и дали ще доведат до икономически успех или ще предизвикат нови конфликти.
Важно е да се има предвид, че икономическият национализъм може да има както положителни, така и отрицателни последици. Въпреки че може да подпомогне развитието на вътрешната икономика на държавата, той също така може да доведе до изолация и конфликти с други държави. Затова е важно за лидерите да бъдат внимателни при прилагането на икономически национализъм и да се стремят към балансиран подход, който да подкрепя икономическия растеж и сътрудничеството с другите държави.
като основа на тези мениджъри да искат по-високи заплати. Маршал Ауербек и Ян Рич-Фрел смятат, че рискът от разтягане на производствените вериги и съвременните технологии за приближаване на производството правят глобалните мрежи по-малко привлекателни от бизнес гледна точка.
Маршал Ауербах е пазарен анализатор и коментатор, а Ян Рич-Фрел, изпълнителен директор на Независимия медиен институт.
Бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Самърс наскоро призна: „Икономическото мислене обикновено е свързано с ефективността, а не с устойчивостта и не обръща внимание на големите неефективности.“ Коригирането на тези недостатъци е причина за настоящото глобално движение, насочено към национализация на икономиките.
Пандемията само ускори започналия по-рано процес на разширяване на търговските преговори между САЩ, Китай и ЕС за 50-те най-големи световни икономики. Въпреки недоволството на много консерватори, тази тенденция бележи значителни промени както и при началото на ерата на глобалната търговия в рамките на СТО.
Икономистите, политиците и водещите учени често са склонни да оценяват новите икономически модели през призмата на миналото; някой ще сравни това с ерата на меркантилизма на XIX век или със стагфлацията от 70-те години. Това обаче е твърде опростена гледна точка, тъй като и причините, и резултатите са много различни.
Продължаващите процеси отразяват разбирането на онези, които планират държавно развитие, че новите технологии бързо ще разширят или ще започнат печелившо производство в страната или поне по-близо до вътрешния пазар.
Спестяването от транспорт и свързаните с него разходи, изгодата за регионалните съседи и вътрешните трудови ресурси на тези страни ще направят цените по-конкурентни от цените за стоките, произведени съгласно настоящата международна система за търговия. Към политиците, застъпващи се за националната икономика, от Тръмп до сенатор Елизабет Уорън, скоро ще се присъединят онези, които виждат дългосрочна печалба във вътрешната политика в този преход.
Комбинацията от високоскоростни комуникации, напредъкът в автоматизираното производство и компютърните технологии, съчетани с широкия достъп до чертежи и информация, необходима за стартиране на нови производствени мощности, прави настоящите международни производствени вериги да изглеждат като машина на Голдберг. В допълнение към управленската сложност, това значително допринася за отлива на валута, с който много икономики трябваше да се справят през последните 70 години.
Възстановяването на производствения капацитет в национален интерес ще има отрицателно въздействие върху страните, които са изградили своите икономики през последните 40 години на евтина работна ръка. Подценяването на собствената валута или дъмпинга няма да помогне, ако чуждестранните купувачи изведнъж решат да произвеждат и купуват свои стоки.
Промените са – това не е само Тръмп, който изисква по-малка зависимост от производствените мощности на Китай, но е и глобален процес. Например, Индия също ще развива своите технологии без помощта на Китай.
Нови производствени модели
Много причудливи неща могат да се видят в онези моменти, когато новите явления се припокриват със стари. Фабрики се затварят в Съединените щати поради застоялата НАФТА, а техните ръководства не само не носят отговорност за това, но и се възползват от закриването. Причината за това е, че корпорациите са част от старата система. Ако обаче погледнете по-развитите сектори на икономиката, можете да видите кълновете на новата ера.
В Съединените щати има каскада от нови индустрии: не обичайните обяви за нови центрове за данни, складови и логистични центрове, а производството на високотехнологични стоки и необходимото възстановяване на стабилна инфраструктура, която ще е необходима в по-самостоятелна икономика.
Правителствата се опитват да навлязат в нова ера, за да се освободят от ограниченията на съществуващите търговски споразумения. Това трябва да се направи не само за бъдещ личен интерес, но и в съответствие с изискванията на настоящия момент. И това е не само заради пандемията, но и за дългосрочната национална сигурност, която е в пряка зависимост от цялата икономика.
Сенатор Елизабет Уорън през юли въведе мащабен закон “За защитата и подобряването на фармацевтичната верига за доставки”, който демонстрира, че американският естаблишмънт стига до консенсус относно необходимостта от национална икономика. „За да победим сегашната криза с COVID-19 и да подготвим САЩ за бъдещи пандемии, трябва да увеличим производствения капацитет на нашата страна“, каза Уорън. По същество това е преглед на последствията от десетилетия на политиката за офшорно икономическо производство. В допълнение, сенатор Том Котън представи нов законопроект, фокусиращ се върху производството на вътрешни полупроводници, наречен “Закон за американското леярство 2020” . Този законопроект беше подкрепен от двете партии.
“Файненшъл Таймс” съобщава, че наскоро японското правителство наложи ограничения върху чуждестранните инвестиции в около дузина сектори, включително „производство на електроенергия, военен хардуер и софтуер“, като ефективно дава предимство на местните производители от съображения за национална сигурност.
Японските власти разработиха тези ограничения, без да дефинират „националната сигурност“, което би позволило значително да се промени нейното разбиране след пандемията. Следователно е малко вероятно страната да се изправи пред сериозни предизвикателства от други страни-членки на СТО. Благодарение на тази проста обосновка може да се очаква цялостна реорганизация на международните търговски отношения и производствени вериги.
Австралийското правителство също така очерта нови правила за задълбочено проучване на новите чуждестранни инвестиции, както и принуждаване на чуждестранни компании да продават активите си, ако това се изисква от националната сигурност. Предложенията бяха направени след влошаване на търговските отношения между Пекин и Канбера, на фона на ”рязкото увеличение на броя на предложенията за чуждестранни инвестиции, разгледани от Австралийската агенция за сигурност и разузнаване поради опасения, че Китай шпионира чувствителни здравни данни”, според местните медии. В момента Австралия предефинира отношението към производството и развива територии.
Канадското правителство също обяви планове за затягане на контрола върху чуждестранните инвестиции, „свързани с общественото здравеопазване или критичните вериги за доставки по време на пандемия, както и над всякакви инвестиции от държавни компании или инвеститори, които са тясно свързани с чуждестранните правителства“, съобщават “Глоуб енд Мейл”
Този опит за разделяне на потоците на печелившите чуждестранни инвестиции от тези, противоречащи на националните интереси, е обща черта на публичната политика след Втората световна война. Агенцията за преглед на чуждестранните инвестиции е създадена в Канада през 1973 г., което е причинено от нарастващите опасения за растежа на чуждестранните инвестиции и, по-специално, преобладаването на американските многонационални корпорации в канадската икономика. С нарастването на процесите на глобализация, натискът върху Агенцията се увеличава, но нейното значение в момента се преразглежда, като се вземат предвид националната здравна политика и устойчивостта на производствените вериги. Естествено, фармацевтичната независимост е от първостепенно значение.
Тайван, „нетен вносител на хирургически маски преди пандемията, постави маски само месец след като бяха съобщени първите случаи“, съобщава “Файненшъл Таймс”. “Тайванският президент Цай Инвен … каза, че Тайпе ще повтори този подход в развитието на другите нови индустрии.” И световните икономисти отбелязват, че Тайван и Виетнам са водещи в света по растеж на дела на световния пазар в износа, в ущърб на по-големите икономики, като Китай.
Лидерите на ЕС публично изтъкват политиките за субсидиране и публични инвестиции в компании, за да не позволят на китайските инвеститори да ги изкупуват или „да подбиват цените“. Това трябваше да се осъществи съвместно, но по време на пандемията се оказа, че всеки сам решава проблемите си. Това съответно започна да унищожава единния пазар на ЕС, който е изграден върху сложна мрежа от трансгранични вериги за доставки и строги правила, които възпрепятстват държавните субсидии за поддръжниците на националните икономики.
Френското правителство при президента Еманюел Макрон все повече се позовава на духа на Шарл дьо Гол вместо на френския индустриалец Жан Моне, считан за един от основателите на днешния Европейски съюз. Корпоративна Франция взе под внимание апела на френския министър на финансите Брюно Льо Мер към националните супермаркети през този март, да се „запасят с френски продукти“. Според France 24 „френската верига супермаркети “Карфур” вече получава 95 процента от своите плодове и зеленчуци от домашни производители”, което между другото е основната логика на всяка сериозна програма за околната среда. Според Коалицията за просперираща Америка „Льо Мер също нарече фармацевтичните продукти, автомобилната промишленост и въздушно-космическата промишленост три сектора на икономиката, в които Франция трябва да гарантира своя суверенитет, т.е. повече продукти да се произвеждат във Франция. “
В интервю за националната телевизия финансовият министър заяви, че “е недопустимо Франция да остави на Китай и Южна Корея 80 процента от доставките на електрически батерии, като същевременно похвали новата френска фабрика за батерии, която ще започне да функционира едва през 2022 година. Той похвали френския производител на лекарства “Санофи”, че наскоро обяви, че възнамерява да върне част от продукцията си обратно във Франция”. Макрон също потвърди, че Франция трябва да гарантира “суверенитета на здравето на нацията”, след като коронавирусът разкри зависимостта от медицински доставки от чужбина. Според неотдавнашен доклад на “Ройтерс”, френският министър на земеделието Дидие Гийом заяви, че макар Франция да не е самодостатъчна във всички храни, тя ще се съсредоточи върху по-голяма автономност в областта на растителните протеини. “
Дори Германия, със своя динамичен експортен сектор, който отдавна я прави бенефициент на глобализацията, също обяви ход към по-голям икономически национализъм. В неотдавнашно интервю за “Шпигел” министърът на икономиката Петер Алтмайер „заяви, че би искал да подкрепи фармацевтичните компании, които зависят от ключови реагенти, внесени от Азия в процеса на възстановяване на производството им в Европа.“ В по-широк план, правителството отпусна 400 милиарда евро за покриване на дълговете на компаниите, засегнати от пандемията. Целта на тази помощ е да предотврати „продажбата на германските икономически и индустриални интереси“, смята Алтмайер.
Националните икономически съображения също водят до промяна в пазарната позиция на Великобритания в текущите търговски преговори за “Брекзит” с ЕС, като Великобритания ясно дава приоритет на националния суверенитет пред свободната търговия с бившите си партньори, дори ако това означава така наречения „твърд Брекзит“. Правилата на единния пазар на ЕС изрично изключват държавната помощ за конкретни отрасли, ако това противоречи на интересите на единния пазар. Британският представител по време на преговорите Дейвид Фрост заяви, че необходимостта от нарушаване на правилата на ЕС е една от основните цели на Брекзит, дори ако това доведе до по-неблагоприятни търговски отношения в рамките на СТО. Според наблюдателя Джеймс Форсайт, законите на ЕС за единния пазар „отказват държави-членки от това, което един от министрите нарича „геостратегическа награда” за стимулиране на вътрешното производство на лични предпазни средства“. В единния пазар Националната здравна служба на Великобритания не може да купува само от британски доставчици, за да се опита да създаде вътрешна производствена база. Тя трябва да приема предложения от всяка компания със седалище в ЕС. “
Икономически национализъм и новата геополитика
През последните 40 години този вид явен икономически национализъм, особено що се отнася до възможностите за вътрешно производство, обикновено се избягва от САЩ, поне докато на власт не дойде Тръмп. Това отчасти е резултат от факта, че САЩ, бидейки глобален хегемон, биха могли да доминират и управляват глобални институции (като МВФ и СТО) в съответствие с националните интереси на Съединените щати. И ако изведнъж възникне нужда, да се включат съображенията за национална сигурност.
“Саматех” е правителствен промишлен консорциум, създаден през 80-те години за успешно възраждане на американската полупроводникова индустрия, след като Пентагонът я прие за стратегически ключова индустрия, която не трябва да позволява на САЩ да зависят от капризите на чуждестранните производители. Консорциумът “Саматех” показа голям успех в националното промишлено планиране, тъй като позволи на Съединените щати да си възвърнат глобалното господство в производството и проектирането на висок клас полупроводникови устройства.
Напоследък проблемите на националната сигурност в полупроводниковата индустрия отново се съживиха след нарастващ спор между администрацията на Тръмп и китайския производител на телекомуникационно оборудване 5G “Хуавей”. Сега Министерството на търговията на САЩ определи, че всички производители на полупроводникови чипове, използващи хардуер или софтуер за проекти в САЩ, трябва да получат разрешение преди да изпращат чипове до “Хуавей”. Това решение принуди най-големия производител на чипове в света, Тайванската компания за производство на полупроводници, да спре приемането на нови поръчки от “Хуавей”,тъй като използва американско оборудване в производствените си процеси. Парадоксално е, че администрацията на Тръмп е използвала съществуващи световни вериги за доставки за укрепване на икономическия национализъм. Същото важи и за фармацевтичните продукти (както се случва в други части на света, най-вероятно в ущърб на Китай и Индия).
Тези действия ще повлияят като ефекта на доминото и в други региони на света, които от векове с оръжия и финанси са ограничени като източници на суровини. Те ще следят внимателно какво се случва с Австралия, която през по-голямата част от последните 150 години е износител на храни и минерали, но сега започва проект за създаване на национална производствена база.
Тъй като десетки страни изграждат собствена производствена база, ще възникнат големи въпроси относно геополитическата стабилизация и класическите инструменти на чуждото влияние. Съвременният свят донякъде напомня политическия баланс на силите от XIX век, въпреки че повечето страни разбират, че за да се справят с общите предизвикателства, ще трябва определено минимално ниво на взаимодействие между страните. Китай е участник в редица глобални спорове (както обикновено се случва с възникващите големи сили): САЩ срещу КНР, КНР срещу Индия, Япония срещу КНР, КНР срещу Австралия, ЕС срещу КНР. Но горещи войни едва ли ще започнат толкова скоро, колкото преди два века.
Неза бъдат нарушени или контролирани, също ще бъде ключов фактор в новата студена война. Кибератаките и хакерските нападения ще играят все по-голяма роля в битката за геополитическо превъзходство.
Всички тези фактори правят предизвикателствата на новата студена война по-сложни и непредсказуеми. Важно е да се подготвим за тези предизвикателства и да работим за мирно и справедливо решение на конфликтите, които може да възникнат.
