еляйте информацията с приятели и близки, за да се разпространи истина и знание.
Благодарим ви за подкрепата!
>Следвайте ни за още интересни новини и анализи!
Пак между другото бих отбелязал също, че Китай, за разлика от много други страни, не разкрива структурата на своите резерви по вид валута . Само веднъж през 2019 г., онлайн вестникът People’s Daily /Женмин жибао/, позовавайки се на правителствени източници, съобщи, че през периода от 1995 до 2014 г. делът на щатския долар във валутните резерви е намалял от 79% на 58% през 2014 г., а делът на не -доларовите валути съответно се увеличиха от 21% на 42%.
Китай е далеч пред другите страни по отношение на официално декларираните валутни резерви (без златото). На второ място е Япония (нейните валутни резерви са почти три пъти по-малки от тези на Китай), на трето място е Швейцария.
Някои от валутните резерви на държавите обаче може да не бъдат отразени в статистиката на официалните международни резерви. Понякога такива резерви се наричат “в сянка”. И отново, според много експерти, най-големите абсолютни и относителни обеми на „сенчестите“ валутни резерви са в Китай. Друг начин да го кажем е, че Китай е не само недостижимият лидер по размер на официално декларираните валутни резерви, но и рекордьор по подценяване на стойността на реалните валутни резерви.
Много експерти говориха за това през последните години. Но някак небрежно. Без да се дават конкретни количествени оценки. Но това лято се появи статия на американския експерт Брад Сетсър, бивш специалист в Министерството на финансите на САЩ, а сега старши сътрудник в Съвета за международни отношения. Статията се казва «Shadow reserves — how China hides trillions of dollars of hard currency» /„Сенчести резерви – как Китай крие трилиони долари твърда валута.“ Тя беше публикувано от агенция Bloomberg и беше много резонансна.
В момента много експерти в своите изказвания и публикации се позовават на някои цифри от споменатата статия. Тъй като авторът на статията работи за Съвета за международни отношения, много влиятелна организация, може да се предположи, че подготовката и публикуването на статията е инициирано и разрешено от властите на САЩ. Целта на изданието е да покаже на Америка и на целия Запад заплахата, която идва от Китай с неговите гигантски валутни резерви.
Авторът на статията обяснява, че Поднебесната империя представлява като международни резерви чуждестранната валута, която е в баланса на Народната банка на Китай (централната банка на страната). И Пекин изпраща тези данни на Международния валутен фонд (МВФ), който поддържа статистика за световните валутни резерви.
Но в допълнение към валутата на НБК, Поднебесната империя има голям брой валутни активи в балансите на китайските държавни банки. Те, според автора на статията, също трябва да се считат за валутни резерви на китайската държава. Но тъй като те не са отразени в официалната статистика, те трябва да се наричат „сенчести“ резерви.
В статията са дадени графики, от които се вижда, че Китай активно е увеличавал международните си резерви в периода от 2002 до 2012 г. След това процесът е спрял. През този период индикаторът на международните резерви имаше някои незначителни колебания, но като цяло всички международни (златни и валутни) резерви бяха в диапазона от $3,1 трилиона, а валутната част от резервите беше на ниво малко под $3 трилиона. Много експерти подозират, че някои колебания в стойността на резервите са причинени не от транзакции с валута, а от преоценката на отделни елементи от резервите, чиито цени (курсове) са обект на пазарни колебания.
Стабилността на валутните резерви е изненадваща предвид гигантските търговски излишъци и излишъци в платежния баланс на Китай. През 2010 г. търговският излишък възлиза на $183,1 млрд. След това той нараства. Така през 2014 г. той се равняваше на $380,0 млрд. През 2020 г. излишъкът на търговския баланс нарасна до $572,5 млрд. А в края на 2022 г. беше достигнат рекорд от $877,6 млрд.
Можете да си представите какъв мощен валутен дъжд се изля над Поднебесната Империя. Част от тази валута, разбира се, напусна страната под формата на износ на капитал. Но дори ако приемем, че дори половината са напуснали страната под формата на чуждестранни инвестиции от китайски корпорации и банки, тогава втората половина ще трябва да остане в страната и да попълни международните резерви.
И това е само за последното десетилетие, няколко трилиона долара. Но как може това да се комбинира с факта, че валутните резерви на НБК са замразени на почти същото ниво през последното десетилетие? И авторът на статията отговаря: валутата отиде в „сенчести“ резерви, които бяха поставени в държавните банки.
Авторът разказва, че в Китай има много „сенчести“ неща. По този начин така нареченото „банкиране в сянка“ придобива голям мащаб в Поднебесната империя. Защо да няма и „сенчести” резерви? „Точно както Китай има сенчести банки – финансови институции, които действат като банки и поемат рисковете, които една банка обикновено би поела, но не са регулирани като банките – Китай има нещо, което може да ги нарече „сенчести резерви“, пише Брад Сетсер .
Той вярва, че проследяването на сенчестата страна на китайската икономика е жизненоважно за други страни, особено за САЩ: „Липсата на прозрачност в Китай е нещо като проблем за света. В структурно отношение Китай е толкова централен за глобалната икономика, че всичко, което прави, видимо или невидимо, в крайна сметка ще има огромно въздействие върху останалия свят.
Огромните покупки на облигации на американската агенция от Китай преди глобалната финансова криза [говорим за покупката на ипотечни ценни книжа на американска полудържавна ипотечна агенция. – В.K.] тласна инвеститорите на дребно към по-рискови обезпечени с ипотека ценни книжа, което спомогна за създаването на условията, довели до шока от 2008 г.“
Не само Китай, но и редица други държави крият част от своите валутни резерви в така наречените суверенни фондове. Китай започна да използва този „убежище“ от 2007 г., когато създаде Китайската инвестиционна корпорация (CIC), която има статут на суверенен фонд.
Но основното „убежище“ за валутните резерви са държавните банки. В ранния етап на Китайската народна република няколко държавни банки, заедно с Китайската народна банка (Централна банка, НБК), бяха пряко подчинени на правителството. Формално сега те (с изключение на НБК) са излезли от такова подчинение, но неформалното подчинение остава.
Това е особено вярно за Bank of China, която в много ранните етапи на КНР изпълняваше функциите на Централна банка, а след това беше под ръководството на НБК, като беше единствената държавна валутна банка (по това време имаше държавен валутен монопол в Китай). Още през 90-те години Китайската централна банка изигра ключова роля в управлението на валутните резерви на Китай.
В допълнение към Bank of China има още три държавни търговски банки, които държат „сенчести“ валутни резерви. Това са Китайската индустриална и търговска банка (ICBC), Китайската строителна банка и Земеделската банка на Китай . Авторът на статията разполага с откъслечна информация за отделни държавни търговски банки за отделни години, която се отнася до прехвърлянето на валутните резерви на Китай към тях.
Така през 2003 г. 45 милиарда долара са прехвърлени в балансите на Bank of China и China Construction Bank. ICBC, една от останалите четири най-големи публични банки, получи 15 милиарда долара през 2005 г. В края на 2005 г. и през 2006 г. НБК също прехвърли около 150 милиарда долара на държавни търговски банки.
Като цяло, към края на 2008 г., според автора на статията „Shadow reserves…“ /„Сенчести резерви…”/ , китайското правителство е имало около 400 милиарда долара „скрити” резерви – малко по днешните стандарти, но тогава сума, равняваща се на приблизително 10% от БВП на Китай.
След световната финансова криза от 2008-2009 г. Китай също започна да поставя част от своите излишни валутни резерви в така наречените „политически банки“ – Китайската банка за развитие (CDB) и Експортно-импортната банка на Китай . Валутата, изпратена до тези банки, имаше за цел да осигури кредитна подкрепа за нарастващите задгранични инвестиции на Китай.
По-специално, Китайската банка за развитие започна да предоставя огромни суми заеми в подкрепа на увеличеното световно производство на петрол, за да помогне за посрещане на нуждите на растящата икономика на Китай. Тук можете да се позовавате на експерта Ерика Даунс, която през 2011 г. в декемврийския брой на CHINA ECONOMIC QUARTERLY отбеляза: „ От 2009 г. Китайската банка за развитие е предоставила кредитни линии на обща стойност почти 75 милиарда долара на национални енергийни компании и правителствени агенции в Бразилия, Еквадор , Русия, Туркменистан и Венецуела.”
След като Си Дзинпин стартира проекта „Един пояс, един път“ през 2013 г. , китайските политически банки започнаха активно да отпускат заеми както на китайски, така и на чуждестранни компании, участващи в този проект. Освен това в края на последното десетилетие общите обеми на китайските кредити станаха сравними с кредитната дейност на Световната банка. Което, разбира се, сериозно разтревожи Вашингтон.
Както може да се разбере от статията, общото управление на всички валутни резерви (включително „сенчестите“) се извършва от институция като Държавната администрация за чуждестранна валута (State Administration of Foreign Exchange - SAFE). Малко се знае за тази организация от открити източници.
По думите на Брад Сетсър, СИГУРНИТЕ пари не се предоставят на политическите банки под формата на депозити в чуждестранна валута или заеми в чуждестранна валута (с последващо кредитиране на чуждестранна валута на крайните кредитополучатели – почти изключително чуждестранни).
Авторът на статията твърди, че политическите банки са само агенти на SAFE, задоволявайки се с комисионни за поддържане на така наречените „доверителни заеми“ или „кредити за доверително управление“ (entrusted loans). Така през 2015 г. SAFE постави в доверително управление заеми в размер на 45 милиарда долара за Експортно-импортната банка и 48 милиарда долара за Китайската банка за развитие.
Народната банка на Китай и SAFE създадоха няколко фонда, през които „излишните“ валутни печалби се предават за последващо кредитиране и инвестиции в чужбина. Това е преди всичко Фондът за Пътя на коприната. В него бяха инвестирани 40 милиарда долара, включително над 25 милиарда долара в средства на SAFE.
Други големи фондове с водещо участие в SAFE включват Африканския фонд за индустриално сътрудничество (CAFIC) и Китайско-латинскоамериканския фонд за сътрудничество. Делът на SAFE във финансовото участие в първия от тях е 10 милиарда долара (80%); във втория – $30 милиарда (85%).
Пропускайки много от цифрите в статията, ще спомена общата оценка на валутните резерви на Китай, като взема предвид техния „сенчест“ компонент, изразен от автора. Той заключава: „Като цяло институциите, които се отчитат пред китайското централно правителство, вероятно имат около 6 трилиона долара чуждестранни активи, а не 3,12 трилиона долара, отчетени в SAFE през декември 2022 г. “ За справка отбелязвам: споменатата сума от 6 трилиона долара е еквивалентна на половината от общата стойност на валутните резерви на всички страни по света (по данни на МВФ).
Превод: ЕС
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
