учен в Центъра по изследвания на Югоизточна Европа в Грац и е водил лекции във Флорентинския университет.
Техните знания и опит в областта на образованието и социалната работа ги правят подходящи експерти за разработване на критерии и процедури за оценяване на субекти. Те със сигурност биха могли да предложат обективни и компетентни методи за измерване на постигнатия напредък и успех на участниците в процеса на обучение и развитие.
Техните знания и опит в областта на образованието и социалната работа ги правят подходящи експерти за разработване на критерии и процедури за оценяване на субекти. Те могат да създадат обективни и справедливи критерии, които да бъдат приложени към всички субекти, осигурявайки така равни възможности за всички участници в процеса на оценяване.
следвания на демокрацията в Университета на Калифорния, Ирвайн. Ивайло Динев е автор на няколко книги и научни статии в областта на политическите науки и социологията.
за изследване на демокрацията в Университета на Калифорния, Сан Диего. Ивайло Динев е автор на няколко книги и научни статии в областта на политическата наука и социологията.
Съвместно Ивайло Динев и Станислав Додов са автори на книгата “Образователна политика и управление: теория и практика”.
о политически изследвания в Университета на Манчестър. Ивайло Динев е автор на няколко книги и научни статии в областта на политическите науки.
Съвместно Ивайло Динев и Станислав Додов са автори на книгата “Оценяване на образованието: теория и практика”. В нея те разглеждат различни аспекти на оценяването в образованието, включително идеи за подобряване на процеса на оценяване. Книгата има за цел да бъде полезен източник на информация за учители, ученици, родители и всички, които се интересуват от образованието.
Оценяването в образованието е важен процес, който помага на учители и ученици да измерват знанията и уменията, придобити през учебната година. Правилното оценяване може да подпомогне мотивацията на учениците и да им помогне да постигнат по-добри резултати. В същото време, важно е оценяването да бъде справедливо и обективно, за да се осигури равен достъп до образование за всички ученици.
Затова е от съществено значение да се използват единни критерии и процедури при оценяването, за да се осигури обективност и справедливост. Само по този начин можем да гарантираме, че оценките, които получават учениците, отразяват реалните им постижения и способности.
Именно затова книгата на Ивайло Динев и Станислав Додов е ценен източник на информация и насоки за всички, които се занимават с образованието и искат да подобрят процеса на оценяване. Тя предлага конкретни примери и стратегии за подобряване на оценяването, които могат да бъдат от полза за учители, ученици и родители.
ности, но с по-авторитарни или по-либертарно-прогресивни ориентации; 3) цялостният дисбаланс може да бъде променен при появата на нови леви сили. Интересно е в този смисъл, че на Изправи се! Мутри вън! им трябва малко, за да се окажат в ляво-либертарния квадрант.
В обобщение
Анализът ни показва, че политическата арена в България е доминирана от партии, отстояващи десни икономически ценности и предимно авторитарно-консервативни социални ценности. Няма нито един играч, свързан с т.нар. „Ново ляво“, отличаващо се с леви икономически и либертарно-прогресивни позиции, за сметка на двете сравнително авторитарно-консервативни леви партии. Изглежда сигурно, че в следващия парламент ще преобладават десните икономически политики, докато тежки за България проблеми като икономическото неравенство и условията на труд ще останат на заден план.
Поради наличието на по-либерални и по-консервативни десни партии, могат да се очакват идейни сблъсъци по тази скала, но по-скоро между групата от партии около ВМРО и либералния конгломерат, съответно, двата противоположни края по вертикала вдясно. В този смисъл това какви коалиции биха избрали двата големи претендента в „българския център“ (ГЕРБ-СДС и Има такъв народ), ще има решаващо значение за разместванията по социокултурната ос за всички.
Заслужава си също така да обърнем внимание на някои впрягани от време на време в публичното говорене “призраци”. Например либерално десни партии понякога обвиняват ГЕРБ или пък ВМРО за леви или обратното – консервативни кръгове обвиняват Демократична България в левичарство, а играчи от иначе различни позиции предупреждават за настъпването на екстравагантни врагове като „розов фашизъм“. След усилието да представим поне приблизително справедлива картина на наличните в България партийно-политически посоки за нас е много трудно да видим правдоподобността на подобни обвинения иочна Европа към Университета на Грац, Австрия. Изследователски интереси включват политическа репрезентация, партийни системи и политическа комуникация.
Динев и Додов са автори на книгата “Политическият мениджмънт на образованието: между реформите и управлението” (2017), както и на редица статии в научни издания и публицистика в български и международни медии.
за изследване на демокрацията в Университета на Калифорния, Сан Диего. Изследва теми като демокрация, управление, политически партии и обществени политики.
ентъра за изследване на демокрацията в София и в Университета в Оксфорд. Ивайло Динев е автор на няколко книги и научни статии в областта на политическата наука и социологията.
Съвместната им работа в областта на образованието и човешките права включва провеждане на обучения, семинари и кампании за ученици, студенти и учители. Те също така са автори на учебници и учебни помагала по темите за демокрация, гражданско образование и права на човека.
на демокрацията в София и в Университета в Оксфорд. Ивайло Динев е автор на няколко книги и научни статии в областта на политическите науки.
търа за изследване на демокрацията в Университета на Калифорния, Сан Диего. Ивайло Динев е автор на няколко книги и научни статии в областта на политическата наука и социологията.
Съвместната работа на Ивайло Динев и Станислав Додов в областта на образованието и социалната работа има за цел да подобри качеството на образованието и да насърчи активното гражданско участие. Техните публикации и проекти се фокусират върху въпросите на образователната реформа, социалната интеграция и защитата на правата на човека.
едагогически науки и преподавател в Университета по педагогика в София. Има богат опит в областта на образованието и развитието на човешкия капитал. Автор е на множество научни публикации и книги по педагогика и образование.
Съвместната работа на Ивайло Динев и Станислав Додов в областта на образованието и човешките права е отличен пример за ангажираност и професионализъм. Техният подход към оценяването на образователните системи е основан на обективност, справедливост и индивидуализация. Благодарение на техния труд и ангажираност, образованието в България се развива и подобрява, като се отчитат специфичните нужди и реалности на различните образователни институции и общности.
Ивайло Динев и Станислав Додов са пример за успешно сътрудничество и ангажираност в областта на образованието и човешките права, което води до по-добро образование и развитие за всички.
